Има ли шанс България да привлече производства от Азия
Наличието на квалифицирани фрагменти е от решаващо значение
Има сигнали за релокация на производства от Азия, само че какви са възможностите на България?
(снимка: CC0 Public Domain)
Покрай нарушените вериги на доставки вследствие на рецесията COVID-19, висши представители от Европейски Съюз започнаха да приказват за повишение на софтуерната сигурност на остаряла Европа и съкращаване на веригите за доставки. Редица български политици и медии разчетоха тези сигнали като късмет България да притегли производства от Азия.
Когато европейските политици приказват за повишение на софтуерната сигурност на Европейски Съюз, имат поради такива артикули и технологии, които са от значително значение за стопанската система и, по-специално – за основните производства. Това най-често са основни базови технологии (Key Enabling Technologies) и технологии на бъдещето, отбелязва в разбор по тематиката Веселин Илиев, основен шеф „ Външноикономическо съдействие ”, БСК.
Важен детайл от тази нова сигурност на Европейски Съюз са усъвършенствани индустриални технологии, употребяващи роботика, 3D и 4D принтиране и изкуствен интелект, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, сигурна, чиста и ефикасна сила, образован превоз, ресурсна обезпеченост, а около самата зараза – обезпеченост с здравна инсталация, химически чисти субстанции за фармацията, както и високотехнологични защитни средства.
„ Какво от това чухме в България? Чухме, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), дружно с България и Румъния, ще бъдат печеливши от този развой. Има сигнали за релокация на производства и е от извънредно значение какви предприятия ще притеглим в България и какви ще привлекат останалите страни от обсъжданата група. Най-образно казано, кой ще шие маски и кой ще създава здравна техника и медикаменти ”, разяснява Илиев.
Въпреки по-ниските стойности на Брутният вътрешен продукт на глава по паритет на покупателна дарба (ППС) в България, делът на заетите в материалното произвеждане не се разграничава значително от този в другите 5 страни и приблизително за Европейски Съюз. Но делът на заетите във високо и приблизително софтуерните производства, където се чака да бъде конкуренцията при бъдещата релокация, доста изостава от този в другите страни, сочи анализът.
Наличието на квалифицирана работна ръка и, изключително, на гении е един от факторите с огромно въздействие. Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където страните интензивно влагат в обучение и подготовка, ще продължат да бъдат значима локация за доста производства, точно поради голямото население и запас от работна ръка там.
Разглежданите 6 страни нямат човешкия потенциал да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия. България би трябвало да се концентрира в привличането на по-малки производства, сред 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (напр., цех на „ Фолксваген ”), счита Веселин Илиев.
Пътни транспортни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника образуват към и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%. България, единствена от 6-те, има експорт на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 % – горива, мед, зърно. Тази конструкция на българския експорт не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични вложители, се показва в разбора на БСК.
„ Когато евентуален вложител се среща за първи път с една страна, пита кой към този момент е там. Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други ”, разяснява Илиев.
България се намира покрай огромните европейски производители, а като преимущества постоянно се показват участието ѝ в Европейски Съюз, стабилната валута, ниските налози и евтината работна ръка. Рядко се напомня обаче, че това не е задоволително.
От години се приказва за това, че сме положително място и че имаме капацитет, само че не вършим безусловно нищо, с цел да потвърдим, че сме подготвени да посрещнем възможното търсене. Продължава да има обикновени пропуски, които спъват вложителите, изключително „ на зелено ”.
БСК показва проблеми, за които сигнализира от години: липса на е-управление, раздута администрация, няма целенасочена ясна визия и политика с последователност, без значение кое държавно управление е на власт, правна сигурност, прогнозируема и сигурна бизнес среда, сигурност на капитала, съществуване на „ чувство ” за корупция, което чувство не се среща с чувство за битка с корупцията.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании. Български компании с световна конкурентоспособност са тези, които работят главно за непознатите пазари и не са обект на забележителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят публични поръчки в България.
Технологичното обновяване не се случва задоволително бързо и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
„ Видно от изложеното, България няма с какво да впечатли евентуални вложители, които биха избирали всред някоя от 6-те страни ”, заключава анализът на Веселин Илиев.
