Българинът доплаща от джоба си до 70% за лекарства и до 25% за лечение
Наливането на повече пари в просветителната система не значи промяна и корекция на проблемите, както считат някои политици. Всъщност у нас това има противоположен резултат - колкото и средства се наливат, това е все едно да се гаси пожар с бензин и по никакъв метод не се вземат решение структурните проблеми, залегнали надълбоко в системата. Това основава неудобства най-много за пациентите. Засега не сме видели и стъпки в вярната посока, за настъпването на промени.
Това показа здравният икономист Аркади Шарков в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Според него, измежду наболелите проблеми са бюджетът за медикаментите, който непрекъснато нараства, поради по-високата заболеваемост, навлизането на нови технологии, лекарства и най-много оптимизацията на този запас.
Въпреки че от Европейския съюз ни дават рекомендации за това да усъвършенстваме ресурса за медикаменти, у нас единствения метод, по който се опитваме да " решим " този проблем е, посредством повече регулация, показва специалистът. С нея се реализира само прогонването на вносители и производители на медикаменти, понижава се конкуренцията и цената се подвига.
Основен проблем за потребителите в системата е, че не знаят какъв брой ще им коства лекуването и нормално това се схваща към края. Не единствено в България, само че и в доста други страни се търсят решения за сходни проблеми. Добър образец е Сингапур, където има обществен лист с цените и пациентът може да реши къде и коя болница желае да му бъде оказана помощ.
Ако се направи разбивка на доплащането у нас, то се оказва, че българинът е вадил от джоба си сред 60-70% за медикаменти, следвано от отвън болничната здравна помощ- до 25% доплащане, а в болничната помощ сред 10-15%.
У нас има към 380 лечебни заведения - две трети обществени и останалите частни. Немалка част от общинските лечебни заведения съществуват въз основата на една клинична пътека за лекуване на неврологични болести. Част от тези заведения би трябвало да бъдат закрити и не могат да се нарекат многопрофилни. Закриването не би трябвало да значи липса на самото лекуване. Вместо това може да бъде построен медицински център, които да обслужва потребностите на района. Това ще реши и част от казуса с ненужните хоспитализации, счита специалистът.
Медицинският център може да е обслужван от експерти, които при потребност могат да дават на пациента лекуване на място и единствено когато се наложи да се стига до по-голямо болнично заведение.
Въпросът с осигуровките
Около 700 хиляди души са без здравни осигуровки. В тази група влизат хора от малцинствата, работещи в чужбина българи и безработни. За част от този проблем е виновна страната. Вместо да се сътвори обособен обществен фонд и да се изисква от тези, които могат да си ги заплатят да го вършат, а тези които нямат опция да им бъдат заплащани, не се прави нищо в тази тенденция. Освен това страната заплаща единствено към половината (около 4.5% от 8%) вноска, които би трябвало да задели за обезпечените групи- деца, военни, пенсионери, администрация. Така работещите хора сега заплащат половината от здравните осигуровки на хора, отвън пазара на труда.
Идеята за частни фондове към момента стои в " зачатие " в здравното министерство. Добра стъпка би било от тези 8%, които в този момент заплащаме да се отдели по 1% да вземем за пример към тези фондове с цел да се види по какъв начин биха работели на пазара на здравните услуги и поетапно да се усилват. Едва по-късно може да мислим за повишаване на цената.
Друг проблем обаче, е че не се знае какъв е главният пакет, който касата поема. Тя предлага доста бутикови пакети за избрани болести и доста нищожни за други.
По думите на Шарков политическата воля е в основата за верните стъпки, само че единствено след оценка на въздействието, а не посредством промени, за които даже няма разбор.
Това показа здравният икономист Аркади Шарков в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Според него, измежду наболелите проблеми са бюджетът за медикаментите, който непрекъснато нараства, поради по-високата заболеваемост, навлизането на нови технологии, лекарства и най-много оптимизацията на този запас.
Въпреки че от Европейския съюз ни дават рекомендации за това да усъвършенстваме ресурса за медикаменти, у нас единствения метод, по който се опитваме да " решим " този проблем е, посредством повече регулация, показва специалистът. С нея се реализира само прогонването на вносители и производители на медикаменти, понижава се конкуренцията и цената се подвига.
Основен проблем за потребителите в системата е, че не знаят какъв брой ще им коства лекуването и нормално това се схваща към края. Не единствено в България, само че и в доста други страни се търсят решения за сходни проблеми. Добър образец е Сингапур, където има обществен лист с цените и пациентът може да реши къде и коя болница желае да му бъде оказана помощ.
Ако се направи разбивка на доплащането у нас, то се оказва, че българинът е вадил от джоба си сред 60-70% за медикаменти, следвано от отвън болничната здравна помощ- до 25% доплащане, а в болничната помощ сред 10-15%.
У нас има към 380 лечебни заведения - две трети обществени и останалите частни. Немалка част от общинските лечебни заведения съществуват въз основата на една клинична пътека за лекуване на неврологични болести. Част от тези заведения би трябвало да бъдат закрити и не могат да се нарекат многопрофилни. Закриването не би трябвало да значи липса на самото лекуване. Вместо това може да бъде построен медицински център, които да обслужва потребностите на района. Това ще реши и част от казуса с ненужните хоспитализации, счита специалистът.
Медицинският център може да е обслужван от експерти, които при потребност могат да дават на пациента лекуване на място и единствено когато се наложи да се стига до по-голямо болнично заведение.
Въпросът с осигуровките
Около 700 хиляди души са без здравни осигуровки. В тази група влизат хора от малцинствата, работещи в чужбина българи и безработни. За част от този проблем е виновна страната. Вместо да се сътвори обособен обществен фонд и да се изисква от тези, които могат да си ги заплатят да го вършат, а тези които нямат опция да им бъдат заплащани, не се прави нищо в тази тенденция. Освен това страната заплаща единствено към половината (около 4.5% от 8%) вноска, които би трябвало да задели за обезпечените групи- деца, военни, пенсионери, администрация. Така работещите хора сега заплащат половината от здравните осигуровки на хора, отвън пазара на труда.
Идеята за частни фондове към момента стои в " зачатие " в здравното министерство. Добра стъпка би било от тези 8%, които в този момент заплащаме да се отдели по 1% да вземем за пример към тези фондове с цел да се види по какъв начин биха работели на пазара на здравните услуги и поетапно да се усилват. Едва по-късно може да мислим за повишаване на цената.
Друг проблем обаче, е че не се знае какъв е главният пакет, който касата поема. Тя предлага доста бутикови пакети за избрани болести и доста нищожни за други.
По думите на Шарков политическата воля е в основата за верните стъпки, само че единствено след оценка на въздействието, а не посредством промени, за които даже няма разбор.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