ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ – да отворим очи
Намаляване на вредите от рисковите фактори - актуален и ефикасен метод за повишение на качеството на живот и възстановяване на здравето
Докладът (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ, който беше показан на 14-ти октомври пред медиите и обществеността, предлага теоретичен разбор и прагматичен взор към четири от главните рискови фактори за здравето, чието разпространяване е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и несъразмерното потребление на цифрови устройства.
Ехото от пандемията от КОВИД-19 последователно отзвучава, само че за сметка на това отвори още по-широко вратата за така наречен скрити пандемии – нашите нездравословни привички, с които „ съжителстваме “ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват отсега нататък. Статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на популацията, в резултат на ковид. А основната причина за това е високото равнище на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни болести, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. КОВИД пандемията е повратна точка за „ проглеждане “ и осъзнаване, че страната ни би трябвало да излезе с нова друга вероятност - с научно обоснована тактика за понижаване на вредите от рисковите фактори в житейската и околната среда - за реализиране на по-добро здравословно положение на популацията и по-добра готовност за възможни бъдещи непредвидени здравни закани.
В авторския екип на отчета вземат участие приети учени и специалисти - Доц. Милена Георгиева, Проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова и Аркади Шарков* от разнообразни области - молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, логика на психиката, здравна стопанска система. ПанЕвропа България сплоти тяхната научна мисъл и социална отговорност с една обща цел - повишение на здравната информираност по отношение на характерния рисков набор на всеки един от четирите нездравословни привички, въз основата на което се оферират ефикасни подходи за понижаване на вредите от тях. Специалистите насочиха зов към експертите по публично здраве и към политиците за включване на тактиките и методите за понижаване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, насочени към възстановяване на здравето на популацията и намаление на икономическата тежест върху здравната система.
„ В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, стопански, обществени и политически рецесии, ПанЕвропа България се ангажира предпочитано с адресиране на проблемите, свързани с възстановяване на здравния статус, здравната просвета и качеството на живот. Защото единствено здрава нация може да се оправи с стопански, обществени и политически рецесии “, съобщи Гергана Паси, ръководител на ПанЕвропа.
Авторите на отчета „ (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ “ са обединени в убеждението си, че заради националните характерности, културата, традициите и моделите на държание, както и потребността от спазване на здравния статус на всеки субект, е от значително значение хората да получават единствено достоверна научно-обоснована информация на понятен език. А цивилизационният метод за ценене на правото и независимост на избор би трябвало да стои в основата на отношението към всички нездравословни привички, които хората практикуват. Забраните и императивните послания, като „ не “ на „ подсладените храни и питиета “, „ не “ на алкохола, „ не “ на тютюна “, „ не “ на стоенето пред цифровите екрани явно не работят сполучливо. Те евентуално припомнят за вредите, само че не способстват значително за превъзмогването им. Това, което би имало резултат за смяна на метода на мислене и предприемане на действителни стъпки, е спокойна и ясна връзка за степента на вредност при всеки рисков фактор и препоръки за лесни различни подходи за понижаване на вредите от тях.
Доц. Милена Георгиева от Българска академия на науките показа данни за наднорменото тегло и затлъстяването в Европейски Съюз и България. Според нея, нездравословното хранене, в комбинация със заседналия метод на живот и другите рискови фактори, съставлява главен риск от най-раннна възраст за развиване на редица хронични болести, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и други Темата за нездравословното хранене, като сериозен рисков фактор, не е нова, само че доцент Милена Георгиева предлага и различен взор - епигенетичния аспект, т.е. методът на живот като метод на хранене, стрес, нездравословни привички и липса на физическа интензивност оставят диря в човешкия организъм. Тези резултати се мултиплицират и могат да усилят неблагоприятния резултат от тези опасности.
