На НСИ ли да вярвам или на очите си, като сиренето от 9 евро стана 12?
Надали има знак от публична статистика, по-често подлаган на подозрение от ценовите показатели. Аргументът срещу тях нормално е нещо от вида на " Национален статистически институт лъже – твърди че инфлацията е 5%, пък сиренето в моя магазин предходната година беше 9 евро килото, през днешния ден е 12 “. С други думи има мощно разминаване сред регистрираната динамичност на цените от формалната статистика и усещането за инфлация, която всеки един консуматор си основава въз основа на стоките и услугите, които купува всекидневно. Анализът е на икономиста Адриан Николов, представен от ФОКУС.
И двете наблюдения могат да са правилни – и сиренето да скача с една трета за година, и общото ценово ниво да нараства с 5, а не с 30%. Причините за това са няколко, като тук ще се спрем на главната: цените в стопанската система не нарастват с един и същи ритъм, само че когато се концентрираме единствено върху цената на общия инфлационен показател това остава прикрито.
В прочут смисъл, показателите на потребителски цени са прекомерно абстрактни – доколкото се основават на среднопретеглената динамичност на огромна кошница от артикули и услуги, те не дават отговор навръх нито една от тях. По тази причина преглеждаме дълготрайния тренд на основни съставни елементи на Хармонизирания показател на потребителски цени (ХИПЦ).
Към края на 2025 година цената на общия инфлационен показател при начална база 2015 година е 144% – с други думи, насъбраното общо нарастване на цените в границите на 10 години е 44%. Възходящата динамичност е съвсем напълно съсредоточена в интервала след пандемията – сред 2015 и 2020 година нарастването е едвам 5%, оттогава насам – съвсем 40%. Силно неравномерния тренд, прочее, също има своето въздействие върху по-острото усещане за инфлация, което не дава отговор на действителността: неналичието на смяна в цените на фона на растящи приходи (2015-2020 г.) се възприема като нормалност, което усилва психологическия резултат на последвалия ценови потрес (2022-2023 г.).
Инфлацията при храните, обаче – точно това, което купуваме най-често и гледаме всекидневно в магазина, макар че съставлява под 1/3 от цялата потребителска кошница – е съвсем два пъти по-висока, като насъбраното нарастване по отношение на нивото от 2015 година е 82%.
Още по-видим е растежът в хотелите и заведенията за хранене, различен сегмент от потреблението, чиито цени са чест пред очите ни (но едвам към 5% от кошницата), до 95% в пика на туристическия сезон предишното лято. Не липсват обаче и артикули и услуги с съвсем цялостна липса повишаване през същия интервал – десетгодишният растеж при облеклата и обувките е едвам 10%, при здравето 17%. При информацията и връзките пък има изразителен тренд към спад на цените, като насъбраната дефлация за 10 години надвишава 20%.
Хранителните артикули – най-големият сегмент на инфлационния показател – заслужават настрана внимание. При тях трендовете са по-равномерни, което удостоверява анекдотичното наблюдаване за " повишаване на всичко в магазина “. Изключение вършат рибата и морските храни, където десетгодишният растеж е 50%.
Лек спад на цените напоследък има при маслата и мазнините, от пика си от съвсем 100% насъбран растеж от средата на 2022 година С най-голям растеж на цените пък, макар всички държавни ограничения и ограничавания, са зърнените храни, към които спада и хлябът – 103% за десетилетието.
Редно е да напомним също, че има и няколко групи артикули – маслата, мазнините, млякото и млечните артикули, яйцата – чиито цени са трайно над средноевропейското ниво; това изяснява постоянно срещаните в обществените мрежи съпоставения на цените на сирена в български и западноевропейски супермаркети.
Динамиката в главните съставни елементи на туризма от своя страна разкрива обилни разлики. Докато при услугите за настаняване покачването на цените спрямо 2015 година доближава 75% в летата на 2024 и 2025 г. (тук има и доста мощен сезонен детайл и промени в границите на 25-30 прочие п. сред дейния сезон и останалата част от годината), то при заведенията за хранене и кафенетата ръстът е непрекъснат от пандемията насам, като насъбраното повишаване към този момент надвишава 105%. Тук, прочее, изключително липсва районен съставен елемент, защото за разлика от стоките при услугите има огромни отклонения в цените съгласно локалните заплати и покупателната дарба на семействата.
