Намаляване на административната тежест както за съществуващи, така и за

Намаляване на административната тежест както за съществуващи, по този начин и за започващи бизнеси, поощряване на производствата с висока добавена стойност и износът им, преобразяване на българската стопанска система от експортираща първични материали в експортираща артикули, в това число високотехнологични и новаторски, цифровизация на държавната и общинска администрация, понижаване на непотребните регулации, които бавят и пречат на компаниите, отпадане на рестриктивните мерки поради пандемията, само че след ускорена имунизация, проведена на демократичните правила без да е наложителна, прецизиране и метаморфоза на работата на държавните предприятия, преструктурирането на неефективните, продължение на ограниченията за поддръжка на бизнеса във времената на пандемията. Това са част от политиките, които бяха припознати като общи за политическите сили, които взеха присъединяване в договарянията, проведени от спечелилата изборите партия „ Продължаваме промяната “ на тематика „ Икономика “. В срещата взеха присъединяване още представители на Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България. Други цели, които участниците в полемиката се съгласиха, че би трябвало да залегнат в политиката на бъдещия парламент и държавно управление, са Министерството на стопанската система да стане Министерство на стопанската система и нововъведенията, създаване на по-сериозни връзки сред науката и бизнеса за новаторски разработки и превръщането им в артикули с добавена стойност, тласъци за връщане на висококвалифицираните български фрагменти от чужбина и омекотен режим за привличане на задгранични експерти, нужни на дадена икономическа сфера, прецизиране на законотворчеството и въвеждането на нови условия и регулации, политики с фокус микро и дребни предприятия, промени в Закона за публичните поръчки, които да изсветлят бранша, въвеждане на наложителни състезания за избор на управления на държавните компании, фокусиране върху районния капацитет за развиване на съществуващите и основаване на нови бизнеси, приоритизация на зелената и кръгова стопанска система, преразглеждане на Закона за концесиите и таксите, които са оскъдни и други В същото време по време на полемиката не се появи нито една точка, по която обособените страни да не бяха съгласни. Но по някои от точките другите политически сили имаха своя визия за постигането им. Общото мнение бе, че бъдещите политики би трябвало да бъдат ориентирани към устойчивото развиване и рационализация на българската стопанска система и то в дълготраен небосвод, по-дълъг от един мандат. Демократична България От Демократична България упорстват за основаването на добра административна и бизнес среда, което е основно за привличане на задгранични вложения. Според икономистът Георги Ганев българската стопанска система ще има потребност от привличане на международни финанси, тъй като вътрешните й няма да са задоволителни. Друга точка в условията на Демократична България е промяна и по-добро ръководство на държавните предприятия и холдинги. По отношение на пандемията, от партията считат, че ограниченията 60 на 40 и 80 на 20 би трябвало да бъдат продължени, може би да бъдат въведени и други, да вземем за пример страната да поеме осигуровките в затворени или лимитирани компании, както и в такива, разкриващи работни места. Но всички те би трябвало да бъдат краткосрочни и да получат краен период. Също по този начин допустимо най-бързо да отпаднат другите частични и цялостни ограничавания за бизнеса, само че при високо равнище на имунизирани. Отново съгласно Ганев, краят на рестриктивните мерки за бизнесите може да се случи още в първото тримесечие на 2022 година, в случай че в това време се покачат дневните равнища на имунизация от сегашните 20 хиляди на 40 хил. По отношение на администрацията промените би трябвало да са с фокус тя да подкрепя бизнеса, а не да му пречи с непрекъснати инспекции. Добър вид би бил инспекциите да се стартират съгласно основан логаритъм, който да посочва съмнителни дейности и те да стартират на тяхна база. Също по този начин инспекциите да бъдат сложни, а не една компания да бъде проверявана целогодишно от разнообразни институции. За дребните и междинни предприятия (МСП) би трябвало да се одобри набор от правила по какъв начин