БСП – наляво и напред или към нищото?
Намираме се в един извънредно сложен миг за Българска социалистическа партия. Не може да се отделят ползите на партията от ползите на трудовия народ на България. В София не може да се отделят ползите на партията от ползите на жителите, техните ползи стоят по-високо от тяснопартийните ползи, защитавани от Народно събрание на Българска социалистическа партия.
В какво общество живеем?
Не може да се отделят ползите на партията от ползите на трудовия народ на България. Налаганата до неотдавна в страната мантра, че неолибералната народна власт е витално богатство за елементарните хора на наемния труд се спука като мехур, и то освен в България, освен в някогашните социалистически страни, само че и във високоразвитите някогашни колониални страни като Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, а неотдавна и в Португалия и така нататък Неолиберализмът като политическа система се сгромолясва, светът към този момент не е доминиран от една велика мощ.
Вместо в обществена страна, както написа в нашата конституция, в този момент обосновано можем да кажем, че, страна на озъбения капитал, страна на работещите небогати и безпределно забогатяващите богати, страна на голямото неравноправие – над 8 пъти, едно от най-високите в света. Вместо „ чиста и свята република “, България се трансформира във официална република, страна на плутокрацията и мутроолигархията, непозната и наша, република на външно ръководство от брюкселската администрация и от посолството/посолствата. Станахме страна с разрушена стопанска система и обществена система, от една от най-грамотните народи в света преди 1989 година – до една четвърт необразовани. Огромната беднотия, голямото неравноправие, неналичието на правдивост, на взаимност и човечност доведоха до голямата емиграция на младежите от страната и до страшната – най-бързо изчезващата нация в света.
Този извънредно отрицателен резултат е върхът на достижението в някогашните социалистически страни и едно от върховите достижения в света. Разграбено бе съвсем всичко, което може да се разграби.Остана обезправения и обеднял народ.
Една неволя не идва сама. В този извънредно неолиберален развой на плячкосване на бедните хора умишлено или почтено се включиха и някои дейци на управителни постове в Българска социалистическа партия. Те поддържаха, а някои от тях и до момента поддържат, дясна политика в Народното събрание, в предизборните платформи и в държавното управление. Те се водеха от моментни политически, от време на време, най-вече персонални ползи, а не от това, което е заложено в Програмата и Устава на Българска социалистическа партия, в който написа в член 2, алинея 2, че Българска социалистическа партия би трябвало да обезпечава надеждна отбрана на труда, на бедните и изоставените, на служащите и чиновниците, а не написа, че би трябвало Българска социалистическа партия да пази ползите на бизнеса. на ръководителите на Българска социалистическа партия в последните 8 години не остана неусетен от голямата маса на левите хора в България и те последователно, избори след избори, оттегляха своята поддръжка на парламентарни, общински и европейски избори. Това доста ясно пролича след приемането под натиска на юпитата на Кобурга и Депесарския уклон към „ разпределяне на порциите “ и изключително по време на Ковид рецесията, когато на бедните като помощи бяха раздадени трохи, а на богатите ринеха с лопати в чували пачките пари. На богатите, без значение от облаги или загуби, единствено тъй като са богати, бяха раздадени, подарени над 8 милиарда лв., с които можеше да се построи АЕЦ „ Белене “. Тези пари бяха обезпечени посредством 100% изземване на облагата на държавните предприятия и се наляха в частния бизнес, т.е. – безпаричен богат храни. Нещо повече бяха пропиляни милиарди приходи в държавния бюджет.
Така действаха и не престават да работят всички управителни дейци на партиите в Народното събрание. Напр. Борисов се прегърна с Алибегов и данъкът на ресторантьорите бе понижен на 9%, само че цените вместо да намалеят се покачиха, заплатите на личния състав не се усилиха съответно, а в заведенията за хранене вървят най-вече богатите жълтопаветници. Нинова се прегърна с Кукушева и налог Данък добавена стойност на хлебарите и сладкарите падна, само че отново парите ги няма, цените не паднаха и се продава по-скъп самун, който е „ от тъгата по-чер “. И към този момент все по-малко хора гласоподават за партиите. Имало било незаинтересованост! Хората, Преповтарят като папагали фразата на Дянков и Горанов – „ няма да подвигаме налозите “, т.е. няма за засягаме богатите. Това е изказът на всички политици в актуалното Народно заседание – Петков, Василев, Хр. Иванов, Борисов, Нинова, Трифонов, Костадинов, Пеевски.
Няма да подвигат налозите, тъй като в този момент страната се храни най-вече от налозите на бедните. Дори вашингтонските демократични управителни дейци от Световната банка и МВФ схванаха истината, че с такова неравноправие повече не може да продължава да се развива светът, а нашата измислена доморасла жълтопаветна „ политическа класа “ се трансформира в „ по-католик от папата “. В България най-вече се полза потреблението на елементарните хора – към 75% от приходите в бюджета. В България има най-ниско ниво на преразпределение на Брутният вътрешен продукт – ок. 36-37%, когато в Западна Европа то доближава до и над 50%. У нас
Всичко това докара до обществена мизерия. България стана страната с най-високи темпове на емиграция, деградиращо обучение и опазване на здравето, ставащо недостъпно за голямата маса от хората, с най-ниските минимални работни заплати, с максимален дял на работещите небогати, с на-голяма маса хора под линията на бедността. Всичко това е от дълго време известно. Бедността доближи до размери близки до междинните епохи, когато маса хора измирали при неурожайни години от апетит и заразни заболявания. Гладът в България не го признават властопослушните български малките екрани, радиостанции, изчезващи вестници и списания, фейк-интернетът и така нататък А Но те блестящо личат от задграничните данни на Уницеф за 1922 година В неолиберална Европа приблизително 8.1% от популацията е с дефицит на храна, а в България това са 13.5% от хората. Най-малко са гладуващите хора в Швейцария, само че там над 62% от творби Брутният вътрешен продукт се преразпределя, а не като у нас – съвсем два пъти по-малко. По този индикатор сме надалеч зад Унгария (3.6%, Чехия (4.2%), Полша (5.8), Русия (6.0%), Естония (7.9%), Словения (8.2%), Гърция (8.6%), Босна и Херцеговина (10.0%), Хърватия (11.0%) и така нататък
Подобна е картина и по разноските за храна като дял от получаваните приходи. България с 36.2% дял изпреварва единствено Сев. Македония (37.8%), Молдова (40.6%) и Украйна (47.9%) и доста изостава от Словения (14.4%), Чехия (19.2%), Гърция (20.0%), Латвия (23.3%) и с по-малко от Унгария (27.7%), Русия 29.7%), Хърватия и Черна гора (по 28.2%), Литва (31.5%), Румъния (32.5%), Сърбия (34.2%) и други Ако съпоставим с най-развитите западноевропейски страни картината е още по- тревожна – Нидерландия (10.6%), Германия (11.7%), Швейцария и Дания (12.1%) и други Неблагоприятна е картината за потреблението на месо от жителите на другите европейски страни. Като изключим страните с по-голямо мюсюлманско население, което не използва свинско месо и някои обичайни страни с огромен улов и потребление в храната на риба, се вижда, че в България има недохранване с месо и месни артикули – междинното ползване на месо за една година (2022 г.) е единствено 60 кг. Ако съпоставим с някогашните социалистически страни се вижда че доста изоставаме – в Румъния (65 кг), Словения (70 кг), Русия (76 кг), Черна гора (78 кг), Хърватия (81 кг), Литва, Унгария, Беларус и Унгария по 84 кг, Полша (88 кг). Всичко това, дружно с влошения достъп до качествени медицински услуги предопределя най-високата смъртност в Европейски Съюз на българското население.