Не по-малко значение за усещането за инфлация има и персоналното ползване. Инфлационните показатели употребяват средностатистическа кошница, само че разликите в разноските на съответното домакинство значат и отлики във въздействието на динамичността на обособените цени върху персоналния бюджет. В умозаключение – напълно е допустимо персоналното ни прекарване на цените и статическият показател да се разминават; това не значи безусловно, че едно от двете е неверно, само че сигурно могат да се обяснят от голям брой напълно действително настоящи фактори.
И двете наблюдения могат да са правилни – и сиренето да скача с една трета за година, и общото ценово ниво да нараства с 5, а не с 30%. Причините за това са няколко, като тук ще се спрем на главната: цените в стопанската система не нарастват с един и същи ритъм, само че когато се концентрираме единствено върху цената на общия инфлационен показател това остава прикрито.
В прочут смисъл, показателите на потребителски цени са прекомерно абстрактни – доколкото се основават на среднопретеглената динамичност на огромна кошница от артикули и услуги, те не дават отговор навръх нито една от тях. По тази причина преглеждаме дълготрайния тренд на основни съставни елементи на Хармонизирания показател на потребителски цени (ХИПЦ).
Към края на 2025 година цената на общия инфлационен показател при начална база 2015 година е 144% – с други думи, насъбраното общо нарастване на цените в границите на 10 години е 44%. Възходящата динамичност е съвсем напълно съсредоточена в интервала след пандемията – сред 2015 и 2020 година нарастването е едвам 5%, оттогава насам – съвсем 40%. Силно неравномерния тренд, прочее, също има своето въздействие върху по-острото усещане за инфлация, което не дава отговор на действителността: неналичието на смяна в цените на фона на растящи приходи (2015-2020 г.) се възприема като нормалност, което усилва психологическия резултат на последвалия ценови потрес (2022-2023 г.).
Инфлацията при храните, обаче – точно това, което купуваме най-често и гледаме всекидневно в магазина, макар че съставлява под 1/3 от цялата потребителска кошница – е съвсем два пъти по-висока, като насъбраното нарастване по отношение на нивото от 2015 година е 82%.
Още по-видим е растежът в хотелите и заведенията за хранене, различен сегмент от потреблението, чиито цени са чест пред очите ни (но едвам към 5% от кошницата), до 95% в пика на туристическия сезон предишното лято. Не липсват обаче и артикули и услуги с съвсем цялостна липса повишаване през същия интервал – десетгодишният растеж при облеклата и обувките е едвам 10%, при здравето 17%. При информацията и връзките пък има изразителен тренд към спад на цените, като насъбраната дефлация за 10 години надвишава 20%.
Хранителните артикули – най-големият сегмент на инфлационния показател – заслужават настрана внимание. При тях трендовете са по-равномерни, което удостоверява анекдотичното наблюдаване за " повишаване на всичко в магазина “. Изключение вършат рибата и морските храни, където десетгодишният растеж е 50%.
Лек спад на цените напоследък има при маслата и мазнините, от пика си от съвсем 100% насъбран растеж от средата на 2022 година С най-голям растеж на цените пък, макар всички държавни ограничения и ограничавания, са зърнените храни, към които спада и хлябът – 103% за десетилетието.
Редно е да напомним също, че има и няколко групи артикули – маслата, мазнините, млякото и млечните артикули, яйцата – чиито цени са трайно над средноевропейското ниво; това изяснява постоянно срещаните в обществените мрежи съпоставения на цените на сирена в български и западноевропейски супермаркети.
Динамиката в главните съставни елементи на туризма от своя страна разкрива обилни разлики. Докато при услугите за настаняване покачването на цените спрямо 2015 година доближава 75% в летата на 2024 и 2025 г. (тук има и доста мощен сезонен детайл и промени в границите на 25-30 прочие п. сред дейния сезон и останалата част от годината), то при заведенията за хранене и кафенетата ръстът е непрекъснат от пандемията насам, като насъбраното повишаване към този момент надвишава 105%. Тук, прочее, изключително липсва районен съставен елемент, защото за разлика от стоките при услугите има огромни отклонения в цените съгласно локалните заплати и покупателната дарба на семействата.
Не по-малко значение за усещането за инфлация има и персоналното ползване. Инфлационните показатели употребяват средностатистическа кошница, само че разликите в разноските на съответното домакинство значат и отлики във въздействието на динамичността на обособените цени върху персоналния бюджет. В умозаключение – напълно е допустимо персоналното ни прекарване на цените и статическият показател да се разминават; това не значи безусловно, че едно от двете е неверно, само че сигурно могат да се обяснят от голям брой напълно действително настоящи фактори.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