Надежда Нейнски: Преди да започнем разговора за бъдещето на Европа,

Надежда Нейнски: Преди да стартираме диалога за бъдещето на Европа, бих желала да си изясним нещо друго – какво е демокрацията за родените свободни. За моето потомство или поколението на моите родители тя имаше доста ясни измерения, свеждаше се до съответни неща. Неотдавна бях във Виена, където имах среща с австрийски студенти във връзка на формиралите се трендове на крайнодясно и крайноляво в политиката, това, което виждаме като процеси в Европа. Дискутирахме за какво не се цени демокрацията и кой по какъв начин я схваща? Прочетох някои ваши текстове и ми се желае да отбележа нещо извънредно значимо. Ако сега някой не е склонен с различен човек по избрана тематика, той автоматизирано го квалифицира като негов зложелател, а в последна сметка демокрацията е независимост на изложение, независимост на метода на мислене. Ние с вас може да нямаме единодушие по избрани тематики, само че това не ни прави врагове. Смисленото, интелигентното е да се търси истината в диалога, в дебатите.

Иван Ланджев : Имах опция неотдавна да приказвам за това и мисля, че имах по-голям триумф в посочването на казуса, в сравнение с в предлагането на решение. Някъде в някакъв миг в дискурса се приплъзнаха морални присъди. Пропагандната война единствено ускори това събитие и сега сме в неговия разцвет. Каквото и да кажеш, непрекъснато някой е афектиран. Тук се привнасят към този момент и други особености на обществените мрежи, на зле разбраната политическа уместност. Ураганът от недоумение на другия опустошава цялото другарство. Какъв е изходът от тази дребна революция, която бушува в главата на всеки обособен човек? Не знам. Според мен решението не може да бъде групово. Решението може би е в смяна в светогледа на здравомислещия субект – човек да се усети, че даже и самодостатъчност не може да реализира без другарство, без диалог с Другия.

Надежда Нейнски: Да, по този начин е. Стана политически неточно да се споделя истината. Обикновено хората, които споделят истината, нямат доста другари. Приема се, че е политически по-коректно да не назоваваш нещата с същинските им имена, което на собствен ред повлича цяла прочувствена въртележка.