Шефът на БНБ: Нужно е затягане на монетарната и фискалната политики, за да преборим инфлацията
Намерението да се задържи бюджетният недостиг в границите на 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт е " стъпка в вярната посока ". В същото време съществуването на негативна разлика сред приходите и разноските на държавната хазна приказва за " продължаваща фискална агресия ", която не е фактор за ограничение на инфлацията, а тъкмо противоположното. Изключително значимо е да се работи за синхронизиране на фискалните и паричните условия. Това съобщи пред Българска телеграфна агенция шефът на Българската национална банка Димитър Радев в първото си изявление, откакто бе преизрбан на поста. Той продължава да счита 1 януари 2025 година за целева дата за приемане на еврото.
В изявлението Радев приказва за настоящите провокации пред Българска народна банка и стопанската система на България, процеса на влизане на страната ни в еврозоната, за групите от ограничения, подхванати в последните месеци за ограничение на кредитния растеж, както и за това какво да бъде изобразено на българските евромонети.
Ръководителят на централната банка разгласи, че на последното си съвещание Управителният съвет на Българска народна банка е взел решение да " бъде заимствуван дизайнът на актуалните разменни монети, което ще обезпечи последователност в употребяваните парични знаци ". Това значи, че върху евромонетите ще бъдат непокътнати облиците на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис " БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ". Освен това се планува думата " стотинки " също да бъде непокътната при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.
Вижте цялото изявление:
- Г-н Радев, поздравления за избирането Ви за втори мандат отпред на Българска народна банка. Кои са съгласно Вас основните провокации пред институцията?
Благодаря! Непосредствените провокации са свързани с несигурната и изменяща се макроикономическа среда. На дневен ред са и дилемите за създаване на нужната институционална и техническа рамка за сполучливо въвеждане на еврото в България.
- Какви съгласно Вас са макроикономическите опасности пред страната и по какъв начин виждате тяхното разрешаване?
Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият напредък. Тяхното развиване в избрана степен зависи от външни фактори, само че все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно развиването на паричните и фискалните условия в страната.
Българска народна банка организира систематична и поредна политика на стягане на паричните условия. Последната стъпка в това отношение в действие от 1 юли т.г. е нарастването на 12 % на наложителните минимални запаси, които банките би трябвало да съхраняват в Българска народна банка. На процедура това значи евакуиране на няколко милиарда лв. от комерсиалните банки. Целта е да се понижи кредитната агресия на банките, на първо място в сегмента на жилищните заеми. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а затова и инфлацията.
Решенията за стягане на паричните условия са сложни решения за всяка една централна банка. Те би трябвало да бъдат калибрирани по подобен метод, че да оказват помощ за преодоляване на инфлацията, без да стагнират стопанската система. И това е, което ние вършим и ще вършим в хоризонта на тази и значително идната година.
- Как ще коментирате фискалните условия, които посочихте, изключително в подтекста на приемането на бюджета за 2023 година?
Намерението да се задържи бюджетният недостиг в границите на 3 % от Брутният вътрешен продукт е стъпка в вярната посока. В същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и смяната в структурата на бюджетните разноски, 3 % недостиг значи лимитирана, само че продължаваща фискална агресия. Фискалната агресия не е фактор за ограничение на инфлацията, а тъкмо противоположното. В тази връзка, извънредно значимо е да се работи за синхронизиране на фискалните и паричните условия. От позиция на задачата за преодоляване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в кратковременен проект би трябвало да бъде към стягане както на паричните, по този начин и на фискалните условия.
- В дълготраен проект кое е по-добро за управление на инфлацията - опазване на валутния ръб или присъединение към еврозоната?
Участието в стопански и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър надзор на инфлационните процеси, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Това демонстрират всички данни от основаването на еврозоната до през днешния ден.
- Датата 1 януари 2025 година остава ли реалистична за приемането ни в еврозоната?
