NaNa & The Gang за рок музиката и новите проекти
NaNa & The Gang е една от най-свежите рок банди в България. Групата е основана през 2008 година, в началото с името „ 5-о възприятие “, от Илияна Йорданова – Nana, която е и притежател и шеф на PR организация ICreative. Nana & The Gang се появява по- късно и идва от детския прякор на Илияна, а the gang е мигане за непокорен настроена музикантска тайфа. От 2008 година до през днешния ден Нана и нейната тайфа не стопират с участията си онлайн. Рок групата прави авторска музика на български език. NaNa & The Gang се отличава с позитивен, положителен и пъстър имидж и за бандата е особено непрекъснато другарство с публиката и занимателно наличие на сцената. Актуален състав на бандата: Илияна Йорданова (Nana) – вокал, Радослав Маринчев - китари, Мирослав Гайдарски - бас, Владислав Зидаров – барабани, Кирил Зафиров и Тодор Бакърджиев – брас секция.
Каква е историята зад името на групата Ви?
Нана е детският ми прякор. Като дребна не съм могла да изказвам „ Илияна “ и съм се представяла в резюме, по бебешки, като Нана. Идва оттова (смее се). The Gang е тайфа, само че не просто тайфа, а вид гето тайфа, което е обвързвано с обстоятелството, че сме въпреки всичко ъндърграунд, в смисъла не толкоз на стила, тъй като той не е толкоз ъндърграунд, а на позицията на жанр рок/пънк в България като цяло, който знаем, че не е всеобща мода. А и един тип сме гангстерски настроени, тъй като обичаме да чупим разпоредбите и да си вършим тъкмо каквото си желаеме, без да следваме модели.
Но, желая да отбележа, че ГЕНГ не обезличава момчетата, просто в случай че трябваше да изредим и техните имена, името на бандата щеше да стане доста дълго, хаха.
Кога разбрахте, че желаете да сте реализатори?
Илияна:
Аз в детската градина. Бях непрекъснатото наличие с пеене на тържества и рецитали. После пях в хор " Бодра промяна " 11 години, по време на цялото си детство. Момчетата се занимават с музика също от деца.
Цитирам историите на момчетата:
Миро:
Аз сзапочнах да се занимавам с музика преди 22 години, когато бях 14-годишен. Карах си колело пред у дома и пристигнаха 2-3 момчета с техните колелета. Казаха, че ще вършат група и нямат басист. Аз им споделих, че в никакъв случай не съм свирил на бас, а те ми споделиха: " Споко, то не е мъчно. "
Радо:
Занимавам се с музика от 16-годишен, всички в фамилията са рокаджии и надлежно станах и аз, един ден татко ми извади китара, която му бе подарена от комшия. Китарата беше седяла към 25 години без да бъде вадена от нейния калъф, само че все пак за мен беше обич от пръв взор. Надух главата на родителите ми да ми купят нова китара и по този начин стартира моето премеждие в музиката.
Влади:
Станах " най-хубавия " другар на музикантите от 8 годишен. Започнах в учебната група в гр. Трявна и откакто приключих бях поканен в Подуене блус бенд. Оттам завързах запознанства с доста други музиканти и имах удоволствието да изсвирвам с доста от тях. В момента съм барабанист на Уикеда, Нана & ДЪ Генг и новата ми пристрастеност е да протоколирам дръм кавъри и барабани за други реализатори, сиреч - сешън дръмър.
Как се насочихте към рок музиката?
Рокът значи протест. Рокът значи лично мнение и разчупване на разпоредбите. Аз съм такава до мозъка на костите си и няма какво просто друго да пея с изключение на рок:):) Същото важи и за момчетата. Директните открити хора, които няма какво да крият и които ценят живота в неговата изясненост и елементарност, обичат рока. Това е:)
Има ли място за рок музика у нас?
Има доста фенове на рок музиката у нас. Вижда се при визитата на фестивали. Има и доста млади, дребни даже (14, 15-годишни) девойки и момчета, които харесват тази музика и я извършват. Дори рок бандите от последните 5-6 години са на необикновено музикално равнище.
Как се справяте с работата в група, имате ли различията?
Ако имахме различия, нямаше да сме тайфа. Ние сме единомишленици, които могат да се схващат даже без думи. Допълваме се, слушаме се, забавляваме се... Аз от дълго време се научих да работя в екип, въпреки всичко управлявам компания 12 години и знам, че човешкото мнение би трябвало да се почита и че във всяка една имитация или концепция има нещо, не трябва да се подценява или неглижира. Колкото по-равни се усещат хората в един екип, толкоз по-леко върви работата. А триумфите в подобен релакс, успокоение и осъзнаване, че си оценен, идват неизбежно.
Имате ли обичана ария?
Всичките са ми обичани, та те са ми/ни деца:):)
Коя е най-трудната ария – за написване, за изпяване?
Няма такава ария. Тя би трябвало да идва от душата, а идва ли от там, тя просто се лее.
Коя ария Ви разказва най-добре?
