10 мита за автомобилите, които шофьори приемат за чиста монета
Наистина ли новата кола е по-добра от остарялата и взема решение ли системата 4х4 проблемите на пътя.
Сред водачите има значително хора, които одобряват за чиста монета дадени изказвания, до момента в който останалите ги смятат за празни приказки. Къде е истината и къде е лъжата, се пробва да изясни изданието AutoRambler, представено от automedia.bg.
Кросоувърите и всъдеходите се обръщат елементарно
Това мнение е необятно публикувано, като даже се показват образци. Един от тях е Ford Explorer, който след прекосяването на гуми Firestone се оказа замесен в сервизна акция поради огромен брой произшествия, при които имаше и доста починали.
Скандална история имаше и към теста на Jeep Grand Cherokee (WK2), който бе извършен от изданието Teknikens Varld. Изводът от него беше, че всъдеходът е съвсем толкоз рисков колкото преобръщането на Mercedes-Benz A-Class при сходно тествания през 1997 година Нещо повече – експерните предложиха никога да не купува Grand Cherokee.
Противниците на SUV-моделите показват като мотив и проби, извършени от Националната организация за сигурност на придвижването в Съединени американски щати, която разгласи за „ евентуално опасни” коли като Cadillac Escalade и Chevrolet Tahoe. В интерес на истината обаче, редица кросоувъри се оправят чудесно с лосовия тест, като измежду тях са Volvo XC90 и Volkswagen Touareg.
Корейските коли са евтини и некачествени
Корените на това изказване са още в 90-те години на предишния век, когато в Европа (б.р. - в тоа число и на българския пазар) попаднаха модели на Hyundai, Kia, Daewoo и SsangYong. Факт е, че като надеждност те отстъпваха доста на немските и японските коли от същия интервал.
Нещата обаче се трансформираха съществено и колите от Корея към този момент сполучливо си съперничат с японските марки, като даже ги превъзхождат в някои случаи. Една от най-важните функции за това изигра и изборът на екип. Например, Петер Шрайер промени изцяло дизайна на марката Kia, което докара до изработката на забележителни коли. Последния от тях е фастбекът Stinger.
Ергономиката и управляемостта на корейските коли също се промени в позитивна посока, като заслуги за това има друго огромно име – Алфред Бирман, който преди да проработи за концерна Hyundai-Kia, беше отпред на BMW M GmbH. Всичко тов, несъмнено, се отрази и на цените на „ корейците”.
Японските коли се създават в Япония
Закупуването на японска кола не значи автоматизирано, че тя е създадена в родината си. Както и емблемата на Ford не прави всеки модел на марката „ американец”. Продукцията на японските марки се сглобява в целия свят, като според от района колите може да се разграничават съществено един от различен.
Ярък образец за това за модели като пикапът и всъдеходът Tundra, както и седанът Avalon, които напълно са ориентирани към пазара в Съединени американски щати, където се и създават. Те нямат нищо общо с колите с десен волан за Япония. Впрочем, същото важи и за Ford, чието европейско поделение най-малко допреди години правеше радикално разнообразни коли от тези в Щатите.
Всички хибриди са мудни
Светът на колите с хибридно задвижване не свършва с Toyota Prius, той е доста по-разнообразен и предлага всевъзможни машини. Някои от тях напряко „ поставят в джоба си” обичайни доста бързи модели с мотори с вътрешно горене.
Такава е „ светата троица на хиперколите”. В нея влизат Porsche 918 Spyder (двигател с вътрешно горене с 616 к.с. и два електромотора с общо 283 к.с.), който дълго време беше най-бързият автомобил на „ Нюрбургринг”, Ferrari LaFerrari (963 к.с.) и McLaren P1 ( 916 л.с.). Внимание заслужава и Honda/Acura NSX, чийто силов елемент генерира 581 к.с. и оставя за себе си даже спортния байк Honda CBR1000RR Fireblade.
Задвижването 4х4 постоянно оказва помощ на мокра настилка
Да, ще помогне, само че единствено в избрани обстановки. Мнозина обаче смятат, че съществуването на AWD взема решение всички проблеми. И надлежно в един миг се сблъскват със суровата действителност, от която излиза наяве, че неналичието на опит и привички при шофирането може да има тежки последици.
Задвижването на четирите колела е огромен асистент, само че единствено при адвекватни и грамотни дейности от страна на лидера. Той поволява на водача да се усеща по убеден в някои обстановки, само че от време на време това се трансформира в чувство за всемогъщие на пътя. А прекосяването на границата е доста елементарно и когато помощта от електрониката и трансмисията завърши, идва ред на физическите закони. Те нормално водят до излизане от траекторията на придвижване.
