Д-р Христиана Бацелова: Ако се стигне до локдаун, трябва да ...
- Наложително ли е да се вкара локдаун при този продължаващ скок на инфектирани от ковид?
- Локдаунът е належащ за неимунизираните. Така мисля, че би било най-разумно, тъй като можем да позволим да ограничим тях. Ваксинираните, изключително тези, които са с сложени втори и даже бустерни дози, също по този начин прецизно съблюдават ограниченията, подобен вид хора могат да продължат да правят ежедневните си действия.
Смъртността е висока, тъй като имаме вяра на гледачки и баячки вместо на лекарите
Учениците над 12 година и учителите би трябвало да побързат да се имунизират
- Докъде ще стигне растящата вълна от заболели, които чупят върхове всеки идващ ден?
- Огромният брой новозаразени си е несъмнено доста стеснителен. Виждаме, че има и доста смъртни случаи всеки ден. Така че обстановката е доста сериозна и би трябвало обществото да осъзнае действителния риск инфектираните да се усилят още повече, както и смъртните случаи, в случай че не се съблюдават ограниченията и не се имунизират.
- Ще бъде ли безвредно децата да се върнат в клас при толкоз висока заболеваемост?
- Аз като епидемиолог съм последовател на неналичието на контакт. За страдание, в учебните заведения децата се струпват на затворено. Ако се върнат в клас, ще се усилят случаите на деца с потребност от хоспитализация. Ако учениците не контактуват, несъмнено ще се прекъсне най-малко разпространението сред тях. Но това е при изискване, че родителите им няма да ги пускат да вървят в мола. Иначе те там отново ще се събират. Защото и това го виждаме. Спират ги от учебно заведение, а те се събират на групи в мола и по разнообразни заведения, което е безусловно безконтролно.
- Тестването на учениците два пъти седмично няма ли да понижи риска от огнища на болестта в учебно заведение?
- Министерството на образованието и науката е решило, че ще ги върне в клас с тестване. Разбира се, това е един тип мярка, която би трябвало да направи средата в учебните заведения по-безопасна. Но това, което също би трябвало да се съблюдава, е носенето на маски от учители и от възпитаници. И несъмнено, да побързат учителите към този момент да се имунизират. Същото важи и за учениците сред 12- и 19-годишна възраст. Виждаме какво се случва в другите „ умни “ страни, безусловно бих ги нарекла по този начин. Там хората се имунизират. Учениците, децата също се имунизират от 12 години нагоре. Това е методът да се преборим с коронавирус пандемията.
- На какво се дължи тази толкоз висока смъртност у нас?
- От една страна, дължи се на това, че имаме доста повече новозаразени. Това е математика и математиците го предвидиха. Леталитетът се пресмята от съотношението на хората, които са умряли, по отношение на броя на заболелите. Така че ние не можем да го избегнем този %.
Високата смъртност у нас се дължи може би и на обстоятелството, че някои хора доста по-късно търсят здравна помощ, тъй като не желаят да ги изолират, да ги карантинират. Не желаят това да се случи и с околните им. Крият се. Това е общественият фактор, който в епидемиологията е доста значим. И виждаме, че обществото, неспазвайки ограниченията, популяризира вируса.
- Прави усещане, че и в други страни имат доста нови инфектирани дневно, даже повече от тук, само че умрелите са доста по-малък % от тях.
- Да, тъй като там обществата са имунизирани. Например в Англия има доста новозаразени, само че там те нямат ограничаващи ограничения още от лятото. Тоест там не се съблюдават ограничения, няма ограничавания от вида, които имаме в България. И там нещата вървят, както преди пандемията. Да, имат новозаразени, които боледуват леко. Не са им претъпкани лечебните заведения и интензивните отделения. И това е по този начин с помощта на имунизацията.
- Смъртността при тях обаче беше по-ниска още преди въвеждането на имунизациите предходната година. Какви са останалите фактори за това?
- В България има доста фактори за по-висока смъртност. Сред тях е и късното търсене на здравна помощ. Много от хората отиват на обзор към този момент най-после. Стоят си у дома. Предпочитат да имат вяра на врачки, на баячки, на някакви естествени средства, само че не и на лекарите.
- Много хора се втурнаха сега да се имунизират поради въвеждането на зелените документи у нас. От епидемиологична позиция това уместно ли е в изискванията на пик на заболеваемостта?
- Ние би трябвало да имунизираме непрекъснато колкото се може повече хора. Разбира се, трябваше да се сетят по-рано. Тоест да го създадат още през лятото. Но даже и да е пик на болестта сега, естествено, че всеки един имунизиран е в плюс за нашето общество. Така че ние не можем да изчакваме да свърши пандемията и тогава да имунизираме.
- Кога очаквате да отмине тази коронавирус вълна?