Във всяка една ария има парченце от персонално прекарване, идеал, предпочитание, протест, противоречие, неспокойствие... А лирическите герои са същински хора от действителния живот, само че с псевдоними по Нанаенддъгенгсски казано.:)
Кога можем да чакаме ново парче от Вас?
Ооо, напълно скоро. Вече има две нови хрумвания, които следва да бъдат обрисувани с страсти и ноти.
Къде могат да ви слушат хората?
В Spotify, YouTube, на участия онлайн:) Имаме и дискове, които можем да предоставим посредством контакт във фейсбук страницата ни
Каква е историята зад името на групата Ви?
Нана е детският ми прякор. Като дребна не съм могла да изказвам „ Илияна “ и съм се представяла в резюме, по бебешки, като Нана. Идва оттова (смее се). The Gang е тайфа, само че не просто тайфа, а вид гето тайфа, което е обвързвано с обстоятелството, че сме въпреки всичко ъндърграунд, в смисъла не толкоз на стила, тъй като той не е толкоз ъндърграунд, а на позицията на жанр рок/пънк в България като цяло, който знаем, че не е всеобща мода. А и един тип сме гангстерски настроени, тъй като обичаме да чупим разпоредбите и да си вършим тъкмо каквото си желаеме, без да следваме модели.
Но, желая да отбележа, че ГЕНГ не обезличава момчетата, просто в случай че трябваше да изредим и техните имена, името на бандата щеше да стане доста дълго, хаха.
Кога разбрахте, че желаете да сте реализатори?
Илияна:
Аз в детската градина. Бях непрекъснатото наличие с пеене на тържества и рецитали. После пях в хор " Бодра промяна " 11 години, по време на цялото си детство. Момчетата се занимават с музика също от деца.
Цитирам историите на момчетата:
Миро:
Аз сзапочнах да се занимавам с музика преди 22 години, когато бях 14-годишен. Карах си колело пред у дома и пристигнаха 2-3 момчета с техните колелета. Казаха, че ще вършат група и нямат басист. Аз им споделих, че в никакъв случай не съм свирил на бас, а те ми споделиха: " Споко, то не е мъчно. "
Радо:
Занимавам се с музика от 16-годишен, всички в фамилията са рокаджии и надлежно станах и аз, един ден татко ми извади китара, която му бе подарена от комшия. Китарата беше седяла към 25 години без да бъде вадена от нейния калъф, само че все пак за мен беше обич от пръв взор. Надух главата на родителите ми да ми купят нова китара и по този начин стартира моето премеждие в музиката.
Влади:
Станах " най-хубавия " другар на музикантите от 8 годишен. Започнах в учебната група в гр. Трявна и откакто приключих бях поканен в Подуене блус бенд. Оттам завързах запознанства с доста други музиканти и имах удоволствието да изсвирвам с доста от тях. В момента съм барабанист на Уикеда, Нана & ДЪ Генг и новата ми пристрастеност е да протоколирам дръм кавъри и барабани за други реализатори, сиреч - сешън дръмър.
Как се насочихте към рок музиката?
Рокът значи протест. Рокът значи лично мнение и разчупване на разпоредбите. Аз съм такава до мозъка на костите си и няма какво просто друго да пея с изключение на рок:):) Същото важи и за момчетата. Директните открити хора, които няма какво да крият и които ценят живота в неговата изясненост и елементарност, обичат рока. Това е:)
Има ли място за рок музика у нас?
Има доста фенове на рок музиката у нас. Вижда се при визитата на фестивали. Има и доста млади, дребни даже (14, 15-годишни) девойки и момчета, които харесват тази музика и я извършват. Дори рок бандите от последните 5-6 години са на необикновено музикално равнище.
Как се справяте с работата в група, имате ли различията?
Ако имахме различия, нямаше да сме тайфа. Ние сме единомишленици, които могат да се схващат даже без думи. Допълваме се, слушаме се, забавляваме се... Аз от дълго време се научих да работя в екип, въпреки всичко управлявам компания 12 години и знам, че човешкото мнение би трябвало да се почита и че във всяка една имитация или концепция има нещо, не трябва да се подценява или неглижира. Колкото по-равни се усещат хората в един екип, толкоз по-леко върви работата. А триумфите в подобен релакс, успокоение и осъзнаване, че си оценен, идват неизбежно.
Имате ли обичана ария?
Всичките са ми обичани, та те са ми/ни деца:):)
Коя е най-трудната ария – за написване, за изпяване?
Няма такава ария. Тя би трябвало да идва от душата, а идва ли от там, тя просто се лее.
Коя ария Ви разказва най-добре?
Във всяка една ария има парченце от персонално прекарване, идеал, предпочитание, протест, противоречие, неспокойствие... А лирическите герои са същински хора от действителния живот, само че с псевдоними по Нанаенддъгенгсски казано.:)
Кога можем да чакаме ново парче от Вас?
Ооо, напълно скоро. Вече има две нови хрумвания, които следва да бъдат обрисувани с страсти и ноти.
Къде могат да ви слушат хората?
В Spotify, YouTube, на участия онлайн:) Имаме и дискове, които можем да предоставим посредством контакт във фейсбук страницата ни
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