Цензурираха и президента
Нали всички чухте и видяхте по какъв начин през вчерашния ден Румен Радев изрази вяра, че Българска социалистическа партия следва да извърши дадения й мандат в сходство с Конституцията? Ни една медия не пропусна да преповтори едното изречение, което микрофоните изтръгнаха от президента – както нормално отвън подтекста на събитието, в което той взе участие. Те по тази причина и се бяха струпали на Гарнизонното стрелбище – камери, микрофони, фотоапарати, телефони – не с цел да почетат и да отразят 80-та годишнина от разстрела на Никола Вапцаров и петимата му приятели, екзекутирани на 23 юли 1942 година, а с цел да изчовъркат от Радев и от единствените представители на върхушката на Българска социалистическа партия Свиленски и Вигенин някоя сензацийка към сагата със основаването на новото държавно управление.
Водещите малките екрани и някои вестници пътьом загатнаха с половин дума къде се намират и толкоз. Само Българска национална телевизия пусна въпреки всичко една фраза от изреченото от президента, няколко уеб страницата го цитираха.
А не е като да нямаха информация. Българска телеграфна агенция правилно и с доста фотоси оповести отбелязването на трагичната годишнина, речта на президента Радев и словото на ръководителя на Българска социалистическа партия - София Иван Таков. Но не уточни, че уредници на възпоминателния протест са Българският антифашистки съюз и столичната организация на лявата партия. Нито пък означи въвеждащото слово на ръководителя на БАС Евгений Белий. И казаното от Мая Вапцарова за свободата като измерение на духа. Така или другояче обаче, медиите имаха информация, която не „ забелязаха” и не оповестиха. Нима един талантлив стихотворец на България, разстрелян поради убежденията и идеалите си, заложил главата си за родината и за народа си и приел гибелта с ария, не заслужава да бъде почетен с най-малко с няколко минути телевизионно време? 80 години след фашисткото буйство на Гарнизонното стрелбище доживяхме извънредно десни реваншисти да се гаврят с един популярен героизъм, да отхвърлят самото битие на фашизма у нас, да не разрешават думата антифашизъм!
Но се чудя най-много кой през днешния ден има силата и опциите да забрани на медиите да упоменат словото на президента на републиката и по тоя метод да го цензурират? Или става дума за всеобща слагаческа автоцензура във времена, в които реабилитацията на фашизма стана държавна политика, а националните герои не се вместват в нарежданията на новия Голям брат?
И тъй като малко на брой българи чуха какво изрече президентът, да повторим еретичните му думи:
" Поетът надживя всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия лиричен гений. Затова и стиховете му не остаряват, до момента в който тези на неговите хулители обременяват единствено личната им съвест. Антифашистът Вапцаров е страдалец на една идея, която в последните години новите ревизионисти се пробват да изтрият от нашата история. Затова са вандалските похищения против антифашистките монументи ", сподели в своето слово Радев. И още: " Когато на всички места по света се надигат старите демони, е значимо да почетем тези, които не пожалиха сили в битката с фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за правдивост. Жертви на тази битка даже паднаха дами и деца и хиляди хора с достолепие. Никола Вапцаров е най-яркия образец на нещастието по какъв начин убиваме гения и преследваме даже и паметта.
Виждате, че съвсем век стиховете на Никола Вапцаров не остаряват, а паметта за него и неговият ослепителен гений надживяха всички опити на посредствеността на политическата обстановка. Трябва да е ясно, че антифашизмът е значима част от святото минало на България и всеки, който го отхвърля, отваря пътя към нови исторически разделения и нещастия. Затова да пазим паметта за починалите в битката против фашизма през 1925 година, за хилядите, починали на фронта в последната фаза на Втората международна война, за саможертвата на всички тези хора - това е наш цивилен и човешки дълг. В тази борба на терора против идеала, на посредствеността против идеала, непроменяемо побеждава духът, който надживя насилието и мракобесието. Поклон пред почтените жертви и праведните борци против фашизма. "
Да, Вапцаров не е комфортен образец на „ новите остарели демони” и по тази причина те посегнаха и на правото на президента да се обръща към народа си свободно. Те не залагат живота си за Родината, те търсят, както постоянно, келепира от нея и от външните сили, които я разрушават. Геният на Вапцаров, стиховете на Вапцаров, са горчивият укор към тяхната, а не нашата, днешна България.