При установяване на спектъра на риска при храните съществена роля играят наличието на нездравословни съставки, като сол, захар, мазнини, изкуствени добавки и други и степента на обработка. „ Да се очертае изрично спектъра на риска за всеки един артикул е комплицирано, само че същестуват няколко научно обосновани интернационалните системи, употребяващи точкуване и градуиране. За задачите за реализиране на понижен риск, правилото при тях е един - колкото по-ниска преправка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е наличието на нездравословни субстанции, толкоз по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо наличие на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги слагат във високия набор на риска. “, изясни доцент Георгиева и предложи подходи за съкращаване на вредите: водене на политика за обезпечаване на необятна наличност и налични цени на по-малко нездравословни хранителни продукти; диференциран маркетинг и контролиране на питателните артикули по отношение на степента на риска; тласъци от страната към промишлеността за вложения в по-малко нездравословни храни; връзка от страна на промишлеността на парадигмата на рискове/ползи; eтикетиране на питателните артикули в сходство с тяхната хранителна стойност, наличие на захари, сол и други съставки, както и степенуването на обработката; поддръжка от бизнеса и от страната за постоянна физическа интензивност.
В своята присъща реторика Проф. Георги Момеков подсети, че човешкото тяло съставлява превъзходно смазана машина, една от най-сложните форми на живот - резултат от хилядолетната акомодация към изменящите се условия на земята. „ Безспорно, постоянният банкет на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са непотребни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от епохи. Употребата им е обвързвана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други обществени и ментални потребности – бързата и лесна приятност. За връзката сред оцеляването и насладата дава отговор една дребна зона в мозъка: системата за заплащане. Отделят се субстанции, които потискат страха и пораждат удовлетворение. В отчетът твърдим, че цялостната предварителна защита или прекратяване на пиенето и пушенето би трябвало да останат висша здравна цел, само че признаваме, че това е една идеална цел. В действителния живот и от позиция на науката, е също толкоз свястно и оправдано да приказваме за съкращаване на вредите от алкохола и от тютюна, изключително когато науката е потвърдила, че има други възможности и това е допустимо. “, изясни Проф. Момеков.
По отношение на алкохола, знанието за наличието на чист етилов алкохол (етанол) е от основно значение. Съдържанието на етанол в трите съществени, (най-популярни) питиета в общоприета доза за сервиране е сходно – само, то е в друга централизация. При 5% централизация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в корав алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл корав алохол е еднообразно. Нещо повече, понятието „ общоприетоо пиво “ варира в обособените страни. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 година етанол в напитките и необятното разбиране на този принцип в Европейски Съюз, в България една общоприета напитка съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол спрямо редица европейци, без значение че може да пие „ умерено “, да вземем за пример едно или две напитки дневно и не всеки ден. Това слага страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 страни в света. Подходите за понижаване на вредите включват просветителни начинания по отношение на вредата от алкохола, по отношение на количеството етанол в алкохолните питиета, замесване на алкохолната и развлекателната промишленост в осведомителни акции, поощряване на банкет на безалкохолни други възможности, ясно етикетиране за наличието на етанол в напитките, умерена консумация и отбягване смесването на алкохол и медикаменти.
Когато проучваме и съпоставяме равнището на риска от тютюнопушенето и от другите форми за приложимост на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за снабдяване на никотина, са главно два: състава на дадения артикул и метода на добиване на никотин – т.е. метод на приложимост. От научна позиция, причина за практикуване на този рисков за здравето табиет е никотинът – апетит за приятност и задоволство, закодиран в мозъка, само че той не е повода за развиване на болести. От голямо значение за равнището на вредност на даден артикул е методът на добиване на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по натурален метод. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича посредством горене, настъпват голям брой химически реакции и се образува пушек. Димът съдържа над 7000 нездравословни химически детайли, към 100 от тях – рискови, заради тяхната токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, тъй като гори, образува се пушек, който се вдишва, а най-ниска - при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн образуването на нездравословни субстанции е доста по-ниско от дима, заради което при установяване на спектъра на риска тези артикули стоят в по-ниската зона. Подходите за понижаване на вредите включват лекарствено лекуване, психическа помощ, самостоятелни и групови терапии; замяна на цигарите или другите произведения за пушене с разнообразни форми на приложимост на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други нездравословни субстанции е по-ниско; унищожаване на пасивното пушене за непушачите посредством замяната на пушенето с бездимни/негорими произведения, въвеждане на основано на риска контролиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подобаващи фискални ограничения за другите типове артикули съгласно равнището на риска.
