Калоян Стайков пред ФАКТИ: Растящата цена на тока в България се дължи на увеличеното външно търсене
Накъде върви Европа, откакто Русия спря газа, а това сътвори енергийна криза… разгласи, че съгласно него енергийните тържища са симулация на свободен пазар, който съзнателно е комплициран от Европейските разпореждания. Как гледа на всичко това… Пред ФАКТИ приказва Калоян Стайков, специалист от Института за енергиен мениджмънт.
- Г-н Стайков, скоро някогашният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис описа за схемата, посредством която европейските консуматори са принудени да заплащат безпричинно високи цени за електричество. Според него енергийните тържища са симулация на свободен пазар, който съзнателно е комплициран от Европейските разпореждания, тъй че да е оптимално неясен за потребителите. Как гледате на това?
- Това е странна констатация минимум по две аргументи. Първата е, че пазарният модел се базира на основополагащ стопански принцип на пределни цени и неговото създаване стартира още през 90-те години на предишния век, т.е. имаме повече от две десетилетия опит с него. Вторият е, че, когато този модел води до ниски цени, даже негативни в някои часове и някои търговски зони, той е добър, само че когато цените са високи, към този момент е неясен и непазарен. Със сигурност пазарният модел не е съвършен, само че преди да стартираме да го променяме, би трябвало да обърнем внимание на най-малко три аспекта. Първият е, че националните регулатори и държавни управления постоянно се месят в работата на електроенергийните тържища,
което води до ограничение на конкуренцията и сегментиране на пазари и консуматори, а оттова – деформиране на пазарните сигнали, т.е. цените.
Вторият е, че с изключение на пазарна конкуренция, другите страни членки организират и разнообразни енергийни политики, които мощно въздействат върху пазарните участници – екологични стандарти, отговорности за дял на ВЕИ в потреблението, промени в електроенергийния микс, вложения в мрежи и междусистемна съгласуваност и така нататък
Тези политики не са изолирани до границите на националните пазари и резултатите от тях бързо се разливат и до останалите страни членки.
Третият е, че през последните две десетилетия административно се дефинират печеливши – ВЕИ и природен газ, и губещи – въглища и нуклеарна сила. Едните получават финансиране и преференции, а другите – не. Затова отново приканвам – преди да стартираме да променяме пазарния модел, дано забележим дали национални и наднационални политики не са довели до изкривявания, да ги отстраним и тогава да мислим по какъв начин да го подобрим.
- Според Варуфакис е цялостна илюзия и умишлена машинация, че цените на електричеството може да се дефинират на конкурентен принцип, когато единствено един електрически кабел стига до нашите домове?
- Мисля, че господин Варуфакис не прави разлика сред производител, мрежови оператор и търговец.
Това е все едно да кажете, че няма конкуренция при автомобилния превоз, тъй като има една автомагистрала или един път; или че няма конкуренция при железопътния превоз, тъй като има една линия; или при въздушния превоз, тъй като самолетите кацат на едно летище.
Мрежовите оператори в електроенергийния бранш, или „ кабела “, както той го назовава, са така наречен натурален монопол, където в никакъв случай не е имало конкуренция, а техните услуги са 100% контролирани. Конкуренцията е при производителите на електрическа сила и при потребителите – тези, които вземат участие на пазарите на едно и дребно. Търговците се конкурират за повече и по-големи консуматори, като оферират по-добри условия, а, с цел да доставят тези условия, самите търговци се конкурират за покупка на допустимо най-евтината електрическа сила. Това е допустимо точно с помощта на пазарния модел, който господин Варуфакис подлага на критика, и който до 2019-2020 година осигуряваше все по-ниска цена на електрическата сила.
- Също по този начин той упреква Урсула Фон дер Лайен, че от новите разпореждания на Европейска комисия ще облагодетелстват още веднъж единствено енергийните олигарси?
