Киселова: Когато в Северна Македония приключи предизборната кампания, ще разберат колко силно сме ги подкрепяли
Надявам се, че като отмине предизборната акция в Северна Македония, тъй като им предстоят локални избори, ще видят, откакто се извърнат обратно, че ние сме тези, които сме ги подкрепяли най-силно. Нашето схващане и за Албания, и за РСМ е, че те би трябвало да са част от Европейски Съюз.
Това съобщи ръководителят на националното заседание Наталия Киселова в изявление за „Говори сега“ по Българска национална телевизия.
Надя Обретенова: Госпожо Киселова, следващи два отхвърлени вота на съмнение, днешният и този за финансовата политика на кабинета, което беше последвано от приемане на страната ни в еврозоната. Удължи ли се по този начин хоризонтът на ръководството на кабинета „Желязков“?
Наталия Киселова: Аз мисля, че упоритостта, която беше декларирана през януари, освен до приемането на България в еврозоната, а за по-дълъг мандат, да не кажа цялостен, тъй че това е следващата стъпка или затруднение, което беше преодоляно и продължаваме напред. Инструментът избор на съмнение е опция на опозицията да влезе във фокуса на внимание. Имам възприятието, че са почнали по реда на всеки един министър да има избор на съмнение и по този начин да обръщат внимание върху себе си. Това лишава време, само че пък въпреки това мисля, че държи в кондиция държавното управление и болшинството да са нащрек, тъй че има и положителна страна, с изключение на, несъмнено, продължителните пленарни съвещания.
Днес видяхме по какъв начин гласоподаваха депутатите от „Продължаваме промяната“ – „за“ вота на съмнение. Смятате ли, че тази смяна, която настъпи, по някакъв метод ще пренареди гласуването в пленарната зала и по други законопроекти?
Разбира се, това е решение на народните представители от парламентарната група да гласоподават по този метод. Аз се надявам, че ще размислят, тъй като по избрани въпроси внасянето на избор на съмнение е самоцелно и по-скоро би трябвало да четат деликатно претекстовете.
Водещата вест за България тази седмица е приемането на еврото от началото на 2026 година. По този метод, съгласно Вас, приключва ли изцяло европейската ни интеграция?
Тъй като европейската интеграция е развой, а не еднократно деяние, влизането на България в еврозоната е влизане в ядрото на страните членки и то ще сложи нови провокации пред всяка една власт. Така че и отсега нататък ще има въпроси, по които ще би трябвало да бъдем проевропейски, да кажа, да се потвърждава България, тъй че това е стъпка в вярната посока. Предстоят и други.
Разбирате ли тези, които се тормозят, какво чувате в гласовете на митинга на хората срещу еврото? Подобни гласове има и вътре, в пленарната зала.
Разбирам ги, това е част от политическия спор. Въпросът е – какво е различното, което може да бъде препоръчано? Моето персонално схващане е, че България е в границите на най-хубавото място, в което е допустимо да членуваме сега и това ни подсигурява в бурния геополитически бульон да сме вързани някъде, за нещо по-стабилно. Така че проевропейското бъдеще на България, мисля че сега е без конкуренция, тъй като, виждате, съперниците на влизането в еврозоната към този момент приказват за излизане изобщо от Европейския съюз. И е хубаво, когато се подвига избран девиз, да си даваме сметка какви са последствията, а не всекидневно, като създадем нещо и тогава да търсим какво е можело да случи, в случай че не бяхме взели решение. Така че, разбирам ги, само че алтернативата, която оферират, не я одобрявам.
В деня на гласуването за приемане на България в еврозоната от комисаря Домбровскис чухме доста положителни думи за финансовата непоклатимост на страната, само че и една рекомендация – България да продължава с промените и никога да не стопира и да не се отхвърля. Към промените поставяте ли антикорупционното законодателство?
