Надежда Цветкова е изпълнителен продуцент на най-хитовите български филми и

Надежда Цветкова е изпълнителен продуцент на най-хитовите български филми и сериали, които сте гледали през последните години - от „ Доза благополучие “ и „ Голата истина за група „ Жигули “ до „ Отдел търсене “ и „ Вина “ - това е последната ѝ продукция преди сама да обърне посоката на живота си на 180 градуса.

Снимките на поредицата за Българска национална телевизия я карат да се влюби в района на Сандански и откакто и последният кадър е сниман, тя не си стяга багажа за София, а остава там, заживявайки в едно от околните до „ Вила Мелник “ села, което открива като локация за сериала.

Година и половина по-късно към момента не се е открила изцяло, само че мечтае за „ дребна спретната къщичка “ някъде към винарната. Обяснява желанието си сбито:

„ Имам потребност да се разсънвам всеки ден с тази изумителна панорама, която ме плени и ме накара да се влюбя в района. “

Решението да зареже живота в столицата е ненадейно за кино гилдията, където гради кариера от три десетилетия и е наложила името си измежду най-успешните кино продуценти. Но за самата нея няма нищо изненадващо.

„ Нямам доста елементарни истории в живота си, при мен нищо не е в общоприетото и обикновено положение “, споделя Надежда. „ Дори децата ми (голяма щерка и близначки) са родени на една дата тъкмо през една година, без да го възнамерявам. “

Самата тя възприема смяната като единствения логичен развой в живота, по тази причина е уверена в избора си.

„ Завърших постановка, само че започнах като уредник на терен и стигнах до продуцент - оказах се продуцент на най-успешния сериал в България, най-малко съгласно рейтингите. Така че, в киното аз извървях своя път, минах цялата стълбичка. От тук нататък би трябвало да мисля с какво мога да надграждам. “

След като открива, че София към този момент няма какво да ѝ даде, „ с изключение на да ме трови - във всеки един аспект “, Надежда си задава въпроса какво ще прави, когато смени хаоса на столицата с идиличното всекидневие в покрайнините на „ Вила Мелник “.

Търси отговора по време на подготовката и фотосите на втория сезон на „ Вина “ и най-после взема решение да трансформира популяризирането на района като туристическа, вино и кино дестинация в своя цел номер едно.

Докато събира концепциите си за обединяване на района, Надежда е поканена да стане Бизнес управител развиване в най-модерната винена изложба Aya Еstate Vineyards и има вяра че ще бъде потребна с организирането на събития в този футуристичен план за вино и изкуство.

Филмовият продуцент е управител на още един план, първокласното списание Долината на Струма. Изданието е плод на общите старания на Надежда с Пролет и Росен Йорданови и задачата му е да разкрива огромна част от туристическото обилие на югозапада, което включва Общините Сандански, Петрич, Струмяни и Кресна.

„ В момента съм в договаряния с възможни бъдещи сътрудници - финансови вложители, които повярваха в моите креативен хрумвания за района.

Да, в Сандански има традиция със събития от вида на „ Пирин Фолк “, само че те не покриват цялата гама от усети. Тук има естествена природа, минерална вода, занимания, поклоннически туризъм. Според мен обаче, липсва различен туризъм с културно-атрактивни събития.

Моето предпочитание е да се целим в различен таргет хора, на друго културно равнище.

Идеята е разнообразни местоположения да се трансфорат във кино декори в естествена среда, които да привлекат задгранични кинопроизводители, за които процесът на реализация ще е доста по-евтин и ефикасен, в сравнение с в Тоскана, да вземем за пример.

Надежда към този момент организира диалози с бизнеса, само че сходно начинание може да отнеме интервал и до 2 години.

„ Но има и различен вид - в случай че се започва с дребни събития, ще се сътвори културна традиция, че нещо се случва там непрекъснато, хората ще се интересуват и по този начин процесите ще се забързат. Бизнес задачата е планът да може да се автофинансира. “

Наблюденията на Надежда са, че има съвременно мислещи хора, както и значителен брой вложители - в това число от други елементи на България, само че от локалното население са скептични. Тя прибавя:

Всъщност, по този начин беше и с „ Вина “. Едва когато чуха, че ще вземат участие звезди като Мишо Билалов, Геро и така нататък, започнаха да показват единодушие за партньорство.

Статистиката обаче е безапелационна: След първия сезон на сериала има 30% растеж на визитите в локалните хотели, заведения за хранене и винарни, след втория - над 40%, а някои обекти са засекли 70% повече интерес, тъй като са станали известни точно около сериала.

И въпреки че среща топло отношение с представителите на общините Струмяни, Сандански, Петрич, с които работи по плана, продуцентът признава, че нещата се случват по-бавно на локално равнище.

Надежда е решена да търси поддръжка и на държавно равнище, добавя, че е обнадеждена от избора на министър на културата и има намерение в бъдеще да се радва на среща с него и с представители на общините, на която да изложи в детайли концепциите си.

Най-голямата ѝ цел е снимането на самостоятелен филм без държавно финансиране, който да обслужи района и неговото разпространение.

„ Както „ Мама миа “, да вземем за пример. Да, там взе участие Мерил Стрийп (!), обаче вижте по какъв начин се възползва от това дребната община на едно малко островче - Скопелос. Над 15 години водещият надпис в уеб страницата им беше „ Островът на Мама Миа ” и от 2008-ма година до ден сегашен там има лятно кино, в което се прожектира един единствен филм - „ Мама Миа ”. Тур операторите не смогват да обслужат туристите.

