Бумът на изкуствения интелект може да доведе до глобален скок на електронните отпадъци
Надпреварата във въоръжаването в Силициевата котловина за основаване на по-мощни стратегии за изкуствен интелект може да докара до доста нарастване на електронните боклуци, предизвестява изследване.
Водещите софтуерни компании влагат доста в създаване и модернизиране на центрове за данни, с цел да зареждат генеративните AI планове и да ги оборудват с мощни компютърни чипове. Ако взривът на ИИ продължи, до 2030 година старите чипове и хардуер може да се равняват на 13 милиарда iPhone, изхвърлени като спомагателни електронни боклуци, съгласно изследване на учени от Китай и Израел.
Технологичните компании са изправени пред възходящата зоркост по отношение на екологичните разноски на генеративния ИИ, което вълнува вложителите. Захранването и охлаждането на мощните компютърни чипове изискват голямо количество сила и вода.
Електронните боклуци към този момент са забележителен и възходящ световен проблем. Според годишния отчет на Организация на обединените нации за електронните боклуци, по-голямата част от тях не се рециклират и множеството се озовават на сметищата.
Компютрите и друга електроника постоянно се изхвърлят от Запада, където се изнесят в страни с ниски приходи и хората ръчно разглобяват старите устройства, с цел да получите достъп до мед и други метали. Според Световната здравна организация, нископлатената работа излага служащите на въздействието на нездравословните субстанции като живак и олово.
В разбор, оповестен в понеделник, откриватели от Китайската академия на науките и университета Райхман в Израел предвиждат, че взривът на изкуствения разсъдък ще усили общото количество генерирани в международен мащаб електронни боклуци с 3 до 12 % до 2030 година
Тези оценки са резултат от разглеждането на разнообразни сюжети по отношение на интензивността на бъдещите вложения в ИИ. Изследователите базират своите калкулации за основаните боклуци, когато компютърен сървър, работещ с мощен процесор на Nvidia, като H100 бъде изхвърлен, и са предположили, че фирмите ще подменят своите системи на всеки три години.
Изследователите разчитат на правилото на софтуерната промишленост, известно като закон на Мур, което гласи, че броят на транзисторите, които могат да се поберат на силициев чип, се удвоява на всеки две години. Проучването не взема поради евентуалните боклуци от изхвърлянето на друго съоръжение, належащо в центровете за данни, като охладителни системи, които предотвратяват прегряването на чиповете.
„ Надяваме се, че тази работа ще притегли вниманието към постоянно подценяваното влияние на AI хардуера върху околната среда “ — сподели Асаф Цахор, помощник в университета Райхман и един от създателите на проучването. „ Изкуственият разсъдък носи осезаеми екологични разноски отвън потреблението на сила и въглеродните излъчвания. “ Проучването е оповестено в понеделник в списание Nature Computational Science.
Представител на Nvidia отхвърли коментар. В отчета за резистентност на компанията за 2024 година се показва, че тя работи за понижаване на отделяните излъчвания от нейните центрове за данни и цялостното преправяне на технологията, употребена от нейните чиновници.
Разработването и внедряването на логаритмите, лежащи в основата на генеративните AI принадлежности, като ChatGPT на OpenAI, изисква доста повече запаси от предходните генерации програмен продукт, изискващи по-сложни и енергоемки чипове.
През юли Гугъл сподели, че въглеродният му отпечатък се е нараснал с 48 % от 2019 година Microsoft сподели през май, че нейните излъчвания са се нараснали с 29 % от 2020 година насам, заплашвайки задачата на компанията да направи своите въглеродни излъчвания негативни до 2030 година
Разрастването на центровете за данни натоварва електрическата мрежа в Съединените щати и води до това доставчиците на електрическа енергия да забавят извеждането от употреба на някои електроцентрали, работещи с въглища, и да рестартират старите нуклеарни реактори, с цел да отговорят на търсенето на сила.
Еколозите и хората, които живеят наоколо до центровете за данни, подлагаха на критика възходящия мащаб на промишлеността. Големите софтуерни компании споделят, че се пробват да намерят способи да отговорят на възходящото търсене, като в същото време лимитират повишаващите се излъчвания.
Но евентуалният проблем с боклука, породен от взрива на ИИ, до момента е бил незадоволително изследван.
„ Има толкоз малко информация по отношение на въздействията на AI нагоре и надолу по веригата “ — сподели Саша Лучани, откривател на изкуствения разсъдък, който е изследвал въздействието на ИИ взрива върху околната среда и работи като шеф по климатичните условия в Hugging Face, компания, която дава принадлежности за AI разработчици. „ Трябва да разгледаме целия цикъл. “
Лучани споделя, че фирмите вместо това са фокусирани върху натрупването на повече изчислителна мощ, с цел да се конкурират по-добре с съперниците си в региона, което ги подтиква да заменят към момента работещите компютърни чипове с чисто нови. „ Всеки просто се стреми към феномена „ по-голямото е по-добро, по-бързото е по-добро “, споделя тя.„ Това е някакъв нрав на стадото.
Докато някои вложители на Уолстрийт и в Силициевата котловина предизвестяват, че изкуственият разсъдък ще се бори да бъде задоволително печеливш, с цел да компенсира неотдавнашните огромни разноски за компютърен хардуер, водещите разработчици на AI обявиха, че желаят да харчат доста повече.
Microsoft съобщи тази година, че неговите 14 милиарда $ тримесечни разноски за центрове за данни ще продължат да порастват. През септември основният изпълнителен шеф на OpenAI Сам Алтман показа разбор пред служители на Белия дом, в който се аргументира, че построяването на голям брой дейта центрове в цялата страна на цена от 100 милиарда $ на оборудване ще сътвори работни места и стопански напредък.
