Човекът, който промени моя живот: Учителят Буров и негови уч...
Надминали ли са учениците своя преподавател, каква искра е запалил в тях и какъв огън всеки е разгорял от нея? Изложба под мотото „ Човекът, който промени моя живот “ събира 17 бижутери от цялата страна. Всички те са попили вдъхновението и са усвоили техниките в ювелирното изкуство от учителя си Владимир Буров. Той ще подреди паралелно с тях своите творения в пловдивската изложба „ ГОТИ “, чиито уредници също са негови ученици. Откриването е на 8 май, а експозицията ще може да се види до 21 май.
Учителят Буров е създател и дълготраен учител в неповторимата за цяла България компетентност „ Бижутерство “ в пловдивското СУ „ Никола Вапцаров “. След като съобщи щафетата на четирима свои сътрудници, той продължи да образова младежи в ателието си.
Запалил десетки сърца за ювелирното изкуство, в този момент кани на едно странствуване, където занаятът беседва с поезията - където металът се трансформира в светлина, а светлината в история.
Майсторът самичък е подбрал създателите. Всеки от тях е направил първите си стъпки при него, след това е доизваял своя жанр. Буров се гордее, че е запалил толкоз мощно искрата в тях, че мнозина даже са се отказали от специалността си, с цел да станат бижутери. „ Ани беше озвучител в БНР, Енчев – нуклеарен физик в Козлодуй, който на 52 години направи първия си накит – споделя учителят като за свои деца. – Андреан пристигна от Еквадор, остана в Пловдив, научи български, ожени се за тукашно момиче, в този момент е бижутер по специалност и татко на две деца. Пеньо избра работата на ювелир пред това да е топготвач “.
Като ги събира на едно място, изложбата се трансформира в неповторима среща на поколенията – с бижута, изковани от ръцете на учителя, и произведения на неговите възпитаници, които развиват наученото от него, не престават да основават ювелирни шедьоври и вдъхват живот на благородните метали.
Всеки пръстен, всеки медальон, всеки накит е дребна галактика: великолепие, самообладание, мурафет и споделена памет за едно ателие, в което любовта към занаята е първият урок. А всеки създател прибавя към тях и своята загадка съставна част - магия, гений, въображение, авторски жанр. Общото сред всички е любовта към занаята.
„ Тази галерия е покана да докоснем чистата същина на знанието и умеенето – моментът, в който ученикът е подготвен да срещне своя преподавател, с цел да се запознае с основата на занаята и да поеме през отворената врата към Пътя напред. Това е Път, белязан с огън и пристрастеност, тъй като без огън и пристрастеност този поминък не може – твърдят домакините на изложбата. - Бижутерът трансформира в създание моментът, в който металът реагира на пламъка, поема дъха на майстора и съхранява отпечатъка на душата му. В тази галерия ще видите по какъв начин ученикът открива своя почерк, без да губи нишката към учителя и по какъв начин пътят напред стартира от искрата, запалена от Избрания преподавател и неговите положителни ръце “.
Подготвяйки младите ювелири, Буров в никакъв случай не се е боял, че е му откраднат занаята. Даже взема постоянно най-хубавите за свои чираци. Този поминък не може да се открадне, тъй като всеки влага себе си в това, което основава, споделя бижутерът.
Самият той е възпитаник на Михран Доникян от фамозната със златарите си арменска общественост под тепетата. Неговият ред да образова ювелири пристигнал, когато през 2000 година Занаятчийската камара в Кобленц по силата на партньорство с Пловдив подарила съоръжение за работилница по ювелирство на тогавашния Междуучилищен център по професионално образование. А кой ще преподава, зачудили се в инспектората по образованието. И се оказало, че всички имат по нещо, направено от майстора Буров. Той по това време бил шеф на тогавашния колеж по облекло.
Като отворих кашоните с машините, видях вътре фантазията си, спомня си с наслада и през днешния ден.
Първо пристигнали двама немски бижутери и провели курсове с наши майстори - от Съюза на златарите, от Задругата на майсторите на художествени занаяти, студенти по металопластика от Художествената академия. Обаче една муха влезнала в главата на Владимир Буров и не мирясал, до момента в който не види осъществена концепцията си за паралелка по бижутерство. И тя стартирала след 2 години, като Буров персонално създал образователните проекти и стратегии. Обучението почнало с един профилиран кабинет. После работилниците станали три, с цел да се мине през целия цикъл на всичко, обвързвано с работата с метал и камък.
