Пациентите на химиотерапия намалавят, лечението поскъпва
Намаляване на пациентите, които са получили химиотерапия у нас, и отчетливо повишаване на разноските за лекарства при нейното реализиране е регистрирано през миналата година. Това демонстрира новият разбор на " Индекс на лечебните заведения " в областта на онкологията. Данните за правенето му са предоставени от НЗОК, която финансира лекуването в страната.
Общо 30 396 пациенти са лекувани с химиотерапия в 38-те лечебни заведения, където тя се реализира. Въпреки че няма основни разлики в броя на лечебните заведения и центровете, които я организират по отношение на предходните две години, броят на пациентите понижава. През 2018 година те са били 31 022 души в 38 клиники, а през 2017 година - 31 878 в 41 клиники.
През миналата година най-вече пациенти са се лекували в столичната болница " Св. Ив. Рилски " - 1622, във варненската " Св. Марина " - 1503, и в плевенската " Г. Странски " - 1373. И трите лечебни заведения са държавни.
Успоредно с по-малкия брой на пациентите, не престават да порастват разноските за химиотерапия . През 2019 година здравната каса е платила 496.96 млн. лева за онкомедикаменти в болничната помощ против 415.713 млн. лева през 2018 година и 327 млн. лева през 2017 година Съответно междинната цена на медикаментите за химиотерапия на пациент се е покачила от 10 257 лева през 2017 на 16 349 през миналата. Най-скъп е бил междинният курс на лекуване в " Александровска " - 28 211 лева, в Националната профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести - 26 759 лева, " Уни Хоспитъл " - 22 801 лева и " Сердика " - 21 411 лева Най-ниска е междинната себестойност е в СБАЛО " Св. Мина " - 7 038 лева, " Тота Венкова " - 7 262 лева, " Св. София " - 8 373 лева и КОЦ-Враца - 8 388 лева
Основната причина за повишаването е все по-широкото нахлуване на новаторски и скъпи лекарства.
Разходите за онкология се усилват, а пациентите са по-малко
Едва 2 151 души са получили палиативни грижи през 2018 година
Пациентите, които са получили таргетна терапия през предходната година, са били 10 050 или 33.06% от всички. През имунотерапия са минали 1603 души или 5.27% от всички. Тенденциите в целия свят са през идващите години броят на хората, които получават съвременно лекуване, да се усилва. Това обаче би трябвало да става при ясни критерии и извънредно непоколебим надзор, каквито все още у нас не са изцяло налични.
Увеличават се пациентите и лечебните заведения, които дават лъчелечение . През миналата година такава терапия са получили 16 001 души в 23 лечебни заведения и центрове против 15204 души и 20 лечебни заведения през миналата година. Сред новите лечебни заведения с лъчелечение са ВМА и " Александровска ". Най-много пациенти са се лекували в Университетската профилирана болница за интензивно лекуване по онкология в столицата - 2034, " Аджибадем Сити Клиник " - 1185, " Св. Георги " в Пловдив - 1165.
Онкологичните болести се нуждаят от сложно лечени е. След дейната фаза с химио и лъчетерапия пациентите би трябвало да имат достъп до следващо наблюдаване, а от време на време и до долекуване . И в случай че в първата част лечебните заведения означават напредък, то във втората подобен няма. Въпреки нарастването на средствата, които здравната каса заплаща за реализиране на палиативни грижи - съвсем двойно за миналите две години: от 51 лева дневно през 2017 година на 97 лева през тази, ползата на лечебните заведения към тези действия остава слаб. От 38-те лечебни заведения и центрове, които реализират интензивно лекуване, през 2019 година 17 от тях са дали палиативни грижи на 2093 души при съвсем 10 пъти по-голяма нужда. Най-много пациенти са получили помощ в " Св.Марина ", КОЦ-Враца, КОЦ-Шумен, СБАЛОЗ " Марко Антонов " и КОЦ-Бургас. Още 20 здравни заведения, които не се занимават с интензивно лекуване на онкологични болести, са предложили палиативни грижи през миналата година, които е финансирала здравната каса. През тях са минали едвам 211 души, а общият брой на пациентите, които са били обгрижени с публично финансиране през годината, е бил 2304 против 2151 през миналата.
Правителството утвърди спомагателни 5 млн. лв. за онкология в лечебните заведения
Подобряват достъпа и успеваемостта на диагностика и установяване на терапия
Увеличение обаче има в броя на диспансеризираните пациенти - към този момент трета година. За 12 месеца той се повишава от 74 587 на 86 718, демонстрират данните, а единствените две лечебни заведения с повече пациенти, които не правят диспансеризация са УСБАЛО в София и " Авис Медика " в Плевен. Останалите две лечебни заведения, които организират интензивно лекуване, само че нямат диспансеризация са със алегоричен брой пациенти за годината - под 30.
В България х ората с онкологични болести са към 300 хиляди души. На наблюдаване подлежат всички, които са приключили дейната фаза на лекуването си. В взаимозависимост от болестта и положението им обаче се дефинира продължителността на наблюдението. При доста огромна част от диагнозите то е пожизнено, само че има и такива, които са в границите на година.
Проучване: Хората с рак са повече от два пъти по-застрашени да загинат от COVID-19
Възраст, мъжки пол, две или повече съществени положения и някогашен статус на тютюнопушене водят до нараснал риск от гибел
" Индекс на лечебните заведения " е взаимна самодейност на " Галъп интернешънъл болкан " и профилирания уебсайт clinica.bg. Данните, с които борави, се дават от Националната здравноосигурителна каса. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои обществено значими диагнози.
