В пенсия като в пенсия
Надали има страна, в която болшинството пенсионери да кажат, че се оправят обичайно спрямо времето, когато са работили и получавали заплата. Ненапразно през последните години пенсионирани германци и англичани избират да живеят в България и да харчат тук другояче оскъдните в родината им пенсии и да си обезпечат удовлетворителен стандарт на старини.
Според отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз „ Пенсии с един взор 2023 “ пенсиите са главният източник на приходи за възрастните хора в Европа, като в доста европейски страни обществените прехвърляния (държавни пенсии и помощи) съставляват над 70% от общия равностоен брутен приход на семействата на възрастните хора, като в някои случаи надвишават
80%.
Все отново, добре е известно, че функционалността на пенсията е в някаква степен да замества прихода от времето на дейна трудова активност. Пример за това са данните на Евростат с актуализация към септември 2025 година, представени от Trading Economics. Според тях коефициентът на общо заменяне в еврозоната е бил 62% през декември 2024 година, когато е и рекордно висок. В исторически проект това заменяне е било на рекордно ниско равнище (52%) през декември 2010 година За съпоставяне, съгласно същия източник, съвкупният коефициент на заменяне на пенсиите в Германия е бил 49% през декември 2024 година Към същата дата пенсиите в Румъния са осигурявали на възрастните приблизително 46% от приходите им от предходни трудови хонорари. В Гърция е регистрирано заменяне от 78% през февруари 2025 година (според uk.finance.yahoo.com), което демонстрира, че медианният пенсионен приход на възрастните гърци е бил 78% от медианните приходи на младите им сътрудници, които още работят и не са пенсионери. Все отново, съгласно отчета за адекватността на пенсиите от 2024 година, взаимно направен от Европейска комисия и Комитета за обществена протекция, страните от Европейски Съюз подхващат спомагателни стъпки за гарантиране на адекватността, само че бъдещата адекватност остава под напън. Прогнозира се, че ще намалеят коефициентите на заменяне на пенсиите за дадена кариера през идващите 4 десетилетия.
В огромна част от Европа приходите от пенсии са много под приходите преди пенсиониране. Тази разлика затруднява доста възрастни хора да поддържат виталния си стандарт, откакто приключат трудовите си задължения. Затова и към 13% от европейците не престават да работят и след пенсия, като шампионата е на Естония, където работят над половината пенсионери. Както и по-рано ДУМА писа, италианци, датчани, холандци работят след пенсия, тъй като желаят да не престават да са потребни, към момента се усещат продуктивни, а и растежът на приходите не би отблъснал никого.
В България не престават да работят към 17% от пенсионерите, като най-честият им мотив е незадоволителната пенсия. От АИКБ показват, че 13% от чиновниците в бранш " Вътрешна сигурност " са работещи пенсионери и настояват, че това дестабилизира финансово Министерство на вътрешните работи.
Данните на Trading Economics демонстрират, че в България коефициентът на общо заменяне, който съпоставя медианния приход от пенсия (без други добавки и обществени помощи) с медианните предходни приходи от труд, е бил 44% през декември 2024 година, като за дамите е 45%, а за мъжете - 47%.
В годините това заменяне е друго. Например при започване на пенсионната промяната от 1999 година съотношението „ междинна пенсия - междинен застрахователен приход “, известно като коефициент на заменяне, е малко над 37%, а през 2005 година е малко под 41%, се показва в отчет на Икономическия и обществен съвет от декември 2024 година
Колко пенсионери устоя един работещ?
В навечерието на приемането на идващ бюджет е разумно да се види какъв ще бъде виталният стандарт на възрастните, които са съвсем четвърт от популацията на страната ни. Към август тази година над 1,5 милиона души (24%) у нас са над 65 година Всички пенсионери (с персонални, наследствени, инвалидни и други пенсии на друга възраст) през септември са общо 2 061 433 души. Към средата на годината бе регистрирано, че до момента в който приблизително за Европейски Съюз 100 работещи устоят към 35 пенсионери, то в България те са над два пъти повече и съотношението е 100:72.
От години се приказва, че пенсионната ни система е пред колапс. За да се даде оценка на една пенсионна система, би трябвало да минат към 40 години, споделяше общественият министър Иван Нейков. От началото на промяната през 1999 година минаха единствено 25 години и към 10 от измененията през 2015 година През 2006 година бе въведено така наречен швейцарско предписание, съгласно което пенсиите се осъвременяват с 50% от инфлацията и 50% от междинния застрахователен приход за страната от преходната година.