- Напротив, предложенията на Европейска комисия са за административно изземване на така наречен свръхпечалби на енергийните компании и връщането на тези средства към потребителите. Уловката е, че до момента в който се предлага европейска скица за налагане на таван на облагите на енергийните компании, няма такова предложение за обезщетителните механизми за потребителите, които могат да се ползват и това е оставено на усмотрението на всяка страна членка. Отделен въпрос е какъв брой добра концепция е към този момент признатият правилник и дали няма по-добри решения.
- На този декор у нас по какъв начин виждате нещата с цената на електричеството преди зимата?
- Цените за бита са закрепени, тъй че не чакам смяната им преди началото на идващия ценови интервал от 1 юли 2023 година Цените на борсата, надлежно за небитовите консуматори, са непредвидими, само че те получават държавна помощ под формата на таван от 250 лева./МВтч, а разликата до пазарната цена се покрива от бюджета. Тази стратегия ще продължи до края на тази година, само че евентуално ще бъде удължена и през идната.
- Европейски Съюз обмисля да се извади от цената на електричеството газовата съставния елемент. Това какъв брой е работещо?
- Все още не е препоръчан явен механизъм за това и другите страни членки имат разнообразни оферти. В средата на този месец би трябвало да имаме повече изясненост.
- Трябва ли енергийният микс да бъде преосмислен в границите на нова енергийна тактика, за която се приказва от много време?
- Енергийната тактика е крайъгълният камък, който от години ни липсва. Трябва да се одобри допустимо най-бързо, само че с изключение на всичко останало, би трябвало да е съответна на актуалните и бъдещите провокации пред енергийния бранш. От основно значение е да не се прави бранш по бранш, а да се приложи повсеместен, еклектичен, холистичен или както желаете го наречете метод, тъй като другите подсектори мощно въздействат един на различен.
- Казвали сте, че в Европейския съюз споделяме общи полезности, само че страдаме самостоятелно. България къде е в това страдалчество?
- По отношение на електрическата сила мъчно можем да кажем, че има съществено страдалчество, откакто беше натрапен таван на цените, а семействата са на контролиран пазар.
Остава отворен въпросът за ликвидните проблеми при търговците, който се подценява още от предходната година.
Докато предишния декември борсовите цени бяха към 400 лева./МВтч, тази година минаха 1000 лева./МВтч. Това естествено води до ликвидни проблеми даже за компании, които са платежоспособни, тъй като фирмите имат ежедневни разноски, издават фактурите в края на месеца, а получават заплащания през идващия месец, т.е. допустимо е да се доближи до разминаване от към два месеца. По различен метод стои въпросът с природния газ у нас, тъй като цената също се усилва, макар че е по-ниска спрямо други страни членки на Европейски Съюз, само че липсват обезщетения за растежа на цените. Още по-големият проблем от растежа на цените е неналичието на каквато и да е изясненост за вероятностите в бранша, разнопосочните изявления на служебното държавно управление и преобладаващата популистка изразителност от разнообразни партии и наблюдаващи.
- В България потреблението на природен газ за произвеждане на електрическа енергия не е толкоз огромно - към 5%. Цената пораства поради тържищата...
- Растящата цена на електрическата сила в България се дължи на увеличеното външно търсене. България е обичаен чист експортьор на електрическа сила за Югоизточна Европа,
само че през тази година следим енергиен недостиг в целия Европейски съюз.
Това докара до смяна в енергийните потоци и увеличени търсене за българския експорт, което усилва и борсовите цени.
- Вие участвате в проучването на гръцкия Институт за енергетика в Югоизточна Европа SEE ENERGY OUTLOOK 2021/2022. Какво се възнамерява там и какви акценти се залагат?
- Основният акцент в проучването е, че обстановката на енергийните пазари се промени през последните няколко години, което естествено би трябвало да докара и до преосмисляне на дълготрайните цели и политиките и ограниченията, посредством които те се реализират. През предходната и тази година следим инстинктивни реакции на енергийните проблеми, само че към момента липсва осъзнаването и вплитането им в енергийната политика. Крайно време е да се разбере, че националните енергийни политики имат въздействие отвън националните граници и методът при правенето им би трябвало да се промени.
