Над три часа и половина отне на Комисията по бюджет

Над три часа и половина лиши на Комисията по бюджет и финанси към Народно събрание да одобри Законопроекта за Държавния бюджет за 2024 година на първо четене.

Това стана с гласовете на 13 депутати.

13 гласоподаваха " за ", 6 гласоподаваха " срещу ", " въздържали се " нямаше.

В предшествалата полемика Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС разяснява, че преди всичко са имали и не престават да имат другия във връзка с заложения напредък на стопанската система от 3,2%. Тя дефинира прогнозата на МФ като " надценена ". Петкова уточни, че след диалози с финансовия министър са направени промени в приходната и разходната част на бюджета. " Смятаме, че това е стъпка в вярната посока ", разяснява депутатът от ГЕРБ-СДС.

Тя изясни, че съгласно нейната парламентарна група дефицитът би трябвало да бъде под 3% и би трябвало да се реализира уравновесен бюджет в границите на тригодишната бюджетна прогноза.

Тошко Йорданов от Има Такъв Народ разгласи, че партията му няма да поддържа Бюджета в пленарна зала. Според него ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи ще поддържат Бюджета само поради финансовите стратегии на общините. Той означи, че в Бюджета се планува МФ да изкупи дълга на " Топлофикация София " и запита на какво се дължи това. Йорданов акцентира, че приходите са надценени. " Външният дълг преди появяването на Василев е 20 млрд.лв., а в този момент е 48,9 милиарда лева ", заяви ръководителят на ПГ на Има Такъв Народ. Йорданов от Има Такъв Народ сподели, че няма българин, който да не знае, че спестяванията му са с 30% надолу.

Йордан Цонев сподели, че Движение за права и свободи ще поддържат бюджета на първо четене, само че разясни, че имат оферти, които ще показват сред първо и второ четене. По думите му главните проблеми са били дълга, повишаването на дълга в резултат на недостига, финансовата стратегия и така нататък Според него полемиката е била извънредно ползотворна и не са провеждали такава от години. " Подкрепям дефицити, които отиват за инфраструктура ", призна Цонев.

Румен Гечев от Българска социалистическа партия разкритикува, че във връзка с растежа на стопанската система, оценката на МФ е по-скоро оптимистична. Според него приемането ни в Еврозоната ще стане по политически аргументи, а не по стопански. " Сбъркана ни е философията на Бюджета ", счита той.

Депутатът от " Възраждане " Цончо Ганев запита дали в бюджета е планувано да се продава земя. " Няма планувани доходи от продажба на земя ", увери финансовият министър Асен Василев и акцентира, че това са спекулации.

Георги Ганев от ПП-ДБ уточни, че по-реалистичното обмисляне в бюджета не е недостатък. " Не считам, че този бюджет съставлява напън от позиция на инфлацията ", означи той. 

Красимир Вълчев от ГЕРБ дефинира бюджета като  " политика на лъжливото благосъстояние ".

" Какво оферирате? Да се откажем от политиката на антицикличните дефицити и да преминем към политика на хронични дефицити? Колко години съгласно Вас можем да си позволим да сме на 3% недостиг ", попита Вълчев. Според депутата от ГЕРБ присъщото при политиката на лъжливото благосъстояние е, че има голяма инфлация, която за три години е изтрила освен част от дълга, само че и към 30% от цената на спестяванията на жителите и компаниите, които са над 120 милиарда лева

" Политиката на стабилната беднотия, както вие я наричате, усили Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба от 28% от средноевропейското равнище при влизането на България в Европейски Съюз до близо 60% сега ", посочи Вълчев.

По думите му в прилежаща Гърция, която също следвала политиката на лъжливото благосъстояние, същият индикатор за същия интервал е паднал от 70% на 67%. Вълчев оприличи политиката на Асен Василев на шофиране с несъобразена скорост.  " Да, по този начин можем да стигнем задачата по-бързо, само че можем и да катастрофираме ", каза някогашният министър на образованието.

Асен Василев отговори, че илюзорното благосъстояние в действителност е много действително. България бе от петте страни в Европейски Съюз през предходната година, в които приходите са нарастнали в действително изражение, защото са изпреварили инфлацията, сподели министърът. По думите му за пръв път от доста време статистиката регистрира по-малко напуснали страната, в сравнение с завърнали се. Освен това неотдавна Национален статистически институт засече, че въпреки и леко, у нас се е повишил индикаторът за брой деца, родени от една жена.

И Василев, и Вълчев се съгласиха, че съгласно икономическите проучвания, в случай че приходите в страната или Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба доближат 70% от средноевропейските, хората ще стартират да се връщат назад, т.е. ще обърне чистата външна миграция. 

" Представете си 300 000 – 400 000 индивида да се върнат в България! Не си ли заслужава рискът на места да не сме в 3-те % недостиг, въпреки че ние в действителност ги изпълняваме ", посочи Василев. Според него 1% или 0% недостиг означава  " окастряне на капиталовата стратегия ", което значи да останем  " небогати вечно ".

Министърът повтори тезата си, че България не може да бъде богата страна, в случай че хората имат ниски приходи. Той е на мнение, че ниската продуктивност на труда в България в действителност се дължи на неприятна организация на труда от страна на бизнеса и неефикасен машинен парк.  " Как българските служащи пазят доста по-високи заплати на Запад? Едва ли за два часа полет с " Райънер " от София до Франкфурт получават кой знае какъв брой нови умения ", възкликна Василев.  " Ние губим работна мощ, тъй като не можем да ѝ осигурим естествени приходи. Когато хората стартират да се връщат в страната, ще пристигна и тематиката с квалификацията на работната мощ ", добави министърът.

" Разликата не е два часа в самолета, а 200 години стопанска история ", отвърна Красимир Вълчев.

Асен Василев обори несъразмерното фокусиране върху икономическите прогнози при създаването на бюджета. Министърът напомни какъв брой неточна и подценена се е оказала даже прогнозата за стопанската система през тази година на служебното държавно управление, която бе направена през есента на 2022 година Василев сподели, че тази година най-вероятно Брутният вътрешен продукт ще доближи 190 милиарда лева, което надвишава даже неговата лична прогноза за 182-183 милиарда лева от есента на 2022 година, която бе мощно подложена на критика като свръхнереалистична.

По време на дебата Георги Ганев от " Демократична България " оспори тезата, че бюджетът на Василев е проинфлационен. По думите му нарасналите обществени разноски не са чак толкоз рискови за бюджета, а оптимистичната прогноза за Брутният вътрешен продукт и приходите е по-скоро реалистична.

На сходна позиция се оказа и Йордан Цонев от Движение за права и свободи, който изясни, че за толкоз доста години в политиката се убедил, че да се усилват дефицитите не е толкоз ужасно, в случай че въпросното нарастване не отива за настоящи разноски, а за вложения.  " Смятам, че посоката на бюджетиране от една-две години е вярна макроикономически ", обобщи визията си Цонев.