В отчета на ИСС от предходната година се усеща нотка на укор за две промени, които се класифицират като политически. Едната от тях е преизчисляването на пенсиите от 1 октомври 2008 година със междинния застрахователен приход за страната за 2007 година Тогава така наречен остарели пенсионери поеха глътка въздух. Във времето на КОВИД, когато инфлацията авансово “изяждаше ” пенсии и заплати, през юли 2022 година бе решено така наречен КОВИД добавки и така наречен самостоятелни обезщетителни суми (разликата в прихода от пенсия и спомагателни суми към декември 2021 година и към януари 2022 г.) да бъдат включени в размера на получаваната пенсия. И при двете промени, дали по някой и различен лев към мизерните български пенсии, обществените министри бяха от Българска социалистическа партия и явно са чули молбите на мизерстващите български пенсионери. Но надали казусът идва от тези две промени, за които шумно се твърди, че били въвели в ДОО детайли на обществено подкрепяне, а може би е по-скоро в над 25-годишната процедура за разпределяне на пенсии, които въобще не са свързани с трудова активност и трайно поддържат обществения детайл в тази другояче осигурителна система. Все отново не може да се отхвърли, че след 2010 година относителният дял на присъединяване на държавния бюджет във финансирането на ДОО стартира да понижава и през 2019 година доближи 33,7%, като това се усети най-много през 2017 година и 2018 година в следствие от нарастването на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ с по 1 процентен пункт през всяка от двете години, само че КОВИД още веднъж обърка нещата.
Напоследък се чуха разнообразни хрумвания за стабилизирането на системата. Например от ИСС предложиха да бъде анулирана КОВИД добавката от 60 лева “към избрания по законовата формула размер на новоотпуснатите пенсии. За към този момент отпуснатите пенсии така наречен КОВИД добавки и така наречен самостоятелни обезщетителни суми да продължат да се изплащат, само че да не се осъвременяват ”. Но май специалистите отново не регистрират обстоятелството, че това ще се отрази най-много на хората, които сега получават пенсии, освен това - тези с ниските. Другото предложение на ИСС повтаря остарелия рефрен “плащания от ДОО, ориентирани към възрастните хора и отпускани без условие за застрахователен принос, поетапно да бъдат изведени от системата на наложителното пенсионно обезпечаване, като бъде потърсен метод за обединяването им с други заплащания със сходно предопределение за реализиране на синергичен резултат ”.
Но факт е, че през 2023 година (година след толкоз отрицателно коментираните промени с КОВИД добавките), рискът от беднотия за българите на 65 и повече години доближи 22,2% и България излезе от групата на страните, в които бедността в тази възраст е измежду най-високите в Европейски Съюз. До 2023 година тя трайно се задържаше към 35%. Припомняме, че сега към момента нужният застрахователен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се усилва с по 2 месеца до постигане на 37 години за дамите и 40 години за мъжете през 2027 година При ранно пенсиониране (до 12 месеца преди навършване на възраст) пенсията се понижава пожизнено с по 0,4% за всеки недостигащ месец.
Повишават пенсионната вноска?
Неотдавна се прокрадна концепция за повишение на възрастта за пенсиониране. “Просто да избият от главата си сходни хрумвания ”, съобщи президентът на КТ “Подкрепа ” Димитър Манолов. А министърът на труда и обществената политика Борислав Гуцанов бе безапелационен, че възрастта за пенсиониране по никакъв метод не би трябвало да се пипа. “Мисля, че тази тематика в действителност би трябвало да бъде затворена и никой да не си помисля, че би трябвало да вдигне пенсионната възраст ”, сподели той, когато в Народното събрание стартира разискване на Пътна карта на пенсионната система. Отделен е въпросът дали осигуровките за пенсия са съответни. През 2023 година междинната пенсионна осигуровка бе 16,3%, само че е трябвало да е 37,5%. През тази година съотношението е 16,1:38, а за 2026 година - 16,1:38,2, съгласно актюерския отчет на Национален осигурителен институт. Тоест, при настоящето законодателство от години вноската за пенсия е под половината от нужната. От друга страна, минималният застрахователен приход се покачва съвсем годишно, само че оптималният - не.
