Намаляването на скоростта на Гълфстрийм води да настъпването на сухи

Намаляването на скоростта на Гълфстрийм води да настъпването на сухи и мразовити зими в Централна и Източна Европалл Защо назоваваме океанските и морските течения “двигатели на климата”. На този въпрос отговор дава Емил Гачев в разбор за Гачев е доцент в катедра “География, екология и запазване на околната среда” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „ Неофит Рилски “ като работи и в департамент „ География “ към НИГГГ-БАН. Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ). Водите в Световния океан се намират в непрекъснато придвижване чрез вълнението, приливите, отливите и теченията. Теченията са най-широкомащабните и най-значимите придвижвания на морската вода. Повърхностните течения се образуват под въздействието на преобладаващите ветрове в приземния атмосферен пласт (обща атмосферна циркулация) и реализират интензивно преразпределяне на топлината по земната повърхнина. Тези придвижвания образуват обща циркулация, която обгръща всички океани и морета. Повърхностните течения имат извънредно значение за климата на бреговете, само че тяхното въздействие се простира и на стотици километри във вътрешността в сушата. В светлината на климатичните съмнения и промени, океанската циркулация играе ролята на медиатор сред промените в температурния баланс на планетарно равнище и характерностите на районните климати. Теченията са наричани „ реки в океана “. Чрез напредването на големи водни маси, те придвижват колосални количества топлота от дребните към огромните географски ширини. Във фокуса на тази публикация са повърхностните ветрови течения, които пораждат под деяние на релативно непрекъснати ветрове. Движенията на въздуха основават търкане върху водната повърхнина и усилят водата след себе си. Ветровете влияят в най-голяма степен върху първите 50 – 200 м воден пласт, съгласно със силата и постоянството на въздушния поток. Тъй като са подбудени от общата атмосферна циркулация, ветровите течения изместват сезонно траекториите си дружно с преместването на въздушните маси и ветровите пояси, като се пробват да наблюдават Слънцето. Поради забележителната пасивност на водата обаче, това пренасяне е по-малко спрямо теченията на атмосферната циркулация. Различават се топли и студени повърхностни течения
Топлите течения протичат в посока от Екватора към полюса, от по-малки към по-големи географски ширини. Водата, затоплена от по-силното слънце, последователно изстива с отдалечаване от Екватора. Въпреки това тя остава по-топла от близките води, които също стават все по-студени с повишаване на географската широчина. Наличието на по-топла водна маса води до локално нагряване на въздуха над нея, до интензивно изпарение и формиране на облаци. Затова климатът по бреговете, откъдето минават топли океански течения, е мокър – към тропиците топъл и дъждовен, а в огромните ширини – относително мек. Студените течения нормално протичат в посока от полюса към Екватора, и носят релативно хладни води от по-големи към по-малки географски ширини. Те работят охлаждащо на въздуха над тях и той придобива по-голяма компактност и тежест, при което изнасянето на влага във височина и образуването на облаци и превалявания става невероятно. Именно по тази причина, студените течения дефинират безвалежен климат по крайбрежията, край които минават. В дребните ширини климатът е доста изсъхнал и това води до формиране на пустини на самия морски бряг. В огромните ширини и в приполярните области студените течения дефинират мразовити условия, изключително през зимата.