- Г-н Стайков, скоро някогашният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис описа за схемата, посредством която европейските консуматори са принудени да заплащат безпричинно високи цени за електричество. Според него енергийните тържища са симулация на свободен пазар, който съзнателно е комплициран от Европейските разпореждания, тъй че да е оптимално неясен за потребителите. Как гледате на това?
- Това е странна констатация минимум по две аргументи. Първата е, че пазарният модел се базира на основополагащ стопански принцип на пределни цени и неговото създаване стартира още през 90-те години на предишния век, т.е. имаме повече от две десетилетия опит с него. Вторият е, че, когато този модел води до ниски цени, даже негативни в някои часове и някои търговски зони, той е добър, само че когато цените са високи, към този момент е неясен и непазарен. Със сигурност пазарният модел не е съвършен, само че преди да стартираме да го променяме, би трябвало да обърнем внимание на най-малко три аспекта. Първият е, че националните регулатори и държавни управления постоянно се месят в работата на електроенергийните тържища,
което води до ограничение на конкуренцията и сегментиране на пазари и консуматори, а оттова – деформиране на пазарните сигнали, т.е. цените.
Вторият е, че с изключение на пазарна конкуренция, другите страни членки организират и разнообразни енергийни политики, които мощно въздействат върху пазарните участници – екологични стандарти, отговорности за дял на ВЕИ в потреблението, промени в електроенергийния микс, вложения в мрежи и междусистемна съгласуваност и така нататък
Тези политики не са изолирани до границите на националните пазари и резултатите от тях бързо се разливат и до останалите страни членки.
Третият е, че през последните две десетилетия административно се дефинират печеливши – ВЕИ и природен газ, и губещи – въглища и нуклеарна сила. Едните получават финансиране и преференции, а другите – не. Затова отново приканвам – преди да стартираме да променяме пазарния модел, дано забележим дали национални и наднационални политики не са довели до изкривявания, да ги отстраним и тогава да мислим по какъв начин да го подобрим.
- Според Варуфакис е цялостна илюзия и умишлена машинация, че цените на електричеството може да се дефинират на конкурентен принцип, когато единствено един електрически кабел стига до нашите домове?
- Мисля, че господин Варуфакис не прави разлика сред производител, мрежови оператор и търговец.
Това е все едно да кажете, че няма конкуренция при автомобилния превоз, тъй като има една автомагистрала или един път; или че няма конкуренция при железопътния превоз, тъй като има една линия; или при въздушния превоз, тъй като самолетите кацат на едно летище.
Мрежовите оператори в електроенергийния бранш, или „ кабела “, както той го назовава, са така наречен натурален монопол, където в никакъв случай не е имало конкуренция, а техните услуги са 100% контролирани. Конкуренцията е при производителите на електрическа сила и при потребителите – тези, които вземат участие на пазарите на едно и дребно. Търговците се конкурират за повече и по-големи консуматори, като оферират по-добри условия, а, с цел да доставят тези условия, самите търговци се конкурират за покупка на допустимо най-евтината електрическа сила. Това е допустимо точно с помощта на пазарния модел, който господин Варуфакис подлага на критика, и който до 2019-2020 година осигуряваше все по-ниска цена на електрическата сила.
- Също по този начин той упреква Урсула Фон дер Лайен, че от новите разпореждания на Европейска комисия ще облагодетелстват още веднъж единствено енергийните олигарси?
- Напротив, предложенията на Европейска комисия са за административно изземване на така наречен свръхпечалби на енергийните компании и връщането на тези средства към потребителите. Уловката е, че до момента в който се предлага европейска скица за налагане на таван на облагите на енергийните компании, няма такова предложение за обезщетителните механизми за потребителите, които могат да се ползват и това е оставено на усмотрението на всяка страна членка. Отделен въпрос е какъв брой добра концепция е към този момент признатият правилник и дали няма по-добри решения.