Преди дни МВФ разгласи вижданията си по този проблем. Фондът упорито предлага у нас да се вкара прогресивно облагане на приходите, отпадане на оптималния застрахователен приход, както и увеличение на пенсионната вноска. МВФ предлага това да стане от следващата година с по 1%, а не, както е заложено в средносрочната стратегия - от 2027 година Очевидно и на МВФ е направил усещане фактът, че при непрекъснатото повишение на заплатите, освен това - на по-високите, не е целесъобразно оптималният застрахователен приход да остава неизменен. Докато минималният непрестанно се покачва. Между другото, най-ниското за страната законово заплащане получават повече от 430 хиляди души. Но, по думите на ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Делян Добрев (от ГЕРБ-СДС), премахването на оптималния застрахователен приход не съответствува с политиката на държавното управление.
В българското законодателство към момента не е избран механизъм на обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота. По данни на Национален статистически институт предстоящата междинна дълготрайност на идния живот за популацията у нас е 75,6 година (за интервала 2022-2024 г.) и се усилва с 2,1 години по отношение на предходния интервал (2021-2023 г.). Каква би била тогава пенсионната възраст при такава дълготрайност на живота?
В Европа
Всяка пенсионна система почива както на финансова и актюерска основа, по този начин и на немалка доза политически решения. И въпреки всичко, какъв брой получават европейците под формата на пенсии за напреднала възраст? Какъв е междинният разход за пенсии на адресат? Как се съпоставят равнищата на пенсиите в Европа, когато се поправят по отношение на покупателната дарба?
През 2022 година повече от 1 на всеки 5 души на 65 и повече години в Европейски Съюз - към 18,5 милиона души - са били изложени на риск от беднотия или обществено изключване. Този брой нараства както заради възходящото равнище на беднотия, по този начин и заради застаряващото население.
Според Евростат през 2022 година междинният разход за адресат на пенсия за напреднала възраст е бил 16 138 евро в Европейски Съюз. Това се равнява на почти 1345 евро на месец. Разбира се, България е надалеч обратно от междинното за Съюза. Годишните пенсии през съответната година варират от 3611 евро в България до 31 385 евро в Люксембург. Скандинавците са с едни от най-високите суми, като междинната пенсия за напреднала възраст на адресат надвишава преди три години 30 000 евро в Норвегия и Дания. Тогава тя е доста над междинната за Европейски Съюз също и в Швеция (22 436 евро) и Финландия (21 085 евро). Най-бедните са съсредоточени на Балканите и в Източната част на Европейски Съюз.
От друга страна, до момента в който в някои страни през 2022 година пенсиите понижиха, то България тогава означи най-голямо нарастване от 33%, следвана от Чехия с 16%. Въпреки това, най-новите данни на Евростат сочат, че всеки пети пенсионер над 65 година у нас живее в материални ограничения и не може да си разреши най-малко 7 от 13 съществени неща, които са нужни за заслужен живот.
Докладът за адекватността на пенсиите от 2024 година, взаимно направен от Европейската комисия и Комитета за обществена протекция, демонстрира, че възрастните дами са изправени пред по-висок риск от беднотия от мъжете във всяка страна от Европейски Съюз. Средно дамите в Европейски Съюз получават с 26,1% по-малко пенсионни приходи от мъжете, а 5,3% от дамите въобще не получават пенсия. И у нас пенсионерките са в по-голям риск от беднотия, в сравнение с пенсионерите. Например към септември междинната персонална пенсия на дамите е 810 лева, до момента в който на мъжете е 1090 лева
Кой по кое време се пенсионира
Европейските пенсионни възрасти варират. Към 2022 година законоустановената възраст за пенсиониране за мъжете в Европейски Съюз варира от 62 до 67 година, а за дамите - от 60 до 67 години. Но продължителността на живота и годините, прекарани в пенсия, нарастват в цяла Европа и в отговор доста страни усилват възрастта за пенсиониране. Хората живеят по-дълго, което изисква по-дълги пенсионни заплащания.
Според нови прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, междинната възраст за пенсиониране в Европейски Съюз се чака да се увеличи до 2060 година, като няколко страни ще доближи 70 или повече години. В това отношение скандинавските страни са измежду първенците.
- Дания ще има най-високата възраст за пенсиониране в Европа, откакто Народното събрание й одобри закон за покачването й до 70 година до 2040 година и провокира недоволството на мнозина датчани. От 2006 година насам страната обвързва формалната възраст за пенсиониране с продължителността на живота и я преразглежда на всеки пет години. В момента тя е 67 година, ще се увеличи до 68 през 2030 година и до 69 през 2035 година Възрастта от 70 година ще се ползва за всички, родени след 31 декември 1970 година
- в Норвегия и Исландия мъже и дами се пенсионират на 67 г.;
- в Нидерландия възрастта е към 66 година, с прогноза да доближи 70 година доникъде на века;
- в Испания и Гърция е към 65 г.;
- в Италия е 67 година, само че евентуално ще бъде поправена.
