Наивните българи не си дават сметка, че се самоограбват, а

Наивните българи не си дават сметка, че се самоограбват, а още по-лошото е, че това става с общителното подпомагане на страната.

Знаете ли по какъв начин династията Хан се изхитрила да събере пари за дострояването на Великата китайска стена? Вместо да наложи по-сурови налози, измислила играта кено. Тя представлявала асортимент на 10 от 120 йероглифа и по тази причина се счита за прототип на лотарията.

 Няколко епохи по-късно игрите на шанса пристигнали на мода и в Европа, най-много като средство за подкрепяне на бедните и за покриване на належащи градски потребности. Особено публикувани били в земите на днешна Италия, като към 16 век те към този момент имали десетки разновидности. По време на походите си крал Франсоа I се впечатлил толкоз мощно от хитроумния метод за набиране на средства, че побързал да се завърне, с цел да провежда грандиозната Лотария Роял. Тя обаче по никакъв начин не допаднала на французите поради високите цени на билетите, облагата от които отивала непосредствено в кралската хазна.

Виж, британската кралица Елизабет I подходила много по-умно, като хем дала обещание дворът да усвои единствено част от приходите, хем разрешила всеки собственик на талонче да получи премия.

Бумът на сходни игри оттатък океана датира от средата на 18 век, когато в Америка са утвърдени над 200 лотарии. Някои от тях са частни, само че с постъпленията се финансират огромни инфраструктурни планове като канали и мостове, както и построяването на църкви, колежи, университети. Бенджамин Франклин даже провежда лотария за закупуването на оръдия за отбраната на Калифорния; по същия метод при започване на Войната за самостоятелност е оборудвана съвсем цялата колониална войска.

Игрите на шанса, с други думи, не са измислени само за развлечение, а са по-скоро занимателно средство за реализиране на някаква социална цел. Тъкмо в този дух е изискан и царският декрет, с който през 1936 година е учредена Държавната лотария на България. Печелиш – не печелиш, значимото е, че събраните средства ще отидат за обучение, спорт, обществени планове, опазване на здравето и по този начин ще принесат изгода за всички.

Това, несъмнено, не значи, че страната би трябвало да държи монопола върху тези игри, само че сигурно не анулира наложителния й надзор над „ продавачите на вяра “.

В момента обаче се случва тъкмо противоположното и резултатът е налице, към този момент под формата на всеобщо изтрещяване. Хиляди, дори стотици хиляди търкат с оглупял взор „ Златните пирамиди “, още стотици хиляди, в случай че не и милион, трескаво попълнят талони с цифри. Фабриките за благополучие работят на цялостни обороти, с цел да приберат и последните левчета на бедните простаци, които не си дават сметка, че всъщност се самоограбват. И всичко това се случва с общителното подпомагане на страната, която не просто си затваря очите, а поставя нарочни старания зарибяването да добие чудовищни размери.

Впрочем първото изпитание в тази посока беше направено още през 2011 година, когато, под предтекст, че държавната лотария има скромни доходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно, при първия кабинет на Бойко Борисов , влязоха в действие и промени в Закона за хазарта, с които се позволи лотарийни игри да се продават и отвън профилирани пунктове.

Както напомни „ Капитал “ наскоро, афишираната цел беше да се даде късмет на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, заведения за хранене и павилиони. Тогава стартира и смяната на системата за приемане на фишове, с цел да може терминали да се разполагат на всички места.

Почти незабавно по-късно обаче започва и частната „ Национална лотария ”, която в началото се разпространяваше през пунктовете на следения от Васил Божков „ Еврофутбол “. А огромният растеж пристигна през 2013 и 2014 година, когато и „ Национална лотария “, и основаната малко по-късно „ Лотария България “, проникнаха във веригите бензиностанции, огромните хранителни вериги, елементарните хранителни магазини, пощите, „ Лафка “ и така нататък

Така за по-малко от три години частните игри на шанса съумяха стремително да се трансфорат в налична стока, в това число за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да вземат участие единствено пълнолетни лица, на процедура надзор въобще няма. Нещо повече, през пет минути малките екрани бълват клипчета по какъв начин еди кой си от Тутракан или село Голямо Ново спечелил 100 000 лева, което съставлява директна реклама, а въпреки всичко такава е категорично неразрешена.

