Какво се крие зад позите на руските наемници на Балканите?
Нахлуването на Русия в Украйна докара до злополука за дългогодишните връзки на Москва с Европа. За няколко месеца Русия значително загуби достъп до снабдители на вносна технология и пазари за своя енергиен експорт, чието определяне лиши десетилетия. Тази изолираност нанесе сериозен удар върху вероятностите за развиване на страната, само че в това време значи, че има доста малко останали ограничавания за разрушителната тактичност, която Москва е подготвена да приложи против европейските си съперници, написа Максим Саморуков за Фондация Карнеги за интернационален мир.
В рамките на Европа Западните Балкани наподобяват изключително уязвими от възходящия вкус на Москва да провокира раздори. Тлеещите етнически спорове в района, историческата непосредственост с Русия и неприязънта към Запада наподобява ги вършат идеална площадка за Кремъл. Следователно не е изненадващо, че Западът беше угрижен, когато през ноември 2022 година се появиха първите известия, че скандалната съветска частна военна компания Вагнер възнамерява да разшири активността си на Балканите.
Сръбското държавно управление даде обещание да постави завършек на наличието на Вагнер в страната, само че не съумя да го направи изцяло: сръбски доброволци към момента са забелязвани да се бият за Русия в Украйна, до момента в който вкъщи сръбските радикали носят отличителни знаци на Вагнер на националистически манифестации, които нормално прерастват в принуждение. Ръководството на Косово упрекна Вагнер в подготовка на провокации в обитаемата със сърби северна част на страната, а чиновници по сигурността в Босна и Херцеговина настояват, че представители на Вагнер са участвали на националистически тържества в босненско-сръбския район на страната, Република Сръбска.
Все отново балканските водачи са известни с това, че преувеличават, с цел да задоволят личните си цели и малко от изказванията им могат да се одобряват за чиста монета. Няма подозрение, че съветският режим и в частност Вагнер взаимодействат постоянно с разнообразни балкански радикали. По-малко ясна е способността им да употребяват тези постоянно повърхностни връзки, с цел да реализиран нещо свястно. С всички ограничавания, наложени на Русия от нейната злощастна война против Украйна, в това число възходящата й взаимозависимост от локални сътрудници по балканските въпроси, работата на Москва и Вагнер ще бъде прекъсната, в случай че изберат опит да дестабилизират район, толкоз мощно подвластен от Запада.
Разсейване на Запада
Руските цели в Западните Балкани не са се трансформирали доста през последните години. Русия в никакъв случай не е възнамерявала да въвлича района в ръководените от Москва интеграционни структури, виждайки го като прекомерно далечен и надълбоко интегриран с Европейския съюз. Вместо това Русия се стреми да манипулира връзките си с Балканите, с цел да отвлече ресурсите и вниманието на Запада от постсъветското пространство, което Кремъл преглежда като сфера на въздействие на Русия.
Логиката е ясна: до момента в който интеграцията на страните от Западните Балкани в евроатлантическите институции остава незавършена, Западът няма да е податлив да се отдалечи и да предложи участие в НАТО и Европейски Съюз на Грузия, Молдова и Украйна. По този метод Москва би трябвало да държи Запада обхванат от балканските каузи, като забавя уреждането на локалните спорове, предизвиква междуетническата настървеност и предизвиква антизападните и проруските настроения, които са обичайно мощни в района.
Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година единствено усили спешността на тези цели. Вместо бързата победа, която очакваше, Русия затъна в широкомащабна война на безсилие, която гълтам ресурсите на страната и унищожава интернационалното й въздействие. Инвазията сплоти и Запада, мобилизирайки го в поддръжка на Украйна против експанзията. Това кара Кремъл да има вяра, че елементарно може да завоюва войната, в случай че Западът се умори да поддържа Украйна и се разсейва от други въпроси.
Вечно нестабилните Западни Балкани, заобиколени от страни от Европейски Съюз, наподобява имат всички съставки да се трансфорат в такова разпръскване. Бруталната война на Русия против Украйна не съумя да направи балканските водачи по-конструктивни пред лицето на рецесията, до момента в който известността на Русия измежду доста локални поданици остана значително невредима. Напротив, балканските общества са склонни да интерпретират руско-украинската война през призмата на личния си опит в югославските войни от 90-те години на предишния век, съживявайки старите си обиди към Запада.
