Накъде върви България? Връща ли се обратно в руската орбита?

Накъде върви България? Връща ли се назад в съветската орбита? Тези въпроси задава авторитетният " Зюддойче Цайтунг ", изказвайки паниката, че страната може би прави " кълбо обратно " към Русия. Ето по-важното от обявата.

Авторката Катрин Калвайт разяснява, че служебният кабинет, който би трябвало единствено да управлява държавните каузи до, в действителност е почнал да прави нещо напълно друго. „ На своя глава той стартира да прокарва политическа стратегия, която съгласно мнозина специалисти може да се назова „ кълбо обратно “. Германското издание акцентира, че служебният кабинет е отменил решения на предходното държавно управление, ръководено от Кирил Петков, във връзка с възможни договаряния с „ Газпром “ за доставки на съветски газ.

Обратно в съветската орбита на въздействие?

Според изданието още не ясно дали ще се стигне до договаряния с Москва, само че е симптоматично, че съветската посланичка Митрофанова неотложно е изразила радостната убеденост, че в Русия има подготвеност за доставки, даже и без нов контракт.
Редакцията предлага
В тази връзка влиятелното списание за външна политика „ Foreign Policy “ отбелязва с паника, че България я тласкат назад в „ съветската орбита “. предизвестява, че с сходна преориентация служебният кабинет на процедура връща въздействието на Москва, което той дефинира като нежелано.

„ Зюддойче Цайтунг “ на собствен ред акцентира, че Брюксел доста зорко следи това развиване и напомня, че България, в която съветското въздействие е по традиция изключително мощно, към този момент от години се тресе в спорове. Изтъква се и това, че Кирил Петков неслучайно е показал точно Москва измежду силите, които смъкнаха неговото държавно управление, напуснато от хората на десния популист и шоумен Слави Трифонов.

Според ръководителя на Центъра за демократични тактики в София Даниел Смилов, който „ Зюддойче Цайтунг назовава „ един от най-хубавите познавачи на политическия ландшафт в България “, централна роля за свалянето на реформаторското държавно управление на Петков е изиграл, който постоянно е бил другарски надъхан към Русия.

По думите на политолога, „ откритият флирт за ново доближаване с Кремъл “ се дължи на това, че олигарсите и околните до Русия компании желаят да продължат и отсега нататък своите бизнес връзки. Според Смилов, „ Радев не желае да се отвръща напълно от Европейски Съюз, само че се харесва в ролята на състезател, който, по сходство на Виктор Орбан в Унгария, извлича изгоди и от двете страни с опортюнистична двойна игра сред Брюксел и Москва. “

Българите обезверено се пробват да пресечен пъпната си шнур с Москва

Ако стартира договаряния с „ Газпром “, тя ще бъде втората страна след Унгария, която се откъсва от европейския блок против Путин, разяснява немската медия и обобщава: „ Това не вещае нищо положително за българското общество, което от 1989 година с възходящо обезсърчение се пробва да прекъсне пъпната си шнур с Москва и се бори против свръхмощните олигарси и мафиотските структури в самата страна “.

Цитиран е ръководителят на софийското бюро на немската фондация „ Фридрих Науман “, който твърди, че президентът Радев „ оптимално е торпедирал “ напъните на реформаторското държавно управление на Петков, а непрекъснатите избори внасят измежду хората „ отмалялост от демокрацията “.

Мартин Котè не е огромен оптимист дали и след изборите на 2 октомври в България въобще ще е допустимо да се води градивна политика. Според него е прекомерно евентуално и тези избори да не излъчат устойчиво държавно управление, което, който да прокарва стратегия на президента.