В съпоставяне с горните рискови фактори - нездравословно хранене, корист с алкохол и тютюнопушене, проблематичната приложимост на електронни устройства е относително нов рисков фактор. Интернет мрежата дава потребна за качеството на живот и образованието, информация. Тя разрешава поддържане на връзка с околните, по-лесни упътвания, извършване на покупки, банкиране, нараснала продуктивност на работното място, следене на здравен статус и други Но „ преседяването “ пред екраните отбелязва избухлив напредък в последното десетилетие и през днешния ден 5.3 милиарда души употребяват цифрови устройства всекидневно (близо 70% от популацията в света). КОВИД-19 докара до 70% нарастване на потреблението на интернет. Средно 50% от времето e в обществените медии. Средната дълготрайност на време пред екраните е 5 часа на денонощие. „ Последиците от несъразмерната приложимост на цифрови устройства се изследва интензивно, само че е напълно ясно, че разпространяването е всеобщо и стартира от напълно ранна детска възраст в неконтролируеми размери или сложни за самоконтрол при възрастните. Проблемната приложимост на цифрови услуги постоянно прераства в зависимости и води до разстройства, наред със болести на очите, затънал метод на живот и отчуждаване – всички те мултиплицират риска от физически и ментални болести “, съобщи психологът Детелина Стаменова. Подходите за понижаване на вредите включват присъединяване и образование на родителите, педиатрите и учителите, имащи влияние върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния дирек, душевен проблеми; деликатна цифровизация на просветителния процес; повече екипна работа и обичайни учебни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, известия, платени услуги вкъщи и въвеждане на условия към разработчиците на игри, които да плануват прекъсване на играта след избран интервал от време.
Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „ Финансовото изражение и провокациите пред здравната система се усилиха, а пост-пандемичното бъдеще след КОВИД-19 крие здравни рецесии, на които би трябвало да намерим резистентен отговор “, съобщи Аркади Шарков и изясни още: „ Дори и преди пандемията от КОВИД-19, България бе измежду страните членки на Европейски Съюз с най-негативни данни във връзка с дълготрайност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, изгубени вследствие на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите разбори на спектъра на риска от нездравословните държания и методите за понижаване на вредите от тях ще понижат и икономическата тежест, която имат за България. “ Според отчета голям брой здравно-икономически изследвания удостоверяват съществуването на взаимовръзка сред смъртността, заболеваемостта и икономическия напредък. Това се отразява на изискванията за стабилно финансово развиване на дадена страна, включващо растежа на продуктивността, образованието, раждаемостта и други Основните хронични болести, които подлагат на напън здравното финансиране, са сърдечносъдовите, раковите и метаболитните – всички те, породени от мултиплицирането на вредите от рисковите фактори. Аркади Шарков даде образец, че единствено затлъстяването е голямо задължение за националните стопански системи, заради високите медицински разноски, свързани с него. То подлага на огромен стопански напън така и така претрупаната здравна система, увеличавайки с съвсем 40% разходите за даване на здравни услуги и с над 70%- разноските за лекуване. Друг образец е, че за превъзмогване на следствията от тютюнопушенето здравните системи в обособените страни заплащат сред 0.1% и 1.1% от своя Брутният вътрешен продукт съгласно данни на СБ, като тези разноски стигат до 2.5% от Брутният вътрешен продукт съгласно други здравноикономически изследвания. /В България тази сума възлиза на над 500 млн. евро/.
Докладът „ (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ “ цели да увеличи информираността по отношение на необятно публикуваните рискови фактори за здравето, като показва научния мироглед за механизмите, водещи до влошено здраве, и предлага рекомендации за НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДАТА от тях. Той слага в центъра на вниманието скъпата опция, която пост-КОВИД ерата дава в този момент – целенасочени дейности за информиране на популацията по отношение на главните рискови фактори и използване на модерни политики за прекратяване на нездравословните привички или ограничение на вредата от тях, с оглед възстановяване на метода на живот и общия здравен статус на българите.
