Увеличени данъчни бонуси за родители
Налозите са причина за връщане на българите от чужбина
Повишаване на облекченията ще понижи неравенствата в страната, написа в разбор на Икономическия и обществен съвет
Необходими са ограничения против “сивата ” стопанска система
Да бъдат увеличени данъчните облекчения за работещи родители, с цел да бъдат понижени неравенствата сред най-бедните и най-богатите в страната, предлагат от Икономическия и обществен съвет (ИСС) в “Анализ на размерите на неравенството в българското общество ”.
В момента за едно дете облагаемият годишен приход на един от родителите се понижава с 6 хиляди лева, за две деца с 12 хиляди лева, а за три и повече деца с 18 хиляди лева Това значи, че на месец без налози при едно дете са 500 лева от приходите на един от родителите, при две деца - 1000 лева, а при три и повече деца - 1500 лева Така при две деца минималната заплата е съвсем без налог.
Тъй като данъкът върху приходите е 10%, при едно дете годишният налог върху приходите на един от родителите се понижава с 600 лева, при две деца - с 1200 лева, а при три и повече деца - с 1800 лева
Данъчните облекчения за деца оказват въздействие както за понижаване на неравенствата, по този начин и за поддръжка на работещи родители с деца. Увеличаването на сумата за преотстъпен налог ще ускори тези резултати и следва да бъде отразено в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, написа в разбора на ИСС, в който влизат представители на работодателите, синдикатите и неправителствени организации.
Данъчно-осигурителната система би могла да способства повече за понижаване на неравенствата в страната, написа в разбора. Необходима е съответна, поредна и устойчива във времето политика за ограничение на неравенствата в приходите, тъй като те имат директно и индиректно влияние в необятен набор от области и действително катализират отрицателни резултати върху демографията, доверието в държавността, престъпността, корупцията, неграмотността, миграцията на професионални фрагменти, увеличението на каузи на сивата и черната стопанска система, показват от ИСС.
Но сред представителите на синдикатите и работодателите съществува забележима поляризация във връзка с вероятните подходи и принадлежности, които биха могли да бъдат употребявани за осъществяване на политика за понижаване на неравенствата в приходите. Според синдикатите опциите в България за понижаване на подоходните неравенства посредством данъчно-осигурителната политика минават през въвеждане на: прогресивно облагане (необлагаем най-малко за приходите до виталния минимум), като се резервира данъчно-осигурителната тежест за междинните доходи; минималната работна заплата би трябвало последователно да се приближи до издръжката на живота; да бъде въведено облагане на приходите на домакинство, съобразено с броя на членовете му и приспадане на избрани жизненоважни разноски от облагаемите доходи; смяна на осигурителната система посредством усилване на публичната отговорност на високите доходи; смяна на съотношението на директните и косвените налози като дял на приходите в държавния бюджет, защото в този момент главната тежест я понасят всички жители през своето ползване и заплащането на Данък добавена стойност. Според представители на бизнеса стимулирането на стопански напредък, който да е учреден на основаването на удобна среда за действието и разширението на бизнеса в страната, е методът за ограничение на неравенствата.
Актуалната данъчна система основава предпоставки за връщане на млади българи от чужбина както като наети, по този начин и като бизнесмени, написа в разбора на ИСС. Нещо повече, тя притегля и висококвалифицирани експерти от чужбина, които не заместват българската работна ръка, а дават опция за действие на бизнеси, които другояче нямаше да са позиционирани в България. Различни проучвания на “сивата ” стопанска система демонстрират, че подоходните неравенства са по-ниски при отчитане на скритите приходи. Необходимо е страната да вземе по-бързи ограничения за противопоставяне на “сивата ” стопанска система, което ще докара и до в допълнение понижаване на неравенствата в приходите, написа в разбора на ИСС. Мерки в тази посока ще дадат опция и за по-високи обществени прехвърляния. Голяма част от ниските пенсии сега се дължат и на това, че доста пенсионери не са били обезпечавани на действителните им приходи, изключително преди приемането ни в Европейски Съюз, написа в разбора.
Официални данни на Евростат:
България с най-голямо неравноправие в приходите
Данни на Евростат демонстрират, че България е преди всичко измежду страните от Европейски Съюз по неравноправие на приходите.
България е преди всичко измежду страните от Европейския съюз по неравноправие на приходите, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. През предходната година общият размер на приходите, получени от 20-те % от популацията в България с най-високи приходи, е 6,96 пъти по-голям от общия размер на приходите, получени от 20-те % от популацията с най-ниски приходи.