ще бъдат контролирани. Но преди въвеждането им те да се проучва съществено и без значение. Паралелно с това да се внимава нови регламенти и регулации да не са в полза на огромните компании, който доста постоянно са в ущърб на дребните. Според Демократична България бъдещото ръководство на страната би трябвало да преразгледа активността, устройството и функционалностите на всяко държавно дружество от позиция на това дали то прави бизнес или реализира държавна политика. Първите да станат акционерни сдружения, а вторите – организации. Също по този начин управленията им да бъдат назначавани наложително посредством обществени състезания, които да се афишират пред обществото и в тях да може да кандидатства всеки, като се изключи характерните, като военно-промишления комплекс, да вземем за пример. Финансовите им доклади също да бъдат обществени. А тези, които извършват обществена функционалност, да регистрират каква са постигнали. Например БДЖ да афишира какъв брой пасажери са превозени, до каква степен и други По отношение на огромните държавни холдинги като ДКК и БЕХ, да бъде проучва структурата им и да се откри това ли е най-ефективният вид. Ако е належащо, да бъдат реформирани. От Демократична България упорстват и за основаване на система, стимулираща основаването на стартъпи и иновационни производства. Също по този начин да бъдат основани принадлежности за финансова и друга поддръжка на такива компании. А крайната цел да бъде България да стане известна по света като иновационна капиталова дестинация. Във връзка с това е наложително и развиването на човешкия капитал и то от ранна възсраст. От друга страна да се привлекат подобаващи специалисти от чужбина, за които има административни спънки да влязат в Европейски Съюз. Трансферът на знанието е друга точка. То би трябвало да стартира от науката, да минава през предприемачеството и да стига до огромните бизнеси. Стимулите за вложенията би трябвало да предизвикват тези в сфери с огромен капацитет за развиване в бъдещето, като биоземеделие, изкуствен интелект, блокчейн технологии. Финансова помощ – доста разнообразни принадлежности да се вкарат и да се дефинират. Не сме огромни почитатели на грантовете. Искаме вложение против резултати. Допълнителна държавна поддръжка. Търговските аташета да имат хонорари, свързани с триумфите им по какъв начин са популяризирали БГ компании по света. Има Такъв Народ От „ ИТН “ желаят възобновяване на коронакризата да бъде реализирано посредством поощряване на новаторските и природосъобразни икономически действия. В тази връзка те упорстват новото държавно управление да начертае цели за равнищата на инфлацията. И при положение, че тя е 1% под или над задачата, след 3 месеца да се взимат ограничения с инструментариум на паричната политика за нейната промяна. По отношение на държавните предприятия, от Има Такъв Народ споделят визията на Демократична България, само че желаят също по този начин техните действия и производства да бъдат ориентирани към екологично устойчивата стопанска система. Друг акцент в политиката на новото държавно управление и парламент би трябвало да е и превъзмогване на казуса с междуфирмената задлъжнялост. Друга концепция е да се основат регистри на правилните платци и правилните снабдители. И в тази връзка да се подсигуряват постоянните заплащания от страна на страната и общините към частния бранш. От Има Такъв Народ считат за добър ход и ускорение на процедурите по разпродажба и банкрут, като по този начин ще се даде втори късмет на закъсали компании. Според Има Такъв Народ има потребност от смяна в Търговския закон, която да разреши основаването на нов тип сдружение, посредством което да се дава по-голяма гъвкавоаст на стартъпите. А към това да има данъчни тласъци за започващи предприятия, при избрани условия, вместо пари като подарък. Като да вземем за пример стартъпите с висок капацитет да получават редукция на налога върху облага за първите 3 години. Трябва да се сътвори и връзка сред нововъведенията и отбранителната ни промишленост, а военно-промишленият ни комплекс да се включи в обсега от компании, произвеждащи продукция за сътрудниците ни в Европейски Съюз и НАТО. И съгласно Има Такъв Народ има потребност и от смяна на Закона за публичните поръчки, с цел да бъде реализирана по-голяма бистрота при тези състезания. За подобряването на