Летял ли е наистина Юрий Гагарин в Космоса?
Нали знаете, че всичко на света е изобретено от руснаците? Като се стартира от топлата вода - до радиото, самолета и рентгеновите лъчи. Радиото да вземем за пример е основано от съветския академик А. Попов. Така ни учеха в учебно заведение. Като пристигна демокрацията, се оказа, че изобретател на радиовълните бил италианецът Маркони. Да, Русия е велика, а руснаците доста обичат да са по-по-най. Ето за какво Ломоносов е изобретил всичко „ съвсем по едно и също време и без значение “ от същинските изобретатели. Оказва се обаче, че най-грандиозната съветска неистина се назовава „ Гагарин “!
Ето фактите…
Лекарят В. Волович, който преглежда на 12 април Юрий Гагарин 3 часа след хипотетичното претоварване от 9-10 g при балистическото втурване, споделя следното: „ В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които пораждат при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането - умерено. Температура 36,6 градуса. Пулс - 65. Кръвно налягане - 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в Космоса “.
„ А може би и в действителност не съм летял… “, отвръща Гагарин
Лекарят споделя това в последното си изявление малко преди да почине. Неизброими са оповестените неистини за приземяването на Гагарин: пъстри, разнообразни и напълно спорни. Гагарин е бил естествено честен човек, чувствал се е неудобно да лъже. По-късно излиза наяве, че е бил набожен християнин. На първата конференция - три дни след полета, на въпроса по какъв начин се е приземил, в капсулата или настрана от нея с парашут, той се смущава и под гневния шепот на индивида до него (Михаил Крошкин) стартира комплицирано да изяснява, че и двата разновидността били планувани от основния конструктор. Отговор на този най-обикновен въпрос той не могъл да даде. Друго - от траялия 108 минути полет няма нито една фотография, просто никой не се сетил да вземе фотоапарат на борда. Тюуу, да му се не види!
Не след дълго, евентуално заради терзанията на съвестта поради присъединяване в тази грандиозна държавна неистина, лъчезарният млад офицер се пропива. Започва все по-често да губи надзор върху себе си и ругае освен началниците си, само че и самия Леонид Брежнев. Постепенно от блестящ знак пиянстващият
Гагарин се трансформира в неуместен и рисков свидетел и зложелател за болшевишкия хайлайф в Москва.
И по този начин, на 27 март 1968 година на Гагарин е подредено да извърши изпитателен полет на износен образователен аероплан МиГ-15. 11 минути след излитането Гагарин желае позволение да се върне, само че малко по-късно самолетът се разрушава в земята. Ударът е ужасен; изтребителят се врязва в земята под ъгъл към 60 градуса със скорост 700-800 км/ч. Двигателят и част от кабината се забиват на 6-7 м в почвата. Почти всичко останало е на дребни парченца, пръснато е върху повърхност 200 на 100 м. След време намират част от горна челюст с един златен и един железен зъб; останките са от спътника на Юрий - офицера Владимир Серьогин. От самия Гагарин в началото нищо не е намерено, само че очакванията някак да е оживял бързо изчезват. После намират част от куртката му… Пращат в Москва за експертиза откритите парченца човешки тъкани; по този начин стават вероятни кръвни проби и един от първите заключения е, че няма ”странични субстанции ”. Това е различен несъмнено открит факт и той има значение, изключително против слуховете, че двамата са пили преди полета.
Няма да се стопираме на формалните версии за гибелта на двамата водачи, тъй като при тях и двамата биха могли да катапултират. Причината те да не катапултират е, че са изпаднали в безсъзнание, заради незатворен до дъно вентил, осигуряващ херметизацията на кабината. Това е версията на следователя инженер Игор Кузнецов, който в продължение на 9 години проверява злополуката.
И по този начин, щом не е Гагарин, кой тогава е първият човек, летял в Космоса?
Това е американецът Алън Шепърд. Непознато за нас име, което би трябвало да запомним.
През 1959 година НАСА кани 110 летци изпитатели като доброволци в американската стратегия за пилотирани галактически полети „ Меркюри “. След серия от изтощителни физически и психотестове са определени единствено 7 бъдещи астронавти. Първоначално полетът е плануван за октомври 1960-а, само че заради непредвидени подготвителни работи бива отсрочен на два пъти - за 6 март 1961 и дефинитивно - за 5 май 1961 година. През януари спецовете на НАСА единомислещо дефинират 37-годишния Алън Шепърд за участник в първия американски пилотиран полет в Космоса.