Това е проблем от повече от десетилетия, тъй че е обикновено да бъде във фокуса на работата на Народното събрание. Ако проследим по какъв начин е еволюирала концепцията, първо беше единствено с административни ограничения да бъде борена, в този момент към този момент към тях се прибавиха и наказателно-правни. Това докара и до смяна във философията и на закона, и на метода на образуване. Преценихме след диалози с сътрудници измененията да бъдат минимални и да отразяват решението на Конституционния съд от предходната година, по отношение на болшинството, с което се избира комисията. Другите въпроси са да бъде направено работещо и ново селектиране, което номинационната комисия, по смисъла на Закона за противопоставяне на корупцията, с цел да може да бъде освежен съставът. Защото откакто влезе в действие, повече от година и половина, органът не е образуван. Така че това е минималното, което вършим.
Правилно ли разбирам, че подкрепяте с нормално болшинство да бъдат избирани членовете на Антикорупционната комисия?
Думата „подкрепям“ е неточна. Аз подкрепям, че изобщо не трябваше да се минава към квалифицирано болшинство, тъй като Конституцията е планувала квалифицирани болшинства не просто за органи, макар че беше въведено и за инспектората, и за членовете на Висшия правосъден съвет. Конституцията планува квалифицирани болшинства за значими, стратегически за страната решения.
Да, само че опозицията в този момент споделя: „С това нормално болшинство ръководещите, с поддръжката на „ДПС – Ново начало“, ще си изберат комфортна комисия“. Ще си изберете ли комфортна комисия?
Какво друго да кажат? Аз единственото, което от самото начало и като специалист в предходната си битност, и в този момент, като депутат, от самото начало се чудя за какво би трябвало да се повдига въпрос, който е очевидно, че би трябвало да бъде решен по избран метод? И в случай че можем, това, несъмнено, ще бъде и опция през номинационна комисия. Нека да забележим кои са претендентите. Ние още не знаем кои са хората, само че към този момент те ще бъдат дамгосани. И това е една от аргументите огромна част от хората, които бъдат поканени, да откажат да вземат участие, тъй като подозират какво ще се изкаже върху техните кандидатури.
Вие нарекохте „ДПС – Ново начало“ „съдружници по неволя“. Защо? Подкрепата от тяхна страна сложи ли според ръководството от волята на една парламентарна група, от един парламентарен водач?
Обичайно това е разказът, който се постанова. Но в случай че сте по-внимателни, ще видите еволюция във възгледите на народните представители и на парламентарните групи по-общо. От едната страна са парламентарните групи и народните представители, които не желаят избори. От другата страна са тези, които желаят да се отиде на предварителни парламентарни избори. Така че съдружието е за тези, които поддържат държавното управление и да не се отива на предварителни избори.
Много ли са гласовете за отиване на предварителни избори? Какво наблюдавате Вие? Вотовете на съмнение проява ли са на това?
Категорично. Колегите, които се подписват под настояванията за избор на съмнение и които по-късно вземат участие в полемиките, изрично си го споделят: „Нашата цел е да бъде свалено държавното управление и да се отива на предварителни избори“. Те си го декларират и мислят, че това е нещото, което постоянно би трябвало да бъде провидяно зад всяко едно искане.
И в последния отчет на Европейската комисия във връзка с върховенството на правото е маркирано, че България би трябвало да показва резистентност и неизменност при следствието на делата, свързани с корупция. Защо се приказва, госпожо Киселова, толкоз доста за корупция? Тя се разобличава в едни доста шумни следствия, а по-късно делата нямат същата орис в съда.
Каква резистентност да има, когато за 4 години от време на време отивахме на предварителни избори? За да има резистентност, т.е. органите да бъдат задоволително с дълготраен хоризонт…
Искате да кажете, че прокуратурата се повлиява от…
Не приказвам единствено за прокуратурата. Ако влезем в диалог, ще забележим по какъв начин наподобява смяната в реда на органите, които събират данни, които след това да станат доказателства. Не единствено през предоставяне на проверяващи функционалности на Антикорупционната комисия, само че и на органи, които са в Наказателно-процесуален кодекс. Съобразяването с политическата обстановка не е от през днешния ден. И е обикновено там, където няма политическа предвидимост, да има и намаляване на напъните. Ако би трябвало по този начин да обобщавам, съгласно мен задържането на това държавно управление ще докара и до смяна в идващия отчет следващата година. Защото сега вършим фотография на коя година? На 2024-а. А държавното управление е от 2025 година
В този смисъл коментирайте нещо съответно. И то е следствието от последните 48 часа на случая „Боташ“ и разпитите и обиските на Росен Христов и Деница Златева.