Има сигнали за релокация на производства от Азия, само че какви са възможностите на България?
(снимка: CC0 Public Domain)
Покрай нарушените вериги на доставки вследствие на рецесията COVID-19, висши представители от Европейски Съюз започнаха да приказват за повишение на софтуерната сигурност на остаряла Европа и съкращаване на веригите за доставки. Редица български политици и медии разчетоха тези сигнали като късмет България да притегли производства от Азия.
Когато европейските политици приказват за повишение на софтуерната сигурност на Европейски Съюз, имат поради такива артикули и технологии, които са от значително значение за стопанската система и, по-специално – за основните производства. Това най-често са основни базови технологии (Key Enabling Technologies) и технологии на бъдещето, отбелязва в разбор по тематиката Веселин Илиев, основен шеф „ Външноикономическо съдействие ”, БСК.
Важен детайл от тази нова сигурност на Европейски Съюз са усъвършенствани индустриални технологии, употребяващи роботика, 3D и 4D принтиране и изкуствен интелект, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, сигурна, чиста и ефикасна сила, образован превоз, ресурсна обезпеченост, а около самата зараза – обезпеченост с здравна инсталация, химически чисти субстанции за фармацията, както и високотехнологични защитни средства.
„ Какво от това чухме в България? Чухме, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), дружно с България и Румъния, ще бъдат печеливши от този развой. Има сигнали за релокация на производства и е от извънредно значение какви предприятия ще притеглим в България и какви ще привлекат останалите страни от обсъжданата група. Най-образно казано, кой ще шие маски и кой ще създава здравна техника и медикаменти ”, разяснява Илиев.
Въпреки по-ниските стойности на Брутният вътрешен продукт на глава по паритет на покупателна дарба (ППС) в България, делът на заетите в материалното произвеждане не се разграничава значително от този в другите 5 страни и приблизително за Европейски Съюз. Но делът на заетите във високо и приблизително софтуерните производства, където се чака да бъде конкуренцията при бъдещата релокация, доста изостава от този в другите страни, сочи анализът.
Наличието на квалифицирана работна ръка и, изключително, на гении е един от факторите с огромно въздействие. Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където страните интензивно влагат в обучение и подготовка, ще продължат да бъдат значима локация за доста производства, точно поради голямото население и запас от работна ръка там.
Разглежданите 6 страни нямат човешкия потенциал да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия. България би трябвало да се концентрира в привличането на по-малки производства, сред 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (напр., цех на „ Фолксваген ”), счита Веселин Илиев.
Пътни транспортни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника образуват към и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%. България, единствена от 6-те, има експорт на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 % – горива, мед, зърно. Тази конструкция на българския експорт не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични вложители, се показва в разбора на БСК.
„ Когато евентуален вложител се среща за първи път с една страна, пита кой към този момент е там. Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други ”, разяснява Илиев.
България се намира покрай огромните европейски производители, а като преимущества постоянно се показват участието ѝ в Европейски Съюз, стабилната валута, ниските налози и евтината работна ръка. Рядко се напомня обаче, че това не е задоволително.
От години се приказва за това, че сме положително място и че имаме капацитет, само че не вършим безусловно нищо, с цел да потвърдим, че сме подготвени да посрещнем възможното търсене. Продължава да има обикновени пропуски, които спъват вложителите, изключително „ на зелено ”.
БСК показва проблеми, за които сигнализира от години: липса на е-управление, раздута администрация, няма целенасочена ясна визия и политика с последователност, без значение кое държавно управление е на власт, правна сигурност, прогнозируема и сигурна бизнес среда, сигурност на капитала, съществуване на „ чувство ” за корупция, което чувство не се среща с чувство за битка с корупцията.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании. Български компании с световна конкурентоспособност са тези, които работят главно за непознатите пазари и не са обект на забележителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят публични поръчки в България.
Технологичното обновяване не се случва задоволително бързо и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
„ Видно от изложеното, България няма с какво да впечатли евентуални вложители, които биха избирали всред някоя от 6-те страни ”, заключава анализът на Веселин Илиев.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