Намаляването на бюджетния дефицит от 7,4% до 3% е възможно,

Намаляването на бюджетния недостиг от 7,4% до 3% е допустимо, само че зависи от ограниченията, които ще бъдат заложени в Закона за държавния бюджет и от решенията, които държавното управление ще предприеме. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев на брифинг в Министерския съвет.

По думите му, в случай че обществото е готово да понесе нужните ограничавания, една от първите стъпки би трябвало да бъде заледяване на приходите и преустановяване на механизмите, които автоматизирано обвързват растежа на възнагражденията в обществения бранш със междинната работна заплата и минималното заплащане.

„ Необходима е структурна смяна и консолидация на държавната администрация, както и ограничение на държавните разноски без значение от техния темперамент “, уточни Донев.

Той акцентира, че държавното управление няма да понижава средствата за обучение, просвета, опазване на здравето и психиатричните лечебни заведения.

Финансовият министър увери, че не се планува повишение на налозите и осигурителните вноски.

„ Данъчните ставки остават непроменени, само че има запас за увеличение на приходите посредством ограничение на сивата стопанска система и възстановяване на събираемостта “, сподели той.

Сред плануваните ограничения са промени в акцизния календар за тютюневите произведения и други стъпки за повишение на бюджетните доходи.

Вицепремиерът съобщи, че поддържането на недостиг към 3% през последните години е било реализирано посредством отсрочване на заплащания за последващи бюджетни интервали.

По думите му сегашният недостиг от 7,4% възлиза на над 8,5 милиарда евро, а към него би трябвало да бъдат добавени още към 2,2 милиарда евро неизплатени отговорности.

„ Това са разноски, които са останали скрити и не са регистрирани в точния момент. Сред тях са планове на Агенция „ Пътна инфраструктура “ и общински планове по Приложение №3 към Закона за държавния бюджет “, съобщи Донев.

Той уточни още, че до 30 април служебното държавно управление е трябвало да показа пред Европейската комисия годишния отчет по Националния средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025–2028 година, само че това не е било направено.

Според него Европейската комисия ще прави оценка България на база данни, които не отразяват всички бъдещи заплащания и насъбрани отговорности.

Донев заяви, че предстоят диалози с работодателските организации и синдикатите за разискване на ограничения за ограничение на разноските.

Той изрази очакване Европейската комисия да стартира процедура по несъразмерен недостиг против България, което ще сложи страната под засилено финансово наблюдаване.

„ Предстои сложна и непопулярна работа. Ако задачата беше лесна, тези, които твърдяха, че поддържат уравновесени бюджети, щяха да го създадат без да отсрочват разноски за последващи години “, разяснява финансовият министър.

По думите на Донев държавният бюджет няма да може да разчита на промеждутъчен дял от Българския енергиен холдинг и Държавната консолидационна компания.

Очакваните доходи от към 560 млн. евро няма да постъпят през тази година, което в допълнение усложнява бюджетната обстановка.

Министерският съвет е одобрил предложение за вдишване на нов държавен дълг в размер на 3,8 милиарда евро.

Според Донев без това финансиране страната може да изпита усложнения при изплащането на пенсии, заплати и обществени заплащания още през юли, както и при разплащанията по Националния проект за възобновяване и резистентност.

„ Това е неминуем дълг. Надявам се Народното събрание да прегледа предлагането в най-кратки периоди, с цел да може до 20 юни България да излезе на интернационалните финансови пазари “, съобщи финансовият министър.