Като цяло казусът не е в механиката, а в главата на лидера. Който не има вяра, дано влезе в YouTube, където има клипове, в които се виждат всъдеходни машини, преобръщащи се освен на влажен, само че и на изсъхнал асфалт. Така че техниката може да е съвършена, само че в случай че акълът на водача не си е на мястото, избавление няма.
Новата кола постоянно по-добра от остарялата
Тук спор не би трябвало да има, защото новият артикул си е нов, до момента в който при остарелия съвсем постоянно се появяват проблеми. Само че и тук въпросът може да провокира полемики. На първо място, значимо е по какъв начин се поддържа даден автомобил, защото има коли единствено на няколко месеца, които към този момент са съществено повредени, както и такива на 20 години, които са в идеално положение.
На второ място – при пазаруването на кола от автосалона, клиентът постоянно заплаща повече, тъй като може да си купи същия модел с дребен пробег и в чудесно положение. Този автомобил е изгубил малко от цената си, само че още е в гаранция.
И трето – не всички нови коли могат да се похвалят, че нямат никакви проблеми. Някои от тях даже „ боледуват” още от раждането си, като измежду тези тези заболявания се срещат даже проблеми с съществени елементи. При това става дума за модели на именити производители.
Премиум-моделите са по-качествени от бюджетните
Производителите на премиум-автомобили интензивно завладяват всяка допустима ниша на пазара, като пускат даже нетипични за марката си модели. Те навлизат в сегменти, в които се борят компактни коли, а това от време на време води до спад на качеството.
Това, да вземем за пример, визира качеството на материалите, употребявани за интериора, както и някои недостатъци на лаковото покритие. В същото време производителите на по-масови и по-евтини коли не стоят на едно място и оферират артикули, които вършат усещане с вниманието към детайлите, положителната направа и качествените материали.
LED-фаровете постоянно светят по-добре от халогените
Светодиодите са финален вик на модаса, като изместват старите хологени. Това би трябвало да одначава, че са по-добри. Със сигурност е по този начин при комплицираната матрична опткика, която свети далеко и може, да вземем за пример, да реалокира лъча по този начин, че да не заслепява идващия отсреща лидер.
При по-простите светодиоди обаче нещата са разнообразни и от време на време LED-фаровете светят даже по-зле от халогените. Това се отнася най-много да по-евтините модели, при които лъчът осветява добре пространството напред, само че не и пред самата кола. Все отново, не може на се регистрира, че LED-овете имат съществено приемущество, така тато спектърът им е по-близък до този на дневната светлина. Това кара водача да се напряга по-малко и надлежно прави пътуването по-безопасно.
Масло то на автоматика не би трябвало да се сменя
Над този мит може умерено да се посмеем, само че е реалност, че има водачи, които не престават да имат вяра в него. Специалните течности не могат да живеят постоянно, без значение дали става дума за масло в мотора, спирачната течност или маслото в автоматизираната скоростна кутия. Лъжа е, че течността е по този начин направена, че да изкара колкото самия автомобил. Който не има вяра, дано ревизира инструкции да потребление на скоростните кутии ZF и Aisin, написани от двата производителя.
Ако някой го мързи, да прочете, ето какво е написано в уеб страницата zf.com: " ZF Services recommends changing the transmission oil after 80 000 to 120 000 kilometers or eight years to prevent premature wear " (Сервизът на ZF предлага промяна на масло на скоростна кутия след сред 80 000 и 120 000 км пробег или след 8 години, с цел да се предотврати износването). От Aisin на собствен ред предлагат да се следи положението на маслото, като то би трябвало да се сменя даже след 20 000 км пробег, в случай че е потъмняло.
Като цяло интервалът зависи значително от изискванията на употреба. Ако колата се кара в градски условия, то промяната може да се наложи даже на 30 000-40 000 км. Тя е наложителна освен за общоприети автоматизирани скоростни кутии, само че и за вариаторите.
Двигател ят V6 не може да е по-мощен от V8
При обособените производители нормално нещата нормално са такива – модификациите с 8-цилиндрови мотори са по-силни от тези с 6 цилиндъра. Например, топ-версията Mercedes-AMG E 63 S 4Matic разчита на би-турбо V8 мотор с мощ 571-612 к.с. В същото време обаче Ford предлага своя суперкола GT с 3,5-литров V6 с 647 к.с., които не са по силите на доста V8 мотори.
В историята има редица случаи, при които „ шестаците” преобладават. Например, при започване на 80-те години коли като Buick Grand National и GNX, GMC Typhoon и Syclone, а също по този начин Ford Mustang SVO и разнообразни Chrysler/Dodge, оборудвани с 6-цилиндрови мотори напряко издухват от пътя моделите с атмосферни V8.