- Трудно ми е да върша прогнози. Зависи дали ще влезем в едно дълго плато. Зависи и от това какви ограничения ще бъдат въведени. Ако бъдат въведени строги ограничавания, евентуално ще се влезе в плато и по-късно новите случаи внезапно ще стартират да понижават. Но като интервал зависи по кое време ще бъдат въведени по-строги ограничения, в случай че има такива.
- Някои Ваши сътрудници споделиха, че зеленият документ още след първата доза е един тип зелен кулоар за разпространение на вируса. Това по какъв начин бихте го коментирали?
- Когато в една затворена среда всички са имунизирани, вероятността някой от тях да болести други имунизирани и това да има някакъв резултат върху самия имунизиран е минимална. Така че една имунизирана среда е доста по-безопасна, в сравнение с съществуването на неимунизирани в тази среда. Това е и няма нищо по-различно в България, в сравнение с в другите европейски страни. Използваме едни и същи ваксини, прилагаме ги по един и същи метод.
- Оптимист ли сте, че у нас въвеждането на зеления документ ще даде същия резултат, както в страните от Западна Европа?
- Ако няма подправени документи - т.е. хора, които да претендират, че са имунизирани, а в действителност не са. Мярката, въпреки и закъсняла, оказа помощ и сега, тъй като за броени дни се имунизираха доста хора. Тези с подправените документи за имунизиране са застрашени, те лъжат единствено себе си. Мерките като маска, стерилизация, отдалеченост би трябвало да не престават да се съблюдават и от тези, които са единствено с една доза от двудозовите ваксини.
- Задава ли се разновидността делта+ и с какво се разграничава той от настоящия?
- Този нов вид сега е под наблюдаване от Световната здравна организация. Все още не е взел превес над делта. Наблюдава се, изследва се, до каква степен би имало проблем с него. Особено дали е опасност за имунизациите. На този стадий няма такива данни. Предполага се, че е малко по-заразен от самия делта.
- Явно всеки идващ вид на ковид става все по-заразен?
- Не всеки, тъй като има и доста други, които през това време биха се появили, само че не значи, че ще имат по-добри адаптивни качества. Някои от тях просто нямат такива. Предстои да забележим.
ВИЗИТКА
Д-р Христиана Бацелова е магистър по медицина и помощник в катедра " Епидемиология и медицина на бедствените обстановки " в Медицински университет - Пловдив. Завършва Френска езикова гимназия " Антоан дьо Сент Екзюпери ". През 2007 година става магистър по медицина в Медицинския факултет на МУ-Пловдив. Придобива компетентност по eпидемиология на инфекциозните заболявания през 2013 година Член е на Международната асоциация на епидемиолозите.
- Локдаунът е належащ за неимунизираните. Така мисля, че би било най-разумно, тъй като можем да позволим да ограничим тях. Ваксинираните, изключително тези, които са с сложени втори и даже бустерни дози, също по този начин прецизно съблюдават ограниченията, подобен вид хора могат да продължат да правят ежедневните си действия.
Смъртността е висока, тъй като имаме вяра на гледачки и баячки вместо на лекарите
Учениците над 12 година и учителите би трябвало да побързат да се имунизират
- Докъде ще стигне растящата вълна от заболели, които чупят върхове всеки идващ ден?
- Огромният брой новозаразени си е несъмнено доста стеснителен. Виждаме, че има и доста смъртни случаи всеки ден. Така че обстановката е доста сериозна и би трябвало обществото да осъзнае действителния риск инфектираните да се усилят още повече, както и смъртните случаи, в случай че не се съблюдават ограниченията и не се имунизират.
- Ще бъде ли безвредно децата да се върнат в клас при толкоз висока заболеваемост?
- Аз като епидемиолог съм последовател на неналичието на контакт. За страдание, в учебните заведения децата се струпват на затворено. Ако се върнат в клас, ще се усилят случаите на деца с потребност от хоспитализация. Ако учениците не контактуват, несъмнено ще се прекъсне най-малко разпространението сред тях. Но това е при изискване, че родителите им няма да ги пускат да вървят в мола. Иначе те там отново ще се събират. Защото и това го виждаме. Спират ги от учебно заведение, а те се събират на групи в мола и по разнообразни заведения, което е безусловно безконтролно.
- Тестването на учениците два пъти седмично няма ли да понижи риска от огнища на болестта в учебно заведение?
- Министерството на образованието и науката е решило, че ще ги върне в клас с тестване. Разбира се, това е един тип мярка, която би трябвало да направи средата в учебните заведения по-безопасна. Но това, което също би трябвало да се съблюдава, е носенето на маски от учители и от възпитаници. И несъмнено, да побързат учителите към този момент да се имунизират. Същото важи и за учениците сред 12- и 19-годишна възраст. Виждаме какво се случва в другите „ умни “ страни, безусловно бих ги нарекла по този начин. Там хората се имунизират. Учениците, децата също се имунизират от 12 години нагоре. Това е методът да се преборим с коронавирус пандемията.