Средно за страните от Европейския съюз приходите на 20-те % най-заможни хора са единствено 4,66 пъти по-високи от тези на 20-те % най-бедни. В редица от стопански най-развитите страни от Европейски Съюз разликата сред приходите на богатите и бедните са по-малки даже от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Сред тези страни да вземем за пример са Германия (разлика от 4,49 пъти), Франция (4,66 пъти) и Австрия (4,43 пъти).
Най-близо до нас по неравноправие на приходите са Литва (6,54 пъти) и Латвия (6,28 пъти). Държавата с най-малки разлики сред приходите на 20-те % най-заможни и 20-те % най-бедни е Словакия (3,28 пъти). След нея са Чехия (3,32 пъти), Словения (3,42 пъти), Белгия (3,45 пъти) и Ирландия (3,68 пъти).
България, Естония и Румъния са изключение
Парите на двама от трима са под издръжката на живота
Голям дял от приходите отива за Данък добавена стойност
При извършване на покупки хората заплащат повече Данък добавена стойност от приходите в бюджета от налога върху приходите и корпоративните налози.
След 35 години преход България към момента е разрастваща се страна със застаряващо и намаляващо население и трайно поддържано равнище на беднотия, написа в разбора на ИСС. Доходите на две трети от семействата в страната са под нужната сума за прехрана на живота. Близо една трета от работещите по трудов контракт получават заплащане в размер на минимална заплата. България продължава да е последна по приходи измежду страните от Европейски Съюз.
Затова адаптирането на данъчната система към действителностите изисква нейното дейно потребление като инструмент за превъзмогване на подоходните неравенства, написа в разбора. Към момента в страните от Европейски Съюз се ползва прогресивно облагане на приходите на жителите, като се изключи България, Естония и Румъния. Тоест данъкът върху по-високите приходи е по-голям по отношение на налога за по-ниските.
Данните за каузи на приходите от налога върху приходите на жителите по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) у нас ясно демонстрират, че въвеждането на плоския налог от 10% през 2008 година (премахването на необлагаемия най-малко и прогресивното облагане) не води до сензитивно увеличение на приходите по отношение на Брутният вътрешен продукт, в противен случай, процентът се движи през годините в диапазона от 2,9% до 3,4%. Ефектът на косвените налози върху неравенствата у нас е най-значим във връзка с Данък добавена стойност със ставка от 20% върху крайното ползване на артикули и услуги, който обезпечава най-големия доход в бюджета. По данни на Евростат разноските за Данък добавена стойност на българските семейства са приблизително 19% от прихода им, което понижава сензитивно покупателната дарба на тези с най-ниски приходи. За съпоставяне приходите от налога върху приходите и корпоративните налози са към две-трети от приходите от Данък добавена стойност.
Прехвърлят данъци от шеф към служащ
Нарастват данъците за хора с ниски заплати
Таванът на осигуровките основава недостиг
Разпределението на наложителните осигуровки сред работодателя и обезпечения човек се трансформира във времето, като тежестта се трансферира към обезпечените хора.
Данните за интервала 1998-2024 година недвусмислено демонстрират доста нарастване на данъчно-осигурителната тежест за получаващите най-ниски приходи, написа в разбора на ИСС. През 1998 година общата данъчно-осигурителна тежест върху минималната работна заплата за работещите хора е 2%, до момента в който през 2024 година тя към този момент е 22,4%. А общата осигурителна тежест (за държавно публично обезпечаване (ДОО), в допълнение публично обезпечаване в частни фондове и здравно осигуряване) от 39% през 2008 година сега е в размер на 32,3%.
Разпределението на наложителните осигуровки сред работодателя и обезпечения човек се трансформира във времето, като от ден на ден тежестта се трансферира към обезпечените служащи. През 1998 година единствено 5% от вноската за ДОО е за сметка на обезпечения, през 2000 и 2001 година тя нараства до 19,6%, с цел да доближи 43,54% през 2024 година При здравното обезпечаване също има прекачване на вноски от работодателя към обезпечения. При ставка от 6%, съотношението през 1999 година е 80:20. През 2008 година здравно обезпечения служащ към този момент дължи 40% от вноската или 2,4% от прихода си. През 2009 година ставката е увеличена на 8%, при което дължимата вноска за здравно обезпечаване за сметка на служащия към този момент е 3,2%.
Максималният застрахователен приход като горна граница за обезпечаване в България се ползва от 2000 година До 2001 година “таванът ” за обезпечаване е 10-кратния размер на минималната заплата. През годините това съответствие последователно понижава, с цел да доближи размер от 4 пъти минималната заплата през 2024 година и 3,8 пъти през 2025 година Промяната облекчава получателите на високи приходи, като ги изключва от солидарната осигурителна система, което основава недостиг в наложителните осигурителните фондове, написа в разбора на Икономическия и обществен съвет.
