Този кокал чужд
Намерих на улицата един кокал – огромен, с доста мръвка на него. Какво ли не бях намирал – недопита бира, половин фас, счупено гребенче, остарял вестник, само че кокал, и то с месо – в никакъв случай! Огледах се – наоколо нямаше никого. Нарамих кокала и свърнах в първата уличка.
Веднага се похвалих на моите приятели. Един от тях деликатно огледа кокала.
- Това е на главоболия – вика, – ще страдаш. Само страната може да има такова тлъсто нещо!
- Глупости – вика различен, – няма по какъв начин да е от страната, нея от дълго време я обезкостиха!
Онзи отново оглежда деликатно кокала.
- Тогава нещата стават още по-зле! Това е мръвката на някой от нашите патриотично настроени индустриалци! Изтървали са кокала и в този момент ще дойдат тука, ще си го вземат, а нас ще ни изядат заедно с обувките!
- И тази доктрина куца – крещя му, – нашите олигарси, захапят ли нещо, не го изпускат! Не е техен кокалът!
- Може пък – допуска различен – този кокал да е изпаднал от някоя европейска стратегия. Чувам, че са доста тлъсти, доста народ точи зъби за тях!
- Е, в случай че е от стратегия – значи доста сме вътре, по този начин да знаете! Тези стратегии ги дават единствено на по-първи хора, в никакъв случай на инцидентни!
- Може пък – допуска различен – да е доставка за детската градина, дето е насреща.
Дружно му се смеем, а аз не правя отстъпка:
- Хич не ме интересува чий е и за какво. Аз си го открих и си е мой. Най-после ще хапнем като хората и ще спим спокойни.
- Предлагам да вземем кокала и да го предадем на службите! Те да се оправят с него!
- Какви служби, бе! Ти чул ли си до момента те да са помогнали на някого, а!
- Ние – обобщава приятелят ми – от службите не търсим помощ, а по-малко главоболия! Затова споделих за службите! Те хванаха 16-годишен полутерорист и го дерадикализираха!
- Никога непринудено не отиваме при тях! – рекохме заедно. – Службите разкатават живота на най-обикновения човек за едното нищо, а представяш ли си да схванат, че имаш в ръцете се подобен огромен кокал! Ще минат върху тебе като валяк!
Всички се замислят, а аз ги запитвам:
- Абе, какво става с вас, за какво единствено нещастия вещаете! Най-после намерихме същинска мръвка и никой не се радва, а единствено нелепости се въртят в главите ви, а?
- Щото – викат – не го ли виждаш на какво наподобява? Това не е кокал за нашите уста.
Питам ги:
- Откъде знаете по какъв начин наподобяват кокалите? Кога за последно сте яли нещо, което е имало кокал, а! Може пък към този момент да създават животни единствено с такива кокали!
Един от приятелите подвига ръка.
- Аз – вика – предлагам да си запазим мръвката за по-читави дни, когато преходът свърши и светлото бъдеще пристигна. Ние по този начин или другояче сме привикнали към този момент на апетит и бедност. Когато преходът свърши, с кокала ще отпразнуваме идването на щастието и свободата.
Махнах с ръка:
- Когато светлото бъдеще, братството и свободата дойдат, нас няма да ни има. Тука камък върху камък няма да е останало. Единственото, което ще остане и всичко ще надживее, това е оптимизмът ни.
Аверите са твърди.
- Няма значение – викат, – на нас по този начин са ни дали обещание, ще чакаме бъдещето!
Казвам им:
- Чавка ви е изпила акъла на вас. На това ли ви научи дългият преход, подобен образец ли взехте от родни управници и европейски посетители!? По-добре кокал през днешния ден, в сравнение с народна власт на следващия ден!
После посегнах и метнах кокала на рамо, а те рекоха, че ще ми оказват помощ, и по този начин всички отидохме вкъщи доста преди светлото бъдеще.
Веднага се похвалих на моите приятели. Един от тях деликатно огледа кокала.
- Това е на главоболия – вика, – ще страдаш. Само страната може да има такова тлъсто нещо!
- Глупости – вика различен, – няма по какъв начин да е от страната, нея от дълго време я обезкостиха!
Онзи отново оглежда деликатно кокала.
- Тогава нещата стават още по-зле! Това е мръвката на някой от нашите патриотично настроени индустриалци! Изтървали са кокала и в този момент ще дойдат тука, ще си го вземат, а нас ще ни изядат заедно с обувките!
- И тази доктрина куца – крещя му, – нашите олигарси, захапят ли нещо, не го изпускат! Не е техен кокалът!
- Може пък – допуска различен – този кокал да е изпаднал от някоя европейска стратегия. Чувам, че са доста тлъсти, доста народ точи зъби за тях!
- Е, в случай че е от стратегия – значи доста сме вътре, по този начин да знаете! Тези стратегии ги дават единствено на по-първи хора, в никакъв случай на инцидентни!
- Може пък – допуска различен – да е доставка за детската градина, дето е насреща.
Дружно му се смеем, а аз не правя отстъпка:
- Хич не ме интересува чий е и за какво. Аз си го открих и си е мой. Най-после ще хапнем като хората и ще спим спокойни.
- Предлагам да вземем кокала и да го предадем на службите! Те да се оправят с него!
- Какви служби, бе! Ти чул ли си до момента те да са помогнали на някого, а!
- Ние – обобщава приятелят ми – от службите не търсим помощ, а по-малко главоболия! Затова споделих за службите! Те хванаха 16-годишен полутерорист и го дерадикализираха!
- Никога непринудено не отиваме при тях! – рекохме заедно. – Службите разкатават живота на най-обикновения човек за едното нищо, а представяш ли си да схванат, че имаш в ръцете се подобен огромен кокал! Ще минат върху тебе като валяк!
Всички се замислят, а аз ги запитвам:
- Абе, какво става с вас, за какво единствено нещастия вещаете! Най-после намерихме същинска мръвка и никой не се радва, а единствено нелепости се въртят в главите ви, а?
- Щото – викат – не го ли виждаш на какво наподобява? Това не е кокал за нашите уста.
Питам ги:
- Откъде знаете по какъв начин наподобяват кокалите? Кога за последно сте яли нещо, което е имало кокал, а! Може пък към този момент да създават животни единствено с такива кокали!
Един от приятелите подвига ръка.
- Аз – вика – предлагам да си запазим мръвката за по-читави дни, когато преходът свърши и светлото бъдеще пристигна. Ние по този начин или другояче сме привикнали към този момент на апетит и бедност. Когато преходът свърши, с кокала ще отпразнуваме идването на щастието и свободата.
Махнах с ръка:
- Когато светлото бъдеще, братството и свободата дойдат, нас няма да ни има. Тука камък върху камък няма да е останало. Единственото, което ще остане и всичко ще надживее, това е оптимизмът ни.
Аверите са твърди.
- Няма значение – викат, – на нас по този начин са ни дали обещание, ще чакаме бъдещето!
Казвам им:
- Чавка ви е изпила акъла на вас. На това ли ви научи дългият преход, подобен образец ли взехте от родни управници и европейски посетители!? По-добре кокал през днешния ден, в сравнение с народна власт на следващия ден!
После посегнах и метнах кокала на рамо, а те рекоха, че ще ми оказват помощ, и по този начин всички отидохме вкъщи доста преди светлото бъдеще.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