Двутонна древноримска надгробна плоча е изложена в Античния керамичен център край Павликени
Надгробна каменна плоча, датирана от втори век, беше сложена на специфичен фундамент в Античния керамичен център край Павликени, оповестиха от пресцентъра на общинската администрация в града, представени от Българска телеграфна агенция.
Върху лицевата повърхнина на стелата има релефни изображения на две дами, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския господ конник. В долното поле съвършено непокътнатият надпис съдържа послание към подземните богове и оповестява кой е заровеният. Неговото име е Гай Урсидий Сенецион.
Той е живял почтено 40 години, а индивидът, който се е погрижил за погребението и издигането на надгробието, е неговата брачна половинка Юлия Валентина. Двамата евентуално са родственици на създателя на имението.
Стелата от римско време беше открита по време на есенна оран в края на октомври 2016 година, когато в непосредствена непосредственост до Античния керамичен център край Павликени тракторист закача с машината си камък. Той уведомява Исторически музей-Павликени, а на място археологът Калин Чакъров открива, че размера на откритието е надгробна плоча с височина към 3 метра, широчина 1,20 метра и тегло от близо два тона.
Находката има огромна значимост за историята на римската вила в Античния керамичен център и е най-подробният писмен монумент, открит на това място. Чрез нея за първи път са получени сигурни данни за разположението на гробището.
Акцията по експонирането на стелата се реализира с подаяние от членовете на Сателитен Ротари клуб Павликени и по тяхна организация. " Отне ни много време да изработим плана и структурата за монтаж на плочата, защото се изисква характерна активност, а фундаментът е комплициран за осъществяване ", сподели ръководителят на клуба Иван Димитров. Той уточни, че желанието на клуба е да продължи взаимните начинания с Историческия музей.
Плочата е скъп монумент, защото е единствената, която дава информация като имена и епиграфски източници за жителите на Античния център, изясни шефът на Историческия музей в Павликени Елена Чанакчиварова - Христова, която добави, че концепцията за експонирането й е още от 2016 година
Първите гости в Античния керамичен център, които видяха стелата на новото й непрекъснато място, бяха участниците и публиката в Шестия фестивал " Древна балканска земя ".
Българска телеграфна агенция напомня, че сходен 4-тонен писмен монумент от камък има експониран и в Археологическия резерват " Никополис пъкъл Иструм " край великотърновското село Никюп. В центъра на античния град е изложен и дубликат върху камък на императорското писмо на Септимий Север и Каракала до жителите му, написано на старогръцки с признателност за изпратено парично подаяние в размер на 700 000 денара.
Античният керамичен център край Павликени е апетитен за първият в България музей навън, който археологът Богдан Султов разкрива и изследва в продължение на 10 години (1971 до 1982 г.). Той се състои от вила от римската ера (т.н. вила рустика) и индустриален център за керамична продукция.
Функционирал е от края на I век н.е. доникъде на III-IV век. Проучени са над 50 пещи за строителна и битова керамика, които удостоверяват тезата, че тук е създавана керамична продукция освен за потребностите на локалното население, само че и за търговия.
Произведения на локалните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис пъкъл Иструм, в доста от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, даже на Кримския полуостров, показват от музея.
Върху лицевата повърхнина на стелата има релефни изображения на две дами, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския господ конник. В долното поле съвършено непокътнатият надпис съдържа послание към подземните богове и оповестява кой е заровеният. Неговото име е Гай Урсидий Сенецион.
Той е живял почтено 40 години, а индивидът, който се е погрижил за погребението и издигането на надгробието, е неговата брачна половинка Юлия Валентина. Двамата евентуално са родственици на създателя на имението.
Стелата от римско време беше открита по време на есенна оран в края на октомври 2016 година, когато в непосредствена непосредственост до Античния керамичен център край Павликени тракторист закача с машината си камък. Той уведомява Исторически музей-Павликени, а на място археологът Калин Чакъров открива, че размера на откритието е надгробна плоча с височина към 3 метра, широчина 1,20 метра и тегло от близо два тона.
Находката има огромна значимост за историята на римската вила в Античния керамичен център и е най-подробният писмен монумент, открит на това място. Чрез нея за първи път са получени сигурни данни за разположението на гробището.
Акцията по експонирането на стелата се реализира с подаяние от членовете на Сателитен Ротари клуб Павликени и по тяхна организация. " Отне ни много време да изработим плана и структурата за монтаж на плочата, защото се изисква характерна активност, а фундаментът е комплициран за осъществяване ", сподели ръководителят на клуба Иван Димитров. Той уточни, че желанието на клуба е да продължи взаимните начинания с Историческия музей.
Плочата е скъп монумент, защото е единствената, която дава информация като имена и епиграфски източници за жителите на Античния център, изясни шефът на Историческия музей в Павликени Елена Чанакчиварова - Христова, която добави, че концепцията за експонирането й е още от 2016 година
Първите гости в Античния керамичен център, които видяха стелата на новото й непрекъснато място, бяха участниците и публиката в Шестия фестивал " Древна балканска земя ".
Българска телеграфна агенция напомня, че сходен 4-тонен писмен монумент от камък има експониран и в Археологическия резерват " Никополис пъкъл Иструм " край великотърновското село Никюп. В центъра на античния град е изложен и дубликат върху камък на императорското писмо на Септимий Север и Каракала до жителите му, написано на старогръцки с признателност за изпратено парично подаяние в размер на 700 000 денара.
Античният керамичен център край Павликени е апетитен за първият в България музей навън, който археологът Богдан Султов разкрива и изследва в продължение на 10 години (1971 до 1982 г.). Той се състои от вила от римската ера (т.н. вила рустика) и индустриален център за керамична продукция.
Функционирал е от края на I век н.е. доникъде на III-IV век. Проучени са над 50 пещи за строителна и битова керамика, които удостоверяват тезата, че тук е създавана керамична продукция освен за потребностите на локалното население, само че и за търговия.
Произведения на локалните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис пъкъл Иструм, в доста от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, даже на Кримския полуостров, показват от музея.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