В резултат на това Западните Балкани показват едно от най-високите равнища на поддръжка за политиката на Русия в света. В Сърбия изследванията на публичното мнение демонстрират, че 63 % от сърбите упрекват Запада за експлоадирането на войната, до момента в който 66 % към момента считат Русия за другар на Сърбия. В Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина 52 % от интервюираните декларират, че поддържат съветската експанзия против Украйна. В Черна гора 37 % са признали, че имат позитивно мнение за съветския президент Владимир Путин в изследване, извършено през януари 2023 година
Не по-малко притеснителен е фактът, че проруските политици в района не се пробват да прикрият недоволството си от възобновените старания на Запада да докара балканските спорове до дефинитивно позволение. Много от тях имат персонални ползи да поддържат районните разногласия да кипят, защото това ги облагодетелства политически и финансово. Тази действителност основава изкушението за Кремъл да подклажда напрежението в района, тъй че то да излезе отвън надзор и тук са потребни от дълго време откритите връзки сред съветските и балканските паравоенни формирования.
Вагнер на Балканите
Сътрудничеството сред съветските и балканските паравоенни формирования има дълга история. Стотици съветски доброволци се бият паралелно със сърбите по време на войните в Югославия през 90-те години. През 2010 година сръбските доброволци отвърнаха със същото, като се причислиха към съветските редици в Донбас и Сирия.
През последните години не липсваха известия, че Москва култивира балкански паравоенни групи, с цел да саботира интеграцията на района със западните институции. През 2016 година чиновници на съветското разузнаване в съдействие със сръбски радикали направиха несполучлив държавен прелом в Черна гора в опит да попречат на страната да се причисли към НАТО. През 2018 година Русия беше упрекната в образование на паравоенни формирования за националистическия водач на босненските сърби Милорад Додик, а отчетите бяха доказани от министъра на сигурността на Босна и Херцеговина. В Сърбия радикали с известни връзки с Русия провеждат националистически митинги всякога, когато сръбското управление ускори разговора с Косово: последните сбивания с полицията се състояха този февруари.
Руската Вагнер също не е новодошла в Западните Балкани. Под натиска на Запада сръбското държавно управление разгласи доброволчеството за присъединяване в задгранични спорове като закононарушение през 2015 година, само че това не попречи на сърбите да се причислят към съветската наемна компания. През 2017 година сърбин беше наказан за стълкновение в редиците на Вагнер, до момента в който различен сръбски наемник, воюващ за Вагнер, беше погубен в Сирия. Ветерани от Вагнер са говорили за сърби, заемащи относително високи позиции в компанията.
В края на 2022 година връзките на Вагнер с Балканите бяха в интернационалните заглавия, когато двама сръбски радикали посетиха централата на компанията в Санкт Петербург, което провокира опасения, че Вагнер има намерение да отвори офис за набиране на личен състав в Сърбия. Тези страхове бяха в допълнение подхранвани от публикация, рекламираща работата с Вагнер, оповестена от RT Balkan, неотдавна основан сръбски клон на съветския агитационен холдинг RT.
Президентът на Сърбия Александър Вучич и ръководителят на Вагнер Евгений Пригожин неведнъж са заявявали, че наемническата компания няма наличие в Сърбия. Но Вагнер от ден на ден става част от локалния политически пейзаж, въпреки и непряко. През януари 2023 година в Белград се появи стенна живопис в чест на Вагнер. През февруари един от двамата радикали, посетили съветския офис на компанията, беше открит измежду бунтовниците, арестувани за сборичкване с полицията по време на митинги против Косово пред постройката на сръбското президентство. През март хора с отличителни знаци на Вагнер бяха видяни на националистически манифестации против готовността на Вучич да продължи договарянията с Косово.
И въпреки всичко е подозрително, че или съветският режим като цяло, или съответно Вагнер разполагат с задоволително въздействие или запаси, с цел да могат да трансфорат тази сплашваща поза в значима смяна в обстановката със сигурността в Западните Балкани.
Бариери и ограничавания
Доказателствата за съдействие сред съветските и балканските паравоенни формирования може да са обширни, само че те просто разкриват активността на дребни маргинални групи със слаба организация и малко членове. Движението " Народен патрул " да вземем за пример, чиито представители посетиха офиса на Вагнер в Санкт Петербург, на процедура е тайфа улични бандити, известни с побоя на азиатски имигранти по улиците на Белград. Напоследък придвижването се причисли към по-утвърдени ултрадесни обединения в организирането на антикосовски митинги, само че митингите, които организират сами, нормално събират към стотина протестиращи.