- На този декор у нас по какъв начин виждате нещата с цената на електричеството преди зимата?
- Цените за бита са закрепени, тъй че не чакам смяната им преди началото на идващия ценови интервал от 1 юли 2023 година Цените на борсата, надлежно за небитовите консуматори, са непредвидими, само че те получават държавна помощ под формата на таван от 250 лева./МВтч, а разликата до пазарната цена се покрива от бюджета. Тази стратегия ще продължи до края на тази година, само че евентуално ще бъде удължена и през идната.
- Европейски Съюз обмисля да се извади от цената на електричеството газовата съставния елемент. Това какъв брой е работещо?
- Все още не е препоръчан явен механизъм за това и другите страни членки имат разнообразни оферти. В средата на този месец би трябвало да имаме повече изясненост.
- Трябва ли енергийният микс да бъде преосмислен в границите на нова енергийна тактика, за която се приказва от много време?
- Енергийната тактика е крайъгълният камък, който от години ни липсва. Трябва да се одобри допустимо най-бързо, само че с изключение на всичко останало, би трябвало да е съответна на актуалните и бъдещите провокации пред енергийния бранш. От основно значение е да не се прави бранш по бранш, а да се приложи повсеместен, еклектичен, холистичен или както желаете го наречете метод, тъй като другите подсектори мощно въздействат един на различен.
- Казвали сте, че в Европейския съюз споделяме общи полезности, само че страдаме самостоятелно. България къде е в това страдалчество?
- По отношение на електрическата сила мъчно можем да кажем, че има съществено страдалчество, откакто беше натрапен таван на цените, а семействата са на контролиран пазар.
Остава отворен въпросът за ликвидните проблеми при търговците, който се подценява още от предходната година.
Докато предишния декември борсовите цени бяха към 400 лева./МВтч, тази година минаха 1000 лева./МВтч. Това естествено води до ликвидни проблеми даже за компании, които са платежоспособни, тъй като фирмите имат ежедневни разноски, издават фактурите в края на месеца, а получават заплащания през идващия месец, т.е. допустимо е да се доближи до разминаване от към два месеца. По различен метод стои въпросът с природния газ у нас, тъй като цената също се усилва, макар че е по-ниска спрямо други страни членки на Европейски Съюз, само че липсват обезщетения за растежа на цените. Още по-големият проблем от растежа на цените е неналичието на каквато и да е изясненост за вероятностите в бранша, разнопосочните изявления на служебното държавно управление и преобладаващата популистка изразителност от разнообразни партии и наблюдаващи.
- В България потреблението на природен газ за произвеждане на електрическа енергия не е толкоз огромно - към 5%. Цената пораства поради тържищата...
- Растящата цена на електрическата сила в България се дължи на увеличеното външно търсене. България е обичаен чист експортьор на електрическа сила за Югоизточна Европа,
само че през тази година следим енергиен недостиг в целия Европейски съюз.
Това докара до смяна в енергийните потоци и увеличени търсене за българския експорт, което усилва и борсовите цени.
- Вие участвате в проучването на гръцкия Институт за енергетика в Югоизточна Европа SEE ENERGY OUTLOOK 2021/2022. Какво се възнамерява там и какви акценти се залагат?
- Основният акцент в проучването е, че обстановката на енергийните пазари се промени през последните няколко години, което естествено би трябвало да докара и до преосмисляне на дълготрайните цели и политиките и ограниченията, посредством които те се реализират. През предходната и тази година следим инстинктивни реакции на енергийните проблеми, само че към момента липсва осъзнаването и вплитането им в енергийната политика. Крайно време е да се разбере, че националните енергийни политики имат въздействие отвън националните граници и методът при правенето им би трябвало да се промени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