Находка на костен рогов ствол на рог на възрастен тур,

Находка на костен рогов дънер на рог на възрастен тур, датирана съгласно археолозите от втората половина на 17 в. до първата половина на 18 в., е открита в центъра на София.

Това оповестяват от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките (НПМ-БАН), предава Българска телеграфна агенция.

Тя е изкопана дружно с други костни остатъци от домашни и диви животни при избавителни археологически разкопки на ул. "Екзарх Йосиф " 35, от екип под управлението на Полина Стоянова от Регионалния исторически музей в София през 2020 година По-късно тези материали са проучени от проф. д.б.н. Златозар Боев от НПМ-БАН, а малко известие е оповестено неотдавна в профилираното научно издание "Линкс ", издавано в Прага.

Находката е изкопана от 5,37 м. дълбочина от късно-средновековни отсрочения от втората половина на 17 в. до първата половина на 18 в., съгласно археологическото датиране. Тя съставлява основата на костен рогов дънер на десния рог на възрастен субект, който по метричните си индикатори заема междинно състояние сред мъжки и женски образец.

Досегашните археологическите данни от България демонстрират, че турът е просъществувал в страната докъм 16 - 17 в. В Преславския Балкан е оживял най-малко до 16 в., а новите данни сочат, че до 16 - 18 в. към момента се е срещал и в полите на планините към Софийската долина. В самата София наличието на тура към този момент е било потвърдено от проф. Боев в две залежи - Форума на Сердика и Северна укрепителна стена на Сердика.

Според учения, макар че наподобява изненадващо в планините на Балканите, турът да е оживял най-малко до втората половина на 17 в., това напълно не е невероятно. По това време тази част от Балканите и всички български земи са под властта на Османската империя. София е бил дребен град, доста по-малък от тогавашните Филибе (Пловдив) и Русчук (Русе). Планините към Софийската долина към момента са били добре залесени. Масовото им обезлесяване е почнало при започване на 19 век, когато възходящото население имало потребност от дървен материал за индустрията и строителството. Тогава почнал и всеобщият дърводобив в района. Гъстите гори са били опустошавани и за по-лесното гонене на българските хайдути от османските сили.

Гъстите гори сред София и Сливница са били известни през Средновековието като Silva Magna Bulgarica (Велика българска гора). В по-широк смисъл името е употребявано за някогашните "български " гори сред днешния Белград в Сърбия и Ихтиман в България. Тази планинска част на страната не е била плътно обитаема и е евентуално някои от последните турове в Централните Балкани да са оживели век по-дълго от "официално " известната дата на цялостното изгубване на типа в дивата природа (1627 г.) в Централна Европа (Северна Полша), съгласно откривателите.