Руските държавни медии тръбят за наличието на сръбски доброволци, воюващи за Русия в Украйна, с цел да потвърдят, че Москва надалеч не е изолирана в интернационален проект, само че съгласно реалистични оценки броят на такива бойци е най-вече няколко десетки. Сръбският възторг за доброволчество за Русия е засенчен от вероятността за следващо правосъдно гонене вкъщи: над тридесет сръбски жители са наказани за присъединяване в непознати спорове, откогато това беше криминализирано през 2015 година
Освен това войната против Украйна накара редиците на Вагнер да набъбнат до няколко десетки хиляди и няма смисъл компанията да се натоварва с правните, финансовите и логистичните компликации на систематичното набиране на личен състав в дребни балкански страни. Предлагането на евентуални наемници е безпределно по-широко и доста по-евтино в Русия и нейните постсъветски съседи. Средата там също е доста по-разрешаваща, в сравнение с в страните-кандидатки за Европейски Съюз, които или си сътрудничат тясно с НАТО, или към този момент са се включили към него.
Не би трябвало да се преувеличава и способността на съветските сътрудници да се ориентират в балканския под земята свят. Процесът, който последва несполучливия опит за държавен прелом в Черна гора през 2016 година, разкри очевидни пропуски в работата и образованието на съветските разследващи служби в района.
Руските уредници на черногорския скрит план заобиколиха ареста, само че във всяко друго отношение аферата беше извършена толкоз неприятно, че беше допустимо да се откри тяхната идентичност и работа в съветското Военно разследващо ръководство, да се запишат телефонните им диалози със сръбски наемници и да се снимат срещите им в Белград. Също по този начин стана ясно, че на съветските сътрудници им липсваха знания по локалните езици и престъпната сцена, което ги накара да наемат разбъркан наръч от несъответствуващи лица, които оповестиха за заговора на черногорските управляващи няколко дни преди да бъде сбъднат.
Местни противници
Слабото схващане на балканските действителности от страна на Русия и нейното едва наличие на място повдигат въпроси по отношение на степента, в която Вагнер и другите структури на Москва са способни да манипулират проруските ултрадесни в Западните Балкани, изключително в случай че техният дневен ред се отклонява от този на локалните мъже с въздействие. Сръбските радикали са доста лоялни и Москва е единствено един от центровете, от които те се управляват. Те се възползват от опцията да посетят Русия или да се снимат с съветски хардлайнери. Но също по този начин осъзнават, че Москва е надалеч и има други цели, а личното им благоденствие зависи от благосклонността на локалните управляващи.
Условията, които са основни за балканските ултрадесни обединения - приемливост от страна на службите за сигурност, достъп до главните медии и финансиране и, в случай че имат шанс, даже регистрация за присъединяване в избори - зависят не от Русия, а от положителната воля на техните настойници в локални държавни структури. Това важи изключително за Сърбия, където самият президент Вучич произлиза от ултранационалистически кръгове и познава от първа ръка вътрешното действие на сенчестия балкански ъндърграунд от радикали, футболни почитатели и проведена престъпност. Този свят в доста връзки се опълчва на пост-югославските национални граници, с влакна, минаващи от Белград до сръбските общности в Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина.
По време на своето десетилетие на власт Вучич усъвършенства изкуството да манипулира проруските десни в своя изгода, употребявайки както тоягата на гонене, по този начин и моркова на доходоносни назначения във вътрешната политика. У дома подбуждането на радикалите прави личния шовинизъм на Вучич да наподобява сдържан. На интернационалната сцена това му разрешава да се показа като единствения благонадежден човек в бъркотията на балканската политика: незаместим за Запада, даже в случай че методите му от време на време не дават отговор на западните стандарти.
Москва мъчно може да съперничи на Вучич в тази област. Тя може да се показва за всесилен стопанин на балканските радикали, само че на процедура нейното наличие в района значително зависи от съдействието с Вучич и по-слаби локални водачи като Додик. Засега те се схващат добре, защото и двете страни се стремят да запазят районните спорове неразрешени. Но в случай че Москва избере неконтролирана ескалация, тя няма да откри поддръжка измежду балканските си сътрудници, които са удовлетворени от статуквото и не желаят да го заплашват прекалено. Неотдавнашната зимна рецесия сред Сърбия и Косово беше образец за това. Москва ревниво поддържа Белград в ескалацията на напрежението, само че трябваше да приключи обидите си незабавно щом Вучич реши, че е назрял моментът за отстъпки в договарянията с Прищина.
