Надява се до една година да е качил поне 10

Надява се до една година да е качил най-малко 10 кг

Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, има справедливо място в историята на родния шоубизнес. Именно той сложи основите на родната ситуационна комедия и побългари концепцията за скрита камера.

Макар през август да навърши 57 години, Влади акцентира, че за него рождения ден не е това значително мероприятие, което е за мнозина. Не е чествал, защото бил във Варна, където до 21 ч. репетирали мюзикъла „ Българи от остаряло време “, който трябвало да играят. След това отишъл на процедури и най-после се прибрал.

В обществените мрежи имал хиляди честитки, несъмнено получил и голям брой позвънявания. Невъзможно му е обаче в един ден да отговори на всеки, който го е поздравил, изпращайки му позитивната си сила и този факт постоянно помрачава празника му. Държи го седмица по-късно и му е скапано, тъй като желае отговорът му да бъде персонален, а не просто факсимиле. Надява се хората да не му се сърдят, само че е отвън човешките благоприятни условия да се отговори на толкова доста обич. Иска обаче да се знае, че пожеланията са стигнали до сърцето му, а към тези, които са ги отправили, пътуват неговите.

Ако не му припомнят непрекъснато, че е на 57 години, не би се чувствал по-различно от това, което е бил на 40. Твърди, че е същото като да кажеш на някой, че му е пораснала главата – ще стартира постоянно да се гледа в огледалото и внезапно ще види порасналата си глава. Когато животът към него крещи годините му, размишлява като 57-годишен. Често останалите са сюрпризирани от това, което демонстрира на сцената – скача, пада, вика, прави салта… Подчертава обаче дебело, че това е обикновено, тъй като не е неработоспособен с ТЕЛК-ово решение.

Не е сигурен, че ще доживее до 65 години и по тази причина въобще не го мисли. Отдавна си е дал сметка, че по-голямата част от живота му, е предходна. Силата, силата и въжделението, са били в предходен стадий. Сега разполага с повече информация и гледа на живота като на външен асансьор – когато си на първия етаж, виждаш едно, на петия повече, а на по-високите – доста. 

Ходи на процедури при човек от Варна, който му дал голяма вяра, продължава и до през днешния ден с някои практики и се надява следващата година всички да го видят много „ пооправен “. Признава, че ще е същински благополучен, в случай че си върне едни 10 кг.

Не намира за нужно да живее с възприятие за задача, живее с усеща за дълг и не го интересува дали това е от историческо значение и дали след време ще кръстят улица на негово име.

Лятото му било работно и по този начин и не останало време за отмора.

По отношение на присъединяване му във кино лентата „ Гунди – легендата за любовта “, отбелязва, че незабавно щом получил хонорара, го превел на ФК „ Левски “.

Все още няма жена в живота му, а и няма по какъв начин, защото, в случай че не е на работа, е с майка му. Свободното му време е от 0.30 до 6 ч. сутринта. Когато излизат на разходка с майка му, приготовлението и обиколката лишават най-малко 3 часа. Припомняме, че от 4 години родителката му, е в инвалидна количка, с която може са изминава единствено дребни дистанции, освен това с компаньон. На 21 август навършила 83 години и до вечерта посрещала посетители, а телефонът й не спирал да звъни. През цялото време излъчвала наслада като едно малко врабче.

Мечтае синът му и щерка му скоро да го създадат дядо, защото за него това е най-голямата връзка в живота. Никога обаче не е казвал на децата си какво да вършат, а и те не слушат думите, а гледат образеца. С тях си приказва искрено за нещата от неговата камбанария, само че изборът е техен. Всеки младеж, би трябвало да си има собствен път, а не да върви напред, тъй като е дете на някого.

Самият той 3 пъти е бил отхвърлян от ВИТИЗ, тъй като детето на някого е било на дневен ред. Той самият нито един път не е бутнал сина си или щерка си – не им е търсил работа или да е ходатайствал за тях. Смята, че което си е твое, ще стигне до теб.

През годините е оказал помощ на много хора, само че не им води статистика. Макар самите те да са го признавали през годините, след това тези неща се отстраняват.

Други пък единствено ги е издърпвал да се качат на лодката, а те сами са постигнали триумфите си.

Приема за обикновено всяко изменничество, защото е наясно, че всеки смята себе си за най-съществен и е напълно в реда на нещата от време на време да не си дава сметка, че сега ти имаш потребност от помощ, а това си е тип измяна. Много хора можели да му подадат ръка, когато бил в тинята, същинската помощ не е ментална, а материална. Случвало се е да би трябвало да си заплати тока или парното, а да няма пари. И Георги Стайков в този момент има потребност от средства, а не да му споделят това или това, с цел да го успокояват, безапелационен е той.

„ Живеем във време на война, в което всеки ден четем за броя на унищожените танкове и ракети, само че не се загатват имената на починалите, нито пък излиза наяве какви са мечтаели да станат, не демонстрират и околните им. Четем за танкове и ракети, тъй като парите се дават за тях, а човешкият живот не коства нищо. Ако знаехме имената и орисите на починалите, войната щеше да свърши по-бързо, а може би и ще избухва доста по-рядко, сигурен съм в това “, отбелязва Въргала.

Автор: Уикенд