Наш психолог разби всезнайковците за COVID-19
"Надявам се рецесията с COVID-19 да е нашият катарзис. Стресът подейства на някои като пейсмейкър - научихме се да оказваме помощ на възрастните, да даряваме на лечебни заведения. Останаха обаче хронични мърморковци, които са анти и реагират със опозиция на всевъзможен вид предпочитание да им създадеш организация ", това съобщи психологът Младен Владимиров.
Кой е той?
Завършил е логика на психиката и е специализирал фамилна терапия и организационна логика на психиката. Сертифициран спешен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при рецесии и рискови обстановки.
Притежава повече от 10-годишен опит в психическото консултиране на деца и фамилии. Разработвал и провеждал учебно заведение за родители и тренинги за ръководство на гнева.
Провел е научни проучвания, отдадени на професионалния стрес и въздействието му върху соматичното и психологичното здраве.
Ето какво още показа психологът в изявление за в. Монитор:
- Г-н Владимиров, кажете като психолог по какъв начин да избегнем напрежението и да не гледаме толкоз отрицателно на обстановката, обвързвана с COVID-19, изолирането по домовете? Можем ли да приемем нещата по-философски?
- Тази седмица към този момент ограниченията са други. Затова е добре хората да знаят две неща. Няма генерални предписания, които да оказват помощ на всеки или на всяко семейство, с цел да се оправи със обстановката. Като характер хората са разнообразни.
Интровертите да вземем за пример ще се усещат по-добре като са в затворена среда, екстровертът пък ще се невротизира от това. Тези, които са имали повече обществени контакти и специалностите им са свързани с другарство с повече хора, ще са по-напрегнати. Хората, които са постигнали в всекидневието си салдото сред професионално и персонално, са си построили своя среда.
Само че има и един различен вид персони, които са работохолици, привикнали са да пътуват в командировки и на тях ще им се наложи да са в една непозната до този миг среда. Какво можем да създадем в действителност в тази обстановка?
Ако първата седмица от изолирането ни сме изпълнили множеството от дилемите, преместили сме си „ хоум офиса “, основали сме организация, в случай че сме приспособили образователната стратегия на детето и сме си построили режим и график за седмицата, то сме минали през първия стадий от акомодацията.
През втората седмица обаче към този момент стартира да се натрупа една отмалялост. Различни откриватели приказват за отмалялост от карантината. Това е обикновено. Когато човек дълго време е възпрепятстван и обществените му контакти са лимитирани, в един миг влиза в рутина. В диалозите с клиенти предлагам на всеки да се свърже с другари и познати в чужбина.
Вярвам, че всеки има такива. Нека да ги разпитат по какъв начин работят те в тази обстановка, може да са прелестна жива книга. Нека да опишат от опита си по какъв начин преодоляват всичко. Тази обстановка е нова за всички нас и по тази причина би трябвало да следим по какъв начин се трансформира тя, само че и по какъв начин се променяме самите ние. Имаме два типа рефлекси - към себе си и на открито.
Трябва да си отговорим с какво успяхме да се оправим и кое ни беше мъчно. Другото, което можем да създадем, е да си измислим ритуали, които да ни приближат до една спокойна среда. Например да облечеш ризата, която обичаш, да си разнообразиш храната и такива дребни неща на пръв взор.
Има няколко тактики за справяне със напрежението. Те са пасивни и дейни. Пасивните са тези, които блокират напрежението, само че не го трансформират. Тук става дума за приложимост на алкохол, цигари, експанзия. Имаме и дейни, които ни трансформират. Те могат да са онлайн връзка с близки, учене, нови страсти.
- Много хора споделят, че е добре да се вгледаме в себе си, да използваме времето да четем, да учим нещо ново. Към това ли да се насочим?
- Това е за индивида, който чете. Но имайте поради младежите, които са едно цифрово потомство. Те надали ще седнат да четат книга, само че пък могат да си конфигурират нова игра, да потърсят нова мрежа, в която да поддържат връзка, онлайн образование. Много известни лектори сега дават безвъзмездни уроци онлайн. По този метод може да се развиваш.