Докладът (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ, който беше показан на 14-ти октомври пред медиите и обществеността, предлага теоретичен разбор и прагматичен взор към четири от главните рискови фактори за здравето, чието разпространяване е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и несъразмерното потребление на цифрови устройства.
Ехото от пандемията от КОВИД-19 последователно отзвучава, само че за сметка на това отвори още по-широко вратата за така наречен скрити пандемии – нашите нездравословни привички, с които „ съжителстваме “ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват отсега нататък. Статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на популацията, в резултат на ковид. А основната причина за това е високото равнище на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни болести, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. КОВИД пандемията е повратна точка за „ проглеждане “ и осъзнаване, че страната ни би трябвало да излезе с нова друга вероятност - с научно обоснована тактика за понижаване на вредите от рисковите фактори в житейската и околната среда - за реализиране на по-добро здравословно положение на популацията и по-добра готовност за възможни бъдещи непредвидени здравни закани.
В авторския екип на отчета вземат участие приети учени и специалисти - Доц. Милена Георгиева, Проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова и Аркади Шарков* от разнообразни области - молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, логика на психиката, здравна стопанска система. ПанЕвропа България сплоти тяхната научна мисъл и социална отговорност с една обща цел - повишение на здравната информираност по отношение на характерния рисков набор на всеки един от четирите нездравословни привички, въз основата на което се оферират ефикасни подходи за понижаване на вредите от тях. Специалистите насочиха зов към експертите по публично здраве и към политиците за включване на тактиките и методите за понижаване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, насочени към възстановяване на здравето на популацията и намаление на икономическата тежест върху здравната система.
„ В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, стопански, обществени и политически рецесии, ПанЕвропа България се ангажира предпочитано с адресиране на проблемите, свързани с възстановяване на здравния статус, здравната просвета и качеството на живот. Защото единствено здрава нация може да се оправи с стопански, обществени и политически рецесии “, съобщи Гергана Паси, ръководител на ПанЕвропа.
Авторите на отчета „ (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ “ са обединени в убеждението си, че заради националните характерности, културата, традициите и моделите на държание, както и потребността от спазване на здравния статус на всеки субект, е от значително значение хората да получават единствено достоверна научно-обоснована информация на понятен език. А цивилизационният метод за ценене на правото и независимост на избор би трябвало да стои в основата на отношението към всички нездравословни привички, които хората практикуват. Забраните и императивните послания, като „ не “ на „ подсладените храни и питиета “, „ не “ на алкохола, „ не “ на тютюна “, „ не “ на стоенето пред цифровите екрани явно не работят сполучливо. Те евентуално припомнят за вредите, само че не способстват значително за превъзмогването им. Това, което би имало резултат за смяна на метода на мислене и предприемане на действителни стъпки, е спокойна и ясна връзка за степента на вредност при всеки рисков фактор и препоръки за лесни различни подходи за понижаване на вредите от тях.
Доц. Милена Георгиева от Българска академия на науките показа данни за наднорменото тегло и затлъстяването в Европейски Съюз и България. Според нея, нездравословното хранене, в комбинация със заседналия метод на живот и другите рискови фактори, съставлява главен риск от най-раннна възраст за развиване на редица хронични болести, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и други Темата за нездравословното хранене, като сериозен рисков фактор, не е нова, само че доцент Милена Георгиева предлага и различен взор - епигенетичния аспект, т.е. методът на живот като метод на хранене, стрес, нездравословни привички и липса на физическа интензивност оставят диря в човешкия организъм. Тези резултати се мултиплицират и могат да усилят неблагоприятния резултат от тези опасности.