Да, в случай че вършим верните неща и осъществим нужните условия с фокус върху инфлацията. Единственото официално изискване към Българска народна банка е поддържане на валутната непоклатимост. Това изискване се извършва посредством присъединяване на лв. в Европейския валутен механизъм. Няма сюжет, при който това изискване може да бъде нарушено. Другата съществена задача пред Българска народна банка е техническата подготовка. На базата на постигнатия прогрес досега, мога да кажа, че Българска народна банка и банковият бранш ще бъдат подготвени за въвеждането на еврото надалеч преди крайния период.
Ако сегашната политическа структура се окаже задоволително устойчива, чакам държавното управление да извърши останалите, повече на брой, условия от негова подготвеност.
- Кои знаци и графични означения смятате за подобаващи да бъдат изобразени на българските евромонети? Докъде стигна процесът на сечене на пробни евромонети?
След подписването през м. декември предходната година на меморандум по този въпрос с Европейска комисия и Еврогрупата, ние разполагаме към този момент с цялостната документи за отрязване на българските евромонети.
На последното си съвещание Управителният съвет на Българска народна банка се сплоти към концепцията да бъде заимствуван дизайнът на актуалните разменни монети, което ще обезпечи последователност в употребяваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските жители, а точно: Мадарският конник - на дребните монети; Св. Иван Рилски - на монетата от 1 евро; и Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро.
Върху националната страна на българските евромонети се планува да бъде изписана на кирилица думата " България ", както и думата " евро " (за монетите от 1 и 2 евро) и " стотинка ", надлежно " стотинки " (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се планува да бъде изписан текст на кирилица " БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ", което е в сходство с българските исторически обичаи в монетосеченето.
Предстои изработването на художествените планове, които ще бъдат импортирани в Координационния съвет за подготовката на България за участие в еврозоната. След окончателното им утвърждение, плановете ще бъдат показани на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.
- Хърватия влезе в еврозоната при започване на тази година. Какъв опит предават вашите сътрудници от Загреб, а и като цяло от еврозоната, по отношение на прекосяването от национална валута към еврото?
Няма непредвидени развития от приемането на Хърватия в еврозоната. Кредитният рейтинг на страната, който преди приемането в еврозоната беше по-лош от този на България, към този момент е по-добър, с което доста се усъвършенстваха изискванията за нейното финансиране. Инфлацията понижава, а не се усилва. Има взрив в туризма и вложенията.
Контактът с нашите хърватски сътрудници е доста добър. Ние им помагахме първоначално, когато бяхме водачи в процеса, в този момент разчитаме на тяхната поддръжка, както и на поддръжката на останалите централни банки от еврозоната.
- Как оценявате кредитния пазар у нас и смятате ли, че са нужни спомагателни ограничения за влияние върху устойчивия му растеж? Използвала ли е Българска народна банка целия си инструментариум в тази посока?
Темповете на кредитна агресия понижават. Ние влияем на процеса посредством три групи от ограничения. Първо, употребявайки наличните принадлежности на паричната политика - да вземем за пример, посоченото към този момент решение за увеличение на наложителните минимални запаси. Второ, употребявайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика - да вземем за пример, нарастването на антицикличния финансов буфер. И трето, ускорение на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим деликатно процеса и сме подготвени да активираме спомагателни ограничения, в случай че това е належащо.
- Кога може да се чака повишение на лихвите по депозитите?
Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, заради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към нарастване ще се очертае по-ясно към края на тази и през идната година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, по този начин и за лихвите по заемите.
- Предвижда ли се нов стрес тест за банковата система?
Този развой не е спирал. По силата на Закона за кредитните институции, Българска народна банка организира годишни стрес проби на банките. На основата на резултатите ние дефинираме финансовите и други наложителни условия към банките. Това, че този развой към този момент не провокира необятен публичен интерес, сходно на стрес тестванията от 2016 и 2019 година, в действителност е добра вест.
- По време на пандемията от COVID-19 МВФ реши да се разпределят 650 милиарда $ всред страните, участващи във Фонда. България получи близо 859 милиона специфични права на тираж с равноценност към 2 милиарда лева За какво бяха употребявани тези средства?
