Вижте един любим кът от Морската градина с разлика от над 60 години
Надали има момче - без значение невръстно или пораснало, което да няма фотография с това оръдие от Варна?
Днес в непрекъснатата графа на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще ви покажем и разкажем за един от знаците на територията на Морската градина - 240 мм брегово оръдие " Шнайдер " - част от експозицията на неповторимия Военноморски музей у нас.
Историята сочи, че 44-тонното оръдие е било ситуирано в местността Почивка от 1910 до 1958 година. За преместването му на днешното място, то е разглобено на три елементи, които още веднъж са съединени и инсталирани пред музея.
През 1906 година са поръчани две 240 милиметрови оръдия Д-45. Изпълнител на поръчката е френската оръжейна фабрика " Шнайдер – Крьозо ". През май 1909 година оръдията са докарани с кораби във Варна. По днешния плаж е издигната жп линия, по която да бъдат превозени до околност Почивка, северно от града, а монтажът им завършва на идната година.
Характеристиките му са: далекобойност 10.5 километра, скорострелност един изстрел на 2-3 минути, зарядът тежи 48 кг. Разчетът на едно оръдие е 28 души.
По време на Балканската война 1912 – 1913 година двете 240 мм оръдия са съществена част от минноартилерийската позиция, построена за отбрана на Варна. Тогава е и " бойното " кръщение на батареята. На 11/24 октомври 1912 година пред Варна се появяват турският крайцер " Меджидие " и един контраминоносец. Когато те са на 9 700 м. от брега, батареята открива огън. Неприятелят дава отговор със същото и се завързва престрелка, приключила с отдръпване на турските кораби.
Първият пълководец на тази батарея и на българската брегова защита е капитан Милко Железов (1872-1955 г.). Нему е отдаден и паметникът, който се намира до площадката, в непосредствена непосредственост до оръдието пред Военноморския музей.
Милко Железов е роден на 4 ноември 1872 година във Варна. В интервала 1904 – 1906 година той се образова във Висшата артилерийска школа в Санкт Петербург с две специалности – крепостна и брегова артилерия. Тук той изобретява първия в историята на артилерията изчислителен уред, за което получа от съветския император премия – медал " Св. Ана “ III степен.
В България той е първият уредник на бреговата артилерийска отбрана на морската ни граница. На 6 октомври 1912 година с точния огън на командваните от него батареи осуетява опита на турска ескадра да унищожи пристанище Варна.
По време на Междусъюзническата война Железов отива като доброволец пълководец на артилерийско поделение и води война в региона на Видин против сръбската войска, където получава и първия медал " За смелост “.
В началото на Първата международна война Железов е пълководец на Бреговата артилерийска група батареи в състава на Военноморски сили и Варненския укрепен пункт. Като подобен, при започване на войната, той получава бойна задача – да открие неотложно огън по всеки неприятелски транспортен съд, навлязъл в далекобойността на батареите му. На 14 октомври 1915 година огромната съветска ескадра от 22 бойни кораба и морска авиация от разстояние 15,2 км с 60 оръдейни дула обстрелват обекти към и в пристанище Варна. Далекобойността на неговите батареи, заради неточности в доставката и структурата на оръдията, е до 10 км. Той няма различен излаз с изключение на да мълчи. Това било изтълкувано като доброжелателна демонстрация към руснаците. Дворецът го снема от служба и го праща като пълководец на отделение в 5-и артилерийски полк край Разград.
Скоро той се включва във война за освобождение на Добруджа. Отличава се с подвиг в Тутраканската епопея. Неговото поделение с две батареи удържа напора на надминаващ го съперник, като разрушава румънци, руснаци и сърби. По време на сражението на командния пункт при Железов е и княз Борис, който е очарован от уменията му, го покачва в звание подполковник и го показва за медал " За смелост “. В края на войната Железов е нараснал в чин полковник и получава третия си медал " За смелост “. Върнат е за пълководец на към този момент осакатената Брегова артилерийска група в съвсем изцяло обезоръжен флот.
На 1 февруари 1921 година, след 51 години работа, присъединяване в 3 войни, награждаван с 10 ордена и медали, полк. Железов подава доклад и минава в пенсия. По-късно е съден от Народния съд и екстрадиран от Варна. Впоследствие е оправдан.
