Надя Шабани е директор на от 2016 г. Тя е

Надя Шабани е шеф на от 2016 година Тя е магистър правист и дълготраен специалист в региона на правната рамка за неправителствените организации, положителното ръководство, създаване на публично-частни партньорства и поощряване на общественото договаряне. Надя е част от екипа на организацията от самото ѝ основаване през 2001 година, като в интервала 2009–2012 година е ръководител на Държавната организация за протекция на детето, която координира държавните политики във връзка с правата на детето.Бащата на Надя, който е доктор кардиолог, е сириец. Когато идва в България обаче при започване на 70-те – на път за Франция, където по това време живее брат му, – той е 20-годишен безпаричен студент. Запознава се с майка ù, двамата се влюбват и, въпреки да са доста млади, вземат решение да се оженят. Не срещат поддръжката нито на фамилиите си, нито на двете си страни и съумяват да сключат формален брак едвам след раждането на Надя. За самата нея историята на родителите ù е доказателство, че любовта не познава и не признава никакви граници.Надя Шабани е студентка по право в трети курс, когато стартира работа в екипа на преди малко учредения Български център за нестопанско право. Тогава – през 2001 година – понятия като „ фондация “ и „ съдружие “ звучат към момента необичайно и неразбираемо. В началото тя счита, че става въпрос за кратковременен план. Днес признава, че не може да си показа да работи нещо друго и се усеща задоволена, горда и заредена с това, което прави. Българският център за нестопанско право работи за това хората в България да могат да са цивилен дейни, да се сдружават и да развиват дружно идеите, които са ги обединили. Центърът оказва помощ на разнообразни цивилен организации и деятели, в случай че имат правни, покровителствен и други проблеми, като се търсят дружно допустимо най-хубавите решения. Според Надя гражданското общество е все по-активно, по-силно и по-гласовито. Тя счита, че колкото повече компликации се задават, толкоз повече гражданското общество ще се активизира, ще се включват повече хора, за които има значение гражданските ни права да бъдат предпазени.„ Много неща остават непостигнати – споделя тя, – има потребност доста промени да се случат, хората би трябвало да вземат участие в тези процеси посредством своите организации, да изричат отзиви, да партнират на институциите, да ги подлагат на критика, когато се постанова, да оферират нови и съвременни решения. Това, което би трябвало да реализираме, е от допустимо най-ранна възраст всеки, който желае, да има шанса да се включи в разнообразни цивилен начинания, тъй като единствено по този метод ще сме в положение да се грижим за общото ни благополучие и ангажираност. “Надя Шабани споделя с EVA и усещанията си от опита, който е натрупала при работата си в Агенцията за протекция на детето, още повече че и в този момент в БЦНП се занимава с правата на децата. За нея обществената сфера и закрилата на децата (и изобщо на хората в уязвимо положение) е една от областите, където приносът на организациите е най-значим. Те са на терен, на първа линия до хората, намиращи се в разнообразни усложнения. „ Едни от най-модерните услуги за деца с проблеми и техните фамилии са развити като модели точно от цивилен организации. Мога да кажа, че има система за протекция в България и тя работи, само че има и доста още какво да се направи. Когато започнахме промяната за извеждане на децата от институциите, мислехме, че ще го създадем за 10 години. Ясно е, че ще ни би трябвало повече време – тъй като манталитетът, професионалните стандарти и практики очевидно не се трансформират за 10 години, само че са факт доста усъвършенствания – броят на изоставените деца е в пъти по-малък и работят услуги, които оказват помощ да се вземат решение проблемите на децата “ – добавя Надя.Питаме нашата събеседничка в какво намира ентусиазъм за работата си. Надя дава отговор, че историите на гражданските организации са доста зареждащи, тъй като демонстрират съответна, действителна смяна, постоянно и избавление, тук и в този момент, колкото и от време на време България да наподобява като тъжно място, в което човек надали не е зарязан на произвола на ориста. Подобни истории ѝ връщат смисъла на всичко, което прави с сътрудниците си, и я зареждат с сила за още работа за години напред.Фондация „ Америка за България “ е основен сътрудник за Българския център за нестопанско право. „ Те са образец за донор, който се вслушва в това, което споделяме като проблеми, какви са положителните решения, какво мисли общността и какъв би бил най-хубавият, резистентен и ефикасен модел за деяние. С екипа на фондацията работим по доста тематики – разрастване на обществено предприемаческия модел на гражданските организации (над 250 организации са минали през общата ни стратегия досега), опциите на организациите да набират поддръжка за идеите си и несъмнено – да пазим и развиваме изискванията това да се случва и хората да могат свободно да упражняват гражданската си интензивност. “ Известно е, че в България всеобщото отношение към неправителствените организации (НПО) e нееднозначно. Според Надя колкото повече Неправителствени организации има, толкоз повече хората са свободни, могат да се сдружават и да търсят взаимно осъществяване на идеалните си цели. Тези организации работят по проблеми от най-различно естество – хората да се обединят в етажната благосъстоятелност да вземем за пример, или в състезателен клуб, или да се подкрепи активността на локалното читалище или на природозащитна организация, която пази пътя на птициите и тяхното разнообразие, или това да можем свободно да задаваме въпроси на институциите и да получаваме отговори, даването на обществени услуги и т.н, и така нататък „ Колкото по-свободен и пъстър е животът, толкоз по-различни Неправителствени организации може да има “ – споделя тя.Надя Шабани посвещава голяма част от времето на работата си. Затова съвършената отмора за нея е просто без работа. И на брега на морето. „ Истината е, че нямам доста занимания отвън работата, с изключение на фамилията и приятелите ми. Общо взето, за нищо друго не ми стига времето от 6.00 заран до 00.00 вечер: малко спорт, домакинска работа, офис, деца, мъж, родители, другари, малко занимания, това е “ – обобщава тя. Благодарна е на  2023 година за всички забавни неща, които ѝ е донесла, за триумфите, само че и за недотам триумфите. Особено е признателна за опцията да пътува и дружно с сътрудниците си да се предизвикат за нови неща, които да стартират като планове (например „ Щрак “, новото обществено пространство в София, което споделя за работата на гражданските организации). За идната година си пожелава единствено здраве, тъй като е уверена, че годината ще е забавна. Или по-скоро – че  ще съумее да си я направи такава.