Според отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз „ Пенсии с един взор 2023 “ пенсиите са главният източник на приходи за възрастните хора в Европа, като в доста европейски страни обществените прехвърляния (държавни пенсии и помощи) съставляват над 70% от общия равностоен брутен приход на семействата на възрастните хора, като в някои случаи надвишават
80%.
Все отново, добре е известно, че функционалността на пенсията е в някаква степен да замества прихода от времето на дейна трудова активност. Пример за това са данните на Евростат с актуализация към септември 2025 година, представени от Trading Economics. Според тях коефициентът на общо заменяне в еврозоната е бил 62% през декември 2024 година, когато е и рекордно висок. В исторически проект това заменяне е било на рекордно ниско равнище (52%) през декември 2010 година За съпоставяне, съгласно същия източник, съвкупният коефициент на заменяне на пенсиите в Германия е бил 49% през декември 2024 година Към същата дата пенсиите в Румъния са осигурявали на възрастните приблизително 46% от приходите им от предходни трудови хонорари. В Гърция е регистрирано заменяне от 78% през февруари 2025 година (според uk.finance.yahoo.com), което демонстрира, че медианният пенсионен приход на възрастните гърци е бил 78% от медианните приходи на младите им сътрудници, които още работят и не са пенсионери. Все отново, съгласно отчета за адекватността на пенсиите от 2024 година, взаимно направен от Европейска комисия и Комитета за обществена протекция, страните от Европейски Съюз подхващат спомагателни стъпки за гарантиране на адекватността, само че бъдещата адекватност остава под напън. Прогнозира се, че ще намалеят коефициентите на заменяне на пенсиите за дадена кариера през идващите 4 десетилетия.
В огромна част от Европа приходите от пенсии са много под приходите преди пенсиониране. Тази разлика затруднява доста възрастни хора да поддържат виталния си стандарт, откакто приключат трудовите си задължения. Затова и към 13% от европейците не престават да работят и след пенсия, като шампионата е на Естония, където работят над половината пенсионери. Както и по-рано ДУМА писа, италианци, датчани, холандци работят след пенсия, тъй като желаят да не престават да са потребни, към момента се усещат продуктивни, а и растежът на приходите не би отблъснал никого.
В България не престават да работят към 17% от пенсионерите, като най-честият им мотив е незадоволителната пенсия. От АИКБ показват, че 13% от чиновниците в бранш " Вътрешна сигурност " са работещи пенсионери и настояват, че това дестабилизира финансово Министерство на вътрешните работи.
Данните на Trading Economics демонстрират, че в България коефициентът на общо заменяне, който съпоставя медианния приход от пенсия (без други добавки и обществени помощи) с медианните предходни приходи от труд, е бил 44% през декември 2024 година, като за дамите е 45%, а за мъжете - 47%.
В годините това заменяне е друго. Например при започване на пенсионната промяната от 1999 година съотношението „ междинна пенсия - междинен застрахователен приход “, известно като коефициент на заменяне, е малко над 37%, а през 2005 година е малко под 41%, се показва в отчет на Икономическия и обществен съвет от декември 2024 година
Колко пенсионери устоя един работещ?
В навечерието на приемането на идващ бюджет е разумно да се види какъв ще бъде виталният стандарт на възрастните, които са съвсем четвърт от популацията на страната ни. Към август тази година над 1,5 милиона души (24%) у нас са над 65 година Всички пенсионери (с персонални, наследствени, инвалидни и други пенсии на друга възраст) през септември са общо 2 061 433 души. Към средата на годината бе регистрирано, че до момента в който приблизително за Европейски Съюз 100 работещи устоят към 35 пенсионери, то в България те са над два пъти повече и съотношението е 100:72.
От години се приказва, че пенсионната ни система е пред колапс. За да се даде оценка на една пенсионна система, би трябвало да минат към 40 години, споделяше общественият министър Иван Нейков. От началото на промяната през 1999 година минаха единствено 25 години и към 10 от измененията през 2015 година През 2006 година бе въведено така наречен швейцарско предписание, съгласно което пенсиите се осъвременяват с 50% от инфлацията и 50% от междинния застрахователен приход за страната от преходната година.