Защо сме най-бедни? Защото у нас има (под 9%), до момента в който в развитите западноевропейски страни и в Чехия, Словакия, Унгария, Полша и други страни е сред 30 и 40%, да не приказваме за Швеция с 62% дял на държавната благосъстоятелност. Държавната благосъстоятелност обезпечава нормално към 70-75% от облагата си за държавния бюджет, до момента в който частната – единствено 10%, в случай че не е сполучливо скрита. Чрез държавната благосъстоятелност се въздейства понижаващо върху цените на стоките за ползване. Поради това у нас всичко в търговията е частно и в този момент съдят Ел Би Булгарикум за това че бил продавал на по-ниски цени, с което ощетил бизнеса. Лъжата, че страната не е добър собственик проличава от изземването на парите от държавни предприятия и прехвърлянето им на частния капитал, от високото витално ниво на Швеция и така нататък Бедни сме и тъй като и посредством, посредством спекулативно високите цени на потребителските артикули, посредством стихията на всеобхватния пазар даже в опазването на здравето, снабдяването с медикаменти и образованието. Бедни сме и от големия експорт на капитали от банките и застрахователните компании, комерсиалните вериги, рудодобива и така нататък
Тази най-бедна в Европейски Съюз, а и изобщо в Европа страна се ръководи от плутократи, от богаташи, директно участващи във властта, в Народното събрание, в държавното управление и централните ведомства. Нагледен образец за това са милионерите от партия „ Продължаваме промяната “ – К. Петков, Василев, Лорер, Константинова, някогашният министър на превоза Събев, сегашният министър Вътев и редица други. Но Движение за права и свободи не са по-назад отпред с милионерите Пеевски и Доган, Има Такъв Народ държащ се над повърхността посредством милионите на Трифонов. Но и от Българска социалистическа партия има във властта богаташи – Петър Кънев, Гуцанов и други На видно място в политиката в България са и видни приватизатори от епохата на Съюз на демократичните сили и Костовата приватизация, от икономическия екип на Тройната коалиция и така нататък Но доста по-опасна за обществото е властовата група на олигархията, тези политици, зад които стоят и им дърпат конците богаташите (олигарсите). Тя е доста значима най-вече в ГЕРБ/СДС, Движение за права и свободи и от партия „ Демократична България “., маскирана под нищо незначещите за тях термини „ независимост “, „ народна власт “, „ плурализъм “. Иначе, те се борят между тях на политическата сцена, изключително забележима в Народното събрание, водят безсмислена битка за преодоляване на властови структури и всъщност вкарват страната в непрекъсната политическа рецесия.
Кризата в Българска социалистическа партия и повелята на днешното време
Трудно и комплицирано бе преустройството на Българска социалистическа партия след 1989 година В партията се зародиха голям брой нови отзиви, придвижвания и течения, всяко със собствен приоритет за бъдеща активност и множеството с отвод от близкото минало. Започна. От старите социалистически основи остана единствено цитирането на Дядо Благоев. Постепенно, най-вече у младото потомство изчезнаха познания за това какво са правили техните родители и прадеди. Ръководството на Българска социалистическа партия пренебрегва в своята активност целият антифашистки интервал от 1923 до 1944 година и целия социалистически интервал от 1947 до 1989 година Непрекъснатото пригаждане към пазарната стопанска система мина рационалните граници. Постепенно бе пренебрегната най-важната обществена функционалност на социалистическата партия – изложение, отстояване, отбрана и осъществяване посредством практическата политика на ползите на хората на наемния труд, на служащите и чиновниците. Започна се един развой на действителна поддръжка на ползите на бизнеса, на така наречен работодатели, и лява политика единствено посредством празни думи, без наличие. В последните 7-8 години управителни дейци на Българска социалистическа партия непрестанно, надали не на всяка втора дума бяха загрижени за ползите на бизнеса. и сведена единствено до няколко по-значими предприятия в енергетиката.
През последната година в София стартира развой на връщане към ползите на елементарните хора, на хората на наемния труд, на служащите и чиновниците на специалистите, на бедните и изоставените от общината пластове на софийското население. В създадената предизборна стратегия в София главно място заеха проблемите на работещите небогати, ползите на служащите и чиновниците, изобщо на хората на наемния труд.
Този фактически по-ляв метод бе общопризнат на нож от няколко управителни дейци от „ тясното управление на Българска социалистическа партия “, изключително тези, израснали организационно в София по времето на „ модела Софиянски “ и под наставленията на сивия кардинал на Българска социалистическа партия. Под неговата диригентска палка стартира акция на омаскаряване на сегашните софийски социалистически дейци и фрагменти, „ снемане на политическото доверие “ (мярка, която я няма в Устава), наричани „ предатели “, заради това, че са сложили по-високо ползите на софиянци над ползите на тясна група самозабравили се партийни дейци.
Ситуацията в Българска социалистическа партия е извънредно сериозна. – Видин, Монтана, Сливен, Казанлък, Хасково, Пловдив, Шумен, Перник, Благоевград, Кюстендил. Сега се разрушават София и Бургас. Резултатът е негативно обезпечен. Напр. Перник – едвам 3.01% от гласовете за общински съветници и 3.08% за кмет. Ако не се приключи в София това противоуставно деяние щe бъде разрушена и принизена и цялата социалистическата партия.
Организационно-политическата офанзивата против фрагментите и деятелите на партията от София има доста аргументи.
В досегашната политическа линия на централното управление господства целта за интереса на бизнеса, на капитала, а ползите на работещите небогати и пенсионерите са настрана от основното полезрение, както това е най-вече при десните. Политиката на „ тясно управление “ по словосъчетание е лява, само че по наличие е лява неолиберална и/или социаллиберална. Намаляването на политическото въздействие на Българска социалистическа партия е артикул на прикритият отвод от същинска лява социалистическа политика. Ръководни дейци в Българска социалистическа партия поддържат дясна политика в Народното събрание и в държавното управление.
