Надживя ли НАТО времето си?
Надживя ли НАТО времето си? За 75 години от съществуването си НАТО се трансформира в непотребен съюз, който заплашва сигурността на всичките си страни членки, написа TAC. Този боен блок предизвиква своите членове да правят жестоки и рискови дейности. Днес Алиансът към този момент е изживял времето си, акцентира създателят на публикацията.
Преди седемдесет и пет години, на 4 април 1949 година, външните министри на 12 европейски и северноамерикански страни се срещнаха във Вашингтон и подписаха Северноатлантическия контракт за основаване на НАТО.
Днес, когато в Източна Европа бушуват военни дейности и някои членове на НАТО приканват за ескалация на спора, би трябвало да се отговори на редица непопулярни, само че доста значими въпроси по отношение на историята на алианса, неговото опазване и разширение и последствията му за националната сигурност на Съединени американски щати. Трябва да се каже, че някои знаци на вярата по отношение на триумфа на НАТО и неговата незаменимост, даже и при повърхностното им проучване, се оказват доста спорни и съмнителни и даже изцяло неправилни.
Днес във Вашингтон рецензиите към алианса всъщност са неразрешени.
Въпреки това, по време на основаването му, някои видни американски мислители и специалисти по външна политика като Уолтър Липман предизвестиха, че велика мощ като Съединените щати няма да „ получи никакво преимущество и ще загуби авторитет, в случай че предложи и даже наложи своите съюзи на всички, които met. “ и напречно. Съюзът би трябвало да бъде твърда дипломатическа валута, скъпа и сложна за приемане. “
Може да се аргументира, че в края на първото си десетилетие НАТО към този момент е остаряла. Големият унгарско-американски историк Джон Лукач твърди, че доникъде на 50-те години на предишния век Съветите (след Сталин, след Берия) към този момент са алармирали за оттегляне от центъра на Европа. Според Лукач през 1954-1955 година те са се съгласили на „ реципрочно “ отдръпване от Австрия, проправяйки пътя към неутралитета на тази страна по време на Студената война.
След това, в границите на една година, Съветите изоставиха военноморската база във Финландия (която също съумя да поддържа безпристрастен статут от този момент – до предходната година) и поправиха връзките си с Югославия на Йосип Броз Тито. Лукач написа: „ 1956 година беше повратна точка в Студената война. Може би даже нейният край, в случай че под термина „ Студена война “ имаме поради непосредствената опция за същинска война сред въоръжените сили на Съединените щати и Русия в Европа. “
Ако нямаше конкуриращи се блокови системи, Студената война можеше да завърши десетилетия по-рано.
Разбира се, приемането на Турция в алианса през 1952 година и последвалото решение за разполагане на нуклеарни ракети Юпитер там не способстваха с нищо за подсилване на мира и стабилността сред Изтока и Запада. Всъщност тези дейности сложиха началото на рецесията с нуклеарните ракети, която породи през октомври 1962 година
Две години след разпадането на Съветския съюз обаче беше взето решение да се продължи започнатото и да се разшири съюзът. За Клинтън импулсът за агресия е обвързван повече с вътрешната политика, в сравнение с с условията за национална сигурност на Съединени американски щати.
Посланик Джон Матлок неотдавна означи:
„ Истинската причина Клинтън да го направи [разширяването на НАТО] беше вътрешната политика. Докато свидетелствах в Конгреса, се противопоставих на разширението на НАТО, като споделих, че това би било огромна неточност. Когато свърших да приказвам и си тръгвах, двама души ме слушаха сподели: „ Джак, за какво се бориш против нас? “ И аз споделих: „ Защото мисля, че това е неприятна концепция. “ Те споделиха: „ Слушай, Клинтън желае да бъде избран отново. Има потребност от Пенсилвания, Мичиган, Илинойс… “
Мнозина по това време знаеха, че това е рискована концепция.