" Аз отново те обичам
Родино на Гоце и Даме,
тъй като израснах,
тъй като закрепнах във Теб.
И нося в съцето си младо
тревожното знаме
и безконечния порив
на всички без покрив и хлеб. "
Водещите малките екрани и някои вестници пътьом загатнаха с половин дума къде се намират и толкоз. Само Българска национална телевизия пусна въпреки всичко една фраза от изреченото от президента, няколко уеб страницата го цитираха.
А не е като да нямаха информация. Българска телеграфна агенция правилно и с доста фотоси оповести отбелязването на трагичната годишнина, речта на президента Радев и словото на ръководителя на Българска социалистическа партия - София Иван Таков. Но не уточни, че уредници на възпоминателния протест са Българският антифашистки съюз и столичната организация на лявата партия. Нито пък означи въвеждащото слово на ръководителя на БАС Евгений Белий. И казаното от Мая Вапцарова за свободата като измерение на духа. Така или другояче обаче, медиите имаха информация, която не „ забелязаха” и не оповестиха. Нима един талантлив стихотворец на България, разстрелян поради убежденията и идеалите си, заложил главата си за родината и за народа си и приел гибелта с ария, не заслужава да бъде почетен с най-малко с няколко минути телевизионно време? 80 години след фашисткото буйство на Гарнизонното стрелбище доживяхме извънредно десни реваншисти да се гаврят с един популярен героизъм, да отхвърлят самото битие на фашизма у нас, да не разрешават думата антифашизъм!
Но се чудя най-много кой през днешния ден има силата и опциите да забрани на медиите да упоменат словото на президента на републиката и по тоя метод да го цензурират? Или става дума за всеобща слагаческа автоцензура във времена, в които реабилитацията на фашизма стана държавна политика, а националните герои не се вместват в нарежданията на новия Голям брат?
И тъй като малко на брой българи чуха какво изрече президентът, да повторим еретичните му думи:
" Поетът надживя всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия лиричен гений. Затова и стиховете му не остаряват, до момента в който тези на неговите хулители обременяват единствено личната им съвест. Антифашистът Вапцаров е страдалец на една идея, която в последните години новите ревизионисти се пробват да изтрият от нашата история. Затова са вандалските похищения против антифашистките монументи ", сподели в своето слово Радев. И още: " Когато на всички места по света се надигат старите демони, е значимо да почетем тези, които не пожалиха сили в битката с фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за правдивост. Жертви на тази битка даже паднаха дами и деца и хиляди хора с достолепие. Никола Вапцаров е най-яркия образец на нещастието по какъв начин убиваме гения и преследваме даже и паметта.
Виждате, че съвсем век стиховете на Никола Вапцаров не остаряват, а паметта за него и неговият ослепителен гений надживяха всички опити на посредствеността на политическата обстановка. Трябва да е ясно, че антифашизмът е значима част от святото минало на България и всеки, който го отхвърля, отваря пътя към нови исторически разделения и нещастия. Затова да пазим паметта за починалите в битката против фашизма през 1925 година, за хилядите, починали на фронта в последната фаза на Втората международна война, за саможертвата на всички тези хора - това е наш цивилен и човешки дълг. В тази борба на терора против идеала, на посредствеността против идеала, непроменяемо побеждава духът, който надживя насилието и мракобесието. Поклон пред почтените жертви и праведните борци против фашизма. "
Да, Вапцаров не е комфортен образец на „ новите остарели демони” и по тази причина те посегнаха и на правото на президента да се обръща към народа си свободно. Те не залагат живота си за Родината, те търсят, както постоянно, келепира от нея и от външните сили, които я разрушават. Геният на Вапцаров, стиховете на Вапцаров, са горчивият укор към тяхната, а не нашата, днешна България.
" Аз отново те обичам
Родино на Гоце и Даме,
тъй като израснах,
тъй като закрепнах във Теб.
И нося в съцето си младо
тревожното знаме
и безконечния порив
на всички без покрив и хлеб. "
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