работата на администрацията пък би трябвало да се сътвори онлайн платформа, която да се употребява от цялата обществена администрация, по този начин да могат обособени звена или районни служби да употребяват опита на другите и да ползват положителните и потребни практики. Да се вкара също обслужване на едно гише, както и принцип на безмълвното единодушие за някои разрешителни режими, като след приключване на избран период, когато няма отрицателен отговор от страна на администрацията, това автоматизирано да значи, че компанията получава съответното позволение. По отношение на законотворчеството, от Има Такъв Народ считат, че би трябвало да се вкара тестов интервал при смяна в нормативна уредба. Тъй като оценка на успеваемостта има и сега, само че тя се прави на база догатки. Също по този начин, в случай че в тестовия интервал дадена нормативна смяна се потвърди като неефективна, да има процедура за бързото й отпадане. Законът за концесиите да се промени, считат още от партията. И по отношение на това да се преразгледат всички в този момент съществуващите такива контракти. По отношение на районната политика от Има Такъв Народ считат за добра мярка да се насърчи основаването на експортно насочени сдружения на районен принцип, каквито има в други страни. В тази връзка би трябвало да се картографират ресурсите на съответния район – човешки, естествени и така нататък, на база на което да се основават и развиват сполучливи индустриални зони. А също по този начин да се сътвори цифрова платформа, в която всеки бизнес да може да разбере на какво европейско или друго финансиране може да разчита съгласно плана си. Не на последно място във връзка с районите Има Такъв Народ предлага да има промяна, която да разреши част от данъчните доходи да остават в общините, с цел да могат те да се самофинансират. От Има Такъв Народ желаят и политики за прекъсване на приключването на мозъци редом връщането на висококвалифицираните ни експерти зад граница назад у нас. Също по този начин и да се направи генерална промяна в образованието, където да се отстранен делегираните бюджети и по нов метод да се прави оценка работата на учебните заведения, да се преразгледат квотите за специалностите във ВУЗ-овете и да се понижи броят на тези които само че не способстват за развиването на стопанската система ни. Трябват и вложения в подготовката на преподавателския личен състав, както и смяна в професионалното образование. Не на последно място да се усилват вложенията в трудоспособните хора, да се модернизират центровете за подготовка и преквалификация, да се сътвори атрактивна цифрова начетеност. Също по този начин би трябвало да се синхронизира образованието със съответните райони, тъй като има доста такива, където няма нужните хора за развиваното на място произвеждане. От Има Такъв Народ също по този начин споделят мнението, че би трябвало да се притеглят експерти и от българските диаспори в чужбина, както и да има гъвкави способи за престой у нас на чуждесетранни фрагменти, които са нужни на стопанската система ни. Българска социалистическа партия Напълно в поддръжка на насърчаването на вложенията, битката с корупцията, поддръжката и развиването на МСП, износа на нововъведения, ефикасното ръководство на държавните сдружения се изрекоха и представителите на Българска социалистическа партия. Според тях бъдещото ръководство на страната би трябвало да стартира да употребява повече опциите на Националната компания „ Индустриални зони “ (НКИЗ), както и на „ София Тех Парк “ Тези две държавни сдружения не би трябвало да бъдат фокусирани върху отдаването чартърен на офис площи и складови бази, а да предизвикват нововъведенията и производствата и износа на високотехнологични артикули с огромна добавена стойност. Според социалистите огромен проблем за стопанската система ни са и правосъдните и арбитражни каузи, които водят непознати вложители против България. За да се избегне това, те оферират основаването на специфична комисия сред Министерствата на стопанската система, на финансите и на правораздаването, в която да бъдат включени още одиторски компании и Висшият адвокатски съвет. И тази комисия да уреждат капиталови разногласия преди да се стигне до каузи и арбитражи. За битката с корупцията Българска социалистическа партия оферират Министерството на стопанската система да сътвори обществен указател на неприятните практики в работата на администрацията, които отблъскват вложителите, както и за положителните, които ги притеглят. А редом към парламентарната комисия по икономическа политика да бъде основан публичен съвет. Според тях страната би трябвало да остане главен регулатор и притежател на активите от основно значение като БДЖ, да вземем за пример. Също по този начин изрично би трябвало да се отхвърлят концепциите за приватизация на Българската банка за развиване (ББР), за отдаване на пътища на концесия и т.