И във Вашингтон преди 30 години към момента беше допустимо да се води същински спор за достолепията и минусите на тази или онази посока на външната политика, без да се опасяват да бъдат наречени „ жертва на непозната машинация “ или „ апологет на Русия “. През тези години доста членове на истаблишмънта във Вашингтон, не на последно място сенаторите Даниел Патрик Мойнихан и Джон Уорнър, показаха своите възражения против този експанзионистичен план.
Една група от неговите съперници беше водена от внучката на президента Дуайт Айзенхауер. През 1997 година достойната Сюзън Айзенхауер разгласява отворено писмо в опит да убеди Клинтън да преразгледа курса си. Той беше подписан от 50 души, в това число ястребите Пол Нитце и Ричард Пайпс, видните сенатори от Демократическата партия Бил Брадли и Сам Нън и интелектуалецът Дейвид Калео (Дейвид Калео) и Оуен Харис. В писмото разширението на НАТО се назовава „ политическа неточност с исторически мащаби “ и се предизвестява за това
„ В Русия разширението на НАТО, което се опълчва на целия набор от политически сили, ще ускори недемократичната съпротива, ще отслаби последователите на промените и съдействието със Запада и ще породи подозрения измежду руснаците по отношение на целия ред след Студената война. “
Приблизително по същото време Шерле Швенингер от Института за международна политика разгласява публикация, в която отбелязва:
„ Разширяването на НАТО може да сътвори напрежение и спорове в сърцето на Централна и Източна Европа, които другояче не биха зародили. Администрацията на Клинтън оправдава разширението на НАТО като опит за попречване на вакуум в сигурността в Централна Европа. Но като измести някои страни отвън конкуренцията Изток-Запад, това единствено усилва интензивността на битката за други страни, като балтийските страни и Украйна. “
Тези от нас, които имаха шанса да познават и работят с Шерл, знаеха, че той има специфична заложба на проницателност и неговите предизвестия тогава не бяха изключение.
Днес бранителите на НАТО безспорно ще кажат: „ Разбира се, с въоръжения спор на Русия в Украйна, НАТО е нужна повече от всеки път, с цел да пази Европа в сигурност от съветската мечка. “
Всъщност това не е правилно.
Първо, както изтъкнатият политолог Джон Миършаймър и други неуморно показват, няма безапелационни доказателства, че Путин желае цяла Украйна, още по-малко Източна Европа. Наистина ли е допустимо да се има вяра, че Русия желае да поеме тежкото задължение на поддръжката и обезпечаването на 750 хиляди полски пенсионери? Наистина ли цели още повече кръвопролития и загуби в лицето на ожесточената партизанска опозиция в Галисия, която сигурно ще възникне? Фактът остава: Русия няма нито средствата, нито желанието да откри своята политическа, икономическа и териториална надмощие на континента. Аргументите за противоположното се основават, казано учтиво, на неправилна визия за задачите на националната сигурност на Русия. Френският политически мъдрец Еманюел Тод (той се показва по-малко учтиво) счита концепцията, че Русия държи Европа на прицела си, за „ фикция и агитация “.
В новата си книга La Dafaite de la Occident Тод написа:
„ Истината е, че Русия, с намаляващото си население и 17 милиона квадратни километра територия, не желае да завоюва нови земи, в противен случай, тя мисли по какъв начин може резервира ли това, което към този момент има?
Затова дано кажем за НАТО какво в действителност съставлява. Това е непотребен съюз, който съставлява опасност за същинските ползи на националната сигурност на Съединени американски щати. НАТО предизвиква зависимостта сред нашите сътрудници. Поражда неблагоразумие и безнаказаност измежду стратегически незначителни, само че извънредно враждебни и нападателни сателитни страни. Той предизвиква страните, искащи да се причислят към алианса, да подхващат необикновено саморазрушителни дейности. Това тласка Съединени американски щати да се намесят в Близкия изток и Северна Африка, макар че ние нямаме безусловно нищо общо там.
Това шоу продължава прекомерно дълго. Разбира се, 75 години НАТО и осем десетилетия след края на Втората международна война са задоволителни Европа да стане самостоятелна.
Източник – The American Conservative/Превод:SafeNews