Имало е данни или сигнал и са почнали предварителна инспекция, въз основа на която и следствие. Дотогава, до момента в който няма показани материали на прокурора, това са процесуални дейности, които няма по какъв начин да бъдат коментирани.
Много необятно коментиран е договорът с „Боташ“, какво е Вашето мнение?
Това е друго. Защото когато се вършат оглед и обиск в дома на съответен човек, тогава търсим обособена наказателна отговорност. Другият въпрос, и той към този момент е по-сериозен, е какъв брой е бил нужен договорът, дали е бил само вероятен и тук какви са настъпилите последствия, може ли да бъде предоговорен, тъй че това има и по-общ стопански и политически аспект. Така че, да се разясняват процесуално-следствени дейности във връзка с съответни хора, да, в случай че са нарушили разпоредбите и има осъществено закононарушение, да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Но въпросът дали България би трябвало да продължи да натрупа задължения по контракта е въпрос, който държавното управление поставя старания да бъде предоговорен. И там мисля, че би трябвало да бъде подсилен министърът на енергетиката.
Кметът на Варна, заместник-кметът на София, станаха обект на следствие с съмнения за корупционни практики. „Продължаваме промяната“ видяха в това политическо гонене Коментирайте, апелирам, и тези въпроси.
Атаките, както сътрудниците ги назовават, по отношение на кметове, са следващите. Ако се върнем обратно, в предходни месеци имаше от други парламентарни групи пък заявление, че техни кметове се нападат. Когато някой бъде определен, той към този момент е кмет на всички. И защото нямат имунитет, във всеки един миг е допустимо да бъдат обект на наказателно произвеждане, това е рационално. Това е допустимо. Нека да не сме преди съда. Нека да забележим какво ще показа прокуратурата и дали привличането към наказателно отговорно ще бъде към този момент последвано и от по-сериозни дейности. Дотогава, до момента в който е обект на предварителни инспекции, мисля, че не би трябвало да сме толкоз крайни в оценките. А че когато си в съпротива, да не бъдеш докосван, не може да бъде поддържано като теза. Аз персонално не одобрявах Комисията за противопоставяне на корупцията да има проверяващи функционалности. Но това беше един от причините за битка с корупцията. Същите тези сътрудници, които в този момент упрекват за репресии. Така че, когато си основал несъмнено законодателство, би трябвало да си с ясното схващане, че то може да бъде приложено и по отношение на теб. Затова би трябвало да сме деликатни.
Да се върнем на еврото. Със свое решение Вие не допуснахте въпроса за референдума, препоръчан от президента, да влезе за разискване в пленарната зала. Към днешна дата по какъв начин бихте постъпили, като имате поради утвържденията, само че и рецензиите, които получихте?
Вие казахте „решение“. Всъщност става дума за предписание като юридически акт. С времето и след диалозите с доста хора, които и поддържат, и подлагат на критика, и от дистанцията към този момент на тези два месеца, които изминаха, мисля, че съм постъпила вярно. Това е едно от нещата, които сигурно ще бъдат акт от моята обществена позиция и във времето отсега нататък. Но едно нещо мисля, че би трябвало като умозаключение да се каже – това беше акт, който съм съветвала освен с моята парламентарна група, само че и с други парламентарни групи, преди да бъде направено. Да наподобява, че сама съм седнала и съм решила нещо, малко наивно звучи.
Предстои Конституционен съд да се произнесе по въпроса дали като ръководител на Народното събрание Вие сте способена да прецените условията, при които е позволено производство на народен референдум, като отклонявате предложение, направено от индивид, овластен със закон. Така заложеният въпрос от страна на президента направи ли по-труден вашия институционален разговор?
Органът, който взема решение за производство на народен референдум, е Народното събрание. При ред и условия в закона. И тогава, когато редът и изискванията а са по закон и само Народното събрание може да се произнесе във връзка с народен референдум, в този подтекст мисля, че би трябвало да гледаме и всички следващи старания. Защото имаше още едно изпитание за приемане на решение за производство на народен референдум при започване на този месец.