е неверната тактика в избора на основните цели в практическата политическа активност на социалистическата партия. Измества се центърът на политиката, характерен за лява социалистическа партия. В последните 7-8 години не на ползите на хората на труда, а като партия. Българска социалистическа партия би трябвало мощно да противостои на ГЕРБ и Движение за права и свободи, да противостои ценностно, политически и морално. Но Българска социалистическа партия не е основана и не действа като партия единствено с цел да е срещу ГЕРБ, а като партия за отбрана на ползите на наемните трудещи се, нейната основна цел не е самоцелната борба против водача и управлението на ГЕРБ, а битка за заслужен живот на всички трудещи се, освен за богаташите. Битката с ГЕРБ, която сякаш води „ тясното управление “ на Българска социалистическа партия е най-вече пред телевизионните камери и микрофоните.
В името на тази „ непримерима борба “ с ГЕРБ и задкулисието се поведе Всеки несъгласен по някакъв въпрос с управлението и най-много с водача на Българска социалистическа партия, се набеждава за последовател и покровител на ГЕРБ и на Борисов и за „ зложелател с партиен билет “, за „ търговец “, за „ сдушил се с ГЕРБ “. Но има задоволително обстоятелства в назад изказване. По време на „ борбата “ с олигархията от ГЕРБ в Народното събрание, депутати от Българска социалистическа партия гласоподават за Цацаров като ослепителен облик на въздействието на ГЕРБ в правосъдната система. Депутати от Българска социалистическа партия гласоподават за Председател на Народното събрание от ГЕРБ (Вежди Рашидов), препоръчан не от ГЕРБ, а от Нинова. В над 30 общини в страната съветници от Българска социалистическа партия гласоподават за ръководители на общинските препоръки от ГЕРБ/СДС или на ПП/ДБ, т.е. на Сглобката, само че към тях не се ползва мярката „ преустановяване на пълномощията на управителните органи “. Но в София се образува неуставно ликвидационен съвет под управлението на послушната Ани Янева.
Неадекватна е тактиката за осъществяване на. Ген. Радев бе повдигнат за президент от Българска социалистическа партия и определен от народа и е политикът с най-високо доверие в страната. И на този президент да се разгласи тотална война от управителния екип на Българска социалистическа партия в полза на властовите обиди на Калоян Методиев, на персоналните обиди на Г. Свиленски и така нататък не дава отговор на потребностите и ползите на членовете и поддръжниците на Българска социалистическа партия, които за втория му мандат над 95% гласоподаваха за него. Радев не е непогрешим, само че е най-хубавият президент след 1989 година Това е оценката на голямото болшинство от членовете на Българска социалистическа партия, а „ тясното управление “ на Българска социалистическа партия организира антирадевска политика.
Политически безпричинно е от управителни дейци на Българска социалистическа партия като модел за подражателство в областта на стопанската система и държавната власт.
В партията има прекомерна концентрация. След 10 ноември 1989 година Българска социалистическа партия се отхвърли от демократическия централизъм. Той бе сменен от. И „ незабелязано, скрито и бавно “ Българска социалистическа партия, изключително след 2017 година се трансформира в свръхлидерска партия, в която няма право да съществува каквото и да е друго мнение, с изключение на лидерското. И се започнаха едни вътрешни чистки, довели до обезкървяване на партията от друго мислещи хора, от „ хора на ГЕРБ “, от „ търговци “ в храма Българска социалистическа партия. Това докара до оттегляне от партията на елементарните нейни симпатизанти и ляво настроени жители и даже част от членовете ѝ. Огромна роля в това отношение изиграха ориентираните с властническа цел промени в Устава, признат 2017 година, направени от комисията Янева.
С сходни „ демократизиции “ на Устава, се образува. В него се позволяват да бъдат членове, хора, които не са избирани по общия ред – така наречен делегирани членове, както и безсмислените квоти за броя и дял дами и младежи. Националният съвет бе трансфорат от народен управителен в внушителен орган със непокътнато място за някои водачи на локалните структури на Българска социалистическа партия, правилни послушници на централното тясно управление., а не по други признаци. Вече всяко съвещание на Народно събрание е с проблем за кворума. Въведоха се в партийната процедура на „ ликвидационните препоръки “ по седесарски модел, срамежливо наричани от тясното управление на Българска социалистическа партия „ работни групи “, които нарушавайки Устава заличават от участие в Българска социалистическа партия заболели и възрастни социалисти, цели съществени партийни организации и клубове. Някои социалисти даже дефинират тези „ работни групи “ като „ шпицкоманди “. Да, в честен аспект са своебразни шпицкоманди. Но на практика те не намушкват, физически не режат глави, не бесят, само че морално поругават вътрешнопартийната народна власт.
Организационен нихилизъм е въведената процедура на лишаване на права на група от членове на Българска социалистическа партия – на партиен орган уставно определен директно от социалистите. Отнемането на право, на мандат е политическа дискриминация, организационно-политическо наказване и всеобщ морално-психичен вътрешнопартиен гнет. Ако условно приемем, че 7 съветници от групата на МК „ Българска социалистическа партия за България “ не са спазили решение на ИБ на Народно събрание на Българска социалистическа партия, то е безпределно недемократично поради тяхното гласоподаване да се санкционират всеобщо и групово почтени фрагменти и деятели, предварително да се приключват пълномощията на 53 партийни органи в София и да не се позволяват до изборни длъжности в Българска социалистическа партия за период от една година на 53 -ма партийни локални функционери, определени вярно, съгласно Устава от социалистите. Нарушава се общото демократично предписание, че решенията са групови, само че отговорността е постоянно персонална.
в управлението на Българска социалистическа партия, които с цел да запазят високото си добре платено парламентарно-партийно състояние и медийно наличие са подготвени да жертват в случай че не цялата, най-малко половината партия. Непрекъснатите провали за тях не са проблем, това не е техен проблем?!!? Не е проблем за тяхното персонално достолепие и морал. Сивият кардинал си подбра сполучливо послушни образовани хора, които той ловко вкара в състава на така наречен „ тясно управление “ за той да има мощно въздействие и подмолно да управлява партията или пък за да съсипят Българска социалистическа партия от вътрешната страна. Дали е по този начин? Кой да ти каже? Но по делата им ще ги познаете, а не по благите им планове, които сякаш са имали. Вижте резултатите на последните локални избори в доста региони на страната – да вземем за пример във Видинска област в четири общини няма определен нито един общински консултант от социалистическата партия. В Българска социалистическа партия има голямо прикрито вътрешно напрежение, подбудено от. Огромна маса социалистически насочени и мислещи членове на Българска социалистическа партия, симпатизанти, поддръжници и леви хора в страната са от едната страна и от другата – тясното ляволиберално (в най-хубавия случай социалреформистко) управление.