В интервал на такава изключителна обстановка сигурно се развиваме. Въпросът е дали имаме напредък или имаме декаданс. В двата случая не стоим в застопорена позиция. Тези дни една дама ми показа, че има потребност просто да се обади на приятелки и да си приказва с тях „ празни приказки “. Тя по този начин се изрази. За нея може да са празни приказки, само че това е мощно лечебно.
По този метод човек показва страсти и се разтоварва, сверява ги с хората насреща. Вижда, че имат сходни поведенчески прояви в тази обстановка. Не бива да се срамим от това, тъй като става дума за нашия отговор. Третото, което можем да създадем, е да разнообразяваме всекидневието си. Ако не си набавим позитивните страсти в тази среда, няма кой да го направи. Много е значимо в тази обстановка да мислим ден за ден, тук и в този момент.
Не бива да се фокусираме в предишното, тъй като това ще ни трансформира в депресивни персони. В момента бъдещето не зависи доста от нас, по тази причина не трябва да вършим и проекти. Това пък ще ни направи тревожни. Ако си мислим за днешния ден, ще забележим, че сме си прекарали търпимо и това ще ни даде чувство, че имаме надзор в тази обстановка.
- Какво ви направи усещане от реакциите на хората? Затвърди ли се мнението, че сме недисциплинирана и мрънкаща нация?
- Забелязах две трендове. Едната е, че през последните години с прехода като цяло се разпадна груповото за сметка на индивидуалистичното. Външните проблеми имат свойството да консолидират, да стягат хората. Това е нещо, което го виждаме и по време на избори. Този стрес подейства на някои хора като пейсмейкър.
Сдружихме се, научихме се да оказваме помощ на възрастните хора, даряваме на лечебни заведения за апарати, пазарим на нуждаещите се. Това е доста добре. Другата, отрицателна наклонност обаче е, че си останаха тези хронични мърморковци, които са анти, като контраст на самодейните. Това са едни хора, които реагират със опозиция на всевъзможен вид предпочитание да им създадеш организация и да ги контролираш. Тези хора като цяло са анти, неприятното е, че са токсични в цифрова среда.
Те търсят доказателствен материал през тези подправени вести и ги поддържат с някакви данни, с цел да покажат, че сега ръководството на обстановката през оперативния щаб не е дейно. Това в действителност е неправилно, тъй като в една сложна обстановка имаме потребност някой да застане до нас и да ни каже: „ Спокойно, дребосъче. Знам какво върша и ръководя процеса вместо тебе! “.
Затова поучавам хората да не се заливат с количество информация във връзка с епидемията. Нека си дефинират два часови пояса - с цел да си кажем по какъв начин е почнал денят ни и по какъв начин е приключил.
- Дистанционното образование на децата се оказа спомагателен стрес за родителите. Оказа ли се сполучлив опит?
- Така или другояче беше извънредно време системата да се трансформира. Децата се приспособяват елементарно, това са наблюденията ми. Учителите малко по-трудно, само че те бяха задоволително подготвени и трябваше единствено да си повярват.
Всъщност родителите се приспособиха най-трудно, тъй като някак си бяха привикнали образованието да е отговорност на учебното заведение. През последните години бяха привикнали да не са сътрудник. Дистанционното образование обаче ни върна към тази позиция. Системата е подготвена, видяхме какъв брой доста издателства помогнаха, имаше уроци онлайн, тази взаимност беше нещо доста красиво. Иска ми се, когато всичко отмине, това да е нашият катарзис, нашето възобновление.
От там насетне ни чакат страхотни неща. Имайте поради, че нациите, които са подходили с групова отговорност, а не с самостоятелна безнаказаност, тези, които действаха с дисциплинираност и бяха като бойци, се оправиха бързо. Нациите, които подходиха със сиеста и развлечение, ситуацията се усложни.
Когато покажем, че имаме дисциплинираност, не пресичаме на алено, съблюдаваме законите, не паркираме където е неразрешено, това ще ни помогне да излезем бързо и от вторичните загуби. Така ще излезем по-силни.