Общо 30 396 пациенти са лекувани с химиотерапия в 38-те лечебни заведения, където тя се реализира. Въпреки че няма основни разлики в броя на лечебните заведения и центровете, които я организират по отношение на предходните две години, броят на пациентите понижава. През 2018 година те са били 31 022 души в 38 клиники, а през 2017 година - 31 878 в 41 клиники.
През миналата година най-вече пациенти са се лекували в столичната болница " Св. Ив. Рилски " - 1622, във варненската " Св. Марина " - 1503, и в плевенската " Г. Странски " - 1373. И трите лечебни заведения са държавни.
Успоредно с по-малкия брой на пациентите, не престават да порастват разноските за химиотерапия . През 2019 година здравната каса е платила 496.96 млн. лева за онкомедикаменти в болничната помощ против 415.713 млн. лева през 2018 година и 327 млн. лева през 2017 година Съответно междинната цена на медикаментите за химиотерапия на пациент се е покачила от 10 257 лева през 2017 на 16 349 през миналата. Най-скъп е бил междинният курс на лекуване в " Александровска " - 28 211 лева, в Националната профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести - 26 759 лева, " Уни Хоспитъл " - 22 801 лева и " Сердика " - 21 411 лева Най-ниска е междинната себестойност е в СБАЛО " Св. Мина " - 7 038 лева, " Тота Венкова " - 7 262 лева, " Св. София " - 8 373 лева и КОЦ-Враца - 8 388 лева
Основната причина за повишаването е все по-широкото нахлуване на новаторски и скъпи лекарства.
Разходите за онкология се усилват, а пациентите са по-малко
Едва 2 151 души са получили палиативни грижи през 2018 година
Пациентите, които са получили таргетна терапия през предходната година, са били 10 050 или 33.06% от всички. През имунотерапия са минали 1603 души или 5.27% от всички. Тенденциите в целия свят са през идващите години броят на хората, които получават съвременно лекуване, да се усилва. Това обаче би трябвало да става при ясни критерии и извънредно непоколебим надзор, каквито все още у нас не са изцяло налични.
Увеличават се пациентите и лечебните заведения, които дават лъчелечение . През миналата година такава терапия са получили 16 001 души в 23 лечебни заведения и центрове против 15204 души и 20 лечебни заведения през миналата година. Сред новите лечебни заведения с лъчелечение са ВМА и " Александровска ". Най-много пациенти са се лекували в Университетската профилирана болница за интензивно лекуване по онкология в столицата - 2034, " Аджибадем Сити Клиник " - 1185, " Св. Георги " в Пловдив - 1165.
Онкологичните болести се нуждаят от сложно лечени е. След дейната фаза с химио и лъчетерапия пациентите би трябвало да имат достъп до следващо наблюдаване, а от време на време и до долекуване . И в случай че в първата част лечебните заведения означават напредък, то във втората подобен няма. Въпреки нарастването на средствата, които здравната каса заплаща за реализиране на палиативни грижи - съвсем двойно за миналите две години: от 51 лева дневно през 2017 година на 97 лева през тази, ползата на лечебните заведения към тези действия остава слаб. От 38-те лечебни заведения и центрове, които реализират интензивно лекуване, през 2019 година 17 от тях са дали палиативни грижи на 2093 души при съвсем 10 пъти по-голяма нужда. Най-много пациенти са получили помощ в " Св.Марина ", КОЦ-Враца, КОЦ-Шумен, СБАЛОЗ " Марко Антонов " и КОЦ-Бургас. Още 20 здравни заведения, които не се занимават с интензивно лекуване на онкологични болести, са предложили палиативни грижи през миналата година, които е финансирала здравната каса. През тях са минали едвам 211 души, а общият брой на пациентите, които са били обгрижени с публично финансиране през годината, е бил 2304 против 2151 през миналата.
Правителството утвърди спомагателни 5 млн. лв. за онкология в лечебните заведения
Подобряват достъпа и успеваемостта на диагностика и установяване на терапия
Увеличение обаче има в броя на диспансеризираните пациенти - към този момент трета година. За 12 месеца той се повишава от 74 587 на 86 718, демонстрират данните, а единствените две лечебни заведения с повече пациенти, които не правят диспансеризация са УСБАЛО в София и " Авис Медика " в Плевен. Останалите две лечебни заведения, които организират интензивно лекуване, само че нямат диспансеризация са със алегоричен брой пациенти за годината - под 30.
В България х ората с онкологични болести са към 300 хиляди души. На наблюдаване подлежат всички, които са приключили дейната фаза на лекуването си. В взаимозависимост от болестта и положението им обаче се дефинира продължителността на наблюдението. При доста огромна част от диагнозите то е пожизнено, само че има и такива, които са в границите на година.
Проучване: Хората с рак са повече от два пъти по-застрашени да загинат от COVID-19
Възраст, мъжки пол, две или повече съществени положения и някогашен статус на тютюнопушене водят до нараснал риск от гибел
" Индекс на лечебните заведения " е взаимна самодейност на " Галъп интернешънъл болкан " и профилирания уебсайт clinica.bg. Данните, с които борави, се дават от Националната здравноосигурителна каса. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои обществено значими диагнози.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