Намираме се в пика на третата вълна на Covid пандемията.

Намираме се в пика на третата вълна на Covid пандемията. Пред какви компликациите са изправени лекарите и лечебните заведения в следващия пик на рецесията?

Темата разяснява д-р Николай Кътев, хирург и основен помощник в Клиниката по хирургия на Университетска болница “Александровска “.

“Третата вълна е в разгара си и ситуацията е много съществено. С огромно удивление към момента срещам хора из Facebook, които не престават да настояват, че това е един лек грип, че някой прави бизнес и т.н. Крайно време е тези хора да престанат, има и лекари, които приказват сходни неща. Може би би трябвало да се сблъскат с вируса, с цел да схванат, че става въпрос за един вирус палач.

Не мога да разясня от кое място е тръгнал той, кой го е направил. Дали американците са го създали в някаква лаборатория и са го пуснали в Ухан, или китайците са го създали, това е въпрос на геополитика. Но по този начин или другояче хората по целия свят страдат от пандемията. И би трябвало да се вземат доста съществени ограничения за организация на здравните системи, с цел да не се разпаднат. Защото българската здравна система е съвсем пред разпад, посредством точно на неналичието на подготовка измежду тези, които ръководят опазването на здравето. “

Грешките в организацията

“Миналата пролет си мислех, че това е нещо, което ще отмине, само че виждаме, че се повтаря и през този сезон. През тази година имаше задоволително време за организация. Отчитам доста неверни стъпки от страна на ръководещите.

Направиха всички лечебни заведения с болнични отделения, което е груба неточност. Не може да смесваш потоците на заболели от ковид с другите пациенти. Крайният резултат е разбъркване и заразяване и на другите пациенти, заразяване и на личния състав. Има доста жертви измежду медицинския личен състав, който дава всичко от себе си, с цел да избавя хората. Ето предходната нощ загубихме един  сътрудник, доста добър рентгенолог. Обществото доста не се замисля за това, а се радва на хубавото време, че са ни пуснали още веднъж.

В София трябваше да има четири-пет лечебни заведения, които да приемат Covid пациенти, които да бъдат затворени за всевъзможен различен банкет. Другото неверно нещо е затваряне – отваряне, липса на лекарства в самото начало – в този момент към този момент имаме, това е положителната стъпка.

Третият въпрос, който съгласно мен е малко сбъркан, е имунизирането. Зелени коридори, червени коридори, някои желаят да се имунизират, множеството не желаят да се имунизират. Грешна тактика в региона на имунизирането на популацията.

В някои лечебни заведения липсват лекарства. Говори се публично, че навсякъде има ремдесивир, само че знам, че на доста места няма, в по-малките лечебни заведения, в районните.

В нашата процедура има доста компликации. Колегите не се оплакват. Да не приказваме за заплащането. Не може да се разбере кои са на първа, кои са на втора линия. Аз се повеждам, че не съм на първа линия, само че когато потеглих на работа след отпуската, няколко пъти бях извикан в реанимациите на Covid отделенията да върша съвещания. Аз от там се заразих. Тогава на коя линия съм?

Тези сътрудници, които се занимават при нас с обслужването на Covid болните, това са екипи, които,  влизайки в тези отделения, стоят там по една седмица, те съблюдават едни протоколи. Облечени са със скафандри за дълъг интервал от време, което е извънредно неловко и мъчно. Примерно сестрите, би трябвало да заловен венозен път с два чифта ръкавици. Това е нещо ужасно мъчно. “

Тежестта на инфекцията

“Искам да кажа, като практикуващ хирург без особени знания в региона на вирусология и имунология, че става въпрос за една изключително тежка и рискова зараза, от която човек може да се разболее и да има много съществени последици.

Работейки в Хирургичната клиника на Александровска болница , след Нова година в цялостно здраве след една хубава отмора, пострадах от ковид а. В началото нещата потеглиха със самолечение и вяра, че всичко ще е наред. Десет дни по-късно много се утежних и се наложи да бъда приет в болница.

Аз бях от скептиците във връзка с пандемията, на сериозността на казуса. Но в този момент, изпитвайки го на личен тил, виждам, че човек може да се болести доста елементарно. По-младите го изкарват по-леко, но по-възрастните и повредени хора с съпътстващи болести го изкарват много тежко, доста от тях изгубват живот. “