Красимир Вълчев: В университетите доминират рентиерски модели на заплащане, системата е заложник на ръководствата
Налагането на мораториум върху откриването на университети е краткотрайна мярка. Тя не е добра и се надявам по-бързо да изготвим Националната карта на висшето обучение, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев пред БНР. Картата да дефинира къде какви висши учебни заведения ще има на територията на страната и по какво те ще образоват планува законопроект за изменение на Закона за висшето обучение, импортиран за разискване от министър Вълчев.
" Защо споделям, че не е добра мярка? Защото в доста професионални посоки сме достигнали лимита, нямаме потребност от повече центрове на политологическо обучение примерно, само че имаме посоки, където в случай че пристигна огромен вложител в университет, притежател на друго висше учебно заведение - в региона на осведомителните технологии, изкуствения разсъдък - няма логичност да го ограничим. Даже би трябвало да го подтикваме, от позиция на конкуренцията. Картата ще направи тази диференциация сред професионалните посоки ", изясни Вълчев и предвижда, че до 1 година тя ще бъде подготвена и по този начин мораториумът ще падне. Той акцентира, че налагането на мораториум е било предложение и на самите ректори, които осъзнавали, че прекомерно многото ни висши учебни заведения и все по-лесния вход в тях вредят на репутацията на висшето обучение у нас.
Държавата, в лицето на Министерството на образованието, организира политика за понижаване на броя признати студенти, само че наред с това е явно, че системата към този момент няма да има толкоз доста студенти и поради огромното демографско понижение от края на предишния и началото на този век. Това са младежи, които към този момент навлизат във висшето обучение.
Проблемите
" Броят на висшите учебни заведения не е главният проблем пред системата на висшето обучение. През 1990 година, когато са одобрявани доста по-малко студенти, държавните висши учебни заведения са 39, през днешния ден са 37. Новосъздадени са частните висши учебни заведения, а в тях се образоват едвам 20% от студентите - уточни министърът. - Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно, започнаха да образоват по професионални посоки, които не са присъщи за тях, без потенциал и с преподаватели назаем - което се опитваме да ограничим. Проблемът е, че приемът доближи крайния лимит. Ако преди 30 години се одобряваха 30% от завършващите гимназиално обучение, през 2016 година, когато започнахме да контролираме приема, се доближи съвсем до 80%. Сега връщаме приема обратно, само че не самоцелно, тъй като има професионални посоки с дефицит на студенти. Ограничаваме нерационалното търсене на висше обучение, което се търси просто с цел да кажеш, че имаш висше обучение. То избуя в обществените, стопанските и правните науки. В тези професионални посоки най-вече понижаваме приема, само че не го вършим в инженерните, педагогическите, аграрните науки. Правим понижението според от оценката за качеството на висшето учебно заведение. "
" Опитваме се да обвържем двата пазара - на труда и на обучение. Там, където има дефицит на бъдещо търсене пазара на труда, даваме стипендии, осигуряваме по-висок банкет и по-високо финансиране. Единици учат за хидроинженери, а имаме 4000 язовира! Имаме три инструмента - стипендии, банкет и финансиране - и ги използваме, само че не можем да променим настройките ", сподели още той.
За трите години, в които работи тази политика на понижаване на приема той е понижен от 58 хиляди на 43 хиляди новоприети за година. За да не страдат финансово университетите от това, страната усилва размера на годишната прехрана на един учащ. " Настройваме системата на държавните висши учебни заведения към това да работи с по-малко студенти ", изясни Вълчев.
Преструктурирането не визира еднообразно всички. Там, където има по-добра реализация, по-добра научна активност, по-добра оценка за образователната активност приемът се понижава по-малко, а финансирането се усилва с повече. 50% от парите вече зависят от комплексната оценка за качеството и реализацията.
" Ще продължим да организираме тази политика, само че това, което ни тормози е, че системата като цяло не реагира задоволително на измененията във външната среда, не са задоволително инициативни висшите учебни заведения - показа Вълчев. - Няма го дълготрайния взор в бъдещето, след 20-30 години. "
Проектозаконът планува министърът на образованието да подписва контракти за ръководство с ректорите. На въпрос дали това не значи нарушение на академичната автономност той изясни, че " няма да се месим в академичното ръководство, няма да се месим във финансовото и административното. Целта на механизма е да споделяме стратегическото ръководство ".
А за какво това е належащо?
" Висшите учебни заведения гледат дървото. Ние, като институции, би трябвало да отговаряме и за гората - за общия, груповия интерес. Няма по какъв начин страната да не е ангажирана - сподели Вълчев. -
Преди 30 години е определен извънредно затворен модел на академично самоуправление, законодателят е споделил, че цялата отговорност е поверена на определеното академично управление. Да, но се видя, че те имат некоординирани тактики за развиване, доста постоянно има и индиферентност за това къде ще бъдат след 20 или 30 години .