Темата за РСМ е изключително деликатна за съседите ни и изключително след гласуването в Екологичен потенциал. Вие го засегнахте ненапълно и при гостуването на ръководителя на албанския парламент. Как да убедим Скопие, че диалогът сред нас е по-голям, в сравнение с спор, който е непроизводителен?
Разговорът за интеграцията на Западните Балкани е диалог, който България води повече от десетилетия и мисля, че ние сме първите, които във всеки един сложен миг са подали ръка на РСМ. Не поставихме искания при признаването, не сме сложили и искания във връзка с името. Това го видяха всички непредубедени и когато стана пожарът в Кочани, България първа се притече с медицински експерти. Тези човешки и държавнически действия, мисля, че демонстрират какво е отношението ни като страна и общество към нашите съседи. Има обаче един въпрос, който е доста значим и остава някак си настрана. След като е подписано съглашение сред РСМ и Европейски Съюз в лицето на Европейската комисия, това към този момент не е проблем на България. Това е въпрос, който нашите съседи би трябвало да извървят. Аргументите, виждате през какви прочувствени прояви минава част от политическия хайлайф, да настояват, че ние сме хората, които ги стопират, е неточно. Надявам се, че като отмине предизборната акция, тъй като им предстоят локални избори, ще видят, откакто се извърнат обратно, че ние сме тези, които сме ги подкрепяли най-силно. Нашето схващане и за Албания, и за РСМ е, че те би трябвало да са част от Европейски Съюз. Албания е страна, в която пък имаме българско национално малцинство. Те поставят доста съществени старания и в началото бяха дружно, само че откакто видяха твърдоглавие в елита на техните и наши съседи, са решили да продължат сами, защото тичат много по-бързо по европейската пътека.
Опозицията някого пъти желае Вашата оставка като ръководител по най-различни мотиви.
Винаги когато има искане за оставка, виждам дали повода не е била в мен. Много постоянно обаче и това, мисля, ще го видят обективните наблюдаващи, е по-скоро политическа офанзива, а такива има към всеки ръководител, който го поддържа болшинството, тъй че в този подтекст ги одобрявам огромната част от настояванията.
Това съобщи ръководителят на националното заседание Наталия Киселова в изявление за „Говори сега“ по Българска национална телевизия.
Надя Обретенова: Госпожо Киселова, следващи два отхвърлени вота на съмнение, днешният и този за финансовата политика на кабинета, което беше последвано от приемане на страната ни в еврозоната. Удължи ли се по този начин хоризонтът на ръководството на кабинета „Желязков“?
Наталия Киселова: Аз мисля, че упоритостта, която беше декларирана през януари, освен до приемането на България в еврозоната, а за по-дълъг мандат, да не кажа цялостен, тъй че това е следващата стъпка или затруднение, което беше преодоляно и продължаваме напред. Инструментът избор на съмнение е опция на опозицията да влезе във фокуса на внимание. Имам възприятието, че са почнали по реда на всеки един министър да има избор на съмнение и по този начин да обръщат внимание върху себе си. Това лишава време, само че пък въпреки това мисля, че държи в кондиция държавното управление и болшинството да са нащрек, тъй че има и положителна страна, с изключение на, несъмнено, продължителните пленарни съвещания.
Днес видяхме по какъв начин гласоподаваха депутатите от „Продължаваме промяната“ – „за“ вота на съмнение. Смятате ли, че тази смяна, която настъпи, по някакъв метод ще пренареди гласуването в пленарната зала и по други законопроекти?
Разбира се, това е решение на народните представители от парламентарната група да гласоподават по този метод. Аз се надявам, че ще размислят, тъй като по избрани въпроси внасянето на избор на съмнение е самоцелно и по-скоро би трябвало да четат деликатно претекстовете.
Водещата вест за България тази седмица е приемането на еврото от началото на 2026 година. По този метод, съгласно Вас, приключва ли изцяло европейската ни интеграция?