През годините Буров е влагал част от себе си във всеки випуск. И в този момент за повторно в живота си вижда своя сбъдната фантазия – във вече осъществените си възпитаници. Радва им се и дума не можа да става за жила професионална ревнивост – всеки е основал личен свят от сребро и полускъпоченни камъни. Нашата работа не е съревнование – никой с никого не си наподобява, споделя Владимир Буров. От своето творчество демонстрира знакови модели, създавани през годините, и своята фамозна дребна сребърна роза.
Учителят Буров е създател и дълготраен учител в неповторимата за цяла България компетентност „ Бижутерство “ в пловдивското СУ „ Никола Вапцаров “. След като съобщи щафетата на четирима свои сътрудници, той продължи да образова младежи в ателието си.
Запалил десетки сърца за ювелирното изкуство, в този момент кани на едно странствуване, където занаятът беседва с поезията - където металът се трансформира в светлина, а светлината в история.
Майсторът самичък е подбрал създателите. Всеки от тях е направил първите си стъпки при него, след това е доизваял своя жанр. Буров се гордее, че е запалил толкоз мощно искрата в тях, че мнозина даже са се отказали от специалността си, с цел да станат бижутери. „ Ани беше озвучител в БНР, Енчев – нуклеарен физик в Козлодуй, който на 52 години направи първия си накит – споделя учителят като за свои деца. – Андреан пристигна от Еквадор, остана в Пловдив, научи български, ожени се за тукашно момиче, в този момент е бижутер по специалност и татко на две деца. Пеньо избра работата на ювелир пред това да е топготвач “.
Като ги събира на едно място, изложбата се трансформира в неповторима среща на поколенията – с бижута, изковани от ръцете на учителя, и произведения на неговите възпитаници, които развиват наученото от него, не престават да основават ювелирни шедьоври и вдъхват живот на благородните метали.
Всеки пръстен, всеки медальон, всеки накит е дребна галактика: великолепие, самообладание, мурафет и споделена памет за едно ателие, в което любовта към занаята е първият урок. А всеки създател прибавя към тях и своята загадка съставна част - магия, гений, въображение, авторски жанр. Общото сред всички е любовта към занаята.
„ Тази галерия е покана да докоснем чистата същина на знанието и умеенето – моментът, в който ученикът е подготвен да срещне своя преподавател, с цел да се запознае с основата на занаята и да поеме през отворената врата към Пътя напред. Това е Път, белязан с огън и пристрастеност, тъй като без огън и пристрастеност този поминък не може – твърдят домакините на изложбата. - Бижутерът трансформира в създание моментът, в който металът реагира на пламъка, поема дъха на майстора и съхранява отпечатъка на душата му. В тази галерия ще видите по какъв начин ученикът открива своя почерк, без да губи нишката към учителя и по какъв начин пътят напред стартира от искрата, запалена от Избрания преподавател и неговите положителни ръце “.
Подготвяйки младите ювелири, Буров в никакъв случай не се е боял, че е му откраднат занаята. Даже взема постоянно най-хубавите за свои чираци. Този поминък не може да се открадне, тъй като всеки влага себе си в това, което основава, споделя бижутерът.
Самият той е възпитаник на Михран Доникян от фамозната със златарите си арменска общественост под тепетата. Неговият ред да образова ювелири пристигнал, когато през 2000 година Занаятчийската камара в Кобленц по силата на партньорство с Пловдив подарила съоръжение за работилница по ювелирство на тогавашния Междуучилищен център по професионално образование. А кой ще преподава, зачудили се в инспектората по образованието. И се оказало, че всички имат по нещо, направено от майстора Буров. Той по това време бил шеф на тогавашния колеж по облекло.
Като отворих кашоните с машините, видях вътре фантазията си, спомня си с наслада и през днешния ден.
Първо пристигнали двама немски бижутери и провели курсове с наши майстори - от Съюза на златарите, от Задругата на майсторите на художествени занаяти, студенти по металопластика от Художествената академия. Обаче една муха влезнала в главата на Владимир Буров и не мирясал, до момента в който не види осъществена концепцията си за паралелка по бижутерство. И тя стартирала след 2 години, като Буров персонално създал образователните проекти и стратегии. Обучението почнало с един профилиран кабинет. После работилниците станали три, с цел да се мине през целия цикъл на всичко, обвързвано с работата с метал и камък.
През годините Буров е влагал част от себе си във всеки випуск. И в този момент за повторно в живота си вижда своя сбъдната фантазия – във вече осъществените си възпитаници. Радва им се и дума не можа да става за жила професионална ревнивост – всеки е основал личен свят от сребро и полускъпоченни камъни. Нашата работа не е съревнование – никой с никого не си наподобява, споделя Владимир Буров. От своето творчество демонстрира знакови модели, създавани през годините, и своята фамозна дребна сребърна роза.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