Контролът на Вучич и Додик върху балканската ултрадесница никога не е безспорен, само че сигурно е по-голям от този на Москва. А видимо проруски балканските водачи най-вероятно ще устоят на всевъзможни съветски интриги, които заплашват тяхното политическо или финансово благоденствие.
И най-после, има западни военни задачи, ситуирани в двете фокусни точки на напрежението в Западните Балкани: EUFOR на Европейски Съюз в Босна и Херцеговина и KFOR на НАТО в Косово. Първата неотдавна беше увеличена до 1100 бойци, до момента в който втората наброява 4000. През последните години и двете демонстрираха, че са способни, както и бързи да реагират на назряващи рецесии. Като се има поради непрекъснатото им наличие в района, мъчно е да си представим по какъв начин напрегнатото опълчване в Босна и Херцеговина или Северно Косово може да ескалира в широкомащабно принуждение, даже в случай че Вагнер или други съветски подставени лица съумеят да извършат огромна провокация там.
Войната против Украйна подхрани апетита на Русия за външнополитически авантюризъм и я направи доста по-склонна да прибягва до принуждение в гонене на задачите си. Но също по този начин сложи ресурсите на страната под съществено напрежение. Точно в този момент Москва към този момент се бори да извърши съществуващите си военни задължения в чужбина: било то мироопазване в Нагорни Карабах, поддръжка на режима на Башар Асад в Сирия или разрешаване на жестоки гранични разногласия сред нейните централноазиатски съдружници. И даже Вагнер, с цялата си интернационална популярност, не е магическа пръчица за тези компликации.
Като се има поради какъв брой усърдно Украйна засенчи всички останали цели на съветската външна политика, наподобява малко евентуално Москва да се впусне в друго рисково начинание с неразбираеми вероятности на Западните Балкани. Деградацията на процеса на взимане на решения в Кремъл и възходящата автономност на насилствени квази-частни предприятия като Вагнер усилват риска от неточности и некоординирани, зле премислени дейности. Но макар разрешителния тип на Западните Балкани, това не е районът, който е най-вероятно да се изправи пред тази заплаха. Докато Западът има мощно наличие в региона на сигурността и локалните водачи се придържат към преимуществата на статуквото, евентуалните опити на Москва за дестабилизация надали ще доведат до резултати.
В рамките на Европа Западните Балкани наподобяват изключително уязвими от възходящия вкус на Москва да провокира раздори. Тлеещите етнически спорове в района, историческата непосредственост с Русия и неприязънта към Запада наподобява ги вършат идеална площадка за Кремъл. Следователно не е изненадващо, че Западът беше угрижен, когато през ноември 2022 година се появиха първите известия, че скандалната съветска частна военна компания Вагнер възнамерява да разшири активността си на Балканите.
Сръбското държавно управление даде обещание да постави завършек на наличието на Вагнер в страната, само че не съумя да го направи изцяло: сръбски доброволци към момента са забелязвани да се бият за Русия в Украйна, до момента в който вкъщи сръбските радикали носят отличителни знаци на Вагнер на националистически манифестации, които нормално прерастват в принуждение. Ръководството на Косово упрекна Вагнер в подготовка на провокации в обитаемата със сърби северна част на страната, а чиновници по сигурността в Босна и Херцеговина настояват, че представители на Вагнер са участвали на националистически тържества в босненско-сръбския район на страната, Република Сръбска.
Все отново балканските водачи са известни с това, че преувеличават, с цел да задоволят личните си цели и малко от изказванията им могат да се одобряват за чиста монета. Няма подозрение, че съветският режим и в частност Вагнер взаимодействат постоянно с разнообразни балкански радикали. По-малко ясна е способността им да употребяват тези постоянно повърхностни връзки, с цел да реализиран нещо свястно. С всички ограничавания, наложени на Русия от нейната злощастна война против Украйна, в това число възходящата й взаимозависимост от локални сътрудници по балканските въпроси, работата на Москва и Вагнер ще бъде прекъсната, в случай че изберат опит да дестабилизират район, толкоз мощно подвластен от Запада.