При установяване на спектъра на риска при храните съществена роля играят наличието на нездравословни съставки, като сол, захар, мазнини, изкуствени добавки и други и степента на обработка. „ Да се очертае изрично спектъра на риска за всеки един артикул е комплицирано, само че същестуват няколко научно обосновани интернационалните системи, употребяващи точкуване и градуиране. За задачите за реализиране на понижен риск, правилото при тях е един - колкото по-ниска преправка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е наличието на нездравословни субстанции, толкоз по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо наличие на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги слагат във високия набор на риска. “, изясни доцент Георгиева и предложи подходи за съкращаване на вредите: водене на политика за обезпечаване на необятна наличност и налични цени на по-малко нездравословни хранителни продукти; диференциран маркетинг и контролиране на питателните артикули по отношение на степента на риска; тласъци от страната към промишлеността за вложения в по-малко нездравословни храни; връзка от страна на промишлеността на парадигмата на рискове/ползи; eтикетиране на питателните артикули в сходство с тяхната хранителна стойност, наличие на захари, сол и други съставки, както и степенуването на обработката; поддръжка от бизнеса и от страната за постоянна физическа интензивност.
В своята присъща реторика Проф. Георги Момеков подсети, че човешкото тяло съставлява превъзходно смазана машина, една от най-сложните форми на живот - резултат от хилядолетната акомодация към изменящите се условия на земята. „ Безспорно, постоянният банкет на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са непотребни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от епохи. Употребата им е обвързвана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други обществени и ментални потребности – бързата и лесна приятност. За връзката сред оцеляването и насладата дава отговор една дребна зона в мозъка: системата за заплащане. Отделят се субстанции, които потискат страха и пораждат удовлетворение. В отчетът твърдим, че цялостната предварителна защита или прекратяване на пиенето и пушенето би трябвало да останат висша здравна цел, само че признаваме, че това е една идеална цел. В действителния живот и от позиция на науката, е също толкоз свястно и оправдано да приказваме за съкращаване на вредите от алкохола и от тютюна, изключително когато науката е потвърдила, че има други възможности и това е допустимо. “, изясни Проф. Момеков.
По отношение на алкохола, знанието за наличието на чист етилов алкохол (етанол) е от основно значение. Съдържанието на етанол в трите съществени, (най-популярни) питиета в общоприета доза за сервиране е сходно – само, то е в друга централизация. При 5% централизация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в корав алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл корав алохол е еднообразно. Нещо повече, понятието „ общоприетоо пиво “ варира в обособените страни. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 година етанол в напитките и необятното разбиране на този принцип в Европейски Съюз, в България една общоприета напитка съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол спрямо редица европейци, без значение че може да пие „ умерено “, да вземем за пример едно или две напитки дневно и не всеки ден. Това слага страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 страни в света. Подходите за понижаване на вредите включват просветителни начинания по отношение на вредата от алкохола, по отношение на количеството етанол в алкохолните питиета, замесване на алкохолната и развлекателната промишленост в осведомителни акции, поощряване на банкет на безалкохолни други възможности, ясно етикетиране за наличието на етанол в напитките, умерена консумация и отбягване смесването на алкохол и медикаменти.
Когато проучваме и съпоставяме равнището на риска от тютюнопушенето и от другите форми за приложимост на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за снабдяване на никотина, са главно два: състава на дадения артикул и метода на добиване на никотин – т.е. метод на приложимост. От научна позиция, причина за практикуване на този рисков за здравето табиет е никотинът – апетит за приятност и задоволство, закодиран в мозъка, само че той не е повода за развиване на болести. От голямо значение за равнището на вредност на даден артикул е методът на добиване на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по натурален метод. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича посредством горене, настъпват голям брой химически реакции и се образува пушек. Димът съдържа над 7000 нездравословни химически детайли, към 100 от тях – рискови, заради тяхната токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, тъй като гори, образува се пушек, който се вдишва, а най-ниска - при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн образуването на нездравословни субстанции е доста по-ниско от дима, заради което при установяване на спектъра на риска тези артикули стоят в по-ниската зона. Подходите за понижаване на вредите включват лекарствено лекуване, психическа помощ, самостоятелни и групови терапии; замяна на цигарите или другите произведения за пушене с разнообразни форми на приложимост на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други нездравословни субстанции е по-ниско; унищожаване на пасивното пушене за непушачите посредством замяната на пушенето с бездимни/негорими произведения, въвеждане на основано на риска контролиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подобаващи фискални ограничения за другите типове артикули съгласно равнището на риска.
