Офшорният вятър среща местна съпротива в Гърция
Надяваме се, че в средносрочен проект Гърция ще стане експортьор на зелена сила. Искаме да използваме вятърната сила с акцент върху Егейско море. Това сподели гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис по време на Световния стопански конгрес в Давос, Швейцария тази година.
В развиването на ВЕИ упоритостите на южната ни съседка са да се концентрира изключително върху развиването на офшорни вятърни паркове, имайки за първа цел 2GW до 2030 година
Местна опозиция
Това обаче няма да се случи толкоз елементарно. Националният проект на за развиване на офшорни вятърни паркове на Гърция е изправен пред трудности.
Сега, от остров Крит и островите в Егейско море до Корфу на запад, огромен брой общински и районни препоръки, федерации и туристически асоциации за настаняване, хотелиери и екологични организации образуват остро неодобрение против развиването на офшорни вятърни паркове. Някои от тях даже приготвят правни обжалвания за оборване на техните стратегически изследвания за влияние върху околната среда.
В Крит асоциацията на хотелиерите в Ласити счита, че „ инсталирането на 75 вятърни турбини, единствено на една морска миля (1.8 километра) от брега, ще сътвори мощни разтърсвания за локалната стопанска система и общество. В продължение на девет години ще има строителна площадка в регион с изключителна естествена хубост, интернационално прочут със своя първокласен туризъм. “
Всички индикации сочат, че съпротивата на асоциацията против плана в последна сметка бъдат отнесени до Върховния касационен съд (висшият правосъден орган с пълномощия да преглежда каузи, оспорени от Апелативния съд).
Възражения против офшорните вятърни паркове обаче бяха повдигнати и на други места в южната ни съседка.
Гръцкият проект
Гръцката стратегия за развиване на офшорната вятърна сила беше оповестена през октомври предходната година от Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA) и Министерството на околната среда и енергетиката.
По време на особено събитие беше показана офшорната вятърна стратегия със своята стратегическа оценка на въздействието върху околната среда (SEIA). Състои се от 25 зони, покриващи общо 2712 квадратни километра, с предстоящ най-малък потенциал от 12.4 GW. По-голямата част от препоръчаните офшорни зони са подобаващи за технология за плаваща вятърна сила.
Това е описът на зоните за проведено развиване на офшорни вятърни паркове (OWF-ODA), отговарящи на изискванията за етапа на средносрочно развиване:
Източен Крит, където се чака да бъдат създадени планове с общ потенциал от 800 MW;Южен Родос, с оптималната конфигурирана мощ сред 300 MW и 550 MW;Централно Егейско море с оптималната конфигурирана мощ сред 200 MW и 450 MW;Оста Евия-Хиос, с оптималната конфигурирана мощ 300 MW;Йонийско море, с оптималната конфигурирана мощ от 450 MW.Икономически изгоди
Фондацията за стопански и индустриални проучвания (IOBE) е провела изследване за икономическите изгоди от развиването на офшорна вятърна сила в Гърция. То включва оценката на смисъла на развиването на вътрешна верига за доставки за тяхното създаване и употреба.
Според изследването разполагането на офшорна вятърна сила може да увеличи брутния вътрешен артикул с до 1.9 милиарда евро приблизително годишно за интервала 2024-2050 година, до момента в който годишните държавни доходи могат да набъбнат до 440 милиона евро, сподели Джордж Маниатис, началник на Отдел за секторни проучвания на IOBE. През същия интервал той може да способства доста за заетостта, като поддържа до 44 400 работни места годишно.
В развиването на ВЕИ упоритостите на южната ни съседка са да се концентрира изключително върху развиването на офшорни вятърни паркове, имайки за първа цел 2GW до 2030 година
Местна опозиция
Това обаче няма да се случи толкоз елементарно. Националният проект на за развиване на офшорни вятърни паркове на Гърция е изправен пред трудности.
Сега, от остров Крит и островите в Егейско море до Корфу на запад, огромен брой общински и районни препоръки, федерации и туристически асоциации за настаняване, хотелиери и екологични организации образуват остро неодобрение против развиването на офшорни вятърни паркове. Някои от тях даже приготвят правни обжалвания за оборване на техните стратегически изследвания за влияние върху околната среда.
В Крит асоциацията на хотелиерите в Ласити счита, че „ инсталирането на 75 вятърни турбини, единствено на една морска миля (1.8 километра) от брега, ще сътвори мощни разтърсвания за локалната стопанска система и общество. В продължение на девет години ще има строителна площадка в регион с изключителна естествена хубост, интернационално прочут със своя първокласен туризъм. “
Всички индикации сочат, че съпротивата на асоциацията против плана в последна сметка бъдат отнесени до Върховния касационен съд (висшият правосъден орган с пълномощия да преглежда каузи, оспорени от Апелативния съд).
Възражения против офшорните вятърни паркове обаче бяха повдигнати и на други места в южната ни съседка.
Гръцкият проект
Гръцката стратегия за развиване на офшорната вятърна сила беше оповестена през октомври предходната година от Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA) и Министерството на околната среда и енергетиката.
По време на особено събитие беше показана офшорната вятърна стратегия със своята стратегическа оценка на въздействието върху околната среда (SEIA). Състои се от 25 зони, покриващи общо 2712 квадратни километра, с предстоящ най-малък потенциал от 12.4 GW. По-голямата част от препоръчаните офшорни зони са подобаващи за технология за плаваща вятърна сила.
Това е описът на зоните за проведено развиване на офшорни вятърни паркове (OWF-ODA), отговарящи на изискванията за етапа на средносрочно развиване:
Източен Крит, където се чака да бъдат създадени планове с общ потенциал от 800 MW;Южен Родос, с оптималната конфигурирана мощ сред 300 MW и 550 MW;Централно Егейско море с оптималната конфигурирана мощ сред 200 MW и 450 MW;Оста Евия-Хиос, с оптималната конфигурирана мощ 300 MW;Йонийско море, с оптималната конфигурирана мощ от 450 MW.Икономически изгоди
Фондацията за стопански и индустриални проучвания (IOBE) е провела изследване за икономическите изгоди от развиването на офшорна вятърна сила в Гърция. То включва оценката на смисъла на развиването на вътрешна верига за доставки за тяхното създаване и употреба.
Според изследването разполагането на офшорна вятърна сила може да увеличи брутния вътрешен артикул с до 1.9 милиарда евро приблизително годишно за интервала 2024-2050 година, до момента в който годишните държавни доходи могат да набъбнат до 440 милиона евро, сподели Джордж Маниатис, началник на Отдел за секторни проучвания на IOBE. През същия интервал той може да способства доста за заетостта, като поддържа до 44 400 работни места годишно.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