Тъй като европейската интеграция е развой, а не еднократно деяние, влизането на България в еврозоната е влизане в ядрото на страните членки и то ще сложи нови провокации пред всяка една власт. Така че и отсега нататък ще има въпроси, по които ще би трябвало да бъдем проевропейски, да кажа, да се потвърждава България, тъй че това е стъпка в вярната посока. Предстоят и други.
Разбирате ли тези, които се тормозят, какво чувате в гласовете на митинга на хората срещу еврото? Подобни гласове има и вътре, в пленарната зала.
Разбирам ги, това е част от политическия спор. Въпросът е – какво е различното, което може да бъде препоръчано? Моето персонално схващане е, че България е в границите на най-хубавото място, в което е допустимо да членуваме сега и това ни подсигурява в бурния геополитически бульон да сме вързани някъде, за нещо по-стабилно. Така че проевропейското бъдеще на България, мисля че сега е без конкуренция, тъй като, виждате, съперниците на влизането в еврозоната към този момент приказват за излизане изобщо от Европейския съюз. И е хубаво, когато се подвига избран девиз, да си даваме сметка какви са последствията, а не всекидневно, като създадем нещо и тогава да търсим какво е можело да случи, в случай че не бяхме взели решение. Така че, разбирам ги, само че алтернативата, която оферират, не я одобрявам.
В деня на гласуването за приемане на България в еврозоната от комисаря Домбровскис чухме доста положителни думи за финансовата непоклатимост на страната, само че и една рекомендация – България да продължава с промените и никога да не стопира и да не се отхвърля. Към промените поставяте ли антикорупционното законодателство?
Това е проблем от повече от десетилетия, тъй че е обикновено да бъде във фокуса на работата на Народното събрание. Ако проследим по какъв начин е еволюирала концепцията, първо беше единствено с административни ограничения да бъде борена, в този момент към този момент към тях се прибавиха и наказателно-правни. Това докара и до смяна във философията и на закона, и на метода на образуване. Преценихме след диалози с сътрудници измененията да бъдат минимални и да отразяват решението на Конституционния съд от предходната година, по отношение на болшинството, с което се избира комисията. Другите въпроси са да бъде направено работещо и ново селектиране, което номинационната комисия, по смисъла на Закона за противопоставяне на корупцията, с цел да може да бъде освежен съставът. Защото откакто влезе в действие, повече от година и половина, органът не е образуван. Така че това е минималното, което вършим.
Правилно ли разбирам, че подкрепяте с нормално болшинство да бъдат избирани членовете на Антикорупционната комисия?
Думата „подкрепям“ е неточна. Аз подкрепям, че изобщо не трябваше да се минава към квалифицирано болшинство, тъй като Конституцията е планувала квалифицирани болшинства не просто за органи, макар че беше въведено и за инспектората, и за членовете на Висшия правосъден съвет. Конституцията планува квалифицирани болшинства за значими, стратегически за страната решения.
Да, само че опозицията в този момент споделя: „С това нормално болшинство ръководещите, с поддръжката на „ДПС – Ново начало“, ще си изберат комфортна комисия“. Ще си изберете ли комфортна комисия?
Какво друго да кажат? Аз единственото, което от самото начало и като специалист в предходната си битност, и в този момент, като депутат, от самото начало се чудя за какво би трябвало да се повдига въпрос, който е очевидно, че би трябвало да бъде решен по избран метод? И в случай че можем, това, несъмнено, ще бъде и опция през номинационна комисия. Нека да забележим кои са претендентите. Ние още не знаем кои са хората, само че към този момент те ще бъдат дамгосани. И това е една от аргументите огромна част от хората, които бъдат поканени, да откажат да вземат участие, тъй като подозират какво ще се изкаже върху техните кандидатури.
Вие нарекохте „ДПС – Ново начало“ „съдружници по неволя“. Защо? Подкрепата от тяхна страна сложи ли според ръководството от волята на една парламентарна група, от един парламентарен водач?
Обичайно това е разказът, който се постанова. Но в случай че сте по-внимателни, ще видите еволюция във възгледите на народните представители и на парламентарните групи по-общо. От едната страна са парламентарните групи и народните представители, които не желаят избори. От другата страна са тези, които желаят да се отиде на предварителни парламентарни избори. Така че съдружието е за тези, които поддържат държавното управление и да не се отива на предварителни избори.
