Надявам се, че никога повече няма да чуя Малката Мис

„ Надявам се, че в никакъв случай повече няма да чуя „ Малката Мис Никоя “. След 62 години тя още веднъж е Шарън Лий Галегос “. С тези думи шерифът на окръг Явапай в Аризона Дейвид Роудс оповести преди година пробива в следствието на едно от най-старите следствия в страната. Това за убийството на 4-годишната Шарън Лий, чиято идентичност бе мистерия за следователите в продължение на над 6 десетилетия.

На 31 юли 1960 година учителят от Лас Вегас Ръсел Алън търси забавни дребни скали в пустинята за градината си, когато се натъква на ужасяваща панорама – полуобгорен мъртвец на дете. Малкото момиченце е облечено в къси червени панталонки, синя раирана блузка с копчета и е обуто с гумени джапанки за възрастен човек, които са изрязани по този начин,

че да може да върви с тях
Плиткият гроб, в който е положено телцето, се намира на към километър западно от автомагистрала 93, описват историята от dir. bg.

Ноктите на ръцете и краката на детето са лакирани в алено, а елементи от облеклата й са разпръснати към гроба. Пристигналите на място служители на реда отнасят останките за аутопсия. Съдебните лекари допускат, че момиченцето е на възраст сред 5 и 7 години, високо е сред 107 и 130 см и тежи към 22 – 23 кг.

Точната причина за гибелта, както и самоличността на дребната жертва не са открити. Въпреки това публично е оповестено, че се проверява ликвидиране, което е осъществено към две седмици преди откриването на тялото.

Полицейските художници не съумяват да създадат и портрет заради

напредналия етап на разлагане
на останките. Така детето се трансформира в „ Малката Мис Никоя “.

Разтърсени от протичащото се и страхувайки се, че момиченцето ще бъде заровено в анонимен гроб, общността в окръг Явапай бързо събира задоволително пари, с цел да купи бледосин ковчег и да бъде направено уместно заравяне. На надгробната плоча в гробищния парк „ Маунтин вю “ в Прескот е изписано „ Малката Мис Никоя “ дружно с думите „ Блажени са чистите по сърце “ от Евангелието на Матей.

Разследването
Следователите в Явапай стартират сложната си работа с голям брой огледи на мястото, където е намерено телцето на момиченцето. Те разкриват, че килърът на „ Малката Мис Никоя “ се е опитал да изкопае още един гроб, само че се е отказал.

Открити са и отпечатъци от гуми, водещи към автомагистрала 93, както и стъпки – едните от възрастен човек, а другите от детски крачета. Заради това заключват, че момиченцето е убито на мястото, където е заровено. Намерено е и ръждясало и окървавено джобно ножче, само че с методите на работа в лабораториите на полицията през тези години не съумели да свържат оръжието с убийството на детето. Всички находки

са изпратени в лаборатория на ФБР.
С дейното подпомагане на локалните медии, жителите и сътрудници на ФБР, проверяващите работят интензивно, с цел да открият коя е „ Малката Мис Никоя “. По локалните радиостанции и малките екрани е излъчен специфичен бюлетин, тествани и разпитани са десетки рецидивисти с присъди, свързани с дребни деца.

Така криминалистите схващат, че към две седмици преди откриването на детското тяло в пустинята в Аризона, в градчето Аламогордо на към 800 километра от тях е изчезнало 4-годишно момиченце – Шарън Лий Галегос, което е било похитено от мъж и жена.

Те насочват напъните си в тази посока. Информацията за възрастта на отвлеченото дете в щата Ню Мексико обаче не съответствува с данните от аутопсията и това заблуждава криминалистите. Голямото разстояние сред двата града също наклонява везните и скоро полицията излиза с изказване, че откритите остатъци в окръг Явапай не биха могли да са на отвлечената Шарън.

Какво се е случило в Аламогордо?
На 6 септември 1955 година жителката на дребното градче в щата Ню Мексико Гуаделупе Галегос става майка на момиченце. Кръщава я Шарън Лий. Бащата е боец и напуща фамилията още до момента в който Шарън е бебе. В идващите години момиченцето няма никакъв контакт с татко си. Шарън пораства с майка си, която има още две по-големи деца, баба си и още шестима родственици. Семейството не е богато, а Гуаделупе работи като камериерка в локален мотел. Въпреки че парите не доближават, семейството е сплотена, а Шарън е „ буйно и щастливо “ дете, което обича да играе с братовчедите си и другите малчугани от квартала. Заради бялата си кожа, Шарън с любов е наричана от роднините „ Бялото момиче “.

На 21 юли 1960 година Шарън Лий играе в задния двор на фамилната къща с две от своите братовчедки, когато пред нея стопира кола, а към децата се доближава жена. Първоначално тя предлага на момиченцето да му купи бонбони и нови облекла от локалния магазин, в случай че се качи с нея в колата. След като детето отхвърля, дамата принудително го завлича до автомобила, който потегля с висока скорост. Зад кормилото е мъж.

„ Жена с руса и мръсна коса я отвлече “
Пред пристигналите на място служители на реда изпадналите в потрес деца, станали очевидци на похищението, разказват двойката. По думите им дамата е към 30-годишна, цялостна, с очила и мръсна руса коса, а мъжът е слаб, с дълъг нос и светла коса. Колата им пък е разказана като „ остаряла, тъмнозелена и мръсна “. Според униформените ставало дума за „ Додж “ или „ Плимут “, модел от 1951 или 1952 година

Само час след отвличането на щатската граница сред Тексас и Ню Мексико са сложени блокади, претърсени са голям брой коли, наподобяващи на този на похитителите, само че без резултат. Разследващите разпитват всички съседи и близки на Шарън. Една от съседките – Хелън Гонзалес – им споделя, че седмица преди отвличането е забелязала тъмнозелена кола, паркирана край къщата на семейство Галегос.

Версията за отвличане за откуп бързо е отхвърлена от криминалистите, защото семейството е бедна, а и не е получено никакво искане за пари. На 28 юли – три дни преди тялото на „ Малката Мис Никоя “ да бъде открито в аризонската пустиня, проверяващите в Аламогордо отхвърлят и версията Шарън да е отвлечена от родственици или вероятни познати.

Пробив след десетилетия
Повече от 50 години „ Малката Мис Никоя “ остава неидентифицирана, само че с напредването на ДНК технологиите шерифството на окръг Явапай взема решение да пристъпи към ексхумация с вярата най-сетне да откри самоличността на момиченцето. Всички проучвания са платени от Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в Съединени американски щати.

През 2015 година специалисти ексхумират останките на момиченцето, които са изпратени за ДНК разбор и лицева реорганизация.

Три години по-късно е направена и нова съдебномедицинска експертиза, която демонстрира грешката при първата аутопсия. Възрастта на „ Малката Мис Никоя “ е поправена – правосъдните антрополози са безапелационни, че се касае за момиченце сред 3 и 6 години, което е било високо към 107 см. Учени от Университета на Северен Тексас пък вършат компютърен портрет.

В края на 2021 година ДНК проби от момиченцето са изпратени на правосъдни генеалози с вярата, че напредъкът в региона може да докара от откриването на непосредствен родственик и определяне на самоличността. Този път пробивът е изработен. През февруари 2022 година специалистите се свързват с Роберто Хуан Галегос и тестванията демонстрират, че „ Малката Мис Никоя “ е неговата сестричка Шарън Лий.

Bg voice.bg