Налице е нарастващ интерес по целия свят към развитието на

Налице е възходящ интерес по целия свят към развиването на зелени коридори за мореплаване. Те са ориентирани към основаване на търговски пътища, които дават отговор на задачите на зеления преход и разрешават на компании по целия свят да получат достъп до финансиране за климата и да отворят порти към екологичното схващане на потребителите. Зеленият корабен кулоар е маршрут сред разнообразни пристанища, който употребява способи за мореплаване с нулеви излъчвания. Тези направления изискват потреблението на зелени технологии и разпореждания, които поддържат екологичните интервенции по корабоплаването. Местоположението на тези пътища може да варира от къси, вътрешни водни коридори до по-дълги връзки сред обособени страни, като последните са по-сложни заради нуждата голям брой страни да се спогодят за разпоредбите и наредбите на маршрута. Развитието на зелени коридори за мореплаване става все по-привлекателно, защото страните и морските компании се стремят да поддържат зеления преход. Понастоящем корабната промишленост способства за към 3 % от международните излъчвания на парникови газове, отделяйки към 1 милиард метрични тона въглероден диоксид годишно. Междувременно корабоплаването съставлява 80 % от международната търговия, цифра, която се чака да се усили с помощта на глобализацията и възходящото население. И въпреки всичко корабоплаването се смята за промишленост, която е сложна за понижаване на излъчванията, която разчита в огромна степен на изкопаеми горива за зареждане на плавателни съдове и пристанищните интервенции. Международната морска организация (IMO) има за цел да понижи на половина излъчванията на промишлеността до 2050 година, което ще изисква големи вложения в чисти технологии, съвременни плавателни съдове, пристанищна инфраструктура, екологични горива за мореплаване и цифровизация на интервенциите. Очаква се посредством основаването на зелени коридори за мореплаване да подкрепи посредством поощряване на другите сили да работят за реализиране на обща цел. През септември тази година пристанищата на Лос Анджелис, Лонг Бийч и Шанхай оповестиха проекти за създаване на „ първия в света транстихоокеански зелен кулоар за мореплаване “. Пристанищата работят с някои от най-големите корабни компании и притежатели на товари в света, като CMA CGM, COSCO Shipping Lines Co., Ltd., Maersk и ONE, с цел да развият партньорството за зелен корабен кулоар. Триото разкри на зеления кулоар за мореплаване, ориентиран към понижаване на въглеродните излъчвания по един от най-натоварените направления за контейнерни транспорти в света в Тихия океан. Разработката идва като част от схемата C40 Cities, която има за цел да декарбонизира няколко от най-големите градове в света. Групата се надява да пусне първите въглеродни кораби с понижен или нулев въглероден отпечатък по маршрута още през 2025 година Не единствено коридорът ще бъде декарбонизиран, само че и някои от най-натоварените пристанища в света, което може да даде проект за други огромни пристанища, който те да следват. Партньорството ще се стреми да разшири потреблението на електрическа енергия на сушата, както и да развие инфраструктура за подкрепяне на производството на екологични горива за мореплаване. Джийн Серока, изпълнителен шеф на пристанището на Лос Анджелис, съобщи: „ Този транстихоокеански зелен кулоар ще бъде модел за световното съдействие, належащо за ускорение на смяната в цялата морска промишленост. Намаляването на излъчванията в този кулоар ще докара до обилни понижения. За вероятност, множеството от излъчванията, свързани с преместването на товари с транспортен съд, пораждат в средноокеанската част на пътуването сред пристанищата. Този кулоар ще помогне за понижаване на излъчванията в средата на океана, като в същото време продължи работата, която сме направили за понижаване на излъчванията в нашите пристанища. Междувременно основният изпълнителен шеф на пристанището на Лонг Бийч, Марио Кордеро, изясни: „ Тази самодейност ще докара до понижаване на излъчванията в най-големия океан в света и ще докара до по-екологични практики от участниците във веригата за доставки по тези жизненоважни търговски пътища. Новите и съвременни корабни технологии, нарасналата наличност на устойчиви горива и по-добрите практики, основани посредством този зелен кулоар, също ще повлияят на прехода на обществото към по-чисто бъдеще надалеч оттатък регионите, обслужвани от нашите пристанища. “ Това известие беше последвано от подписването на меморандум за съгласие сред западното крайбрежие на Канада и пристанищата в Обединените арабски емирства, Корея и Япония за създаване на „ Западен зелен корабен кулоар “, който да свързва Северна Америка и Азия. Пабло Родригес, министър на превоза на Канада, разгласи проекта на срещата на върха за климата COP28. Коридорът ще минава през няколко канадски пристанища, в това число Принс Рупърт, Ванкувър и Едмънтън, и ще се свързва с няколко огромни пристанища в Азия и Близкия изток, пресичайки най-краткия воден път сред Северна Америка и Азия. Очаква се корабите по маршрута да употребяват чисти горива, като амоняк, водород и метанол, създадени в Канада. Стартирането на тази самодейност следва публикуването през 2022 година на Канадската рамка за зелени коридори за мореплаване, което показва уговорката на Канада да развива своя зелен бранш на корабоплаването. Родригес съобщи: „ Работата дружно е от значително значение за едно по-зелено, по-устойчиво бъдеще. Чрез този меморандум за съгласие ние използваме нашата групова воля, вложения и инерция, с цел да подсигуряваме, че световният морски бранш е сигурен, благонадежден и резистентен. Ние дефинираме курс за бъдеще към декарбонизация. “ Доскоро зелените корабни коридори на дълги дистанции не бяха нищо повече от несбъдната фантазия. Обявяването на проекти за два огромни нови маршрута тази година обаче допуска, че можем да чакаме да забележим повече зелени начинания за мореплаване през идващото десетилетие, защото няколко световни сили работят дружно, с цел да разработят основни направления в поддръжка на световния зелен преход. Подобни хрумвания се чака да бъдат развити и в Европа, изключително в добре развитата речна транспортна мрежа на Стария континент, както и в Средиземно море.