В съпоставяне с горните рискови фактори - нездравословно хранене, корист с алкохол и тютюнопушене, проблематичната приложимост на електронни устройства е относително нов рисков фактор. Интернет мрежата дава потребна за качеството на живот и образованието, информация. Тя разрешава поддържане на връзка с околните, по-лесни упътвания, извършване на покупки, банкиране, нараснала продуктивност на работното място, следене на здравен статус и други Но „ преседяването “ пред екраните отбелязва избухлив напредък в последното десетилетие и през днешния ден 5.3 милиарда души употребяват цифрови устройства всекидневно (близо 70% от популацията в света). КОВИД-19 докара до 70% нарастване на потреблението на интернет. Средно 50% от времето e в обществените медии. Средната дълготрайност на време пред екраните е 5 часа на денонощие. „ Последиците от несъразмерната приложимост на цифрови устройства се изследва интензивно, само че е напълно ясно, че разпространяването е всеобщо и стартира от напълно ранна детска възраст в неконтролируеми размери или сложни за самоконтрол при възрастните. Проблемната приложимост на цифрови услуги постоянно прераства в зависимости и води до разстройства, наред със болести на очите, затънал метод на живот и отчуждаване – всички те мултиплицират риска от физически и ментални болести “, съобщи психологът Детелина Стаменова. Подходите за понижаване на вредите включват присъединяване и образование на родителите, педиатрите и учителите, имащи влияние върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния дирек, душевен проблеми; деликатна цифровизация на просветителния процес; повече екипна работа и обичайни учебни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, известия, платени услуги вкъщи и въвеждане на условия към разработчиците на игри, които да плануват прекъсване на играта след избран интервал от време.
Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „ Финансовото изражение и провокациите пред здравната система се усилиха, а пост-пандемичното бъдеще след КОВИД-19 крие здравни рецесии, на които би трябвало да намерим резистентен отговор “, съобщи Аркади Шарков и изясни още: „ Дори и преди пандемията от КОВИД-19, България бе измежду страните членки на Европейски Съюз с най-негативни данни във връзка с дълготрайност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, изгубени вследствие на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите разбори на спектъра на риска от нездравословните държания и методите за понижаване на вредите от тях ще понижат и икономическата тежест, която имат за България. “ Според отчета голям брой здравно-икономически изследвания удостоверяват съществуването на взаимовръзка сред смъртността, заболеваемостта и икономическия напредък. Това се отразява на изискванията за стабилно финансово развиване на дадена страна, включващо растежа на продуктивността, образованието, раждаемостта и други Основните хронични болести, които подлагат на напън здравното финансиране, са сърдечносъдовите, раковите и метаболитните – всички те, породени от мултиплицирането на вредите от рисковите фактори. Аркади Шарков даде образец, че единствено затлъстяването е голямо задължение за националните стопански системи, заради високите медицински разноски, свързани с него. То подлага на огромен стопански напън така и така претрупаната здравна система, увеличавайки с съвсем 40% разходите за даване на здравни услуги и с над 70%- разноските за лекуване. Друг образец е, че за превъзмогване на следствията от тютюнопушенето здравните системи в обособените страни заплащат сред 0.1% и 1.1% от своя Брутният вътрешен продукт съгласно данни на СБ, като тези разноски стигат до 2.5% от Брутният вътрешен продукт съгласно други здравноикономически изследвания. /В България тази сума възлиза на над 500 млн. евро/.
Докладът „ (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ “ цели да увеличи информираността по отношение на необятно публикуваните рискови фактори за здравето, като показва научния мироглед за механизмите, водещи до влошено здраве, и предлага рекомендации за НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДАТА от тях. Той слага в центъра на вниманието скъпата опция, която пост-КОВИД ерата дава в този момент – целенасочени дейности за информиране на популацията по отношение на главните рискови фактори и използване на модерни политики за прекратяване на нездравословните привички или ограничение на вредата от тях, с оглед възстановяване на метода на живот и общия здравен статус на българите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