Много ли са гласовете за отиване на предварителни избори? Какво наблюдавате Вие? Вотовете на съмнение проява ли са на това?
Категорично. Колегите, които се подписват под настояванията за избор на съмнение и които по-късно вземат участие в полемиките, изрично си го споделят: „Нашата цел е да бъде свалено държавното управление и да се отива на предварителни избори“. Те си го декларират и мислят, че това е нещото, което постоянно би трябвало да бъде провидяно зад всяко едно искане.
И в последния отчет на Европейската комисия във връзка с върховенството на правото е маркирано, че България би трябвало да показва резистентност и неизменност при следствието на делата, свързани с корупция. Защо се приказва, госпожо Киселова, толкоз доста за корупция? Тя се разобличава в едни доста шумни следствия, а по-късно делата нямат същата орис в съда.
Каква резистентност да има, когато за 4 години от време на време отивахме на предварителни избори? За да има резистентност, т.е. органите да бъдат задоволително с дълготраен хоризонт…
Искате да кажете, че прокуратурата се повлиява от…
Не приказвам единствено за прокуратурата. Ако влезем в диалог, ще забележим по какъв начин наподобява смяната в реда на органите, които събират данни, които след това да станат доказателства. Не единствено през предоставяне на проверяващи функционалности на Антикорупционната комисия, само че и на органи, които са в Наказателно-процесуален кодекс. Съобразяването с политическата обстановка не е от през днешния ден. И е обикновено там, където няма политическа предвидимост, да има и намаляване на напъните. Ако би трябвало по този начин да обобщавам, съгласно мен задържането на това държавно управление ще докара и до смяна в идващия отчет следващата година. Защото сега вършим фотография на коя година? На 2024-а. А държавното управление е от 2025 година
В този смисъл коментирайте нещо съответно. И то е следствието от последните 48 часа на случая „Боташ“ и разпитите и обиските на Росен Христов и Деница Златева.
Имало е данни или сигнал и са почнали предварителна инспекция, въз основа на която и следствие. Дотогава, до момента в който няма показани материали на прокурора, това са процесуални дейности, които няма по какъв начин да бъдат коментирани.
Много необятно коментиран е договорът с „Боташ“, какво е Вашето мнение?
Това е друго. Защото когато се вършат оглед и обиск в дома на съответен човек, тогава търсим обособена наказателна отговорност. Другият въпрос, и той към този момент е по-сериозен, е какъв брой е бил нужен договорът, дали е бил само вероятен и тук какви са настъпилите последствия, може ли да бъде предоговорен, тъй че това има и по-общ стопански и политически аспект. Така че, да се разясняват процесуално-следствени дейности във връзка с съответни хора, да, в случай че са нарушили разпоредбите и има осъществено закононарушение, да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Но въпросът дали България би трябвало да продължи да натрупа задължения по контракта е въпрос, който държавното управление поставя старания да бъде предоговорен. И там мисля, че би трябвало да бъде подсилен министърът на енергетиката.
Кметът на Варна, заместник-кметът на София, станаха обект на следствие с съмнения за корупционни практики. „Продължаваме промяната“ видяха в това политическо гонене Коментирайте, апелирам, и тези въпроси.
Атаките, както сътрудниците ги назовават, по отношение на кметове, са следващите. Ако се върнем обратно, в предходни месеци имаше от други парламентарни групи пък заявление, че техни кметове се нападат. Когато някой бъде определен, той към този момент е кмет на всички. И защото нямат имунитет, във всеки един миг е допустимо да бъдат обект на наказателно произвеждане, това е рационално. Това е допустимо. Нека да не сме преди съда. Нека да забележим какво ще показа прокуратурата и дали привличането към наказателно отговорно ще бъде към този момент последвано и от по-сериозни дейности. Дотогава, до момента в който е обект на предварителни инспекции, мисля, че не би трябвало да сме толкоз крайни в оценките. А че когато си в съпротива, да не бъдеш докосван, не може да бъде поддържано като теза. Аз персонално не одобрявах Комисията за противопоставяне на корупцията да има проверяващи функционалности. Но това беше един от причините за битка с корупцията. Същите тези сътрудници, които в този момент упрекват за репресии. Така че, когато си основал несъмнено законодателство, би трябвало да си с ясното схващане, че то може да бъде приложено и по отношение на теб. Затова би трябвало да сме деликатни.