Има битка, само че тя е на идейни правила, битка на същинските социалисти против десните лявоговорещи управителни дейци, дирижирани от сивия кардинал. Има битка, само че тя е от страна на тясното управление, тя е идейно антилява и лична против носителите на социалистическото ляво в Българска социалистическа партия. Идейната позиция и политическата битка на идейна основа постоянно са били неразбираеми от технократите в Българска социалистическа партия, даже когато те се съюзиха с „ търговците “ за промяна през 2016 година на предходното централно управление в партията. За тях са по-важни славата, облика пред телевизионния екран и депутатско-партийните благини. В Българска социалистическа партия към този момент няма място за друго мнение, за идейна съпротива.
Дали можем да вършим прилика с казаното от създателя на „ Върви народе възродени… “ Ст. Михайловски за водачите на върха: „ Опозиционерът е задължен да немее “, „ преследвай недоволните, компроментирай достойнството им … изолирай ги … направи ги безсилни и неми “, „ създай си посредством всевъзможни облаги и благотворителност войска от клакьори … “. Изминаха ок. 120 година от тези слова.Сега се питаме: „ Те важат ли за актуалното „ тясно управление “ на Българска социалистическа партия? “ Всеки може и дано самичък да си отговори.
А след казаното дотук, в умозаключение би трябвало да отговорим на извечния славянски въпрос:
„ Какво да се прави? “
идейна, политическа, социално-икономическа и духовно-културна Централна роля в тази идейно-политическа битка би трябвало да има Българска социалистическа партия, настояща на основата на социалистическите полезности и на лява социалистическа по дух и наличие политика. Но лява политика не от предишното, а съответна на новите информационно-технологични и цифровизирани условия, само че въпреки всичко обвързвана с полезностите от предишното за отбрана на ползите на хората на наемния труд, на хората, които против своя труд получават приходи за битие. Тези хора би трябвало да живеят заслужен живот.
Първо , да се развие посредством всички налични средства за всеобща информация, посредством интернет и посредством персоналното другарство на всеобща агитация на социалистическата лява концепция и тя да се разграничава от „ левите “ политики на десните демократични, консервативни, етнически, неофашистки и други политически партии. Основополагащото място на социалистическите полезности като правдивост, взаимност, тъждество, хуманизъм, национализъм, либерализъм, екологизъм, миролюбие би трябвало да доближи до хората на труда на понятен, явен език, посредством къса и налична дефиниция.
Второ , тези социалистически полезности по-нататък следва да се конкретизират в къси и ясни избрани политически цели и тактики за тяхното осъществяване. На голямата маса от трудовите хора да стане пределно ясно каква партия е Българска социалистическа партия, към какво тя се стреми и защо се бори. Политическите послания преди избори следва да бъдат към хората на труда, към израз и отбрана на техните съществени потребности и ползи.
Трето , в учредителен проект Българска социалистическа партия следва да се преорганизира на основата на вътрешнопартийния либерализъм, да разчита повече на самодейността и на метода за образуване на политиката отдолу-нагоре. Това не значи всеки социалист самичък да дефинира политическата линия на партията, а политиката на партията да показва ползите на хората „ изпод “ – членовете на партията и нейните поддръжници, ползи дефинирани след общопартийно разискване, а не от „ тясното управление “ на Българска социалистическа партия. Би било вярно да се усъвършенства чуваемостта на мненията на редовите социалисти от управителните органи на партията. Тази организационна смяна може и би трябвало да се реализира на първо време посредством преправка на Устава на Българска социалистическа партия и отменяне на нормите, формиращи изискванията за властнически жанр на управлението и подобряващи изискванията за пълноценна работа на управителните партийни органи, отменяне опциите за вътрешнопартиен клиентелизъм (зависимостите от вида „ мой човек “). Решително би трябвало да се преработи Устава, унищожаване на нормите осигуряващи централизираната народна власт и мощната властническа власт на водача.
Четвърто , преустановяване на колаборацията с десните неолиберални и неоконсервативни партии, безучастие общи политически дейности с партии, поддържащи войната. Социаллибералната процедура в Европа и изключително в Германия и Португалия демонстрира, че в последна сметка неодобрението на масите е за сметка не на демократичните и консервативните партии, а за сметка на левите по хипотеза социалдемократически партии. Тази колаборация всъщност подкрепя надигането на неофашизма в Европа. Като процедура в битката за централна и локална общинска власт следва да се предотврати колаборацията при локалните избори посредством скритата форма на предприемчив комитет на обслужване на десни и на местни локални бизнес ползи. Коалиция с леви партии, само че не и обединения, споразумения, подмолни покупко-продажби с десни и консервативни партии, прикривани посредством благозвучното название „ предприемчив комитет “. С това партийните организации заблуждават себе си, а не елементарните гласоподаватели.
Пето , по-голяма автономия на локалните органи на партията, изключително на общинско ниво. Право и отговорност за провежданата политика в локалното самоуправление би трябвало да се делегира на общинските органи на Българска социалистическа партия и главните партийни организации, схваща в границите на одобрените от Програмата и Устава съществени полезности, правила и правила. Но не всяко гласоподаване на локални органи в локален общински съвет да бъде под директния надзор и наказване от Националния съвет на Българска социалистическа партия.
Шесто, основаване на конюнктура в партията при която социалистите да демонстрират по-голяма интензивност и посредством персоналните си контакти и другарство да отстояват полициите на социалистическата партия като партия на хората на труда и да оборват официално демократичните и други словесни структури, по-активно да вземат участие в всеобщите партийни мероприятия и от тяхната среда по натурален път да се образува нов управителен състав на партията.
* * *
Светът, Европа и България се нуждаят от лявото, от лявата политика, както в никакъв случай до в този момент. Провалът на неолиберализма, неговото изродяване и неуспех и неналичието на мощни леви партии неизбежно ще докара до ново нахлуване на преоблечения в нова дреха фашизъм, чието възникване към този момент се усеща в голям брой европейски страни като Германия, Нидерландия, Португалия, Италия, Украйна и прибалтийските страни. Фашизмът може да бъде спрян не с колаборация с неолиберализма и консерватизма, а посредством мощно ляво, добре проведено социалистическо придвижване.
В умозаключение, бъдещето на Българска социалистическа партия е. По досегашния път се доближава до нищото. Борбата за власт и публично въздействие е не поради самата власт и облагите от нея, а за отбрана и отстояване на избрани политически ползи – тези на онеправданите наемни служащи и чиновници, на бедните, на хората под виталното ниво. Трябва да спре антиуставното разрушение на столичната партийна организация и на цялата партия, да се преустрои социалистическата партия в същинския ляв коловоз и дръпне мощно напред, да увлече след себе си хората на наемния труд.
Забележка. Настоящата публикация бе премислена при подготовката за срещата „ За бъдещето на Българска социалистическа партия и лявото “ и след чуването на изявленията на тази среща на 23 март 2024 година Само една дребна част от нея бе осъществена като изявление на създателя.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед508488Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед141294Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед25732Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед20585Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед28060Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед508488Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед165960Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед141294Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед132405Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед129843Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев8020„ Юмрукът “ на патриарх Неофит - Втора част Източник: pogled.info
В какво общество живеем?
