Министерството на правосъдието предлага да се създаде Съвет за криминологични изследвания към МС
Наказанието не е основно, а последно средство за противопоставяне на престъпността
Министерството на правораздаването разгласява за публично разискване план на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за основаване на Съвет за криминологични проучвания и за приемане на Правилник за неговата активност, предава Българска телеграфна агенция.
Съветът ще е експертно консултативно звено за проучване на проблемите на престъпността, аргументите, които я обуславят и за създаване на ограничения за тяхното попречване и ограничение. Той ще провежда осъществяването на криминологични проучвания, ще разисква рекомендации и мнения за промени в нормативната уредба и ще дава оферти за такива промени, като подкрепя Министерския съвет при провеждането на наказателната политика.
Предлага се ръководител на Съвета да е министърът на правораздаването, а членове – представители на разнообразни институции и организации, категорично избрани в Правилника.
Съвет за криминологични проучвания към министъра на правораздаването съществува у нас от 2003 година до 2008 година Преди това Съветът е бил поредно под шапката на Главна прокуратура и надлежно Върховната касационна прокуратура от 1967 година до 2003 г. Възобновяването на активността на Съвета за криминологични проучвания в този момент е мярка в осъществяване на Концепцията за наказателна политика за интервала 2020-2025 година и е измежду главните цели на Министерството на правораздаването.
Мотиви: Наказанието не е основно, а последно средство за противопоставяне на престъпността
В основата на всяка наказателна политика са успеваемостта на наказателната правораздавателна система и изключително справедливостта при наказването за осъществени закононарушения, се сочи в претекстовете към плана. За да е съответна и отразяваща публичните разбирания за закононарушението и наказването, тя би трябвало да се концентрира освен върху наказателната принуда, която е последващият отговор на страната при осъществено закононарушение, само че и върху опциите за ограничение на престъпността и аргументите, които я обуславят. Защото наказването като най-тежка мярка на държавна насила не може и не би трябвало да бъде основно, а последно средство, употребявано от страната в противодействието на престъпността.
Провеждането на ефикасна наказателна политика, както и нейното преосмисляне не е допустимо да се случат без задоволителни по размер и справедливи криминологични данни за положението на престъпността у нас - те са нужни за предварителна защита на престъпността, посредством проучване на аргументите, която я пораждат и предложение на ограничения за тяхното попречване и ограничение. Научно обоснованите криминологични разбори са и в основата на пропорционалната мяра на наказателна принуда при осъществено закононарушение, която да реализира правдивост за жертвата и причинителя, и да отговори на публичните упования за такава правдивост, се споделя още в претекстовете.
Основни задания: Съветът ще има няколко съществени функционалности
Предлага се той да провежда осъществяването на криминологични проучвания на:
а) общата престъпност и типовете ѝ в страната, в райони и обитаеми места;
б) процесите на криминализация и виктимизация в обществото, аргументите за тях и предлага разбори и прогнози с оглед предварителната защита и контрола;
в) личността на правонарушителите, аргументите за криминализация и предлага ограничения за ресоциализация и реинтеграция;
г) жертвите на закононарушения, аргументите за тяхното виктимизиране и предлага ограничения за предварителна защита и подкрепяне.
Наред с това Съветът ще: приема методиката на съответните криминологични изследвания; провежда осъществяването на проучвания на публичното мнение за наказателния закон; разисква и приема отчетите от всяко проучване и направените с тях предложения; предлага въз основа на резултатите от криминологичните проучвания промени в нормативната уредба, както и разбори и прогнози с оглед предварителната защита и контрола на престъпността, и разнообразни ограничения, свързани с тях; приема годишна работна стратегия с целите и дилемите за идната година; ще дефинира членовете на екипите за осъществяването на съответните криминологични проучвания и техните ръководители.
Дейността на Съвета ще се подкрепя от Секретариат в Министерството на правораздаването. Предвидено е също, че в 7-дневен период от влизане в действие на Постановление на Министерски съвет, ръководителите на институциите и организациите оферират своите представители в Съвета, а в 14-дневен период министърът на правораздаването със заповед дефинира поименния му състав. До 15 декември 2022 година Съветът приема годишна работна стратегия за 2023 г.