Повишаване на облекченията ще понижи неравенствата в страната, написа в разбор на Икономическия и обществен съвет
Необходими са ограничения против “сивата ” стопанска система
Да бъдат увеличени данъчните облекчения за работещи родители, с цел да бъдат понижени неравенствата сред най-бедните и най-богатите в страната, предлагат от Икономическия и обществен съвет (ИСС) в “Анализ на размерите на неравенството в българското общество ”.
В момента за едно дете облагаемият годишен приход на един от родителите се понижава с 6 хиляди лева, за две деца с 12 хиляди лева, а за три и повече деца с 18 хиляди лева Това значи, че на месец без налози при едно дете са 500 лева от приходите на един от родителите, при две деца - 1000 лева, а при три и повече деца - 1500 лева Така при две деца минималната заплата е съвсем без налог.
Тъй като данъкът върху приходите е 10%, при едно дете годишният налог върху приходите на един от родителите се понижава с 600 лева, при две деца - с 1200 лева, а при три и повече деца - с 1800 лева
Данъчните облекчения за деца оказват въздействие както за понижаване на неравенствата, по този начин и за поддръжка на работещи родители с деца. Увеличаването на сумата за преотстъпен налог ще ускори тези резултати и следва да бъде отразено в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, написа в разбора на ИСС, в който влизат представители на работодателите, синдикатите и неправителствени организации.
Данъчно-осигурителната система би могла да способства повече за понижаване на неравенствата в страната, написа в разбора. Необходима е съответна, поредна и устойчива във времето политика за ограничение на неравенствата в приходите, тъй като те имат директно и индиректно влияние в необятен набор от области и действително катализират отрицателни резултати върху демографията, доверието в държавността, престъпността, корупцията, неграмотността, миграцията на професионални фрагменти, увеличението на каузи на сивата и черната стопанска система, показват от ИСС.
Но сред представителите на синдикатите и работодателите съществува забележима поляризация във връзка с вероятните подходи и принадлежности, които биха могли да бъдат употребявани за осъществяване на политика за понижаване на неравенствата в приходите. Според синдикатите опциите в България за понижаване на подоходните неравенства посредством данъчно-осигурителната политика минават през въвеждане на: прогресивно облагане (необлагаем най-малко за приходите до виталния минимум), като се резервира данъчно-осигурителната тежест за междинните доходи; минималната работна заплата би трябвало последователно да се приближи до издръжката на живота; да бъде въведено облагане на приходите на домакинство, съобразено с броя на членовете му и приспадане на избрани жизненоважни разноски от облагаемите доходи; смяна на осигурителната система посредством усилване на публичната отговорност на високите доходи; смяна на съотношението на директните и косвените налози като дял на приходите в държавния бюджет, защото в този момент главната тежест я понасят всички жители през своето ползване и заплащането на Данък добавена стойност. Според представители на бизнеса стимулирането на стопански напредък, който да е учреден на основаването на удобна среда за действието и разширението на бизнеса в страната, е методът за ограничение на неравенствата.
Актуалната данъчна система основава предпоставки за връщане на млади българи от чужбина както като наети, по този начин и като бизнесмени, написа в разбора на ИСС. Нещо повече, тя притегля и висококвалифицирани експерти от чужбина, които не заместват българската работна ръка, а дават опция за действие на бизнеси, които другояче нямаше да са позиционирани в България. Различни проучвания на “сивата ” стопанска система демонстрират, че подоходните неравенства са по-ниски при отчитане на скритите приходи. Необходимо е страната да вземе по-бързи ограничения за противопоставяне на “сивата ” стопанска система, което ще докара и до в допълнение понижаване на неравенствата в приходите, написа в разбора на ИСС. Мерки в тази посока ще дадат опция и за по-високи обществени прехвърляния. Голяма част от ниските пенсии сега се дължат и на това, че доста пенсионери не са били обезпечавани на действителните им приходи, изключително преди приемането ни в Европейски Съюз, написа в разбора.
Официални данни на Евростат:
България с най-голямо неравноправие в приходите
Данни на Евростат демонстрират, че България е преди всичко измежду страните от Европейски Съюз по неравноправие на приходите.
България е преди всичко измежду страните от Европейския съюз по неравноправие на приходите, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. През предходната година общият размер на приходите, получени от 20-те % от популацията в България с най-високи приходи, е 6,96 пъти по-голям от общия размер на приходите, получени от 20-те % от популацията с най-ниски приходи.