Не може да се отделят ползите на партията от ползите на трудовия народ на България. Налаганата до неотдавна в страната мантра, че неолибералната народна власт е витално богатство за елементарните хора на наемния труд се спука като мехур, и то освен в България, освен в някогашните социалистически страни, само че и във високоразвитите някогашни колониални страни като Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, а неотдавна и в Португалия и така нататък Неолиберализмът като политическа система се сгромолясва, светът към този момент не е доминиран от една велика мощ.
Вместо в обществена страна, както написа в нашата конституция, в този момент обосновано можем да кажем, че, страна на озъбения капитал, страна на работещите небогати и безпределно забогатяващите богати, страна на голямото неравноправие – над 8 пъти, едно от най-високите в света. Вместо „ чиста и свята република “, България се трансформира във официална република, страна на плутокрацията и мутроолигархията, непозната и наша, република на външно ръководство от брюкселската администрация и от посолството/посолствата. Станахме страна с разрушена стопанска система и обществена система, от една от най-грамотните народи в света преди 1989 година – до една четвърт необразовани. Огромната беднотия, голямото неравноправие, неналичието на правдивост, на взаимност и човечност доведоха до голямата емиграция на младежите от страната и до страшната – най-бързо изчезващата нация в света.
Този извънредно отрицателен резултат е върхът на достижението в някогашните социалистически страни и едно от върховите достижения в света. Разграбено бе съвсем всичко, което може да се разграби.Остана обезправения и обеднял народ.
Една неволя не идва сама. В този извънредно неолиберален развой на плячкосване на бедните хора умишлено или почтено се включиха и някои дейци на управителни постове в Българска социалистическа партия. Те поддържаха, а някои от тях и до момента поддържат, дясна политика в Народното събрание, в предизборните платформи и в държавното управление. Те се водеха от моментни политически, от време на време, най-вече персонални ползи, а не от това, което е заложено в Програмата и Устава на Българска социалистическа партия, в който написа в член 2, алинея 2, че Българска социалистическа партия би трябвало да обезпечава надеждна отбрана на труда, на бедните и изоставените, на служащите и чиновниците, а не написа, че би трябвало Българска социалистическа партия да пази ползите на бизнеса. на ръководителите на Българска социалистическа партия в последните 8 години не остана неусетен от голямата маса на левите хора в България и те последователно, избори след избори, оттегляха своята поддръжка на парламентарни, общински и европейски избори. Това доста ясно пролича след приемането под натиска на юпитата на Кобурга и Депесарския уклон към „ разпределяне на порциите “ и изключително по време на Ковид рецесията, когато на бедните като помощи бяха раздадени трохи, а на богатите ринеха с лопати в чували пачките пари. На богатите, без значение от облаги или загуби, единствено тъй като са богати, бяха раздадени, подарени над 8 милиарда лв., с които можеше да се построи АЕЦ „ Белене “. Тези пари бяха обезпечени посредством 100% изземване на облагата на държавните предприятия и се наляха в частния бизнес, т.е. – безпаричен богат храни. Нещо повече бяха пропиляни милиарди приходи в държавния бюджет.
Така действаха и не престават да работят всички управителни дейци на партиите в Народното събрание. Напр. Борисов се прегърна с Алибегов и данъкът на ресторантьорите бе понижен на 9%, само че цените вместо да намалеят се покачиха, заплатите на личния състав не се усилиха съответно, а в заведенията за хранене вървят най-вече богатите жълтопаветници. Нинова се прегърна с Кукушева и налог Данък добавена стойност на хлебарите и сладкарите падна, само че отново парите ги няма, цените не паднаха и се продава по-скъп самун, който е „ от тъгата по-чер “. И към този момент все по-малко хора гласоподават за партиите. Имало било незаинтересованост! Хората, Преповтарят като папагали фразата на Дянков и Горанов – „ няма да подвигаме налозите “, т.е. няма за засягаме богатите. Това е изказът на всички политици в актуалното Народно заседание – Петков, Василев, Хр. Иванов, Борисов, Нинова, Трифонов, Костадинов, Пеевски.
Няма да подвигат налозите, тъй като в този момент страната се храни най-вече от налозите на бедните. Дори вашингтонските демократични управителни дейци от Световната банка и МВФ схванаха истината, че с такова неравноправие повече не може да продължава да се развива светът, а нашата измислена доморасла жълтопаветна „ политическа класа “ се трансформира в „ по-католик от папата “. В България най-вече се полза потреблението на елементарните хора – към 75% от приходите в бюджета. В България има най-ниско ниво на преразпределение на Брутният вътрешен продукт – ок. 36-37%, когато в Западна Европа то доближава до и над 50%. У нас
Всичко това докара до обществена мизерия. България стана страната с най-високи темпове на емиграция, деградиращо обучение и опазване на здравето, ставащо недостъпно за голямата маса от хората, с най-ниските минимални работни заплати, с максимален дял на работещите небогати, с на-голяма маса хора под линията на бедността. Всичко това е от дълго време известно. Бедността доближи до размери близки до междинните епохи, когато маса хора измирали при неурожайни години от апетит и заразни заболявания. Гладът в България не го признават властопослушните български малките екрани, радиостанции, изчезващи вестници и списания, фейк-интернетът и така нататък А Но те блестящо личат от задграничните данни на Уницеф за 1922 година В неолиберална Европа приблизително 8.1% от популацията е с дефицит на храна, а в България това са 13.5% от хората. Най-малко са гладуващите хора в Швейцария, само че там над 62% от творби Брутният вътрешен продукт се преразпределя, а не като у нас – съвсем два пъти по-малко. По този индикатор сме надалеч зад Унгария (3.6%, Чехия (4.2%), Полша (5.8), Русия (6.0%), Естония (7.9%), Словения (8.2%), Гърция (8.6%), Босна и Херцеговина (10.0%), Хърватия (11.0%) и така нататък
Подобна е картина и по разноските за храна като дял от получаваните приходи. България с 36.2% дял изпреварва единствено Сев. Македония (37.8%), Молдова (40.6%) и Украйна (47.9%) и доста изостава от Словения (14.4%), Чехия (19.2%), Гърция (20.0%), Латвия (23.3%) и с по-малко от Унгария (27.7%), Русия 29.7%), Хърватия и Черна гора (по 28.2%), Литва (31.5%), Румъния (32.5%), Сърбия (34.2%) и други Ако съпоставим с най-развитите западноевропейски страни картината е още по- тревожна – Нидерландия (10.6%), Германия (11.7%), Швейцария и Дания (12.1%) и други Неблагоприятна е картината за потреблението на месо от жителите на другите европейски страни. Като изключим страните с по-голямо мюсюлманско население, което не използва свинско месо и някои обичайни страни с огромен улов и потребление в храната на риба, се вижда, че в България има недохранване с месо и месни артикули – междинното ползване на месо за една година (2022 г.) е единствено 60 кг. Ако съпоставим с някогашните социалистически страни се вижда че доста изоставаме – в Румъния (65 кг), Словения (70 кг), Русия (76 кг), Черна гора (78 кг), Хърватия (81 кг), Литва, Унгария, Беларус и Унгария по 84 кг, Полша (88 кг). Всичко това, дружно с влошения достъп до качествени медицински услуги предопределя най-високата смъртност в Европейски Съюз на българското население.