Това решение беше взето от Борда на шефовете на МВФ, в който аз вземам участие. С получените средства ние увеличихме валутните запаси. Това, наред с другото, е образец за изгодите от нашата интеграция в европейската и международната финансова инфраструктура. По сходен метод бъдещото ни присъединяване в капитала на ЕЦБ като член на еврозоната ще ни обезпечи достъп до паричния приход на евросистемата.
В изявлението Радев приказва за настоящите провокации пред Българска народна банка и стопанската система на България, процеса на влизане на страната ни в еврозоната, за групите от ограничения, подхванати в последните месеци за ограничение на кредитния растеж, както и за това какво да бъде изобразено на българските евромонети.
Ръководителят на централната банка разгласи, че на последното си съвещание Управителният съвет на Българска народна банка е взел решение да " бъде заимствуван дизайнът на актуалните разменни монети, което ще обезпечи последователност в употребяваните парични знаци ". Това значи, че върху евромонетите ще бъдат непокътнати облиците на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис " БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ". Освен това се планува думата " стотинки " също да бъде непокътната при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.
Вижте цялото изявление:
- Г-н Радев, поздравления за избирането Ви за втори мандат отпред на Българска народна банка. Кои са съгласно Вас основните провокации пред институцията?
Благодаря! Непосредствените провокации са свързани с несигурната и изменяща се макроикономическа среда. На дневен ред са и дилемите за създаване на нужната институционална и техническа рамка за сполучливо въвеждане на еврото в България.
- Какви съгласно Вас са макроикономическите опасности пред страната и по какъв начин виждате тяхното разрешаване?
Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият напредък. Тяхното развиване в избрана степен зависи от външни фактори, само че все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно развиването на паричните и фискалните условия в страната.
Българска народна банка организира систематична и поредна политика на стягане на паричните условия. Последната стъпка в това отношение в действие от 1 юли т.г. е нарастването на 12 % на наложителните минимални запаси, които банките би трябвало да съхраняват в Българска народна банка. На процедура това значи евакуиране на няколко милиарда лв. от комерсиалните банки. Целта е да се понижи кредитната агресия на банките, на първо място в сегмента на жилищните заеми. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а затова и инфлацията.
Решенията за стягане на паричните условия са сложни решения за всяка една централна банка. Те би трябвало да бъдат калибрирани по подобен метод, че да оказват помощ за преодоляване на инфлацията, без да стагнират стопанската система. И това е, което ние вършим и ще вършим в хоризонта на тази и значително идната година.
- Как ще коментирате фискалните условия, които посочихте, изключително в подтекста на приемането на бюджета за 2023 година?
Намерението да се задържи бюджетният недостиг в границите на 3 % от Брутният вътрешен продукт е стъпка в вярната посока. В същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и смяната в структурата на бюджетните разноски, 3 % недостиг значи лимитирана, само че продължаваща фискална агресия. Фискалната агресия не е фактор за ограничение на инфлацията, а тъкмо противоположното. В тази връзка, извънредно значимо е да се работи за синхронизиране на фискалните и паричните условия. От позиция на задачата за преодоляване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в кратковременен проект би трябвало да бъде към стягане както на паричните, по този начин и на фискалните условия.
- В дълготраен проект кое е по-добро за управление на инфлацията - опазване на валутния ръб или присъединение към еврозоната?
Участието в стопански и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър надзор на инфлационните процеси, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Това демонстрират всички данни от основаването на еврозоната до през днешния ден.
- Датата 1 януари 2025 година остава ли реалистична за приемането ни в еврозоната?
Да, в случай че вършим верните неща и осъществим нужните условия с фокус върху инфлацията. Единственото официално изискване към Българска народна банка е поддържане на валутната непоклатимост. Това изискване се извършва посредством присъединяване на лв. в Европейския валутен механизъм. Няма сюжет, при който това изискване може да бъде нарушено. Другата съществена задача пред Българска народна банка е техническата подготовка. На базата на постигнатия прогрес досега, мога да кажа, че Българска народна банка и банковият бранш ще бъдат подготвени за въвеждането на еврото надалеч преди крайния период.
