Надежда Василева - милосърдие в лицето на смъртта
Надежда Василева е здравна сестра, родена на 6 авгycт 1891 година в Никопол. След довеждане докрай на образованието си стартира работа в Ломската болница. Със самоотвержените си дейности и безумна храброст тя вписва името си в едни от най-черните и в същото време - най-светлите, страници в нашата история -.
Какво се случва с евреите в България: на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които населяват територията на България. Депортацията обаче на евреите от Македония, Тракия и Пиротско не може да бъде спряна. На 4 март 1943 година стартира депортацията от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и след това на 4 корабчета са изпратени до Виена.
По мемоари на Надежда Василева събитията, които разказва, се развиват към 15-20 март 1943 година Тя отива на посетители на другарка - брачната половинка на сръбския пограничен шеф, Пенка Вуко Ивошева, която й споделя със свито сърце, че от жал не може да търпи виковете на затворените евреи, натоварени в конски вагони. Трети ден стоят натоварени и чакат да дойдат параходи да ги превозят в посока Виена. Нататък ориста им е ясна.
Ето какво споделя персонално Надежда Василева:*
" Тая покъртителна панорама, тия обезверени молби чувайки от вагоните извикаха мемоари от тежки детски преживелици. Претъмня ми пред очите, постоях замаяна и когато се самообладах, желаех една кофа огромна кана студена вода и канче, налях ги от дворната чешма и с цялостните съдове отивам към линиите с вагони, само че ме пресрещат стражари митнишки и полицейски, кои с прикладите, кои с дулото на пушките си ми викат: " Назад, ще стреляме, ще те убием като куче " един ме блъсна с пушката с в гърдите като ми вика " обратно " погледнах го право в очите, запитвам го: " ти дребосъче нямаш ли жена, деца. Ти не знаеш на следващия ден какво би станало с тях, не ме ли познаваш? ", " Зная, че си на Василев г-жата, само че в този момент не те познавам " и отново ме блъсна. " Убий ме, само че пусни на тези грешници капка вода най-малко да дам нямате ли сърдца, нямате ли души по какъв начин може три дни и три нощи да вият като животни хора и най-малко капка вода да не им се дава? " И като съм със съдовете в ръце отивам напред, а те занемяха, тъй като видяха, че съм решила даже да ме прострелят.
*Преписът е изработен без редакторска интервенция. Инфо: archives.bg. Пълните мемоари на Надежда Василева
Какво се случва с евреите в България: на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които населяват територията на България. Депортацията обаче на евреите от Македония, Тракия и Пиротско не може да бъде спряна. На 4 март 1943 година стартира депортацията от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и след това на 4 корабчета са изпратени до Виена.
По мемоари на Надежда Василева събитията, които разказва, се развиват към 15-20 март 1943 година Тя отива на посетители на другарка - брачната половинка на сръбския пограничен шеф, Пенка Вуко Ивошева, която й споделя със свито сърце, че от жал не може да търпи виковете на затворените евреи, натоварени в конски вагони. Трети ден стоят натоварени и чакат да дойдат параходи да ги превозят в посока Виена. Нататък ориста им е ясна.
Ето какво споделя персонално Надежда Василева:*
" Тая покъртителна панорама, тия обезверени молби чувайки от вагоните извикаха мемоари от тежки детски преживелици. Претъмня ми пред очите, постоях замаяна и когато се самообладах, желаех една кофа огромна кана студена вода и канче, налях ги от дворната чешма и с цялостните съдове отивам към линиите с вагони, само че ме пресрещат стражари митнишки и полицейски, кои с прикладите, кои с дулото на пушките си ми викат: " Назад, ще стреляме, ще те убием като куче " един ме блъсна с пушката с в гърдите като ми вика " обратно " погледнах го право в очите, запитвам го: " ти дребосъче нямаш ли жена, деца. Ти не знаеш на следващия ден какво би станало с тях, не ме ли познаваш? ", " Зная, че си на Василев г-жата, само че в този момент не те познавам " и отново ме блъсна. " Убий ме, само че пусни на тези грешници капка вода най-малко да дам нямате ли сърдца, нямате ли души по какъв начин може три дни и три нощи да вият като животни хора и най-малко капка вода да не им се дава? " И като съм със съдовете в ръце отивам напред, а те занемяха, тъй като видяха, че съм решила даже да ме прострелят.
*Преписът е изработен без редакторска интервенция. Инфо: archives.bg. Пълните мемоари на Надежда Василева
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