Да се върнем на еврото. Със свое решение Вие не допуснахте въпроса за референдума, препоръчан от президента, да влезе за разискване в пленарната зала. Към днешна дата по какъв начин бихте постъпили, като имате поради утвържденията, само че и рецензиите, които получихте?
Вие казахте „решение“. Всъщност става дума за предписание като юридически акт. С времето и след диалозите с доста хора, които и поддържат, и подлагат на критика, и от дистанцията към този момент на тези два месеца, които изминаха, мисля, че съм постъпила вярно. Това е едно от нещата, които сигурно ще бъдат акт от моята обществена позиция и във времето отсега нататък. Но едно нещо мисля, че би трябвало като умозаключение да се каже – това беше акт, който съм съветвала освен с моята парламентарна група, само че и с други парламентарни групи, преди да бъде направено. Да наподобява, че сама съм седнала и съм решила нещо, малко наивно звучи.
Предстои Конституционен съд да се произнесе по въпроса дали като ръководител на Народното събрание Вие сте способена да прецените условията, при които е позволено производство на народен референдум, като отклонявате предложение, направено от индивид, овластен със закон. Така заложеният въпрос от страна на президента направи ли по-труден вашия институционален разговор?
Органът, който взема решение за производство на народен референдум, е Народното събрание. При ред и условия в закона. И тогава, когато редът и изискванията а са по закон и само Народното събрание може да се произнесе във връзка с народен референдум, в този подтекст мисля, че би трябвало да гледаме и всички следващи старания. Защото имаше още едно изпитание за приемане на решение за производство на народен референдум при започване на този месец.
Темата за РСМ е изключително деликатна за съседите ни и изключително след гласуването в Екологичен потенциал. Вие го засегнахте ненапълно и при гостуването на ръководителя на албанския парламент. Как да убедим Скопие, че диалогът сред нас е по-голям, в сравнение с спор, който е непроизводителен?
Разговорът за интеграцията на Западните Балкани е диалог, който България води повече от десетилетия и мисля, че ние сме първите, които във всеки един сложен миг са подали ръка на РСМ. Не поставихме искания при признаването, не сме сложили и искания във връзка с името. Това го видяха всички непредубедени и когато стана пожарът в Кочани, България първа се притече с медицински експерти. Тези човешки и държавнически действия, мисля, че демонстрират какво е отношението ни като страна и общество към нашите съседи. Има обаче един въпрос, който е доста значим и остава някак си настрана. След като е подписано съглашение сред РСМ и Европейски Съюз в лицето на Европейската комисия, това към този момент не е проблем на България. Това е въпрос, който нашите съседи би трябвало да извървят. Аргументите, виждате през какви прочувствени прояви минава част от политическия хайлайф, да настояват, че ние сме хората, които ги стопират, е неточно. Надявам се, че като отмине предизборната акция, тъй като им предстоят локални избори, ще видят, откакто се извърнат обратно, че ние сме тези, които сме ги подкрепяли най-силно. Нашето схващане и за Албания, и за РСМ е, че те би трябвало да са част от Европейски Съюз. Албания е страна, в която пък имаме българско национално малцинство. Те поставят доста съществени старания и в началото бяха дружно, само че откакто видяха твърдоглавие в елита на техните и наши съседи, са решили да продължат сами, защото тичат много по-бързо по европейската пътека.
Опозицията някого пъти желае Вашата оставка като ръководител по най-различни мотиви.
Винаги когато има искане за оставка, виждам дали повода не е била в мен. Много постоянно обаче и това, мисля, ще го видят обективните наблюдаващи, е по-скоро политическа офанзива, а такива има към всеки ръководител, който го поддържа болшинството, тъй че в този подтекст ги одобрявам огромната част от настояванията.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