Университетите трябва да излязат от "манастирската си дейност" и да заработят с бизнеса
" Надяваме се Европейският съюз да резервира водещата си роля в региона на науката. Важно е да има политики, които да подтикват сходно развиване. В общоевропейски мащаб има " приключване на мозъци ". Не просвета за науката, а просвета за нововъведения - към това би трябвало да се стремим ", това мнение изрази Теодор Стойчев, началник на Бюрото на Европейския парламент в България, в предаването " Бизнес старт " с водещ Христо Николов.
" В рамките на чуването на Мария Габриел в Европейския парламент се подчертава тъкмо върху другите стратегии за поощряване на науката в Европа. Говореше се и за бюджети, вложения. Следва програмата " Хоризонт Европа " да получи съответно финансиране ", акцентира Стойчев.
Кирил Петков, основател на Центъра за приложни проучвания и нововъведения към Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, изясни, че проучвания и нововъведения са две напълно разнообразни по същността си понятия.
" Изследването съставлява научната част, а нововъведението е неговото внедряване на пазара. Изследванията би трябвало да имат независимост, база, финансиране и възобновяване на инфраструктурата. Въпросът е по какъв начин тези проучвания да са използвани, с цел да образуват повече претовареност, и по какъв начин финансиранията да не са единствено от държавни бюджети, а и от бизнеса ".
" Една добра метрика за инвестиция е какъв брой е дейно финансирането от частния бранш и от бюджета на Европейски Съюз ", уточни още Кирил Петков.
" Само от стипендии няма да успеем да върнем топ учените си назад. Ако в композиция с това им дадем посока на взаимоотношение в частния бранш, ще успеем ".
Според Кирил Петков Европа е водеща в чистата просвета, само че не и в нововъведенията.
" Самите учени би трябвало да финансират 70% от бюджета си през работа с промишлеността. Проблемът на този вид тактика е, че тя може да докара до закъснение на фундаметалната просвета. Харвард, да вземем за пример, задължава учените да имат няколко изявления в топ журнали и по едно и също време с това да се кофинансират от частния бранш ".
" В Европа имаме университети, които са добре финансирани или и да не са не се чака да търсят средства от частния бранш и те стават нещо като манастири ", изясни Кирил Петков. Според него обаче учените би трябвало да си сътрудничат и интензивно с бизнеса.
" В рамките на чуването на Мария Габриел в Европейския парламент се подчертава тъкмо върху другите стратегии за поощряване на науката в Европа. Говореше се и за бюджети, вложения. Следва програмата " Хоризонт Европа " да получи съответно финансиране ", акцентира Стойчев.
Кирил Петков, основател на Центъра за приложни проучвания и нововъведения към Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, изясни, че проучвания и нововъведения са две напълно разнообразни по същността си понятия.
" Изследването съставлява научната част, а нововъведението е неговото внедряване на пазара. Изследванията би трябвало да имат независимост, база, финансиране и възобновяване на инфраструктурата. Въпросът е по какъв начин тези проучвания да са използвани, с цел да образуват повече претовареност, и по какъв начин финансиранията да не са единствено от държавни бюджети, а и от бизнеса ".
" Една добра метрика за инвестиция е какъв брой е дейно финансирането от частния бранш и от бюджета на Европейски Съюз ", уточни още Кирил Петков.
" Само от стипендии няма да успеем да върнем топ учените си назад. Ако в композиция с това им дадем посока на взаимоотношение в частния бранш, ще успеем ".
Според Кирил Петков Европа е водеща в чистата просвета, само че не и в нововъведенията.
" Самите учени би трябвало да финансират 70% от бюджета си през работа с промишлеността. Проблемът на този вид тактика е, че тя може да докара до закъснение на фундаметалната просвета. Харвард, да вземем за пример, задължава учените да имат няколко изявления в топ журнали и по едно и също време с това да се кофинансират от частния бранш ".
" В Европа имаме университети, които са добре финансирани или и да не са не се чака да търсят средства от частния бранш и те стават нещо като манастири ", изясни Кирил Петков. Според него обаче учените би трябвало да си сътрудничат и интензивно с бизнеса.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