Разсейване на Запада
Руските цели в Западните Балкани не са се трансформирали доста през последните години. Русия в никакъв случай не е възнамерявала да въвлича района в ръководените от Москва интеграционни структури, виждайки го като прекомерно далечен и надълбоко интегриран с Европейския съюз. Вместо това Русия се стреми да манипулира връзките си с Балканите, с цел да отвлече ресурсите и вниманието на Запада от постсъветското пространство, което Кремъл преглежда като сфера на въздействие на Русия.
Логиката е ясна: до момента в който интеграцията на страните от Западните Балкани в евроатлантическите институции остава незавършена, Западът няма да е податлив да се отдалечи и да предложи участие в НАТО и Европейски Съюз на Грузия, Молдова и Украйна. По този метод Москва би трябвало да държи Запада обхванат от балканските каузи, като забавя уреждането на локалните спорове, предизвиква междуетническата настървеност и предизвиква антизападните и проруските настроения, които са обичайно мощни в района.
Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година единствено усили спешността на тези цели. Вместо бързата победа, която очакваше, Русия затъна в широкомащабна война на безсилие, която гълтам ресурсите на страната и унищожава интернационалното й въздействие. Инвазията сплоти и Запада, мобилизирайки го в поддръжка на Украйна против експанзията. Това кара Кремъл да има вяра, че елементарно може да завоюва войната, в случай че Западът се умори да поддържа Украйна и се разсейва от други въпроси.
Вечно нестабилните Западни Балкани, заобиколени от страни от Европейски Съюз, наподобява имат всички съставки да се трансфорат в такова разпръскване. Бруталната война на Русия против Украйна не съумя да направи балканските водачи по-конструктивни пред лицето на рецесията, до момента в който известността на Русия измежду доста локални поданици остана значително невредима. Напротив, балканските общества са склонни да интерпретират руско-украинската война през призмата на личния си опит в югославските войни от 90-те години на предишния век, съживявайки старите си обиди към Запада.
В резултат на това Западните Балкани показват едно от най-високите равнища на поддръжка за политиката на Русия в света. В Сърбия изследванията на публичното мнение демонстрират, че 63 % от сърбите упрекват Запада за експлоадирането на войната, до момента в който 66 % към момента считат Русия за другар на Сърбия. В Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина 52 % от интервюираните декларират, че поддържат съветската експанзия против Украйна. В Черна гора 37 % са признали, че имат позитивно мнение за съветския президент Владимир Путин в изследване, извършено през януари 2023 година
Не по-малко притеснителен е фактът, че проруските политици в района не се пробват да прикрият недоволството си от възобновените старания на Запада да докара балканските спорове до дефинитивно позволение. Много от тях имат персонални ползи да поддържат районните разногласия да кипят, защото това ги облагодетелства политически и финансово. Тази действителност основава изкушението за Кремъл да подклажда напрежението в района, тъй че то да излезе отвън надзор и тук са потребни от дълго време откритите връзки сред съветските и балканските паравоенни формирования.
Вагнер на Балканите
Сътрудничеството сред съветските и балканските паравоенни формирования има дълга история. Стотици съветски доброволци се бият паралелно със сърбите по време на войните в Югославия през 90-те години. През 2010 година сръбските доброволци отвърнаха със същото, като се причислиха към съветските редици в Донбас и Сирия.
През последните години не липсваха известия, че Москва култивира балкански паравоенни групи, с цел да саботира интеграцията на района със западните институции. През 2016 година чиновници на съветското разузнаване в съдействие със сръбски радикали направиха несполучлив държавен прелом в Черна гора в опит да попречат на страната да се причисли към НАТО. През 2018 година Русия беше упрекната в образование на паравоенни формирования за националистическия водач на босненските сърби Милорад Додик, а отчетите бяха доказани от министъра на сигурността на Босна и Херцеговина. В Сърбия радикали с известни връзки с Русия провеждат националистически митинги всякога, когато сръбското управление ускори разговора с Косово: последните сбивания с полицията се състояха този февруари.
Руската Вагнер също не е новодошла в Западните Балкани. Под натиска на Запада сръбското държавно управление разгласи доброволчеството за присъединяване в задгранични спорове като закононарушение през 2015 година, само че това не попречи на сърбите да се причислят към съветската наемна компания. През 2017 година сърбин беше наказан за стълкновение в редиците на Вагнер, до момента в който различен сръбски наемник, воюващ за Вагнер, беше погубен в Сирия. Ветерани от Вагнер са говорили за сърби, заемащи относително високи позиции в компанията.
