Намаляването на ДДС до 9% за година и половина при

Намаляването на Данък добавена стойност до 9% за година и половина при ресторантьорството, книгоиздаването и бебешките храни и консумативи е допустимо да не бъде усетено от потребителите като по-ниски цени, като за сметка на това повече пари ще останат в джоба на търговците. Това разяснява в ефира на bTV представителят на Национална агенция за приходите Росен Бъчваров.

„ Данък добавена стойност се ползва от повече от 50 година в Европейски Съюз и на доста места, където е въведена такава диференцирана ставка. Този мач най-общо казано е игран и в преобладаващата част от случаите крайният резултат, за жалост, не е понижаване на крайната потребителска цена, а оставане на избран буфер, марж за търговеца, което в характерния подтекст в България се смята за антикризисна мярка “, изясни той.

По думите му точно поради обвързването на 9% с ресторантьорската услуга на мястото на търговеца с директно и директно предложение на храна и питиета една пица може в заведение да е с ниско Данък добавена стойност, а при доставка – със общоприети 20%.

Бъчваров акцентира, че „ касовите апарати са последният проблем “ и могат да се препрограмират дори отдалечено.

„ Рисковете във връзка с заведенията за хранене и нощните заведения са релативно по-големи, в сравнение с в останалите сектори “, сподели още Росен Бъчваров.

Преди дни стана ясно, че след близо 30 година в системата на данъчните, напуща шефът на дирекция „ Контрол “ Васил Панов. Той е представлявал Национална агенция за приходите и в Държавната комисия по хазарта. На въпрос дали Панов е позволил по-ниското облагане за хазартни компании на Васил Божков представителят на приходната организация напомни, че Държавната комисия по хазарта е групов орган с представители на ред други основни ведомства.

„ Хазартът беше облаган до 2014 година с налози. След 2014 година те бяха сменени с такси и излязоха от полето на Национална агенция за приходите “, акцентира Бъчваров.

Той разяснява и одита на Сметната палата, съгласно който в дирекции на Национална агенция за приходите проверките не са възлагани автоматизирано. По думите му това е по този начин само в „ огромни данъкоплатци “, където са събрани 1000 компании, осигуряващи 30 на 100 от приходите.

„ В останалите структури има, да вземем за пример, 300 000 компании и, когато би трябвало да се изберат 3000 за проверка, има селекция. В „ Големи данъкоплатци “ се ревизират всички през избран интервал от време “, разясни представителят на Националната организация за приходите.