Над три хиляди надзирателки са преминали през школата на женския

Над три хиляди надзирателки са минали през " школата " на женския концентрационен лагер в Равенсбрюк. Някои от тях вършат и " кариера " с помощта на изпълнителността и жестокостта си. Какво се знае за тези дами?

Равенсбрюк е малко село в северен Бранденбург, на към 80 километра от Берлин. През 1939 година нацистите основават там концентрационен лагер за дами, деца и младежи. Около една трета от лагеристите са били поляци, останалите - от 40 други националности.

Преди Червената войска да освободи лагера през април 1945 година, в него е имало над 130 000 затворнички. 28 000 са умряли от издевателства, апетит, заболявания, тежък труд, садистични медицински опити, били са разстреляни или изгорени в газовите камери. Лагеристките са работили по нивите на Бранденбург, във военни предприятия, по пътищата.

Млади, без изключително обучение

Нацистите основават на територията на Третия райх към 30 разнообразни по величина за дами. Равенсбрюк се е употребил със славата на образцова школа за жени-надзирателки – над 3000 минават през подготвителната му база.
Редакцията предлага
Някои от тях са оставали на работа в лагера, други са служили по други места. Повечето са били напълно млади и с неприятно обучение - избирали са тази работа, съблазнени от нейната лекост (в съпоставяне да вземем за пример с работата на конвейер в завода) и от положителните условия.

Секретен сътрудник е набирал доброволците с разгласи във вестниците. В тях думата „ концлагер “ не се е споменавала. В обявата на вестник „ Хановерски Куриер “, отпечатана през 1944 година, се казвало, да вземем за пример, следното: „ За работа във военно институция се търсят дами с положително здраве на възраст сред 20 и 40 години. Заплащането е по цените за държавни чиновници. Предоставят се жилище, облекла и безвъзмездна храна “.

Съдебни процеси след войната

След войната в Западна Германия се водят седем правосъдни процеса против охранителите, надзирателите и лекарите, работили в концлагера Равенсбрюк, един развой се води и в Германска демократична република. Десетки нацисти са наказани. В рамките още на първия развой, гледан през 1946/47 година, на гибел са наказани 11 души, останалите подсъдими получават сред 10 и 15 години затвор.

По време на идващите процеси още осем нацисти са наказани на гибел. Комендантът на лагера Фриц Зурен е изправен пред френски боен арбитражен съд през 1950 година, по-късно той бива обесен.

Хермине Браунщайнер на посъдимата пейка през 1981 година в Дюселдорф

В паниката на следвоенните години на някои им се удава да се укрият. Австрийката Хермине Браунщайнер, да вземем за пример, която е приключила единствено начално учебно заведение, била първо надзирателка в Равенсбрюк, след което – шеф на тамошния склад за материали. Тя се издигнала в йерархията с помощта на своята изпълнителност и свирепост по отношение на концлагеристите.

Върнати в Германия

След покачването я изпращат в, където се издига до заместник-главен надзорник. Получава и нацистки медал. През 1945 година съумява да избяга във Виена, а по-късно отпътува за Съединени американски щати, като от самото начало крие същинското си минало. Намират я чак четвърт век по-късно, когато е задържана и върната във Федерална Република Германия, където я осъждат на пожизнен затвор.

През 2004 година връщат в Германия и друга надзирателка от Равенсбрюк – лидерката на служебно куче Елфриде Ринкел. Тя била открита в Калифорния, където ивеела под фамилното име на брачна половинка си. Но тя по този начин и не стига до подсъдимата пейка – умира на 96 години в дом за възрастни хора.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" И тогава ни откараха в концлагера ": разказът на един български евреин