н. В същото време работата на ББР и Българската организация за експортно обезпечаване (БАЕЗ) да бъде преприоритизирана, с цел да се спре порочната процедура тези институции да обслужват избрани компании и хора. В същото време НКИЗ да стартира да подтиква основаването на производства в индустриалните зони, а не хранилища, които са построени с държавен запас. Също по този начин в тях да се уточняват главните производства, с цел да не се стига до съществуващи сега тук-там образци тъкмо до индустриална база за прецизна измервателна електроника да минават непрестанно тежки ТИР-ове. Също по този начин социалистите желаят да отпаднат документите за инвестиция клас А, които дава страната, за всичко, което не е произвеждане, да вземем за пример за построяването на складова или логистична база. Прилагането на сполучливи практики в стопанските системи на други членки на Европейски Съюз също би трябвало да бъде въведено съществено у нас от новото държавно управление. От една страна да се вкара възбрана да вършим неща, които другите в Европейски Съюз не са правили. А от друга да се прегледат тласъците, които дават на вложителите в другите страни от Европейски Съюз, да се проучват и в България да се вкарат подобаващите за нашите условия. По отношение на МСП в земеделието от Българска социалистическа партия означават, че те изпитват съществени усложнения при изкупуването на продукцията им поради конкуренцията на огромните предприятия. Затова страната би трябвало да сътвори субекти, които проведено да изкупуват продукцията на дребните и междинни стопанства. Също по този начин в тази сфера да се основат условия и за затваряне на кръга земеделието до хранително-вкусовата индустрия. Разрешаването на проблемите на микро и дребните предприятия в стопанската система също да е приоритет на новия кабинет. Това би могло да се направи, като се вкара патентен налог в секторите, в които е уместно да има подобен. Друга добра мярка би била облекчение на процедурите за присъединение към електрически, водоснабдителни и газоразпределителни мрежи. Според социалистите най-сетне би трябвало да се позволи казусът с такса „ Смет “ и тя да се образува на правилото „ замърсителят заплаща “, а не съгласно данъчната оценка на постройката. Според тях не може нови, високотехнлогични предприятия, които работят единствено с компютри, действително да нямат боклуци, само че да заплащат доста за такса „ Смет “, тъй като са в нови здания, чиято данъчна оценка е висока. Да се отстранен налог „ Уикенд “ и данъкът върху влоговете е друго предложение. А също по този начин и да се промени Законът за Данък добавена стойност, като прагът за регистрация да бъде повишен от сегашните 50 000 лева на 100 000 лева или друга общоприемливо число. По отношение на приходите от Българска социалистическа партия упорстват минималната работна заплата да бъде определяна като % от някаква база, да вземем за пример междинната работна заплата за страната. Също по този начин да бъде въведен и необлагаем най-малко. Друго предложение по отношение на пандемията е намаляването на Данък добавена стойност за социалнозначимите артикули като самун, мляко, сирене, медикаменти... за избран период, да вземем за пример една година. По отношение на законодателството социалистите оферират да бъде прекъсната практиката от последните години 2/3 от законопроектите да бъдат входирани в Народното събрание от депутати, вместо от Министерски съвет, поради което са били избягвани публичните разисквания. И в тази връзка в новия парламент да бъде основана работна група, която наложително да включва и опозицията и която да почисти тези правила. По отношение на законодателството от Българска социалистическа партия желаят и да се регламетира работата от у дома, която се наложи всеобщо в резултат на пандемията. Също по