Налице е все по-голям консенсус, че проблемите на околната среда,

Налице е все по-голям консенсус, че проблемите на околната среда, изключително последствията от изменението на климата, съставляват съществено предизвикателство за човечеството. Замърсяването, унищожаването на местообитанията, неразрешимите проблеми с отпадъците и, за мнозина, влошаващото се качество на живот би трябвало да се прибавят към листата.

Икономическият напредък е основният провинен за това. Забравяме обаче, че въздействието върху околната среда е разследване от потреблението на глава от популацията, умножено по броя на хората, които използват. Нашите лични числа са от голяма важност.

Нарастването на популацията заплашва околната среда в световен, народен и районен мащаб.

Въпреки това политическата стратегия или пренебрегва човешкото население, или предизвиква паниката. Когато изцяло естествени трендове като намаляването на раждаемостта и удължаването на продължителността на живота водят до понижаване на темповете на напредък и застаряване на популацията.

Това, че към този момент сме прекалено много, е проблем, за който малко на брой желаят да приказват.

Преди петдесет години популацията се смяташе за проблем освен за разрастващите се страни, само че и за цялата планета. Оттогава насам така наречен зелена гражданска война в селското стопанство даде опция да се изхранват доста повече хора. Но едвам в този момент стартира да се схваща цената на тези практики. Които разчитаха на потреблението на пестициди и торове и на относително малко култури.

Следващите 30 години ще бъдат решаващи.

Последните прогнози на Организация на обединените нации сочат, че до 2050 година международното население ще доближи 9,7 милиарда души. А до 2100 година – 10,4 милиарда души. Сега сме 8 милиарда души. Още 2 милиарда ще доведат така и така натоварените екосистеми до положение на колапс.

Това е проблем на целия свят

Мнозина биха се съгласили, че пренаселеността е проблем в доста разрастващи се страни, където многодетните фамилии държат хората небогати. Но и в развитите страни сме прекалено много. На човек хората в страните с високи приходи употребяват 60% повече запаси, в сравнение с в страните с високи и междинни приходи. И над 13 пъти повече, в сравнение с хората в страните с ниски приходи.

От 1995 година до 2020 година популацията на Обединеното кралство, да вземем за пример, е повишено с 9,1 милиона души.

По сходен метод Нидерландия, една от най-гъсто обитаемоте страни, има малко под 10 млн. поданици през 1950 година и 17,6 млн. през 2020 година През 50-те години на ХХ век държавното управление предизвиква емиграцията, с цел да понижи гъстотата на популацията. През XXI в. още 5 млн. души в една дребна страна сигурно провокират опозиция против имиграцията.

Но загрижеността погрешно се концентрира върху етническия състав на нарастването.

Основният проблем, обвързван с пренаселеността, получи малко внимание.

Австралия е възхвалявана като „ земя с безкрайни равнини за шерване “. В реалност това е дребна страна с огромни дистанции.

Както някогашният министър председател на Нов Южен Уелс Боб Кар предвижда преди няколко години, с повишаването на популацията на Австралия спомагателният брой хора ще бъде настанен в разрастващи се покрайнини, които ще обхванат земеделските земи наоколо до градовете и ще застрашат крайбрежните и близкоизточните местообитания. Колко прав е бил той. Предградията на Сидни и Мелбърн са застлани с огромни, грозни къщи, чиито жители вечно ще бъдат подвластни от колите.

Бездействието коства скъпо

Колкото по-дълго не вършим нищо против повишаването на популацията, толкоз по-лошо става. Повече хора в този момент неизбежно значат повече в бъдеще.

Средно живеем доста дълго, тъй че откакто сме се родили, сме склонни да останем.

Намаляването на раждаемостта може да окаже въздействие едвам след известно време.

Намаляването на възпроизводството не би трябвало да се преглежда като злополучие, а като естествено събитие, към което можем да се приспособяваме.

Населението и развиването са свързани по тъничък метод в световен, народен и районен мащаб. На всяко равнище стабилизирането на популацията е ключът към по-сигурно и заслужено от екологична позиция бъдеще.

За тези от нас, които ценят природата поради самата нея, въпросът е явен – би трябвало да създадем място за други типове. За тези, които не се интересуват от другите типове, действителността е, че без по-внимателен метод към личната ни бройка планетарните системи ще продължат да се унищожават.

Нека дамите избират да имат по-малко деца

И по този начин, какво да създадем? Ако приемем, че популацията на Земята ще надвиши 10 милиарда души, методът на мислене, който стои зад това съмнение, значи, че си проправяме път към едно кошмарно бъдеще. Докато едно по-добро е на една ръка разстояние.

За да се оправим с изменението на климата, е належащо коренно преосмисляне на световната стопанска система. Що се отнася до повишаването на популацията, в случай че успеем да преодолеем безполезните идеологии, решението към този момент е налице.

Хората не са глупави. По-специално дамите не са глупави. Когато дамите имат опция да избират, те лимитират броя на децата си. Тази независимост е най-основното човешко право, което може да се получи.

Толкова нужният демографски преход би могъл да се реализира още в този момент. Стига единствено поддръжниците на популацията да му разрешат да се случи.

Онези, които приканват към по-голямо възпроизводство, без значение дали го осъзнават, обслужват само краткосрочните ползи на строителните бизнесмени. И някои религиозни престижи, за които огромните общества значат повече власт за тях самите. Това е мъжка фикция, за която множеството дами и доста мъже от дълго време заплащат голяма цена.

Жените ще покажат пътя, стига да им позволим.

Източник – The Conversation/Превод:SafeNews

За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News Showcase

Още вести четете в секция Свят