Няма риск да се наруши академичната автономност, тъй като тези стратегически цели и задания ще ги разработим дружно. Те ще бъдат обществени. Министърът няма да може да въздейства върху оперативното ръководство по никакъв метод, нито да сменя ректорите. Ще може да желае да подобрят научната си активност, да се свързват с европейски академични мрежи. Ако не го създадат, българските университети ще са дребни, неразпознаваеми.
Изпълнението на стратегическите цели и задания ще бъде въпрос на известност за един ректор, възнаграждението му ще зависи в дребна степен от това, само че едва ли това ще бъде главният мотивиращ фактор ".
" Търсим механизъм, при който да не прекрачим тази тънка алена линия на академичната автономност, от една страна, от друга - да бъдем сътрудници в стратегическото ръководство - увери министърът. Не е разумно те да споделят: " Ние сме самостоятелни ", и ние да споделяме същото - " Вие сте самостоятелни, оправяйте се ". "
Летящите преподаватели
Проектът лимитира и опцията обезпечават специалностите си с " летящи " преподаватели, взети " назаем " от други университети.
" Това е все едно вашето радио да работи напълно с публицисти назаем - даде образец Вълчев на интервюиращата го журналистка от БНР. - Това хвърля сянка, хвърля подозрение върху качеството на висшето обучение. Едно висше учебно заведение би трябвало да покаже личен потенциал, да има тласъци да влага в лични преподаватели, да развива лични школи. Едно висше учебно заведение ще е мощно след 20 или 30 години в тези катедри, където през днешния ден влага в млади преподаватели.
Това е едно от главните ни терзания - младите преподаватели. Системата доста постоянно е пленник на тези, които я ръководят , а тези нормално не са млади преподаватели. "
Заплатите
Министърът обърна внимание и на аргументите за разликите в заплащането на академични преподаватели и учители.
" Средните брутни заплати във висшите учебни заведения са над 1700 лева Има проблем с това, че разликата между най-ниските и най-високите заплати е доста висока ", уточни Вълчев и изясни за какво.
" Във висшите учебни заведения преобладават рентиерските модели на възнаграждение - поради това, че си станал някакъв, че си натрупал години, само че не и поради това, че си положил старания. Не господства политиката на привличане на млади преподаватели. Те (университетите - бел. ред.) са избрали разликата сред най-високите и най-ниските заплати да бъде два пъти и половина. В учебните заведения е веднъж и половина. Не могат да се съпоставят с учебните заведения тъкмо заради тази причина, че те са избрали този дизайн на възнаграждение, те са избрали тези съотношения. Още повече, че учителите работят с четири пъти по-високи правила и по тази причина едните и другите също са несъпоставими. "
" Защо споделям, че не е добра мярка? Защото в доста професионални посоки сме достигнали лимита, нямаме потребност от повече центрове на политологическо обучение примерно, само че имаме посоки, където в случай че пристигна огромен вложител в университет, притежател на друго висше учебно заведение - в региона на осведомителните технологии, изкуствения разсъдък - няма логичност да го ограничим. Даже би трябвало да го подтикваме, от позиция на конкуренцията. Картата ще направи тази диференциация сред професионалните посоки ", изясни Вълчев и предвижда, че до 1 година тя ще бъде подготвена и по този начин мораториумът ще падне. Той акцентира, че налагането на мораториум е било предложение и на самите ректори, които осъзнавали, че прекомерно многото ни висши учебни заведения и все по-лесния вход в тях вредят на репутацията на висшето обучение у нас.
Държавата, в лицето на Министерството на образованието, организира политика за понижаване на броя признати студенти, само че наред с това е явно, че системата към този момент няма да има толкоз доста студенти и поради огромното демографско понижение от края на предишния и началото на този век. Това са младежи, които към този момент навлизат във висшето обучение.
Проблемите
" Броят на висшите учебни заведения не е главният проблем пред системата на висшето обучение. През 1990 година, когато са одобрявани доста по-малко студенти, държавните висши учебни заведения са 39, през днешния ден са 37. Новосъздадени са частните висши учебни заведения, а в тях се образоват едвам 20% от студентите - уточни министърът. - Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно, започнаха да образоват по професионални посоки, които не са присъщи за тях, без потенциал и с преподаватели назаем - което се опитваме да ограничим. Проблемът е, че приемът доближи крайния лимит. Ако преди 30 години се одобряваха 30% от завършващите гимназиално обучение, през 2016 година, когато започнахме да контролираме приема, се доближи съвсем до 80%. Сега връщаме приема обратно, само че не самоцелно, тъй като има професионални посоки с дефицит на студенти. Ограничаваме нерационалното търсене на висше обучение, което се търси просто с цел да кажеш, че имаш висше обучение. То избуя в обществените, стопанските и правните науки. В тези професионални посоки най-вече понижаваме приема, само че не го вършим в инженерните, педагогическите, аграрните науки. Правим понижението според от оценката за качеството на висшето учебно заведение. "
" Опитваме се да обвържем двата пазара - на труда и на обучение. Там, където има дефицит на бъдещо търсене пазара на труда, даваме стипендии, осигуряваме по-висок банкет и по-високо финансиране. Единици учат за хидроинженери, а имаме 4000 язовира! Имаме три инструмента - стипендии, банкет и финансиране - и ги използваме, само че не можем да променим настройките ", сподели още той.