Защо сме най-бедни? Защото у нас има (под 9%), до момента в който в развитите западноевропейски страни и в Чехия, Словакия, Унгария, Полша и други страни е сред 30 и 40%, да не приказваме за Швеция с 62% дял на държавната благосъстоятелност. Държавната благосъстоятелност обезпечава нормално към 70-75% от облагата си за държавния бюджет, до момента в който частната – единствено 10%, в случай че не е сполучливо скрита. Чрез държавната благосъстоятелност се въздейства понижаващо върху цените на стоките за ползване. Поради това у нас всичко в търговията е частно и в този момент съдят Ел Би Булгарикум за това че бил продавал на по-ниски цени, с което ощетил бизнеса. Лъжата, че страната не е добър собственик проличава от изземването на парите от държавни предприятия и прехвърлянето им на частния капитал, от високото витално ниво на Швеция и така нататък Бедни сме и тъй като и посредством, посредством спекулативно високите цени на потребителските артикули, посредством стихията на всеобхватния пазар даже в опазването на здравето, снабдяването с медикаменти и образованието. Бедни сме и от големия експорт на капитали от банките и застрахователните компании, комерсиалните вериги, рудодобива и така нататък
Тази най-бедна в Европейски Съюз, а и изобщо в Европа страна се ръководи от плутократи, от богаташи, директно участващи във властта, в Народното събрание, в държавното управление и централните ведомства. Нагледен образец за това са милионерите от партия „ Продължаваме промяната “ – К. Петков, Василев, Лорер, Константинова, някогашният министър на превоза Събев, сегашният министър Вътев и редица други. Но Движение за права и свободи не са по-назад отпред с милионерите Пеевски и Доган, Има Такъв Народ държащ се над повърхността посредством милионите на Трифонов. Но и от Българска социалистическа партия има във властта богаташи – Петър Кънев, Гуцанов и други На видно място в политиката в България са и видни приватизатори от епохата на Съюз на демократичните сили и Костовата приватизация, от икономическия екип на Тройната коалиция и така нататък Но доста по-опасна за обществото е властовата група на олигархията, тези политици, зад които стоят и им дърпат конците богаташите (олигарсите). Тя е доста значима най-вече в ГЕРБ/СДС, Движение за права и свободи и от партия „ Демократична България “., маскирана под нищо незначещите за тях термини „ независимост “, „ народна власт “, „ плурализъм “. Иначе, те се борят между тях на политическата сцена, изключително забележима в Народното събрание, водят безсмислена битка за преодоляване на властови структури и всъщност вкарват страната в непрекъсната политическа рецесия.
Кризата в Българска социалистическа партия и повелята на днешното време
Трудно и комплицирано бе преустройството на Българска социалистическа партия след 1989 година В партията се зародиха голям брой нови отзиви, придвижвания и течения, всяко със собствен приоритет за бъдеща активност и множеството с отвод от близкото минало. Започна. От старите социалистически основи остана единствено цитирането на Дядо Благоев. Постепенно, най-вече у младото потомство изчезнаха познания за това какво са правили техните родители и прадеди. Ръководството на Българска социалистическа партия пренебрегва в своята активност целият антифашистки интервал от 1923 до 1944 година и целия социалистически интервал от 1947 до 1989 година Непрекъснатото пригаждане към пазарната стопанска система мина рационалните граници. Постепенно бе пренебрегната най-важната обществена функционалност на социалистическата партия – изложение, отстояване, отбрана и осъществяване посредством практическата политика на ползите на хората на наемния труд, на служащите и чиновниците. Започна се един развой на действителна поддръжка на ползите на бизнеса, на така наречен работодатели, и лява политика единствено посредством празни думи, без наличие. В последните 7-8 години управителни дейци на Българска социалистическа партия непрестанно, надали не на всяка втора дума бяха загрижени за ползите на бизнеса. и сведена единствено до няколко по-значими предприятия в енергетиката.
През последната година в София стартира развой на връщане към ползите на елементарните хора, на хората на наемния труд, на служащите и чиновниците на специалистите, на бедните и изоставените от общината пластове на софийското население. В създадената предизборна стратегия в София главно място заеха проблемите на работещите небогати, ползите на служащите и чиновниците, изобщо на хората на наемния труд.
Този фактически по-ляв метод бе общопризнат на нож от няколко управителни дейци от „ тясното управление на Българска социалистическа партия “, изключително тези, израснали организационно в София по времето на „ модела Софиянски “ и под наставленията на сивия кардинал на Българска социалистическа партия. Под неговата диригентска палка стартира акция на омаскаряване на сегашните софийски социалистически дейци и фрагменти, „ снемане на политическото доверие “ (мярка, която я няма в Устава), наричани „ предатели “, заради това, че са сложили по-високо ползите на софиянци над ползите на тясна група самозабравили се партийни дейци.
Ситуацията в Българска социалистическа партия е извънредно сериозна. – Видин, Монтана, Сливен, Казанлък, Хасково, Пловдив, Шумен, Перник, Благоевград, Кюстендил. Сега се разрушават София и Бургас. Резултатът е негативно обезпечен. Напр. Перник – едвам 3.01% от гласовете за общински съветници и 3.08% за кмет. Ако не се приключи в София това противоуставно деяние щe бъде разрушена и принизена и цялата социалистическата партия.
Организационно-политическата офанзивата против фрагментите и деятелите на партията от София има доста аргументи.
В досегашната политическа линия на централното управление господства целта за интереса на бизнеса, на капитала, а ползите на работещите небогати и пенсионерите са настрана от основното полезрение, както това е най-вече при десните. Политиката на „ тясно управление “ по словосъчетание е лява, само че по наличие е лява неолиберална и/или социаллиберална. Намаляването на политическото въздействие на Българска социалистическа партия е артикул на прикритият отвод от същинска лява социалистическа политика. Ръководни дейци в Българска социалистическа партия поддържат дясна политика в Народното събрание и в държавното управление.