В края на 2022 година връзките на Вагнер с Балканите бяха в интернационалните заглавия, когато двама сръбски радикали посетиха централата на компанията в Санкт Петербург, което провокира опасения, че Вагнер има намерение да отвори офис за набиране на личен състав в Сърбия. Тези страхове бяха в допълнение подхранвани от публикация, рекламираща работата с Вагнер, оповестена от RT Balkan, неотдавна основан сръбски клон на съветския агитационен холдинг RT.
Президентът на Сърбия Александър Вучич и ръководителят на Вагнер Евгений Пригожин неведнъж са заявявали, че наемническата компания няма наличие в Сърбия. Но Вагнер от ден на ден става част от локалния политически пейзаж, въпреки и непряко. През януари 2023 година в Белград се появи стенна живопис в чест на Вагнер. През февруари един от двамата радикали, посетили съветския офис на компанията, беше открит измежду бунтовниците, арестувани за сборичкване с полицията по време на митинги против Косово пред постройката на сръбското президентство. През март хора с отличителни знаци на Вагнер бяха видяни на националистически манифестации против готовността на Вучич да продължи договарянията с Косово.
И въпреки всичко е подозрително, че или съветският режим като цяло, или съответно Вагнер разполагат с задоволително въздействие или запаси, с цел да могат да трансфорат тази сплашваща поза в значима смяна в обстановката със сигурността в Западните Балкани.
Бариери и ограничавания
Доказателствата за съдействие сред съветските и балканските паравоенни формирования може да са обширни, само че те просто разкриват активността на дребни маргинални групи със слаба организация и малко членове. Движението " Народен патрул " да вземем за пример, чиито представители посетиха офиса на Вагнер в Санкт Петербург, на процедура е тайфа улични бандити, известни с побоя на азиатски имигранти по улиците на Белград. Напоследък придвижването се причисли към по-утвърдени ултрадесни обединения в организирането на антикосовски митинги, само че митингите, които организират сами, нормално събират към стотина протестиращи.
Руските държавни медии тръбят за наличието на сръбски доброволци, воюващи за Русия в Украйна, с цел да потвърдят, че Москва надалеч не е изолирана в интернационален проект, само че съгласно реалистични оценки броят на такива бойци е най-вече няколко десетки. Сръбският възторг за доброволчество за Русия е засенчен от вероятността за следващо правосъдно гонене вкъщи: над тридесет сръбски жители са наказани за присъединяване в непознати спорове, откогато това беше криминализирано през 2015 година
Освен това войната против Украйна накара редиците на Вагнер да набъбнат до няколко десетки хиляди и няма смисъл компанията да се натоварва с правните, финансовите и логистичните компликации на систематичното набиране на личен състав в дребни балкански страни. Предлагането на евентуални наемници е безпределно по-широко и доста по-евтино в Русия и нейните постсъветски съседи. Средата там също е доста по-разрешаваща, в сравнение с в страните-кандидатки за Европейски Съюз, които или си сътрудничат тясно с НАТО, или към този момент са се включили към него.
Не би трябвало да се преувеличава и способността на съветските сътрудници да се ориентират в балканския под земята свят. Процесът, който последва несполучливия опит за държавен прелом в Черна гора през 2016 година, разкри очевидни пропуски в работата и образованието на съветските разследващи служби в района.
Руските уредници на черногорския скрит план заобиколиха ареста, само че във всяко друго отношение аферата беше извършена толкоз неприятно, че беше допустимо да се откри тяхната идентичност и работа в съветското Военно разследващо ръководство, да се запишат телефонните им диалози със сръбски наемници и да се снимат срещите им в Белград. Също по този начин стана ясно, че на съветските сътрудници им липсваха знания по локалните езици и престъпната сцена, което ги накара да наемат разбъркан наръч от несъответствуващи лица, които оповестиха за заговора на черногорските управляващи няколко дни преди да бъде сбъднат.
Местни противници
Слабото схващане на балканските действителности от страна на Русия и нейното едва наличие на място повдигат въпроси по отношение на степента, в която Вагнер и другите структури на Москва са способни да манипулират проруските ултрадесни в Западните Балкани, изключително в случай че техният дневен ред се отклонява от този на локалните мъже с въздействие. Сръбските радикали са доста лоялни и Москва е единствено един от центровете, от които те се управляват. Те се възползват от опцията да посетят Русия или да се снимат с съветски хардлайнери. Но също по този начин осъзнават, че Москва е надалеч и има други цели, а личното им благоденствие зависи от благосклонността на локалните управляващи.