За трите години, в които работи тази политика на понижаване на приема той е понижен от 58 хиляди на 43 хиляди новоприети за година. За да не страдат финансово университетите от това, страната усилва размера на годишната прехрана на един учащ. " Настройваме системата на държавните висши учебни заведения към това да работи с по-малко студенти ", изясни Вълчев.
Преструктурирането не визира еднообразно всички. Там, където има по-добра реализация, по-добра научна активност, по-добра оценка за образователната активност приемът се понижава по-малко, а финансирането се усилва с повече. 50% от парите вече зависят от комплексната оценка за качеството и реализацията.
" Ще продължим да организираме тази политика, само че това, което ни тормози е, че системата като цяло не реагира задоволително на измененията във външната среда, не са задоволително инициативни висшите учебни заведения - показа Вълчев. - Няма го дълготрайния взор в бъдещето, след 20-30 години. "
Проектозаконът планува министърът на образованието да подписва контракти за ръководство с ректорите. На въпрос дали това не значи нарушение на академичната автономност той изясни, че " няма да се месим в академичното ръководство, няма да се месим във финансовото и административното. Целта на механизма е да споделяме стратегическото ръководство ".
А за какво това е належащо?
" Висшите учебни заведения гледат дървото. Ние, като институции, би трябвало да отговаряме и за гората - за общия, груповия интерес. Няма по какъв начин страната да не е ангажирана - сподели Вълчев. -
Преди 30 години е определен извънредно затворен модел на академично самоуправление, законодателят е споделил, че цялата отговорност е поверена на определеното академично управление. Да, но се видя, че те имат некоординирани тактики за развиване, доста постоянно има и индиферентност за това къде ще бъдат след 20 или 30 години .
Няма риск да се наруши академичната автономност, тъй като тези стратегически цели и задания ще ги разработим дружно. Те ще бъдат обществени. Министърът няма да може да въздейства върху оперативното ръководство по никакъв метод, нито да сменя ректорите. Ще може да желае да подобрят научната си активност, да се свързват с европейски академични мрежи. Ако не го създадат, българските университети ще са дребни, неразпознаваеми.
Изпълнението на стратегическите цели и задания ще бъде въпрос на известност за един ректор, възнаграждението му ще зависи в дребна степен от това, само че едва ли това ще бъде главният мотивиращ фактор ".
" Търсим механизъм, при който да не прекрачим тази тънка алена линия на академичната автономност, от една страна, от друга - да бъдем сътрудници в стратегическото ръководство - увери министърът. Не е разумно те да споделят: " Ние сме самостоятелни ", и ние да споделяме същото - " Вие сте самостоятелни, оправяйте се ". "
Летящите преподаватели
Проектът лимитира и опцията обезпечават специалностите си с " летящи " преподаватели, взети " назаем " от други университети.
" Това е все едно вашето радио да работи напълно с публицисти назаем - даде образец Вълчев на интервюиращата го журналистка от БНР. - Това хвърля сянка, хвърля подозрение върху качеството на висшето обучение. Едно висше учебно заведение би трябвало да покаже личен потенциал, да има тласъци да влага в лични преподаватели, да развива лични школи. Едно висше учебно заведение ще е мощно след 20 или 30 години в тези катедри, където през днешния ден влага в млади преподаватели.
Това е едно от главните ни терзания - младите преподаватели. Системата доста постоянно е пленник на тези, които я ръководят , а тези нормално не са млади преподаватели. "
Заплатите
Министърът обърна внимание и на аргументите за разликите в заплащането на академични преподаватели и учители.
" Средните брутни заплати във висшите учебни заведения са над 1700 лева Има проблем с това, че разликата между най-ниските и най-високите заплати е доста висока ", уточни Вълчев и изясни за какво.
" Във висшите учебни заведения преобладават рентиерските модели на възнаграждение - поради това, че си станал някакъв, че си натрупал години, само че не и поради това, че си положил старания. Не господства политиката на привличане на млади преподаватели. Те (университетите - бел. ред.) са избрали разликата сред най-високите и най-ниските заплати да бъде два пъти и половина. В учебните заведения е веднъж и половина. Не могат да се съпоставят с учебните заведения тъкмо заради тази причина, че те са избрали този дизайн на възнаграждение, те са избрали тези съотношения. Още повече, че учителите работят с четири пъти по-високи правила и по тази причина едните и другите също са несъпоставими. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