този начин упорстват и за въвеждането на електронни трудови книжки. По отношение на неналичието на квалифицирана работна ръка социалистите оферират към концепциите на другите партии да бъде допълнено и чужденци, получили висше обучение в България, да получат достъп до трудовия ни пазар. А редом компаниите да могат да наемат по-лесно хора с български генезис от чужбина, без значение от коя страна. От Българска социалистическа партия виждат и незабавна потребност за смяна в Закона за публичните поръчки поради добилото напоследък отрицателна известност вътрешно възлагане. Според тях в нормативната база би трябвало да бъде въведено условие ин хаус контракти да могат да бъдат сключвани единствено за действия и единствено с предприятия, които имат потенциала да извършат най-малко 90% от предоставената им работа. „ Продължаваме промяната “ Победителите в парламентарните избори оповестиха, че споделят безусловно всички направени оферти. Според тях в структурата на Министерството на стопанската система също би трябвало към този момент да бъдат включени и нововъведенията. Също по този начин желаят по тясно съдействие сред ББР и БАЕЗ, в това число и посредством създаването на общи артикули сред двете институции, които да подтикват основаването на нововъведения и износа на продукция с висока добавена стойност. В тази връзка имат концепция и за основаване на Борд за нововъведения сред министерствата на стопанската система и на образованието, в който да бъдат включени също бизнес водачи и потенциали от чужбина, който да се занимава дълготрайно с визията за развиване на стопанската система ни в тези направления. Също по този начин от Политическа партия считат за добра мярка и въвеждането на тласъци ВУЗ-овете да работят по-активно с компаниите, да вземем за пример по този начин да си обезпечават част от нужното им финансиране. Друг акцент в бъдещата държавна политика би трябвало да бъде по-добрата съгласуваност сред стопанска система и обучение, тъй че освен бизнесът да търси науката, само че да се случва и противоположното. В Политическа партия споделят изцяло и концепцията за картографирането на икономическите капацитети и запаси на обособените райони и считат, че то би трябвало да стартира да се реализира допустимо най-скоро. Така индустриални паркове ще стартират да се градят на база действителен интерес на вложител и действителните благоприятни условия на района. Тук акцент би трябвало да бъде сложени и върху въгледобивните региони, на които следва тотална промяна. Там би трябвало да бъдат ориентирани старания за основаване на бизнеси и клъстери, свързани с новаторските и зелените промишлености. Друга концепция на първата политическа мощ е да се употребяват опциите за партньорства сред непознатите търговски вериги и българските производители. По този метод ще може да се сътвори огромен канал за експорт на родна продукция. „ Хранителните вериги имат построени огромни вериги за доставки, които могат да се употребяват от българските производители. Техният оборот за една седмица в страните, в които са показани, е почти еднакъв на 80% от българското произвеждане “, означи Кирил Петков. Според него и екипът му България би трябвало да бъде одобрена като финансов и логистичен хъб, като се възползва оптимално от ниските налози. Така да вземем за пример може да се комбинира активността на съществуващи летища със съществуващи безмитни зони и да притеглят карго оператор. По отношение на човешките запаси и родните потенциали, които живеят и работят в чужбина, от Политическа партия считат да предложат основаването на непринуден указател, в който българите от други страни да се записват, да посочат къде са по света, в кои промишлености са работят и така нататък Така всеки вложител в България ще може да види какъв кадър би могъл да притегли, в това число и от съперниците си. Добра процедура за привличането на нови вложения би било и да се забележим кои са доставчиците и клиентите на съществуващите в България компании. След което тези клиенти и снабдители да бъдат поканени да дойдат у нас. Но изрично не със складови бази, а с производства. В края на полемиката Кирил Петков изрази сериозното си задоволство от съвпадащите визии и оферти на присъединилите се политически сили. „ Много оптимистично съм надъхан, имаме голямо единогласие по доста от тематиките “, сподели той.