Министерството на правораздаването разгласява за публично разискване план на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за основаване на Съвет за криминологични проучвания и за приемане на Правилник за неговата активност, предава Българска телеграфна агенция.
Съветът ще е експертно консултативно звено за проучване на проблемите на престъпността, аргументите, които я обуславят и за създаване на ограничения за тяхното попречване и ограничение. Той ще провежда осъществяването на криминологични проучвания, ще разисква рекомендации и мнения за промени в нормативната уредба и ще дава оферти за такива промени, като подкрепя Министерския съвет при провеждането на наказателната политика.
Предлага се ръководител на Съвета да е министърът на правораздаването, а членове – представители на разнообразни институции и организации, категорично избрани в Правилника.
Съвет за криминологични проучвания към министъра на правораздаването съществува у нас от 2003 година до 2008 година Преди това Съветът е бил поредно под шапката на Главна прокуратура и надлежно Върховната касационна прокуратура от 1967 година до 2003 г. Възобновяването на активността на Съвета за криминологични проучвания в този момент е мярка в осъществяване на Концепцията за наказателна политика за интервала 2020-2025 година и е измежду главните цели на Министерството на правораздаването.
Мотиви: Наказанието не е основно, а последно средство за противопоставяне на престъпността
В основата на всяка наказателна политика са успеваемостта на наказателната правораздавателна система и изключително справедливостта при наказването за осъществени закононарушения, се сочи в претекстовете към плана. За да е съответна и отразяваща публичните разбирания за закононарушението и наказването, тя би трябвало да се концентрира освен върху наказателната принуда, която е последващият отговор на страната при осъществено закононарушение, само че и върху опциите за ограничение на престъпността и аргументите, които я обуславят. Защото наказването като най-тежка мярка на държавна насила не може и не би трябвало да бъде основно, а последно средство, употребявано от страната в противодействието на престъпността.
Провеждането на ефикасна наказателна политика, както и нейното преосмисляне не е допустимо да се случат без задоволителни по размер и справедливи криминологични данни за положението на престъпността у нас - те са нужни за предварителна защита на престъпността, посредством проучване на аргументите, която я пораждат и предложение на ограничения за тяхното попречване и ограничение. Научно обоснованите криминологични разбори са и в основата на пропорционалната мяра на наказателна принуда при осъществено закононарушение, която да реализира правдивост за жертвата и причинителя, и да отговори на публичните упования за такава правдивост, се споделя още в претекстовете.
Основни задания: Съветът ще има няколко съществени функционалности
Предлага се той да провежда осъществяването на криминологични проучвания на:
а) общата престъпност и типовете ѝ в страната, в райони и обитаеми места;
б) процесите на криминализация и виктимизация в обществото, аргументите за тях и предлага разбори и прогнози с оглед предварителната защита и контрола;
в) личността на правонарушителите, аргументите за криминализация и предлага ограничения за ресоциализация и реинтеграция;
г) жертвите на закононарушения, аргументите за тяхното виктимизиране и предлага ограничения за предварителна защита и подкрепяне.
Наред с това Съветът ще: приема методиката на съответните криминологични изследвания; провежда осъществяването на проучвания на публичното мнение за наказателния закон; разисква и приема отчетите от всяко проучване и направените с тях предложения; предлага въз основа на резултатите от криминологичните проучвания промени в нормативната уредба, както и разбори и прогнози с оглед предварителната защита и контрола на престъпността, и разнообразни ограничения, свързани с тях; приема годишна работна стратегия с целите и дилемите за идната година; ще дефинира членовете на екипите за осъществяването на съответните криминологични проучвания и техните ръководители.
Дейността на Съвета ще се подкрепя от Секретариат в Министерството на правораздаването. Предвидено е също, че в 7-дневен период от влизане в действие на Постановление на Министерски съвет, ръководителите на институциите и организациите оферират своите представители в Съвета, а в 14-дневен период министърът на правораздаването със заповед дефинира поименния му състав. До 15 декември 2022 година Съветът приема годишна работна стратегия за 2023 г.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