Руското нахлуване подлага на изпитание икономическата устойчивост на ЕС
Нахлуването на Русия в Украйна сложи нови провокации, тъкмо когато Съюзът се възстановяваше от икономическите последствия от пандемията. Като упражнява спомагателен напън за повишение на цените на суровините, предизвиквайки нови разстройства в доставките и възходяща неустановеност, войната задълбочи съществуващите преди този момент проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят. Това накара Европейската комисия да преразгледа вероятностите за растежа в Европейски Съюз, като ги занижи, до момента в който тези за инфлацията трябваше да бъдат нараснали.
Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз се чака да остане позитивен през прогнозния интервал с помощта на комбинирания резултат от повдигането на ограничаващите ограничения и мощните дейности на политиката, подхванати в поддръжка на растежа по време на пандемията. По-конкретно, отварянето след пандемията на услугите с интензивно потребление на контакти, мощният и към момента подобряващ се пазар на труда, по-слабото струпване на спестявания и фискалните ограничения за компенсиране на възходящите цени на силата се чака да подкрепят частното ползване. Очаква се вложенията да се възползват от цялостното задействане на Механизма за възобновяване и устойчивост и от осъществяването на съпътстващата го стратегия за промени.
Растежът на действителния Брутният вътрешен продукт както в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната, в този момент се чака да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г. По отношение на България прогнозата е за нарастване на действителния Брутният вътрешен продукт с 2,1% през 2022 година и 3,1% през 2023г.
От началото на 2021 г. инфлацията набира скорост. За Европейски Съюз се чака инфлацията да нарасне от 2,9 % през 2021 г. на 6,8 % през 2022 г. и да спадне до 3,2 % през 2023 г. В България се чака инфлацията да доближи 11,9% през 2022 година, след което да намалее на 5% през 2023 година
Очаква се нивата на безработица да продължат да понижават — до 6,7 % през тази година и 6,5 % през 2023 г. в Европейски Съюз, като за България прогнозата е от 5,4% през 2022 година и 5,3% през 2023 г.
Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз се чака да остане позитивен през прогнозния интервал с помощта на комбинирания резултат от повдигането на ограничаващите ограничения и мощните дейности на политиката, подхванати в поддръжка на растежа по време на пандемията. По-конкретно, отварянето след пандемията на услугите с интензивно потребление на контакти, мощният и към момента подобряващ се пазар на труда, по-слабото струпване на спестявания и фискалните ограничения за компенсиране на възходящите цени на силата се чака да подкрепят частното ползване. Очаква се вложенията да се възползват от цялостното задействане на Механизма за възобновяване и устойчивост и от осъществяването на съпътстващата го стратегия за промени.
Растежът на действителния Брутният вътрешен продукт както в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната, в този момент се чака да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г. По отношение на България прогнозата е за нарастване на действителния Брутният вътрешен продукт с 2,1% през 2022 година и 3,1% през 2023г.
От началото на 2021 г. инфлацията набира скорост. За Европейски Съюз се чака инфлацията да нарасне от 2,9 % през 2021 г. на 6,8 % през 2022 г. и да спадне до 3,2 % през 2023 г. В България се чака инфлацията да доближи 11,9% през 2022 година, след което да намалее на 5% през 2023 година
Очаква се нивата на безработица да продължат да понижават — до 6,7 % през тази година и 6,5 % през 2023 г. в Европейски Съюз, като за България прогнозата е от 5,4% през 2022 година и 5,3% през 2023 г.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