У нас, даже не беше упоменато нищо за „ Вина “ във Фейсбук страниците или уеб страниците на общините, в които снимахме “, признава с известно отчаяние Надежда.

Хората още нямат нюх за реклама. Недоразвити сме в тази област.

Желанието ѝ за самостоятелния филм е той да стигне и до външни продуценти и платформи.

„ Смятам, че даже не трябва да се изиграва от напълно български състав и не на български, тъй като нашият език звучи доста жестоко за чужденците.

Трябва да бъде с непознато присъединяване на продуценти и актьори, които доста от дълго време са се възприели като жители на света. С език непосредствен на западноевропейците има късмет да притеглим внимание на всеобщата непозната аудитория.

Иска ми се да има концептуален фокус върху района и винарните, с опция да се сътвори и кино туризъм, посредством който ще разкрием разнообразието и хубостта на Югозападна България. “

Черпи ентусиазъм от гръцкия сериал Maestro in blue (и мощно го предлага на зрителите), който съумява да стигне чак до каталога на Netflix.

„ Няма аспект от актуалния живот на гърците, който да не е обиден. Толкова добре преплетена и разказана история, превъзходен метод! А не са толкоз огромни парите за реализирането му, както ревизирах.

Значи казусът не е в бюджета - казусът е, както споделяше моят учител Сашо Грозев, в неналичието на хрумвания. И в действителност, в случай че се замислим - последните 30 години ние снимаме най-вече филми за мутри… “, добавя Надежда.

В диалога за кино още веднъж се намесва статистиката. А тя е, че избрани кинопродукции са повишили локалните стопански системи на районите, в които са снимани с сред 200% и 300%.

„ Доказателство, че е допустимо това да се прави с изкуство и забавление. Хората не могат да живеят повече с спорове и войни. Искат някой да им подаде вяра, че следва положително бъдеще.

Според мен и „ Вина “ завоюва затова. Истината е, че сериалът не приказва за убийства, изнасилвания, по тази причина, което гледаме по новините вечер. Той приказва за естествени човешки взаимоотношения и е сниман на доста красиво място.

И хоп - оказа се, че за първи път от 30 години Българска национална телевизия е с най-голям рейтинг от всички малките екрани. Подмина и „ По света и у нас “, и „ Под прикритие “, което си е взрив. “

Ако един сериал може да провокира взрив в телевизионния рейтинг, за какво това не може да се каже за туризма в района, където е сниман?

Според Надежда са нужни маркетингови стъпки и поддръжка от локалната власт и частния бизнес.

Никой не е споделил, че би трябвало да се извадят милиони. Или пък, в случай че нямаш в екипа си изобретателни хора - потърси ги. Потърси някой, който ражда хрумвания, а ти ги изпълняваш.

Най-важното обаче, е да се реализира обединяване на равнище локални управляващи и бизнес.

„ Целият район да си има лично лого - концепцията е то да се споделя „ Долината на Струма “, и да следват обща тактика за развиване.

Почти всички към този момент се научиха, че туризмът е паралелът, в който би трябвало да се движат и че, в случай че не дърпа всеки чергата към себе си, а стъпят дружно на нея и обединят старания, средства и запаси - тогава няма да има безпаричен район.

Освен с креативност обаче, Надежда може да помогне за това и с по-особените си организационни умения.

„ Киното е малко шантаво. То няма общо с нито една друга специалност и те вкарва през днешния ден в резиденция на държавен глава, на следващия ден - в затвор. Места, на които елементарният човек в никакъв случай не стъпва. Среща те с хора, които елементарният човек в никакъв случай не вижда. И трупаш незаместим опит.

Мога да провеждам логистика, в която екскурзиантът като пристигна, да обиколи всички места, без да мисли за нищо повече. И да се влюби в района - с чаша вино, под лъчите на топлото слънце, с приказна панорама. “

Споделя, че локалните поданици не стопират да се учудват на пристрастеността ѝ към района.

„ Казват ми - ти обичаш нашия край повече от самите нас. На какво се възхищаваш толкоз? Отговорям им - хора, не виждате ли формите на тези масиви, като море се леят, след което планината на едни големи катове, а в далечината Кожух планина, която наподобява като от филм за… динозаври.

Просто чудеса! Не разбирам вие по какъв начин не ги виждате! Това е най-красивото място на света.

В края на диалога с известна доза „ виновност “ задаваме доста клиширан въпрос, непроменяемо обвързван с виното, а точно: Това е напитката на Трифон Зарезан или Свети Валентин?

Вместо да се подразни, Надежда се усмихва. И споделя история.

„ Винаги съм била от празнуващите Трифон Зарезан, тъй като не съм израснала в традициите на Свети Валентин, от това потомство съм. Преди 10 години (понеже съм разведена, отглеждам сама децата си), се събрахме да честваме Трифон Зарезан с другари. Казахме си на смешка, че ще дадем късмет и на Свети Валентин. Бяхме страхотна група с доста мощна сила, макар че се познавахме неотдавна, другарството ни беше непринудено.

И се оказа, че празнувайки Трифон Зарезан, аз срещнах любовта на живота си. За страдание, други условия не разрешиха да продължим повече от пет години, само че това, че изживях най-сливащата се, взаимна и мощна обич, не е малко. Всичко е.

Какъв е моят извод? Животът може да бъде всичко, което пожелаем и всичко, на което дадем късмет. Това е чудото на творението - да позволиш на Вселената да употребява твоето предпочитание, с цел да го материализира. “