Оказа се, че у нас имаме извънредно добре готови учители, лекари и служители на реда. Вечните и изконни специалности не отстъпват и на тези хора не би трябвало да им ръкопляскаме. Трябва да им кажем, че им имаме вяра, това е доста повече от една минута овации.
Кой е той?
Завършил е логика на психиката и е специализирал фамилна терапия и организационна логика на психиката. Сертифициран спешен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при рецесии и рискови обстановки.
Притежава повече от 10-годишен опит в психическото консултиране на деца и фамилии. Разработвал и провеждал учебно заведение за родители и тренинги за ръководство на гнева.
Провел е научни проучвания, отдадени на професионалния стрес и въздействието му върху соматичното и психологичното здраве.
Ето какво още показа психологът в изявление за в. Монитор:
- Г-н Владимиров, кажете като психолог по какъв начин да избегнем напрежението и да не гледаме толкоз отрицателно на обстановката, обвързвана с COVID-19, изолирането по домовете? Можем ли да приемем нещата по-философски?
- Тази седмица към този момент ограниченията са други. Затова е добре хората да знаят две неща. Няма генерални предписания, които да оказват помощ на всеки или на всяко семейство, с цел да се оправи със обстановката. Като характер хората са разнообразни.
Интровертите да вземем за пример ще се усещат по-добре като са в затворена среда, екстровертът пък ще се невротизира от това. Тези, които са имали повече обществени контакти и специалностите им са свързани с другарство с повече хора, ще са по-напрегнати. Хората, които са постигнали в всекидневието си салдото сред професионално и персонално, са си построили своя среда.
Само че има и един различен вид персони, които са работохолици, привикнали са да пътуват в командировки и на тях ще им се наложи да са в една непозната до този миг среда. Какво можем да създадем в действителност в тази обстановка?
Ако първата седмица от изолирането ни сме изпълнили множеството от дилемите, преместили сме си „ хоум офиса “, основали сме организация, в случай че сме приспособили образователната стратегия на детето и сме си построили режим и график за седмицата, то сме минали през първия стадий от акомодацията.
През втората седмица обаче към този момент стартира да се натрупа една отмалялост. Различни откриватели приказват за отмалялост от карантината. Това е обикновено. Когато човек дълго време е възпрепятстван и обществените му контакти са лимитирани, в един миг влиза в рутина. В диалозите с клиенти предлагам на всеки да се свърже с другари и познати в чужбина.
Вярвам, че всеки има такива. Нека да ги разпитат по какъв начин работят те в тази обстановка, може да са прелестна жива книга. Нека да опишат от опита си по какъв начин преодоляват всичко. Тази обстановка е нова за всички нас и по тази причина би трябвало да следим по какъв начин се трансформира тя, само че и по какъв начин се променяме самите ние. Имаме два типа рефлекси - към себе си и на открито.
Трябва да си отговорим с какво успяхме да се оправим и кое ни беше мъчно. Другото, което можем да създадем, е да си измислим ритуали, които да ни приближат до една спокойна среда. Например да облечеш ризата, която обичаш, да си разнообразиш храната и такива дребни неща на пръв взор.
Има няколко тактики за справяне със напрежението. Те са пасивни и дейни. Пасивните са тези, които блокират напрежението, само че не го трансформират. Тук става дума за приложимост на алкохол, цигари, експанзия. Имаме и дейни, които ни трансформират. Те могат да са онлайн връзка с близки, учене, нови страсти.
- Много хора споделят, че е добре да се вгледаме в себе си, да използваме времето да четем, да учим нещо ново. Към това ли да се насочим?
- Това е за индивида, който чете. Но имайте поради младежите, които са едно цифрово потомство. Те надали ще седнат да четат книга, само че пък могат да си конфигурират нова игра, да потърсят нова мрежа, в която да поддържат връзка, онлайн образование. Много известни лектори сега дават безвъзмездни уроци онлайн. По този метод може да се развиваш.
В интервал на такава изключителна обстановка сигурно се развиваме. Въпросът е дали имаме напредък или имаме декаданс. В двата случая не стоим в застопорена позиция. Тези дни една дама ми показа, че има потребност просто да се обади на приятелки и да си приказва с тях „ празни приказки “. Тя по този начин се изрази. За нея може да са празни приказки, само че това е мощно лечебно.