Средно за страните от Европейския съюз приходите на 20-те % най-заможни хора са единствено 4,66 пъти по-високи от тези на 20-те % най-бедни. В редица от стопански най-развитите страни от Европейски Съюз разликата сред приходите на богатите и бедните са по-малки даже от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Сред тези страни да вземем за пример са Германия (разлика от 4,49 пъти), Франция (4,66 пъти) и Австрия (4,43 пъти).
Най-близо до нас по неравноправие на приходите са Литва (6,54 пъти) и Латвия (6,28 пъти). Държавата с най-малки разлики сред приходите на 20-те % най-заможни и 20-те % най-бедни е Словакия (3,28 пъти). След нея са Чехия (3,32 пъти), Словения (3,42 пъти), Белгия (3,45 пъти) и Ирландия (3,68 пъти).
България, Естония и Румъния са изключение
Парите на двама от трима са под издръжката на живота
Голям дял от приходите отива за Данък добавена стойност
При извършване на покупки хората заплащат повече Данък добавена стойност от приходите в бюджета от налога върху приходите и корпоративните налози.
След 35 години преход България към момента е разрастваща се страна със застаряващо и намаляващо население и трайно поддържано равнище на беднотия, написа в разбора на ИСС. Доходите на две трети от семействата в страната са под нужната сума за прехрана на живота. Близо една трета от работещите по трудов контракт получават заплащане в размер на минимална заплата. България продължава да е последна по приходи измежду страните от Европейски Съюз.
Затова адаптирането на данъчната система към действителностите изисква нейното дейно потребление като инструмент за превъзмогване на подоходните неравенства, написа в разбора. Към момента в страните от Европейски Съюз се ползва прогресивно облагане на приходите на жителите, като се изключи България, Естония и Румъния. Тоест данъкът върху по-високите приходи е по-голям по отношение на налога за по-ниските.
Данните за каузи на приходите от налога върху приходите на жителите по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) у нас ясно демонстрират, че въвеждането на плоския налог от 10% през 2008 година (премахването на необлагаемия най-малко и прогресивното облагане) не води до сензитивно увеличение на приходите по отношение на Брутният вътрешен продукт, в противен случай, процентът се движи през годините в диапазона от 2,9% до 3,4%. Ефектът на косвените налози върху неравенствата у нас е най-значим във връзка с Данък добавена стойност със ставка от 20% върху крайното ползване на артикули и услуги, който обезпечава най-големия доход в бюджета. По данни на Евростат разноските за Данък добавена стойност на българските семейства са приблизително 19% от прихода им, което понижава сензитивно покупателната дарба на тези с най-ниски приходи. За съпоставяне приходите от налога върху приходите и корпоративните налози са към две-трети от приходите от Данък добавена стойност.
Прехвърлят данъци от шеф към служащ
Нарастват данъците за хора с ниски заплати
Таванът на осигуровките основава недостиг
Разпределението на наложителните осигуровки сред работодателя и обезпечения човек се трансформира във времето, като тежестта се трансферира към обезпечените хора.
Данните за интервала 1998-2024 година недвусмислено демонстрират доста нарастване на данъчно-осигурителната тежест за получаващите най-ниски приходи, написа в разбора на ИСС. През 1998 година общата данъчно-осигурителна тежест върху минималната работна заплата за работещите хора е 2%, до момента в който през 2024 година тя към този момент е 22,4%. А общата осигурителна тежест (за държавно публично обезпечаване (ДОО), в допълнение публично обезпечаване в частни фондове и здравно осигуряване) от 39% през 2008 година сега е в размер на 32,3%.
Разпределението на наложителните осигуровки сред работодателя и обезпечения човек се трансформира във времето, като от ден на ден тежестта се трансферира към обезпечените служащи. През 1998 година единствено 5% от вноската за ДОО е за сметка на обезпечения, през 2000 и 2001 година тя нараства до 19,6%, с цел да доближи 43,54% през 2024 година При здравното обезпечаване също има прекачване на вноски от работодателя към обезпечения. При ставка от 6%, съотношението през 1999 година е 80:20. През 2008 година здравно обезпечения служащ към този момент дължи 40% от вноската или 2,4% от прихода си. През 2009 година ставката е увеличена на 8%, при което дължимата вноска за здравно обезпечаване за сметка на служащия към този момент е 3,2%.
Максималният застрахователен приход като горна граница за обезпечаване в България се ползва от 2000 година До 2001 година “таванът ” за обезпечаване е 10-кратния размер на минималната заплата. През годините това съответствие последователно понижава, с цел да доближи размер от 4 пъти минималната заплата през 2024 година и 3,8 пъти през 2025 година Промяната облекчава получателите на високи приходи, като ги изключва от солидарната осигурителна система, което основава недостиг в наложителните осигурителните фондове, написа в разбора на Икономическия и обществен съвет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