В отчета на ИСС от предходната година се усеща нотка на укор за две промени, които се класифицират като политически. Едната от тях е преизчисляването на пенсиите от 1 октомври 2008 година със междинния застрахователен приход за страната за 2007 година Тогава така наречен остарели пенсионери поеха глътка въздух. Във времето на КОВИД, когато инфлацията авансово “изяждаше ” пенсии и заплати, през юли 2022 година бе решено така наречен КОВИД добавки и така наречен самостоятелни обезщетителни суми (разликата в прихода от пенсия и спомагателни суми към декември 2021 година и към януари 2022 г.) да бъдат включени в размера на получаваната пенсия. И при двете промени, дали по някой и различен лев към мизерните български пенсии, обществените министри бяха от Българска социалистическа партия и явно са чули молбите на мизерстващите български пенсионери. Но надали казусът идва от тези две промени, за които шумно се твърди, че били въвели в ДОО детайли на обществено подкрепяне, а може би е по-скоро в над 25-годишната процедура за разпределяне на пенсии, които въобще не са свързани с трудова активност и трайно поддържат обществения детайл в тази другояче осигурителна система. Все отново не може да се отхвърли, че след 2010 година относителният дял на присъединяване на държавния бюджет във финансирането на ДОО стартира да понижава и през 2019 година доближи 33,7%, като това се усети най-много през 2017 година и 2018 година в следствие от нарастването на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ с по 1 процентен пункт през всяка от двете години, само че КОВИД още веднъж обърка нещата.
Напоследък се чуха разнообразни хрумвания за стабилизирането на системата. Например от ИСС предложиха да бъде анулирана КОВИД добавката от 60 лева “към избрания по законовата формула размер на новоотпуснатите пенсии. За към този момент отпуснатите пенсии така наречен КОВИД добавки и така наречен самостоятелни обезщетителни суми да продължат да се изплащат, само че да не се осъвременяват ”. Но май специалистите отново не регистрират обстоятелството, че това ще се отрази най-много на хората, които сега получават пенсии, освен това - тези с ниските. Другото предложение на ИСС повтаря остарелия рефрен “плащания от ДОО, ориентирани към възрастните хора и отпускани без условие за застрахователен принос, поетапно да бъдат изведени от системата на наложителното пенсионно обезпечаване, като бъде потърсен метод за обединяването им с други заплащания със сходно предопределение за реализиране на синергичен резултат ”.
Но факт е, че през 2023 година (година след толкоз отрицателно коментираните промени с КОВИД добавките), рискът от беднотия за българите на 65 и повече години доближи 22,2% и България излезе от групата на страните, в които бедността в тази възраст е измежду най-високите в Европейски Съюз. До 2023 година тя трайно се задържаше към 35%. Припомняме, че сега към момента нужният застрахователен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се усилва с по 2 месеца до постигане на 37 години за дамите и 40 години за мъжете през 2027 година При ранно пенсиониране (до 12 месеца преди навършване на възраст) пенсията се понижава пожизнено с по 0,4% за всеки недостигащ месец.
Повишават пенсионната вноска?
Неотдавна се прокрадна концепция за повишение на възрастта за пенсиониране. “Просто да избият от главата си сходни хрумвания ”, съобщи президентът на КТ “Подкрепа ” Димитър Манолов. А министърът на труда и обществената политика Борислав Гуцанов бе безапелационен, че възрастта за пенсиониране по никакъв метод не би трябвало да се пипа. “Мисля, че тази тематика в действителност би трябвало да бъде затворена и никой да не си помисля, че би трябвало да вдигне пенсионната възраст ”, сподели той, когато в Народното събрание стартира разискване на Пътна карта на пенсионната система. Отделен е въпросът дали осигуровките за пенсия са съответни. През 2023 година междинната пенсионна осигуровка бе 16,3%, само че е трябвало да е 37,5%. През тази година съотношението е 16,1:38, а за 2026 година - 16,1:38,2, съгласно актюерския отчет на Национален осигурителен институт. Тоест, при настоящето законодателство от години вноската за пенсия е под половината от нужната. От друга страна, минималният застрахователен приход се покачва съвсем годишно, само че оптималният - не.
Преди дни МВФ разгласи вижданията си по този проблем. Фондът упорито предлага у нас да се вкара прогресивно облагане на приходите, отпадане на оптималния застрахователен приход, както и увеличение на пенсионната вноска. МВФ предлага това да стане от следващата година с по 1%, а не, както е заложено в средносрочната стратегия - от 2027 година Очевидно и на МВФ е направил усещане фактът, че при непрекъснатото повишение на заплатите, освен това - на по-високите, не е целесъобразно оптималният застрахователен приход да остава неизменен. Докато минималният непрестанно се покачва. Между другото, най-ниското за страната законово заплащане получават повече от 430 хиляди души. Но, по думите на ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Делян Добрев (от ГЕРБ-СДС), премахването на оптималния застрахователен приход не съответствува с политиката на държавното управление.