И по този начин, на 5 май 1961 година ракетата притежател „ Редстоун 3 “ извежда галактическия транспортен съд капсула „ Меркурий 3 “ (позивна „ Фрийдъм 7 “) на балистична траектория за суборбитален галактически полет. Капсулата доближава на височина почти 186,5 километра и каца във водите на Атлантическия океан на 486 километра от точката на старта. Тоест изпълнени са всички условия за вписване на първия в света пилотируем галактически полет: първо - преодоляна е Линията на Карман от 100 км височина, над която стартира галактическото пространство. Според НАСА тази граница сред атмосферата и Космоса е на 122 км.
И второ - астронавтът Шепърд има прочут надзор над „ Фрийдъм 7 “ - може да трансформира ситуацията на апарата да вземем за пример. За разлика от руския опит, при който полетът е изцяло автоматизиран и Гагарин, даже и да бе летял на борда на капсулата, щеше да бъде просто биологичен товар, не по-различен от Лайка, Белка и Стрелка. И още нещо, напълно немаловажно - изстрелването на американската ракета-носител „ Редстоун 3 “ се излъчва онлайн по малкия екран и се следи от милиони фенове. Докато от руския полет няма даже и една фотография.
Малко преди старта Шепърд си споделя следните думи:
„ Не се прецаквай, Шепърд! “.
На британски изразът звучи цинично. Въпреки това тези предстартови думи на астронавта стават известни измежду водачите като „ Молитвата на Овчаря “ (на англ. шепърд - овчар). 10 години по-късно Алън Шепърд излетява за повторно в Космоса като пълководец на екипажа на „ Аполо 14 “. Този полет става третата сполучлива американска експедиция до Луната (31 януари - 9 февруари 1971), а Шепърд остава в историята като най-възрастния астронавт, стъпил на лунната повърхнина.
Но да се върнем към съветско-американската конкуренция през 1961 година. НАСА прави втора сполучлива крачка, изстрелвайки на 21 юли астронавта Върджил Грисъм, боен водач и авиоинженер. Полетът му е съвсем тъкмо копие на осъществения от Шепърд. И едвам на 6 август руснаците изстрелват „ Восток 2 “ с Герман Титов на борда. Този път руският космонавт е оборудван освен с фотоапарат, само че и с кинокамера! Тоест към този момент има какво да се снима.
Автор: Петър Марчев
Ето фактите…
Лекарят В. Волович, който преглежда на 12 април Юрий Гагарин 3 часа след хипотетичното претоварване от 9-10 g при балистическото втурване, споделя следното: „ В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които пораждат при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането - умерено. Температура 36,6 градуса. Пулс - 65. Кръвно налягане - 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в Космоса “.
„ А може би и в действителност не съм летял… “, отвръща Гагарин
Лекарят споделя това в последното си изявление малко преди да почине. Неизброими са оповестените неистини за приземяването на Гагарин: пъстри, разнообразни и напълно спорни. Гагарин е бил естествено честен човек, чувствал се е неудобно да лъже. По-късно излиза наяве, че е бил набожен християнин. На първата конференция - три дни след полета, на въпроса по какъв начин се е приземил, в капсулата или настрана от нея с парашут, той се смущава и под гневния шепот на индивида до него (Михаил Крошкин) стартира комплицирано да изяснява, че и двата разновидността били планувани от основния конструктор. Отговор на този най-обикновен въпрос той не могъл да даде. Друго - от траялия 108 минути полет няма нито една фотография, просто никой не се сетил да вземе фотоапарат на борда. Тюуу, да му се не види!
Не след дълго, евентуално заради терзанията на съвестта поради присъединяване в тази грандиозна държавна неистина, лъчезарният млад офицер се пропива. Започва все по-често да губи надзор върху себе си и ругае освен началниците си, само че и самия Леонид Брежнев. Постепенно от блестящ знак пиянстващият
Гагарин се трансформира в неуместен и рисков свидетел и зложелател за болшевишкия хайлайф в Москва.