Сред водачите има значително хора, които одобряват за чиста монета дадени изказвания, до момента в който останалите ги смятат за празни приказки. Къде е истината и къде е лъжата, се пробва да изясни изданието AutoRambler, представено от automedia.bg.
Кросоувърите и всъдеходите се обръщат елементарно
Това мнение е необятно публикувано, като даже се показват образци. Един от тях е Ford Explorer, който след прекосяването на гуми Firestone се оказа замесен в сервизна акция поради огромен брой произшествия, при които имаше и доста починали.
Скандална история имаше и към теста на Jeep Grand Cherokee (WK2), който бе извършен от изданието Teknikens Varld. Изводът от него беше, че всъдеходът е съвсем толкоз рисков колкото преобръщането на Mercedes-Benz A-Class при сходно тествания през 1997 година Нещо повече – експерните предложиха никога да не купува Grand Cherokee.
Противниците на SUV-моделите показват като мотив и проби, извършени от Националната организация за сигурност на придвижването в Съединени американски щати, която разгласи за „ евентуално опасни” коли като Cadillac Escalade и Chevrolet Tahoe. В интерес на истината обаче, редица кросоувъри се оправят чудесно с лосовия тест, като измежду тях са Volvo XC90 и Volkswagen Touareg.
Корейските коли са евтини и некачествени
Корените на това изказване са още в 90-те години на предишния век, когато в Европа (б.р. - в тоа число и на българския пазар) попаднаха модели на Hyundai, Kia, Daewoo и SsangYong. Факт е, че като надеждност те отстъпваха доста на немските и японските коли от същия интервал.
Нещата обаче се трансформираха съществено и колите от Корея към този момент сполучливо си съперничат с японските марки, като даже ги превъзхождат в някои случаи. Една от най-важните функции за това изигра и изборът на екип. Например, Петер Шрайер промени изцяло дизайна на марката Kia, което докара до изработката на забележителни коли. Последния от тях е фастбекът Stinger.
Ергономиката и управляемостта на корейските коли също се промени в позитивна посока, като заслуги за това има друго огромно име – Алфред Бирман, който преди да проработи за концерна Hyundai-Kia, беше отпред на BMW M GmbH. Всичко тов, несъмнено, се отрази и на цените на „ корейците”.
Японските коли се създават в Япония
Закупуването на японска кола не значи автоматизирано, че тя е създадена в родината си. Както и емблемата на Ford не прави всеки модел на марката „ американец”. Продукцията на японските марки се сглобява в целия свят, като според от района колите може да се разграничават съществено един от различен.
Ярък образец за това за модели като пикапът и всъдеходът Tundra, както и седанът Avalon, които напълно са ориентирани към пазара в Съединени американски щати, където се и създават. Те нямат нищо общо с колите с десен волан за Япония. Впрочем, същото важи и за Ford, чието европейско поделение най-малко допреди години правеше радикално разнообразни коли от тези в Щатите.
Всички хибриди са мудни
Светът на колите с хибридно задвижване не свършва с Toyota Prius, той е доста по-разнообразен и предлага всевъзможни машини. Някои от тях напряко „ поставят в джоба си” обичайни доста бързи модели с мотори с вътрешно горене.
Такава е „ светата троица на хиперколите”. В нея влизат Porsche 918 Spyder (двигател с вътрешно горене с 616 к.с. и два електромотора с общо 283 к.с.), който дълго време беше най-бързият автомобил на „ Нюрбургринг”, Ferrari LaFerrari (963 к.с.) и McLaren P1 ( 916 л.с.). Внимание заслужава и Honda/Acura NSX, чийто силов елемент генерира 581 к.с. и оставя за себе си даже спортния байк Honda CBR1000RR Fireblade.
Задвижването 4х4 постоянно оказва помощ на мокра настилка
Да, ще помогне, само че единствено в избрани обстановки. Мнозина обаче смятат, че съществуването на AWD взема решение всички проблеми. И надлежно в един миг се сблъскват със суровата действителност, от която излиза наяве, че неналичието на опит и привички при шофирането може да има тежки последици.
Задвижването на четирите колела е огромен асистент, само че единствено при адвекватни и грамотни дейности от страна на лидера. Той поволява на водача да се усеща по убеден в някои обстановки, само че от време на време това се трансформира в чувство за всемогъщие на пътя. А прекосяването на границата е доста елементарно и когато помощта от електрониката и трансмисията завърши, идва ред на физическите закони. Те нормално водят до излизане от траекторията на придвижване.