Ако сегашната политическа структура се окаже задоволително устойчива, чакам държавното управление да извърши останалите, повече на брой, условия от негова подготвеност.
- Кои знаци и графични означения смятате за подобаващи да бъдат изобразени на българските евромонети? Докъде стигна процесът на сечене на пробни евромонети?
След подписването през м. декември предходната година на меморандум по този въпрос с Европейска комисия и Еврогрупата, ние разполагаме към този момент с цялостната документи за отрязване на българските евромонети.
На последното си съвещание Управителният съвет на Българска народна банка се сплоти към концепцията да бъде заимствуван дизайнът на актуалните разменни монети, което ще обезпечи последователност в употребяваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските жители, а точно: Мадарският конник - на дребните монети; Св. Иван Рилски - на монетата от 1 евро; и Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро.
Върху националната страна на българските евромонети се планува да бъде изписана на кирилица думата " България ", както и думата " евро " (за монетите от 1 и 2 евро) и " стотинка ", надлежно " стотинки " (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се планува да бъде изписан текст на кирилица " БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ", което е в сходство с българските исторически обичаи в монетосеченето.
Предстои изработването на художествените планове, които ще бъдат импортирани в Координационния съвет за подготовката на България за участие в еврозоната. След окончателното им утвърждение, плановете ще бъдат показани на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.
- Хърватия влезе в еврозоната при започване на тази година. Какъв опит предават вашите сътрудници от Загреб, а и като цяло от еврозоната, по отношение на прекосяването от национална валута към еврото?
Няма непредвидени развития от приемането на Хърватия в еврозоната. Кредитният рейтинг на страната, който преди приемането в еврозоната беше по-лош от този на България, към този момент е по-добър, с което доста се усъвършенстваха изискванията за нейното финансиране. Инфлацията понижава, а не се усилва. Има взрив в туризма и вложенията.
Контактът с нашите хърватски сътрудници е доста добър. Ние им помагахме първоначално, когато бяхме водачи в процеса, в този момент разчитаме на тяхната поддръжка, както и на поддръжката на останалите централни банки от еврозоната.
- Как оценявате кредитния пазар у нас и смятате ли, че са нужни спомагателни ограничения за влияние върху устойчивия му растеж? Използвала ли е Българска народна банка целия си инструментариум в тази посока?
Темповете на кредитна агресия понижават. Ние влияем на процеса посредством три групи от ограничения. Първо, употребявайки наличните принадлежности на паричната политика - да вземем за пример, посоченото към този момент решение за увеличение на наложителните минимални запаси. Второ, употребявайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика - да вземем за пример, нарастването на антицикличния финансов буфер. И трето, ускорение на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим деликатно процеса и сме подготвени да активираме спомагателни ограничения, в случай че това е належащо.
- Кога може да се чака повишение на лихвите по депозитите?
Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, заради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към нарастване ще се очертае по-ясно към края на тази и през идната година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, по този начин и за лихвите по заемите.
- Предвижда ли се нов стрес тест за банковата система?
Този развой не е спирал. По силата на Закона за кредитните институции, Българска народна банка организира годишни стрес проби на банките. На основата на резултатите ние дефинираме финансовите и други наложителни условия към банките. Това, че този развой към този момент не провокира необятен публичен интерес, сходно на стрес тестванията от 2016 и 2019 година, в действителност е добра вест.
- По време на пандемията от COVID-19 МВФ реши да се разпределят 650 милиарда $ всред страните, участващи във Фонда. България получи близо 859 милиона специфични права на тираж с равноценност към 2 милиарда лева За какво бяха употребявани тези средства?
Това решение беше взето от Борда на шефовете на МВФ, в който аз вземам участие. С получените средства ние увеличихме валутните запаси. Това, наред с другото, е образец за изгодите от нашата интеграция в европейската и международната финансова инфраструктура. По сходен метод бъдещото ни присъединяване в капитала на ЕЦБ като член на еврозоната ще ни обезпечи достъп до паричния приход на евросистемата.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