Проф. Овчаров: Намерен е автентичен автограф на Софроний Врачански
Намерен е достоверен подпис на Софроний Врачански.
Това споделя проф. Николай Овчаров във връзка фотографското изследване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската работа по антики.
Изследването е разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Първо за това е съобщил израелският в. „ Джерузалем пост “.
Проф. Овчаров цитира обява на Българска телеграфна агенция по отношение на текст от манастира „ Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “ в Светия град, който е подпис и гласи: „ Хаджи Стойко от Котил. Година 1776 “. Археологът показва, че е прочел в оригинал цялата публикация на двамата си израелски сътрудници. „ Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е мощно развален “, отбелязва той. Допълва, че пасажът с мненията на създателите след разчитането на текстовете „ трансформира доста визията ни за историята на нашето закъсняло Ранно Възраждане “.
Николай Овчаров предлага превод на този откъс. „ Котел е прочут като отечество на един от стълбовете на Българското Възраждане – българският публицист и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначението му за свещеник на град Враца - Софроний Врачански “, гласи част от текста на Михаел Чернин и Шай Халеви, предаден от българския археолог.
Според проф. Овчаров откривателите от Израелската работа по антики разясняват, че въпреки в автобиографията на Софроний да не се загатва пътешестване до Йерусалим, в нея „ се мълчи и за други значими събития от живота му, като срещата с фамозния Паисий Хилендарски “. „ Така предлагаме упоменатия в този надпис „ Стойко от Котил ” да се разпознава със Стойко Владиславов - Софроний Врачански... “, гласи още част от пасажа от публикацията на Чернин и Халеви, показан от проф. Николай Овчаров.
„ По този метод съгласно двамата авторитетни сътрудници от Израел към този момент разполагаме с достоверния подпис на втория, наред с Паисий Хилендарски, популярен основоположник на Българското Възраждане. Известна е срещата на двамата колоса на националната концепция от XVIII в. – Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, в Котел през 1765 година Тогава атонският духовник демонстрира преди малко написаната „ История славянобългарска “, от която котленецът прави така наречен Първи Софрониев дубликат “, отбелязва българският академик.
По думите му Майкъл Чернин и Шай Халеви означават в проучването си още, че с термина „ българи “ се отбелязват и хората, идващи от всички елементи на Македония. „ Двамата създатели показват особено надписа от 1881 година, където е записано „ Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован “. Това населено място, заключават те, е „ считано за един от центровете на българската национална концепция в Македония “, добавя Овчаров.