Вижте " Преди и в този момент " от предната седмица ТУК.
Днес в непрекъснатата графа на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще ви покажем и разкажем за един от знаците на територията на Морската градина - 240 мм брегово оръдие " Шнайдер " - част от експозицията на неповторимия Военноморски музей у нас.
Историята сочи, че 44-тонното оръдие е било ситуирано в местността Почивка от 1910 до 1958 година. За преместването му на днешното място, то е разглобено на три елементи, които още веднъж са съединени и инсталирани пред музея.
През 1906 година са поръчани две 240 милиметрови оръдия Д-45. Изпълнител на поръчката е френската оръжейна фабрика " Шнайдер – Крьозо ". През май 1909 година оръдията са докарани с кораби във Варна. По днешния плаж е издигната жп линия, по която да бъдат превозени до околност Почивка, северно от града, а монтажът им завършва на идната година.
Характеристиките му са: далекобойност 10.5 километра, скорострелност един изстрел на 2-3 минути, зарядът тежи 48 кг. Разчетът на едно оръдие е 28 души.
По време на Балканската война 1912 – 1913 година двете 240 мм оръдия са съществена част от минноартилерийската позиция, построена за отбрана на Варна. Тогава е и " бойното " кръщение на батареята. На 11/24 октомври 1912 година пред Варна се появяват турският крайцер " Меджидие " и един контраминоносец. Когато те са на 9 700 м. от брега, батареята открива огън. Неприятелят дава отговор със същото и се завързва престрелка, приключила с отдръпване на турските кораби.
Първият пълководец на тази батарея и на българската брегова защита е капитан Милко Железов (1872-1955 г.). Нему е отдаден и паметникът, който се намира до площадката, в непосредствена непосредственост до оръдието пред Военноморския музей.
Милко Железов е роден на 4 ноември 1872 година във Варна. В интервала 1904 – 1906 година той се образова във Висшата артилерийска школа в Санкт Петербург с две специалности – крепостна и брегова артилерия. Тук той изобретява първия в историята на артилерията изчислителен уред, за което получа от съветския император премия – медал " Св. Ана “ III степен.
В България той е първият уредник на бреговата артилерийска отбрана на морската ни граница. На 6 октомври 1912 година с точния огън на командваните от него батареи осуетява опита на турска ескадра да унищожи пристанище Варна.
По време на Междусъюзническата война Железов отива като доброволец пълководец на артилерийско поделение и води война в региона на Видин против сръбската войска, където получава и първия медал " За смелост “.
В началото на Първата международна война Железов е пълководец на Бреговата артилерийска група батареи в състава на Военноморски сили и Варненския укрепен пункт. Като подобен, при започване на войната, той получава бойна задача – да открие неотложно огън по всеки неприятелски транспортен съд, навлязъл в далекобойността на батареите му. На 14 октомври 1915 година огромната съветска ескадра от 22 бойни кораба и морска авиация от разстояние 15,2 км с 60 оръдейни дула обстрелват обекти към и в пристанище Варна. Далекобойността на неговите батареи, заради неточности в доставката и структурата на оръдията, е до 10 км. Той няма различен излаз с изключение на да мълчи. Това било изтълкувано като доброжелателна демонстрация към руснаците. Дворецът го снема от служба и го праща като пълководец на отделение в 5-и артилерийски полк край Разград.
Скоро той се включва във война за освобождение на Добруджа. Отличава се с подвиг в Тутраканската епопея. Неговото поделение с две батареи удържа напора на надминаващ го съперник, като разрушава румънци, руснаци и сърби. По време на сражението на командния пункт при Железов е и княз Борис, който е очарован от уменията му, го покачва в звание подполковник и го показва за медал " За смелост “. В края на войната Железов е нараснал в чин полковник и получава третия си медал " За смелост “. Върнат е за пълководец на към този момент осакатената Брегова артилерийска група в съвсем изцяло обезоръжен флот.
На 1 февруари 1921 година, след 51 години работа, присъединяване в 3 войни, награждаван с 10 ордена и медали, полк. Железов подава доклад и минава в пенсия. По-късно е съден от Народния съд и екстрадиран от Варна. Впоследствие е оправдан.
Вижте " Преди и в този момент " от предната седмица ТУК.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