В българското законодателство към момента не е избран механизъм на обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота. По данни на Национален статистически институт предстоящата междинна дълготрайност на идния живот за популацията у нас е 75,6 година (за интервала 2022-2024 г.) и се усилва с 2,1 години по отношение на предходния интервал (2021-2023 г.). Каква би била тогава пенсионната възраст при такава дълготрайност на живота?
В Европа
Всяка пенсионна система почива както на финансова и актюерска основа, по този начин и на немалка доза политически решения. И въпреки всичко, какъв брой получават европейците под формата на пенсии за напреднала възраст? Какъв е междинният разход за пенсии на адресат? Как се съпоставят равнищата на пенсиите в Европа, когато се поправят по отношение на покупателната дарба?
През 2022 година повече от 1 на всеки 5 души на 65 и повече години в Европейски Съюз - към 18,5 милиона души - са били изложени на риск от беднотия или обществено изключване. Този брой нараства както заради възходящото равнище на беднотия, по този начин и заради застаряващото население.
Според Евростат през 2022 година междинният разход за адресат на пенсия за напреднала възраст е бил 16 138 евро в Европейски Съюз. Това се равнява на почти 1345 евро на месец. Разбира се, България е надалеч обратно от междинното за Съюза. Годишните пенсии през съответната година варират от 3611 евро в България до 31 385 евро в Люксембург. Скандинавците са с едни от най-високите суми, като междинната пенсия за напреднала възраст на адресат надвишава преди три години 30 000 евро в Норвегия и Дания. Тогава тя е доста над междинната за Европейски Съюз също и в Швеция (22 436 евро) и Финландия (21 085 евро). Най-бедните са съсредоточени на Балканите и в Източната част на Европейски Съюз.
От друга страна, до момента в който в някои страни през 2022 година пенсиите понижиха, то България тогава означи най-голямо нарастване от 33%, следвана от Чехия с 16%. Въпреки това, най-новите данни на Евростат сочат, че всеки пети пенсионер над 65 година у нас живее в материални ограничения и не може да си разреши най-малко 7 от 13 съществени неща, които са нужни за заслужен живот.
Докладът за адекватността на пенсиите от 2024 година, взаимно направен от Европейската комисия и Комитета за обществена протекция, демонстрира, че възрастните дами са изправени пред по-висок риск от беднотия от мъжете във всяка страна от Европейски Съюз. Средно дамите в Европейски Съюз получават с 26,1% по-малко пенсионни приходи от мъжете, а 5,3% от дамите въобще не получават пенсия. И у нас пенсионерките са в по-голям риск от беднотия, в сравнение с пенсионерите. Например към септември междинната персонална пенсия на дамите е 810 лева, до момента в който на мъжете е 1090 лева
Кой по кое време се пенсионира
Европейските пенсионни възрасти варират. Към 2022 година законоустановената възраст за пенсиониране за мъжете в Европейски Съюз варира от 62 до 67 година, а за дамите - от 60 до 67 години. Но продължителността на живота и годините, прекарани в пенсия, нарастват в цяла Европа и в отговор доста страни усилват възрастта за пенсиониране. Хората живеят по-дълго, което изисква по-дълги пенсионни заплащания.
Според нови прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, междинната възраст за пенсиониране в Европейски Съюз се чака да се увеличи до 2060 година, като няколко страни ще доближи 70 или повече години. В това отношение скандинавските страни са измежду първенците.
- Дания ще има най-високата възраст за пенсиониране в Европа, откакто Народното събрание й одобри закон за покачването й до 70 година до 2040 година и провокира недоволството на мнозина датчани. От 2006 година насам страната обвързва формалната възраст за пенсиониране с продължителността на живота и я преразглежда на всеки пет години. В момента тя е 67 година, ще се увеличи до 68 през 2030 година и до 69 през 2035 година Възрастта от 70 година ще се ползва за всички, родени след 31 декември 1970 година
- в Норвегия и Исландия мъже и дами се пенсионират на 67 г.;
- в Нидерландия възрастта е към 66 година, с прогноза да доближи 70 година доникъде на века;
- в Испания и Гърция е към 65 г.;
- в Италия е 67 година, само че евентуално ще бъде поправена.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