Надали е тайна, че ние българите отдавна вече гледаме на

Надали е загадка, че ние българите от дълго време към този момент гледаме на България като на даденост. Днешната българска страна в прочут смисъл, къде вярно, къде не чак толкоз вярно, е възприемана от мнозина поданици на страната като мащеха. За страдание това възприятие се е трансферирало и върху всичко българско, което в нашата глобализирана и повлияна от неолибералните хрумвания ера, бива все по-силно обругавано, отричано и отхвърляно. Стана съвременно българите да приказват между тях на британски, надписите по улиците да са на латиница извънредно, традициите ни да са обект на насмешки и злостни публикации в демократичните медии. Дори " Аз съм българче " се оказа, че пречи на неправителствените организации...

Но в тази не изключително обещаваща конюнктура, моя скромна благосклонност видя лъч вяра от най-неочакваното (поне за мен) място.... На далечният и мъгляв Албион се оказа, че една забележителна част от локалната българска общественост освен, че не се е отказала от българското, а в противен случай, има намерение да го възроди.

Уважаемият четец ще си показа изненадата ми, когато получих покана да вземам участие на представянето на... исторически алманах по математика, което е една остаряла концепция на Христо Ботев, възродена от основаното в Лондон българско съдружие " Завѣт ".

На самото мероприятие в българското посолство в Лондон участваха над 100 души, а атмосферата беше неподправена, откровена и прочувствена. Подчертавам това, защот у нас в България патриотичните мероприятия постоянно са обхванати в аура на казионност и фалш. А тук имаше хора, които бяха дали от своето време, пари и нерви, с цел да възродят една остаряла концепция на Христо Ботев, да я развият и трансфорат в " Исторически алманах по математика ", който да оказва помощ на българските деца, както в чужбина, по този начин и у нас, да се срещат по едно и също време с математиката и родната история.

Нека не се лъжем - математическото знание е основата и крайъгълният камък на съвременността и възможната конкурентноспособност, както на идните генерации българи в професионален проект, по този начин и изобщо на страната ни. България е била наричана " Силиконова котловина на Източния блок " с причина - всички знаем за нашите достижения в електрониката. И всички виждаме, че даже в актуалната ера, у нас се развива бранша на осведомителните технологии, с помощта на което хиляди млади и квалифицирани българи се задържат в родината, вместо да бъдат изсмукани на Запад (или на Изток). Но постоянно подценяваме и другото знание - това, което ни построява като българи, като жители и хора с българска еднаквост. А същината на тази еднаквост е точно нашата многовековна история.



Не са инцидентни опитите да се изтриват цели епизоди от българската история, тя да се пренаписва и подменя. Защото недоброжелателите на България и тези, които биха желали да я употребяват за своите геополитически и други ползи, осъзнават, че историческата памет на един народ е това, което го събира дружно и трансформира в общественост с групови ползи. На повсевместната дебългаризация на българите може да се отговори единствено с ново възобновление на българщината и битка за новобългарска култура....

Впрочем, въпреки и да бях сюрпризиран, че сходна патриотична самодейност като Историческия алманах по математика идва от далечния Лондон, въпреки всичко би трябвало да направя една историческа равносметка. Оказва се, че прекомерно постоянно в нашата многовековна история, България се възражда от чужбина..... Все отново БРЦК беше основана в Румъния. Политико-дипломатическите начинания на Софроний Врачански също бяха от Букурещ. Често най-големите начинания, дарения и дела на нашето Възраждане през 19 век идваха от българските общности в Одеса и Цариград.

Не на последно място, в случай че се върнем още по-назад в историята, Втората българска страна беше възродена в огромна степен, с помощта на потреблението на отвъддунавските, кумански земи, като база за първите Асеневци. По-късно, когато при цар Борил България беше във външнополитическа (а евентуално и вътрешнополитическа) рецесия, губейки по всеки фронт, възраждането й пристигна посредством завръщането на Иван Асен II от съветските земи.

Можем да изброяваме доста такива образци, само че значима е същината - евентуално по някакви избрани психо-ментални и социо-културни условия, постоянно ние българите в България вземаме родината си за даденост, до момента в който българските общности в чужбина, откъснати от своята среда и заобградени от чуждоземски култури (а постоянно и опити за асимилация), ускоряват българското у себе си. Така или другояче, там където вярата изглеждаше съвсем изгубена, българите в чужбина, съответно съдружие " Завѣт " съумяха да я върнат.

Те демонстрираха, че нещо скъпо и потребно може да се прави и без българската страна, без еврофондове, без държавни институции, корпоративни спонсори и впрочем. Просто от група българи, всеки с друго социално-икономическо, фамилно състояние и местоживеене, само че всички обединени от една обща идея - за опазване и възобновление на българската културно-историческа еднаквост, съзнание и горделивост. И то в миг, когато могъщи сили са се обединили против България и народа ни, пробвайки се да пренапишат цивилизационния ни код, с цел да ни употребяват в нечистите си политически и геополитически игри!

Подобни начинания демонстрират също остарялата истина - " Дела трябват, а не думи "!