Условията, които са основни за балканските ултрадесни обединения - приемливост от страна на службите за сигурност, достъп до главните медии и финансиране и, в случай че имат шанс, даже регистрация за присъединяване в избори - зависят не от Русия, а от положителната воля на техните настойници в локални държавни структури. Това важи изключително за Сърбия, където самият президент Вучич произлиза от ултранационалистически кръгове и познава от първа ръка вътрешното действие на сенчестия балкански ъндърграунд от радикали, футболни почитатели и проведена престъпност. Този свят в доста връзки се опълчва на пост-югославските национални граници, с влакна, минаващи от Белград до сръбските общности в Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина.
По време на своето десетилетие на власт Вучич усъвършенства изкуството да манипулира проруските десни в своя изгода, употребявайки както тоягата на гонене, по този начин и моркова на доходоносни назначения във вътрешната политика. У дома подбуждането на радикалите прави личния шовинизъм на Вучич да наподобява сдържан. На интернационалната сцена това му разрешава да се показа като единствения благонадежден човек в бъркотията на балканската политика: незаместим за Запада, даже в случай че методите му от време на време не дават отговор на западните стандарти.
Москва мъчно може да съперничи на Вучич в тази област. Тя може да се показва за всесилен стопанин на балканските радикали, само че на процедура нейното наличие в района значително зависи от съдействието с Вучич и по-слаби локални водачи като Додик. Засега те се схващат добре, защото и двете страни се стремят да запазят районните спорове неразрешени. Но в случай че Москва избере неконтролирана ескалация, тя няма да откри поддръжка измежду балканските си сътрудници, които са удовлетворени от статуквото и не желаят да го заплашват прекалено. Неотдавнашната зимна рецесия сред Сърбия и Косово беше образец за това. Москва ревниво поддържа Белград в ескалацията на напрежението, само че трябваше да приключи обидите си незабавно щом Вучич реши, че е назрял моментът за отстъпки в договарянията с Прищина.
Контролът на Вучич и Додик върху балканската ултрадесница никога не е безспорен, само че сигурно е по-голям от този на Москва. А видимо проруски балканските водачи най-вероятно ще устоят на всевъзможни съветски интриги, които заплашват тяхното политическо или финансово благоденствие.
И най-после, има западни военни задачи, ситуирани в двете фокусни точки на напрежението в Западните Балкани: EUFOR на Европейски Съюз в Босна и Херцеговина и KFOR на НАТО в Косово. Първата неотдавна беше увеличена до 1100 бойци, до момента в който втората наброява 4000. През последните години и двете демонстрираха, че са способни, както и бързи да реагират на назряващи рецесии. Като се има поради непрекъснатото им наличие в района, мъчно е да си представим по какъв начин напрегнатото опълчване в Босна и Херцеговина или Северно Косово може да ескалира в широкомащабно принуждение, даже в случай че Вагнер или други съветски подставени лица съумеят да извършат огромна провокация там.
Войната против Украйна подхрани апетита на Русия за външнополитически авантюризъм и я направи доста по-склонна да прибягва до принуждение в гонене на задачите си. Но също по този начин сложи ресурсите на страната под съществено напрежение. Точно в този момент Москва към този момент се бори да извърши съществуващите си военни задължения в чужбина: било то мироопазване в Нагорни Карабах, поддръжка на режима на Башар Асад в Сирия или разрешаване на жестоки гранични разногласия сред нейните централноазиатски съдружници. И даже Вагнер, с цялата си интернационална популярност, не е магическа пръчица за тези компликации.
Като се има поради какъв брой усърдно Украйна засенчи всички останали цели на съветската външна политика, наподобява малко евентуално Москва да се впусне в друго рисково начинание с неразбираеми вероятности на Западните Балкани. Деградацията на процеса на взимане на решения в Кремъл и възходящата автономност на насилствени квази-частни предприятия като Вагнер усилват риска от неточности и некоординирани, зле премислени дейности. Но макар разрешителния тип на Западните Балкани, това не е районът, който е най-вероятно да се изправи пред тази заплаха. Докато Западът има мощно наличие в региона на сигурността и локалните водачи се придържат към преимуществата на статуквото, евентуалните опити на Москва за дестабилизация надали ще доведат до резултати.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