е неверната тактика в избора на основните цели в практическата политическа активност на социалистическата партия. Измества се центърът на политиката, характерен за лява социалистическа партия. В последните 7-8 години не на ползите на хората на труда, а като партия. Българска социалистическа партия би трябвало мощно да противостои на ГЕРБ и Движение за права и свободи, да противостои ценностно, политически и морално. Но Българска социалистическа партия не е основана и не действа като партия единствено с цел да е срещу ГЕРБ, а като партия за отбрана на ползите на наемните трудещи се, нейната основна цел не е самоцелната борба против водача и управлението на ГЕРБ, а битка за заслужен живот на всички трудещи се, освен за богаташите. Битката с ГЕРБ, която сякаш води „ тясното управление “ на Българска социалистическа партия е най-вече пред телевизионните камери и микрофоните.
В името на тази „ непримерима борба “ с ГЕРБ и задкулисието се поведе Всеки несъгласен по някакъв въпрос с управлението и най-много с водача на Българска социалистическа партия, се набеждава за последовател и покровител на ГЕРБ и на Борисов и за „ зложелател с партиен билет “, за „ търговец “, за „ сдушил се с ГЕРБ “. Но има задоволително обстоятелства в назад изказване. По време на „ борбата “ с олигархията от ГЕРБ в Народното събрание, депутати от Българска социалистическа партия гласоподават за Цацаров като ослепителен облик на въздействието на ГЕРБ в правосъдната система. Депутати от Българска социалистическа партия гласоподават за Председател на Народното събрание от ГЕРБ (Вежди Рашидов), препоръчан не от ГЕРБ, а от Нинова. В над 30 общини в страната съветници от Българска социалистическа партия гласоподават за ръководители на общинските препоръки от ГЕРБ/СДС или на ПП/ДБ, т.е. на Сглобката, само че към тях не се ползва мярката „ преустановяване на пълномощията на управителните органи “. Но в София се образува неуставно ликвидационен съвет под управлението на послушната Ани Янева.
Неадекватна е тактиката за осъществяване на. Ген. Радев бе повдигнат за президент от Българска социалистическа партия и определен от народа и е политикът с най-високо доверие в страната. И на този президент да се разгласи тотална война от управителния екип на Българска социалистическа партия в полза на властовите обиди на Калоян Методиев, на персоналните обиди на Г. Свиленски и така нататък не дава отговор на потребностите и ползите на членовете и поддръжниците на Българска социалистическа партия, които за втория му мандат над 95% гласоподаваха за него. Радев не е непогрешим, само че е най-хубавият президент след 1989 година Това е оценката на голямото болшинство от членовете на Българска социалистическа партия, а „ тясното управление “ на Българска социалистическа партия организира антирадевска политика.
Политически безпричинно е от управителни дейци на Българска социалистическа партия като модел за подражателство в областта на стопанската система и държавната власт.
В партията има прекомерна концентрация. След 10 ноември 1989 година Българска социалистическа партия се отхвърли от демократическия централизъм. Той бе сменен от. И „ незабелязано, скрито и бавно “ Българска социалистическа партия, изключително след 2017 година се трансформира в свръхлидерска партия, в която няма право да съществува каквото и да е друго мнение, с изключение на лидерското. И се започнаха едни вътрешни чистки, довели до обезкървяване на партията от друго мислещи хора, от „ хора на ГЕРБ “, от „ търговци “ в храма Българска социалистическа партия. Това докара до оттегляне от партията на елементарните нейни симпатизанти и ляво настроени жители и даже част от членовете ѝ. Огромна роля в това отношение изиграха ориентираните с властническа цел промени в Устава, признат 2017 година, направени от комисията Янева.
С сходни „ демократизиции “ на Устава, се образува. В него се позволяват да бъдат членове, хора, които не са избирани по общия ред – така наречен делегирани членове, както и безсмислените квоти за броя и дял дами и младежи. Националният съвет бе трансфорат от народен управителен в внушителен орган със непокътнато място за някои водачи на локалните структури на Българска социалистическа партия, правилни послушници на централното тясно управление., а не по други признаци. Вече всяко съвещание на Народно събрание е с проблем за кворума. Въведоха се в партийната процедура на „ ликвидационните препоръки “ по седесарски модел, срамежливо наричани от тясното управление на Българска социалистическа партия „ работни групи “, които нарушавайки Устава заличават от участие в Българска социалистическа партия заболели и възрастни социалисти, цели съществени партийни организации и клубове. Някои социалисти даже дефинират тези „ работни групи “ като „ шпицкоманди “. Да, в честен аспект са своебразни шпицкоманди. Но на практика те не намушкват, физически не режат глави, не бесят, само че морално поругават вътрешнопартийната народна власт.
Организационен нихилизъм е въведената процедура на лишаване на права на група от членове на Българска социалистическа партия – на партиен орган уставно определен директно от социалистите. Отнемането на право, на мандат е политическа дискриминация, организационно-политическо наказване и всеобщ морално-психичен вътрешнопартиен гнет. Ако условно приемем, че 7 съветници от групата на МК „ Българска социалистическа партия за България “ не са спазили решение на ИБ на Народно събрание на Българска социалистическа партия, то е безпределно недемократично поради тяхното гласоподаване да се санкционират всеобщо и групово почтени фрагменти и деятели, предварително да се приключват пълномощията на 53 партийни органи в София и да не се позволяват до изборни длъжности в Българска социалистическа партия за период от една година на 53 -ма партийни локални функционери, определени вярно, съгласно Устава от социалистите. Нарушава се общото демократично предписание, че решенията са групови, само че отговорността е постоянно персонална.
в управлението на Българска социалистическа партия, които с цел да запазят високото си добре платено парламентарно-партийно състояние и медийно наличие са подготвени да жертват в случай че не цялата, най-малко половината партия. Непрекъснатите провали за тях не са проблем, това не е техен проблем?!!? Не е проблем за тяхното персонално достолепие и морал. Сивият кардинал си подбра сполучливо послушни образовани хора, които той ловко вкара в състава на така наречен „ тясно управление “ за той да има мощно въздействие и подмолно да управлява партията или пък за да съсипят Българска социалистическа партия от вътрешната страна. Дали е по този начин? Кой да ти каже? Но по делата им ще ги познаете, а не по благите им планове, които сякаш са имали. Вижте резултатите на последните локални избори в доста региони на страната – да вземем за пример във Видинска област в четири общини няма определен нито един общински консултант от социалистическата партия. В Българска социалистическа партия има голямо прикрито вътрешно напрежение, подбудено от. Огромна маса социалистически насочени и мислещи членове на Българска социалистическа партия, симпатизанти, поддръжници и леви хора в страната са от едната страна и от другата – тясното ляволиберално (в най-хубавия случай социалреформистко) управление.