По този метод човек показва страсти и се разтоварва, сверява ги с хората насреща. Вижда, че имат сходни поведенчески прояви в тази обстановка. Не бива да се срамим от това, тъй като става дума за нашия отговор. Третото, което можем да създадем, е да разнообразяваме всекидневието си. Ако не си набавим позитивните страсти в тази среда, няма кой да го направи. Много е значимо в тази обстановка да мислим ден за ден, тук и в този момент.
Не бива да се фокусираме в предишното, тъй като това ще ни трансформира в депресивни персони. В момента бъдещето не зависи доста от нас, по тази причина не трябва да вършим и проекти. Това пък ще ни направи тревожни. Ако си мислим за днешния ден, ще забележим, че сме си прекарали търпимо и това ще ни даде чувство, че имаме надзор в тази обстановка.
- Какво ви направи усещане от реакциите на хората? Затвърди ли се мнението, че сме недисциплинирана и мрънкаща нация?
- Забелязах две трендове. Едната е, че през последните години с прехода като цяло се разпадна груповото за сметка на индивидуалистичното. Външните проблеми имат свойството да консолидират, да стягат хората. Това е нещо, което го виждаме и по време на избори. Този стрес подейства на някои хора като пейсмейкър.
Сдружихме се, научихме се да оказваме помощ на възрастните хора, даряваме на лечебни заведения за апарати, пазарим на нуждаещите се. Това е доста добре. Другата, отрицателна наклонност обаче е, че си останаха тези хронични мърморковци, които са анти, като контраст на самодейните. Това са едни хора, които реагират със опозиция на всевъзможен вид предпочитание да им създадеш организация и да ги контролираш. Тези хора като цяло са анти, неприятното е, че са токсични в цифрова среда.
Те търсят доказателствен материал през тези подправени вести и ги поддържат с някакви данни, с цел да покажат, че сега ръководството на обстановката през оперативния щаб не е дейно. Това в действителност е неправилно, тъй като в една сложна обстановка имаме потребност някой да застане до нас и да ни каже: „ Спокойно, дребосъче. Знам какво върша и ръководя процеса вместо тебе! “.
Затова поучавам хората да не се заливат с количество информация във връзка с епидемията. Нека си дефинират два часови пояса - с цел да си кажем по какъв начин е почнал денят ни и по какъв начин е приключил.
- Дистанционното образование на децата се оказа спомагателен стрес за родителите. Оказа ли се сполучлив опит?
- Така или другояче беше извънредно време системата да се трансформира. Децата се приспособяват елементарно, това са наблюденията ми. Учителите малко по-трудно, само че те бяха задоволително подготвени и трябваше единствено да си повярват.
Всъщност родителите се приспособиха най-трудно, тъй като някак си бяха привикнали образованието да е отговорност на учебното заведение. През последните години бяха привикнали да не са сътрудник. Дистанционното образование обаче ни върна към тази позиция. Системата е подготвена, видяхме какъв брой доста издателства помогнаха, имаше уроци онлайн, тази взаимност беше нещо доста красиво. Иска ми се, когато всичко отмине, това да е нашият катарзис, нашето възобновление.
От там насетне ни чакат страхотни неща. Имайте поради, че нациите, които са подходили с групова отговорност, а не с самостоятелна безнаказаност, тези, които действаха с дисциплинираност и бяха като бойци, се оправиха бързо. Нациите, които подходиха със сиеста и развлечение, ситуацията се усложни.
Когато покажем, че имаме дисциплинираност, не пресичаме на алено, съблюдаваме законите, не паркираме където е неразрешено, това ще ни помогне да излезем бързо и от вторичните загуби. Така ще излезем по-силни.
Оказа се, че у нас имаме извънредно добре готови учители, лекари и служители на реда. Вечните и изконни специалности не отстъпват и на тези хора не би трябвало да им ръкопляскаме. Трябва да им кажем, че им имаме вяра, това е доста повече от една минута овации.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