Надявах се, че в България ще намеря хора, които мислят

" Надявах се, че в България ще намеря хора, които мислят като мен, а то все едно съм в Русия. " Таня е 19-годишна рускиня. Бяга от Путин в България, само че е принудена да се върне в Москва. Какво е видяла и претърпяла в София?

Таня е рускиня на 19 години. Преди три месеца идва в България с туристическа виза, с цел да работи. Семейството ѝ в Москва е оскъдно: татко ѝ няма работа, а майка ѝ е " чистачка в домовете на богатите ".  Вади телефона си и ми демонстрира картата на Москва: " Ето, виж, тази червена линия огражда центъра на Москва. Тук живеят богатите, в представителната Москва, където всичко наподобява на Европа. Останалото е ужасна беднотия и бедност. Аз пребивавам оттатък алената линия, в дребен апартамент с майка ми, татко ми, сестра ми, баба ми и дядо ми. Едва се побираме в две стаи и дребна като килер кухня ", споделя момичето.

" Не желая да пребивавам повече в Русия, там е ужасно "

Таня си представяла, че като пристигна в България, ще може да остане тук вечно. Защото не желае да живее повече в. " Скарах се със. Нещата, които се случват в Русия, са страшни. За всяка непреценена дума на обществено място може да получиш санкция или да те вкарат в пандиза, тъй като наблюдават с камери и подслушват всичко. Може да те затворят дори ако не им хареса по какъв начин си облечен. Моя близка другарка е била арестувана, когато излизала от метрото, тъй като имала пиърсинг и татуировка и била с доста къса пола. Нищо не е прегрешила, само че я закарали за инспекция в районното. Взели ѝ документите и телефона, разпитвали я някакви нелепости и се държали с нея цинично и вулгарно. "
Редакцията предлага
Таня наподобява уплашена и обезпокоена. Разказва за хотела, в който я наели на работа в София: " Не подписаха никакъв контракт с мен, нито ме записаха, че пребивавам в хотела. Казаха ми, че ще ми заплащат в брой. Първо започнах като камериерка, работата е доста тежка. Чувствах се извънредно, тъй като всички се отнасяха с мен доста зле, освен тъй като съм рускиня. Изненадана съм какъв брой поддръжници на има измежду личния състав на хотела. Те, че зверствата на съветската войска не са се случвали, че това е агитация на украинците. Когато им описвам какъв брой мъчно се оцелява в Москва през днешния ден, какъв брой високи са цените, по какъв начин значително хора живеят в боязън и бедност, те просто не ми имат вяра. Не ми повярваха и когато обяснявах по какъв начин никой в Москва не може да излезе на улицата и да каже, че е срещу войната в Украйна, срещу Путин и режима му. Имам другари, които при започване на войната се опитваха да стачкуват, само че доста бързо ги " дисциплинираха " - някои от тях бяха санкционирани с галактически суми. Ако не можеш да си платиш санкцията, те изпращат да работиш в лагер. А от там връщане няма. Един мой непосредствен изчезна, откакто на първите митинги беше с афиш на улицата. Надявах се, че в България ще намеря хора, които мислят като мен, а то все едно съм в Русия ", споделя Таня и продължава:

" В края на първия месец от работата ми в хотела бях унищожена, тъй като не ми заплатиха, излъгаха ме. Но нямам контракт, не познавам никого тук, даже нямам право да работя с туристическата ми виза. Бях без никакви пари, затворена в една дребна стаичка в хотела и даже не можех да се върна в Русия. Преместиха ме в ресторанта, където сервирах храна на гостите, само че там стартира другият пъкъл. Мениджърите са ужасни - крещят, наскърбяват, държат се с мен по този начин, сякаш съм слугиня. А един от сервитьорите непрекъснато ми правеше неприлични оферти. Започнах да се опасявам от ден на ден. Вечер влизах в стаята си, заключвах вратата, само че всеки звук извън ме плашеше. "

Таня желае да напусне хотела и да остане в България, само че легално, с виза, която ѝ разрешава да си намери друга работа и квартира. Разказва, че е проверила, само че сега в България е невероятно руснаци да получат статут на бежанци. Освен в случай че нямат доказателства, че са репресирани от режима на Путин. " Аз, за положително или неприятно, не съм била задържана в Русия. По вашите закони нямам никакви действителни учредения да желая да остана в България. Но в реалност имам големи учредения да желая да се махна от Москва. Мечтата ми е да изучавам, фантазията ми е да пребивавам умерено и без боязън, само че в Русия, за разлика от България, това е невероятно. Мечтата ми е да не съм част от съветското общество, в което множеството хора сляпо имат вяра на съветската агитация. Но не мога да се махна оттова, тъй като няма къде да отида. Никой не ме желае, тъй като съм рускиня. Сега визата ми изтича и очаквам от хотела да ми дадат заплатата, с цел да си купя билет за Москва. "

" Моята врата за света се затваря вечно, а съм единствено на 19 "

При идната ни среща Таня вече има самолетен билет за Москва, а. 19-годишната Таня е още по-уплашена. " Може всеки миг да изпратят татко ми на фронта. Той се крие и на никое място не излиза, с цел да не му връчат призовка. На мой прочут я връчили, до момента в който се прибирал. "

" Не знам как да постъпя. Разбирам, че в този момент би трябвало да съм до фамилията ми и да ги поддържам, само че в това време съзнавам, че в случай че отпътува за Москва, в никакъв случай повече няма да се върна в цивилизования свят. Това ме натъжава може би повече от всичко. Моята врата за света ще бъде затворена вечно, а съм единствено на 19 години. Какво ще върша в Русия? Ще шетам домовете на богатите като майка ми. Тъжно е на 19 години да знаеш, че отиваш в страна, в която нямаш бъдеще, тъй като е ръководена от деспот ", споделя Таня.

Три дни по-късно идва известието, че Таня към този момент се е прибрала в Русия. Текстът ѝ е изпълнен с тъжни емотикони. Изпращам ѝ линкове с информация за български университети, където може да кандидатства и така да се върне още веднъж в България. Отговорът ѝ беше единствено една разплакана емотиконка.

*****

Вижте и това видео от архива ни:
" Не желая да имам нищо общо с Русия "