Като цяло казусът не е в механиката, а в главата на лидера. Който не има вяра, дано влезе в YouTube, където има клипове, в които се виждат всъдеходни машини, преобръщащи се освен на влажен, само че и на изсъхнал асфалт. Така че техниката може да е съвършена, само че в случай че акълът на водача не си е на мястото, избавление няма.
Новата кола постоянно по-добра от остарялата
Тук спор не би трябвало да има, защото новият артикул си е нов, до момента в който при остарелия съвсем постоянно се появяват проблеми. Само че и тук въпросът може да провокира полемики. На първо място, значимо е по какъв начин се поддържа даден автомобил, защото има коли единствено на няколко месеца, които към този момент са съществено повредени, както и такива на 20 години, които са в идеално положение.
На второ място – при пазаруването на кола от автосалона, клиентът постоянно заплаща повече, тъй като може да си купи същия модел с дребен пробег и в чудесно положение. Този автомобил е изгубил малко от цената си, само че още е в гаранция.
И трето – не всички нови коли могат да се похвалят, че нямат никакви проблеми. Някои от тях даже „ боледуват” още от раждането си, като измежду тези тези заболявания се срещат даже проблеми с съществени елементи. При това става дума за модели на именити производители.
Премиум-моделите са по-качествени от бюджетните
Производителите на премиум-автомобили интензивно завладяват всяка допустима ниша на пазара, като пускат даже нетипични за марката си модели. Те навлизат в сегменти, в които се борят компактни коли, а това от време на време води до спад на качеството.
Това, да вземем за пример, визира качеството на материалите, употребявани за интериора, както и някои недостатъци на лаковото покритие. В същото време производителите на по-масови и по-евтини коли не стоят на едно място и оферират артикули, които вършат усещане с вниманието към детайлите, положителната направа и качествените материали.
LED-фаровете постоянно светят по-добре от халогените
Светодиодите са финален вик на модаса, като изместват старите хологени. Това би трябвало да одначава, че са по-добри. Със сигурност е по този начин при комплицираната матрична опткика, която свети далеко и може, да вземем за пример, да реалокира лъча по този начин, че да не заслепява идващия отсреща лидер.
При по-простите светодиоди обаче нещата са разнообразни и от време на време LED-фаровете светят даже по-зле от халогените. Това се отнася най-много да по-евтините модели, при които лъчът осветява добре пространството напред, само че не и пред самата кола. Все отново, не може на се регистрира, че LED-овете имат съществено приемущество, така тато спектърът им е по-близък до този на дневната светлина. Това кара водача да се напряга по-малко и надлежно прави пътуването по-безопасно.
Масло то на автоматика не би трябвало да се сменя
Над този мит може умерено да се посмеем, само че е реалност, че има водачи, които не престават да имат вяра в него. Специалните течности не могат да живеят постоянно, без значение дали става дума за масло в мотора, спирачната течност или маслото в автоматизираната скоростна кутия. Лъжа е, че течността е по този начин направена, че да изкара колкото самия автомобил. Който не има вяра, дано ревизира инструкции да потребление на скоростните кутии ZF и Aisin, написани от двата производителя.
Ако някой го мързи, да прочете, ето какво е написано в уеб страницата zf.com: " ZF Services recommends changing the transmission oil after 80 000 to 120 000 kilometers or eight years to prevent premature wear " (Сервизът на ZF предлага промяна на масло на скоростна кутия след сред 80 000 и 120 000 км пробег или след 8 години, с цел да се предотврати износването). От Aisin на собствен ред предлагат да се следи положението на маслото, като то би трябвало да се сменя даже след 20 000 км пробег, в случай че е потъмняло.
Като цяло интервалът зависи значително от изискванията на употреба. Ако колата се кара в градски условия, то промяната може да се наложи даже на 30 000-40 000 км. Тя е наложителна освен за общоприети автоматизирани скоростни кутии, само че и за вариаторите.
Двигател ят V6 не може да е по-мощен от V8
При обособените производители нормално нещата нормално са такива – модификациите с 8-цилиндрови мотори са по-силни от тези с 6 цилиндъра. Например, топ-версията Mercedes-AMG E 63 S 4Matic разчита на би-турбо V8 мотор с мощ 571-612 к.с. В същото време обаче Ford предлага своя суперкола GT с 3,5-литров V6 с 647 к.с., които не са по силите на доста V8 мотори.
В историята има редица случаи, при които „ шестаците” преобладават. Например, при започване на 80-те години коли като Buick Grand National и GNX, GMC Typhoon и Syclone, а също по този начин Ford Mustang SVO и разнообразни Chrysler/Dodge, оборудвани с 6-цилиндрови мотори напряко издухват от пътя моделите с атмосферни V8.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