- На какво се дължи тази толкоз висока смъртност у нас?
- От една страна, дължи се на това, че имаме доста повече новозаразени. Това е математика и математиците го предвидиха. Леталитетът се пресмята от съотношението на хората, които са умряли, по отношение на броя на заболелите. Така че ние не можем да го избегнем този %.
Високата смъртност у нас се дължи може би и на обстоятелството, че някои хора доста по-късно търсят здравна помощ, тъй като не желаят да ги изолират, да ги карантинират. Не желаят това да се случи и с околните им. Крият се. Това е общественият фактор, който в епидемиологията е доста значим. И виждаме, че обществото, неспазвайки ограниченията, популяризира вируса.
- Прави усещане, че и в други страни имат доста нови инфектирани дневно, даже повече от тук, само че умрелите са доста по-малък % от тях.
- Да, тъй като там обществата са имунизирани. Например в Англия има доста новозаразени, само че там те нямат ограничаващи ограничения още от лятото. Тоест там не се съблюдават ограничения, няма ограничавания от вида, които имаме в България. И там нещата вървят, както преди пандемията. Да, имат новозаразени, които боледуват леко. Не са им претъпкани лечебните заведения и интензивните отделения. И това е по този начин с помощта на имунизацията.
- Смъртността при тях обаче беше по-ниска още преди въвеждането на имунизациите предходната година. Какви са останалите фактори за това?
- В България има доста фактори за по-висока смъртност. Сред тях е и късното търсене на здравна помощ. Много от хората отиват на обзор към този момент най-после. Стоят си у дома. Предпочитат да имат вяра на врачки, на баячки, на някакви естествени средства, само че не и на лекарите.
- Много хора се втурнаха сега да се имунизират поради въвеждането на зелените документи у нас. От епидемиологична позиция това уместно ли е в изискванията на пик на заболеваемостта?
- Ние би трябвало да имунизираме непрекъснато колкото се може повече хора. Разбира се, трябваше да се сетят по-рано. Тоест да го създадат още през лятото. Но даже и да е пик на болестта сега, естествено, че всеки един имунизиран е в плюс за нашето общество. Така че ние не можем да изчакваме да свърши пандемията и тогава да имунизираме.
- Кога очаквате да отмине тази коронавирус вълна?
- Трудно ми е да върша прогнози. Зависи дали ще влезем в едно дълго плато. Зависи и от това какви ограничения ще бъдат въведени. Ако бъдат въведени строги ограничавания, евентуално ще се влезе в плато и по-късно новите случаи внезапно ще стартират да понижават. Но като интервал зависи по кое време ще бъдат въведени по-строги ограничения, в случай че има такива.
- Някои Ваши сътрудници споделиха, че зеленият документ още след първата доза е един тип зелен кулоар за разпространение на вируса. Това по какъв начин бихте го коментирали?
- Когато в една затворена среда всички са имунизирани, вероятността някой от тях да болести други имунизирани и това да има някакъв резултат върху самия имунизиран е минимална. Така че една имунизирана среда е доста по-безопасна, в сравнение с съществуването на неимунизирани в тази среда. Това е и няма нищо по-различно в България, в сравнение с в другите европейски страни. Използваме едни и същи ваксини, прилагаме ги по един и същи метод.
- Оптимист ли сте, че у нас въвеждането на зеления документ ще даде същия резултат, както в страните от Западна Европа?
- Ако няма подправени документи - т.е. хора, които да претендират, че са имунизирани, а в действителност не са. Мярката, въпреки и закъсняла, оказа помощ и сега, тъй като за броени дни се имунизираха доста хора. Тези с подправените документи за имунизиране са застрашени, те лъжат единствено себе си. Мерките като маска, стерилизация, отдалеченост би трябвало да не престават да се съблюдават и от тези, които са единствено с една доза от двудозовите ваксини.
- Задава ли се разновидността делта+ и с какво се разграничава той от настоящия?
- Този нов вид сега е под наблюдаване от Световната здравна организация. Все още не е взел превес над делта. Наблюдава се, изследва се, до каква степен би имало проблем с него. Особено дали е опасност за имунизациите. На този стадий няма такива данни. Предполага се, че е малко по-заразен от самия делта.
- Явно всеки идващ вид на ковид става все по-заразен?
- Не всеки, тъй като има и доста други, които през това време биха се появили, само че не значи, че ще имат по-добри адаптивни качества. Някои от тях просто нямат такива. Предстои да забележим.
ВИЗИТКА
Д-р Христиана Бацелова е магистър по медицина и помощник в катедра " Епидемиология и медицина на бедствените обстановки " в Медицински университет - Пловдив. Завършва Френска езикова гимназия " Антоан дьо Сент Екзюпери ". През 2007 година става магистър по медицина в Медицинския факултет на МУ-Пловдив. Придобива компетентност по eпидемиология на инфекциозните заболявания през 2013 година Член е на Международната асоциация на епидемиолозите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