Не си мислете обаче, че от лотариите не е допустимо да се печели. През предходната година, отново съгласно „ Капитал “, сумарната облага от над 150 млн. лв. е…за частните компании, чийто бизнес към този момент е най-бързорастящият в страната. Както се споделя, честито на печелившите, още повече, че в стремглавия им триумф няма нищо нелегално. Благодарение на страната, билетчетата се продават изцяло легално, което навежда на мисълта, че хазартът ще да се е трансформирал в предпочитан бранш.

Уви, този факт още не е разгласен публично, та да знаем най-малко каква е икономическата тактика на България. И по-важното: има ли въобще такава, в случай, че всеки трети живее под прага на бедността, всеки четвърти незает е младеж, а към 3 милиона и половина са с приходи към 500 лв.? Същите тези хора нямат опция да си намерят работа с по-добро възнаграждение, тъй като не развиват потребни професионални умения, а търкат билетчета.

На тях непрестанно им се внушава, че „ да си оправиш живота “, е задоволителен единствено шанс и те купуват ли, купуват талони с мизерните пенсии и обществени помощи. Някои към този момент са развили и хазартна взаимозависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета.

Огромен разход на сила, с цел да си доставят петминутната тръпка от упованието с следващия „ Зодиак “ или „ Американско бинго “! Колкото по-отчаяни, толкоз по-усърдно ще търкат – това е задачата на циничната интервенция, в която вземат участие непринудено, водени от огромната фантазия на българина да завоюва милиони без да е полагал труд…

Между другото, изследване от март 2016 година откри, че единствено 10% у нас играят за развлечение, до момента в който 40 на 100 имат вяра, че могат да забогатеят само от хазартни игри и никога с деятелност, познания и работа.

Това е ужасяващо, тъй като демонстрира примирие със ориста и отвод от каквито и да е персонални старания. Същото споделят и ужким спечелилите, които се демонстрират щастливи на тв приемника, освен това във време, когато гледат и деца. Иди след това разправяй на дребните, че „ с труд всичко се реализира “, щом Виктория от Елин Пелин споделя: „ Като продавачка в никакъв случай нямаше да спестя за кола и лично жилище “, а Тихомир от Малко Търново им пожелава „ да изпитат тази невероятна страст. “

Иди сетне и да се караш, че са ти бъркали в портмонето, с цел да си купят билет, когато непрекъснато един другояче добър артист ги мами като същи Луцифер: „ Сигурно си мислите, че е невероятно животът ви за един момент да се промени към по-добро? Да сбъднете всичките си фантазии, да пътувате по света? “

Преди 10 години си въобразявахме, че и участието в Европейски Съюз значи бърза облага и автоматизирано оправяне на живота. А огромната подигравка е, че ознаменувахме влизането си с галерия, показана в Европейския парламент под гръмкия надпис „ Великолепието на България “.

Съставена от иманярски находки в частната сбирка на същия Васил Божков , който през днешния ден стои зад „ Националната лотария “, тя в действителност представляваше превъзходна метафора. Показахме се, първо, посредством престъпно добити полезности, които, второ, не са дело на самите българи, и, трето, не принадлежат на българската страна. Великолепие, с което нямаме нищо, но напълно нищичко общо – за разлика от игрите на до болежка познати тарикати, разчитащи на превъзходното ни безумие. До степен да практикуваме самоограбването като народен занаят и от горната страна на всичко да изпитваме неистова наслада от унижението.

  Инфо: www.faktualno.com