Има битка, само че тя е на идейни правила, битка на същинските социалисти против десните лявоговорещи управителни дейци, дирижирани от сивия кардинал. Има битка, само че тя е от страна на тясното управление, тя е идейно антилява и лична против носителите на социалистическото ляво в Българска социалистическа партия. Идейната позиция и политическата битка на идейна основа постоянно са били неразбираеми от технократите в Българска социалистическа партия, даже когато те се съюзиха с „ търговците “ за промяна през 2016 година на предходното централно управление в партията. За тях са по-важни славата, облика пред телевизионния екран и депутатско-партийните благини. В Българска социалистическа партия към този момент няма място за друго мнение, за идейна съпротива.
Дали можем да вършим прилика с казаното от създателя на „ Върви народе възродени… “ Ст. Михайловски за водачите на върха: „ Опозиционерът е задължен да немее “, „ преследвай недоволните, компроментирай достойнството им … изолирай ги … направи ги безсилни и неми “, „ създай си посредством всевъзможни облаги и благотворителност войска от клакьори … “. Изминаха ок. 120 година от тези слова.Сега се питаме: „ Те важат ли за актуалното „ тясно управление “ на Българска социалистическа партия? “ Всеки може и дано самичък да си отговори.
А след казаното дотук, в умозаключение би трябвало да отговорим на извечния славянски въпрос:
„ Какво да се прави? “
идейна, политическа, социално-икономическа и духовно-културна Централна роля в тази идейно-политическа битка би трябвало да има Българска социалистическа партия, настояща на основата на социалистическите полезности и на лява социалистическа по дух и наличие политика. Но лява политика не от предишното, а съответна на новите информационно-технологични и цифровизирани условия, само че въпреки всичко обвързвана с полезностите от предишното за отбрана на ползите на хората на наемния труд, на хората, които против своя труд получават приходи за битие. Тези хора би трябвало да живеят заслужен живот.
Първо , да се развие посредством всички налични средства за всеобща информация, посредством интернет и посредством персоналното другарство на всеобща агитация на социалистическата лява концепция и тя да се разграничава от „ левите “ политики на десните демократични, консервативни, етнически, неофашистки и други политически партии. Основополагащото място на социалистическите полезности като правдивост, взаимност, тъждество, хуманизъм, национализъм, либерализъм, екологизъм, миролюбие би трябвало да доближи до хората на труда на понятен, явен език, посредством къса и налична дефиниция.
Второ , тези социалистически полезности по-нататък следва да се конкретизират в къси и ясни избрани политически цели и тактики за тяхното осъществяване. На голямата маса от трудовите хора да стане пределно ясно каква партия е Българска социалистическа партия, към какво тя се стреми и защо се бори. Политическите послания преди избори следва да бъдат към хората на труда, към израз и отбрана на техните съществени потребности и ползи.
Трето , в учредителен проект Българска социалистическа партия следва да се преорганизира на основата на вътрешнопартийния либерализъм, да разчита повече на самодейността и на метода за образуване на политиката отдолу-нагоре. Това не значи всеки социалист самичък да дефинира политическата линия на партията, а политиката на партията да показва ползите на хората „ изпод “ – членовете на партията и нейните поддръжници, ползи дефинирани след общопартийно разискване, а не от „ тясното управление “ на Българска социалистическа партия. Би било вярно да се усъвършенства чуваемостта на мненията на редовите социалисти от управителните органи на партията. Тази организационна смяна може и би трябвало да се реализира на първо време посредством преправка на Устава на Българска социалистическа партия и отменяне на нормите, формиращи изискванията за властнически жанр на управлението и подобряващи изискванията за пълноценна работа на управителните партийни органи, отменяне опциите за вътрешнопартиен клиентелизъм (зависимостите от вида „ мой човек “). Решително би трябвало да се преработи Устава, унищожаване на нормите осигуряващи централизираната народна власт и мощната властническа власт на водача.
Четвърто , преустановяване на колаборацията с десните неолиберални и неоконсервативни партии, безучастие общи политически дейности с партии, поддържащи войната. Социаллибералната процедура в Европа и изключително в Германия и Португалия демонстрира, че в последна сметка неодобрението на масите е за сметка не на демократичните и консервативните партии, а за сметка на левите по хипотеза социалдемократически партии. Тази колаборация всъщност подкрепя надигането на неофашизма в Европа. Като процедура в битката за централна и локална общинска власт следва да се предотврати колаборацията при локалните избори посредством скритата форма на предприемчив комитет на обслужване на десни и на местни локални бизнес ползи. Коалиция с леви партии, само че не и обединения, споразумения, подмолни покупко-продажби с десни и консервативни партии, прикривани посредством благозвучното название „ предприемчив комитет “. С това партийните организации заблуждават себе си, а не елементарните гласоподаватели.
Пето , по-голяма автономия на локалните органи на партията, изключително на общинско ниво. Право и отговорност за провежданата политика в локалното самоуправление би трябвало да се делегира на общинските органи на Българска социалистическа партия и главните партийни организации, схваща в границите на одобрените от Програмата и Устава съществени полезности, правила и правила. Но не всяко гласоподаване на локални органи в локален общински съвет да бъде под директния надзор и наказване от Националния съвет на Българска социалистическа партия.
Шесто, основаване на конюнктура в партията при която социалистите да демонстрират по-голяма интензивност и посредством персоналните си контакти и другарство да отстояват полициите на социалистическата партия като партия на хората на труда и да оборват официално демократичните и други словесни структури, по-активно да вземат участие в всеобщите партийни мероприятия и от тяхната среда по натурален път да се образува нов управителен състав на партията.
* * *
Светът, Европа и България се нуждаят от лявото, от лявата политика, както в никакъв случай до в този момент. Провалът на неолиберализма, неговото изродяване и неуспех и неналичието на мощни леви партии неизбежно ще докара до ново нахлуване на преоблечения в нова дреха фашизъм, чието възникване към този момент се усеща в голям брой европейски страни като Германия, Нидерландия, Португалия, Италия, Украйна и прибалтийските страни. Фашизмът може да бъде спрян не с колаборация с неолиберализма и консерватизма, а посредством мощно ляво, добре проведено социалистическо придвижване.
В умозаключение, бъдещето на Българска социалистическа партия е. По досегашния път се доближава до нищото. Борбата за власт и публично въздействие е не поради самата власт и облагите от нея, а за отбрана и отстояване на избрани политически ползи – тези на онеправданите наемни служащи и чиновници, на бедните, на хората под виталното ниво. Трябва да спре антиуставното разрушение на столичната партийна организация и на цялата партия, да се преустрои социалистическата партия в същинския ляв коловоз и дръпне мощно напред, да увлече след себе си хората на наемния труд.
Забележка. Настоящата публикация бе премислена при подготовката за срещата „ За бъдещето на Българска социалистическа партия и лявото “ и след чуването на изявленията на тази среща на 23 март 2024 година Само една дребна част от нея бе осъществена като изявление на създателя.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед508488Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед141294Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед25732Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед20585Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед28060Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед508488Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед165960Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед141294Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед132405Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед129843Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев8020„ Юмрукът “ на патриарх Неофит - Втора част Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