И по този начин, на 27 март 1968 година на Гагарин е подредено да извърши изпитателен полет на износен образователен аероплан МиГ-15. 11 минути след излитането Гагарин желае позволение да се върне, само че малко по-късно самолетът се разрушава в земята. Ударът е ужасен; изтребителят се врязва в земята под ъгъл към 60 градуса със скорост 700-800 км/ч. Двигателят и част от кабината се забиват на 6-7 м в почвата. Почти всичко останало е на дребни парченца, пръснато е върху повърхност 200 на 100 м. След време намират част от горна челюст с един златен и един железен зъб; останките са от спътника на Юрий - офицера Владимир Серьогин. От самия Гагарин в началото нищо не е намерено, само че очакванията някак да е оживял бързо изчезват. После намират част от куртката му… Пращат в Москва за експертиза откритите парченца човешки тъкани; по този начин стават вероятни кръвни проби и един от първите заключения е, че няма ”странични субстанции ”. Това е различен несъмнено открит факт и той има значение, изключително против слуховете, че двамата са пили преди полета.
Няма да се стопираме на формалните версии за гибелта на двамата водачи, тъй като при тях и двамата биха могли да катапултират. Причината те да не катапултират е, че са изпаднали в безсъзнание, заради незатворен до дъно вентил, осигуряващ херметизацията на кабината. Това е версията на следователя инженер Игор Кузнецов, който в продължение на 9 години проверява злополуката.
И по този начин, щом не е Гагарин, кой тогава е първият човек, летял в Космоса?
Това е американецът Алън Шепърд. Непознато за нас име, което би трябвало да запомним.
През 1959 година НАСА кани 110 летци изпитатели като доброволци в американската стратегия за пилотирани галактически полети „ Меркюри “. След серия от изтощителни физически и психотестове са определени единствено 7 бъдещи астронавти. Първоначално полетът е плануван за октомври 1960-а, само че заради непредвидени подготвителни работи бива отсрочен на два пъти - за 6 март 1961 и дефинитивно - за 5 май 1961 година. През януари спецовете на НАСА единомислещо дефинират 37-годишния Алън Шепърд за участник в първия американски пилотиран полет в Космоса.
И по този начин, на 5 май 1961 година ракетата притежател „ Редстоун 3 “ извежда галактическия транспортен съд капсула „ Меркурий 3 “ (позивна „ Фрийдъм 7 “) на балистична траектория за суборбитален галактически полет. Капсулата доближава на височина почти 186,5 километра и каца във водите на Атлантическия океан на 486 километра от точката на старта. Тоест изпълнени са всички условия за вписване на първия в света пилотируем галактически полет: първо - преодоляна е Линията на Карман от 100 км височина, над която стартира галактическото пространство. Според НАСА тази граница сред атмосферата и Космоса е на 122 км.
И второ - астронавтът Шепърд има прочут надзор над „ Фрийдъм 7 “ - може да трансформира ситуацията на апарата да вземем за пример. За разлика от руския опит, при който полетът е изцяло автоматизиран и Гагарин, даже и да бе летял на борда на капсулата, щеше да бъде просто биологичен товар, не по-различен от Лайка, Белка и Стрелка. И още нещо, напълно немаловажно - изстрелването на американската ракета-носител „ Редстоун 3 “ се излъчва онлайн по малкия екран и се следи от милиони фенове. Докато от руския полет няма даже и една фотография.
Малко преди старта Шепърд си споделя следните думи:
„ Не се прецаквай, Шепърд! “.
На британски изразът звучи цинично. Въпреки това тези предстартови думи на астронавта стават известни измежду водачите като „ Молитвата на Овчаря “ (на англ. шепърд - овчар). 10 години по-късно Алън Шепърд излетява за повторно в Космоса като пълководец на екипажа на „ Аполо 14 “. Този полет става третата сполучлива американска експедиция до Луната (31 януари - 9 февруари 1971), а Шепърд остава в историята като най-възрастния астронавт, стъпил на лунната повърхнина.
Но да се върнем към съветско-американската конкуренция през 1961 година. НАСА прави втора сполучлива крачка, изстрелвайки на 21 юли астронавта Върджил Грисъм, боен водач и авиоинженер. Полетът му е съвсем тъкмо копие на осъществения от Шепърд. И едвам на 6 август руснаците изстрелват „ Восток 2 “ с Герман Титов на борда. Този път руският космонавт е оборудван освен с фотоапарат, само че и с кинокамера! Тоест към този момент има какво да се снима.
Автор: Петър Марчев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